Измълчавам се.
Сама.
И себе си
Напоследък.
Толкоз често.
До прогаряне.
От недопушен фас.
Измълчавам се.
Елегантно.
Като отесняла,
стара дрешка.
Измълчавам се.
Изхлузвам се
в дъното
на мене си.
Измълчавам се.
Отвъд човешки мерки.
Думи,крясъци.
Измълчавам
трещящото небе
у себе си.
Измълчавам.
И плахо
стъпките
повиват
стремето на
измълчаното
дълбоко
някъде у мен.
Измълчано
като твоя лик
сложил
отпечатък
върху мен.
Измълчавам се.
Притихнала.
Устремена,
вслушана
в премълчаното-
препълнен извор
от изтерзаното ми аз.

Ако това е твое, е много добро и заслужава да е в Поезия доста повече от някои тъпотии.

Много силно и дълбоко, преливащо от мъдростта на мълчанието, в което смирено се гуши истината.
Светли дни!

отколкото брътвежно его пъчещи.

благодаря,но мисля,че тук му е добре,в тази категория

в бутилка затворих си мълчанието,
пуснах я в хорското море...
дано докосне нечие мълчание
и то да му бъде другарче
в бурното,
житейското море!

Мълчанието не е нищо друго освен една изстрадана и изживяна истина....
задължително условие за нея.
Мъдростта е осъзната и приета истина,че всичко е преходно.

Светли дни и на теб!