Някои от тях са разказвани, но сега са събрани заедно

На един отчет на извършеното в Асеновград, на който присъствахме освен аз и шефката и естествено ръководството на предприятието,  по време на разговорите влезе и нашия техник, обслужваш научната апаратура  Той си имаше задача, изпълнил я и решил да влезе при нас.  Беше изтупан като баровец с костюм и вратовръзка Така идваше и на работа 
Асеновградчани се спогледаха Но интересът към него се засили още повече, когато почна да взема участие и в разговора  Трябва да кажа, че беше уместно, нямаше гафове
До мене стоеше началничката на заводската лаборатория При нас току що беше направена смяна на директора Та по едно време тя ме попита , този  ли е новият ни директор?
Едва сдържайки смеха си, защото въпросът ме изненада й  обясних, че е нашият майстор научна апаратура Тя препредаде по нататък
Това не остана незабелязано от моите хора Питаха после какво съм казал Естествено, че истината
Нашият майстор се ядоса Трябвало да потвърдя, да разберат тези в Асеновград какво голямо значение се отделя на съвместната работа, щом самият ни директор присъства!

След като по документи предприятието стана собственост на руска фирма, нормално беше руснак да  е директор
Беше преди Нова Година На представянето му, накрая нашата  делегация го уведомила, че има традиция по тези празници да се дават премии
Той изслушал  търпеливо  и казал:
-Я нефтяний бос,
Не Дед Мароз!
Естествено премии нямаше Но в интерес на истината, на следващата година традицията се поднови

Дъщерята на нефтения бос също заработи при нас
След работа ни извозваха с автобуси
Та веднаж надзърна в автобуса ни и попита за къде е
Един колега веднага и каза ,че е за "Москва" Крайната спирка беше на тази улица
С искрено изумление, невярваща тя слезе Беше  помислила със сигурност  , че я занасят Затова я извикахме и й  обяснихме Падна голям смях Каква ли работа вършат тези, дето ги карат от 1500 километра и след това ги връщат обратно с автобус?!
Всъщност  тя търсеше автобус за Бургас, за където беше и нашият

И ние веднаж "скрихме" топката на японски професори в насока обслужване на научна апаратура
Бяхме си устроили велосипедно състезание  в голямото хале, като за препятствия използвахме работещите апарати Минавайки покрай тях, хвърляхме и поглед на работата им
Та в такъв момент влезе групата, предвождана от директора ни
Те направо загубиха ума и дума Хубаво, че един колега се сети да ги поздрави с чупка в кръста под прав ъгъл Започна едно безкрайно покланяне
Както и да е , гафът беше огромен Но размисляйки,  се успокоих
Всички апарати работеха нормално, те видяха това, може да са си помислили, че с велосипеди ги обслужваме
Та, че ни пипнаха с велосипеди вътре в халето нямаше някакви последствия за нас Но като анекдот се разправяше  дълги години как цялата тумба професори след поздрава на колегата на бегом се е върнала обратно на изхода, застанали са в правилна редица и в синхрон са започнали поклони в отговор на поздрава му

С мраз или без мраз - радостно посрещане на Новата година!...

Пожелания и за тебе за Весело посрещане на Новата Година!

Интересни случки, весели и забавни.
Може би добре сте си живели навремето вашето поколение, от една страна безгрижно, от друга страна с високи цели в живота.
А може да е било така само за някои, а за други не.

Накара ме да се замисля!
Общо взето, зависеше си от човека
Можеше и да работи, можеше и да не работи Получаваше заплата
Но който искаше да работи, даваше му се възможност Някой все пак трябваше да върши работата Аз бях избрал нея и не исках никаква ръководна длъжност Защото някои поработваха, докато заемат началнически пост
Та на един приятел, бивш футболист , като ме попита на какво ниво съм работил, отговорих му по футболно
Ниво -национален отбор-търсеха ме в цялата страна, накрая и в чужбина Треньор/ директор/ не съм бил
Желая ти весели Новогодишни празници!
Да си здрава и щастлива!

Това с велосипедите и чупката в кръста много ми хареса, направо сте ги шашнали японските професори, и те да научат нещо от нас по тимбилдинг. А иначе си прав, въпрос на избор бе дали да работиш или не по времето на соца. Някои се скатаваха, други работеха за чест и слава, но така бе по-интересно, иначе скука и проза, така поне на мен ми се струваше и тръгнах по тази пътека на научните титли, на които заплащането бе по-малко. Преходът обаче ме изхвърли от тази позиция и това бе единственото положително нещо, което направи по отношение на начинът ми на работа. Поздрави!!

Весело посрещане на Новата 2016-та Година и дано Тя
бъде изпълнена с много незабравими моменти!

Какво да кажа, имаше недостатъци?
Промяната я искахме, за да се оправят те именно
Не някои да опъват, а други да си живуркат
Спомням си, след една командировка намерих на бюрото ми ведомост със заплатите Не случайно , разбира се
Бях на опашката Е, тогава Везувий изригна
Та докато съм опъвал, други са се занимавали само със заплатите си
За съжаление не стана това, да се оправят недъзите...
Тези, които трябваше да се поправят или да си идат, те оглавиха "риформата"
И резИлтатът е налице! По- лош и от тях
Затриха всичко, което можеше да се затрие
По-кадърното от тях

Весели Новогодишни празници на тебе и семейството ти!

Това са чудесни Новогодишни пожелания!

Весело посрещане на Новата Година!
Да е здрава и успешна за тебе и семейството ти!

Как с няколко щриха въвеждаш в едно познато отминало време, в атмосферата, взаимоотношенията, веселата и тъжната страна на нещата! Завиждам благородно на лекотата, с която разказваш, скъпи Лео!
Поздрави с пожелания за весело посрещане на Новата година! Да е мирна, здрава и плодоносна, да е успешна за тебе и семейството ти!

Трогнат съм !
Не знам, объркан съм, смятам ,че ти си по- голям талант!

Весели Новогодишни празници на тебе и на домочадието ти!