Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2016 15:53 - Баба Иваница
Автор: leonleonovpom2 Категория: История   
Прочетен: 3676 Коментари: 20 Гласове:
38

Последна промяна: 20.07.2016 22:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Така се казваше едната ми баба Другата баба, която ме отгледа, името и беше Любена, но в града и казваха Любка
Да, беше човек, изпълнен с любов към всички, освен ,че беше иневероятно красива! Почина сравнително млада, родителите ми дълго криха това от мен

Името на баба Иваница беше друго Това име идваше от името на дядо ми Иван
Стар обичай, да се подчертае  чия жена е, Да носи името на мъжа си!
Един вид патриархат!
Боже , какъв патриархат!?
Всичко се въртеше около нея, тя командваше Всички, включинтелно и дядо ми я гледаха в очите!! Чакаха заповеди,така мислех като малък
После, с годините ,  си дадох сметка, че има и друго, магията на очите й!
Огромни, сини очи, като езера? 
Погледнеш ли ги и ставаш зависим!

Това,  жената да носи името на мъжа или на бащата е обичай ,съществувал и в римско време
Не се наемам да твърдя, че идва от тях, но като властелини на Европа и света, римляните не могат да се пренебрегват
Как е дошъл този обичай у нас, така наречените славяно Българи, след като славяните и Българите според историята ни, пряк контакт със славните римляни не са имали?????
Ето, от един факт само, от име на жена, може да се направи извод ,доколко списваната ни история казва истината!

Баба Иваница, когато решеше да коли кокошка/ тя си ги гледаше, те шетаха из големия двор/, хващаше здраво една и я държеше за крилата Слагаше главата и на дръвника и замахваше с брадвата Кокошките, здрави животни, гледани на свобода, макар и с отрязана глава имаха силна воля за живот  Почваха бясно да махат с крила и някоя се отскубваше И летеше, без глава-30 - 40 метра, към някой съседен двор
Баба ми тръгваше да я търси Обикновено идваше без нея
Но не след дълго, някой съсед или съседка,открил я в двора си, вече неподвижна я носеше и питаше:
- Бабо Иванице, тази кокошка е твоя, нали?
И я оставяше
Дядо ми беще полупарализиран, в резултат на текст от телеграма, че двама от синовете му са убити на фронта  Всички, особено баща ми, полагаха грижи за него Идваше често и градския лекар Мечкаров,  понякога и  на бегом, когато смятаха ,че дядо ми умира
Биеше инжекции, поставяше пиявици или вендузи
Накрая казваше
- Спокойно бабо Иванице и този път ще ни бъде, прескочихме!

Един път обаче в такава ситуация, привика баба ми  В паниката, ме бяха пропуснали, аз се залепих до тях
Чух да и казва:
 - Бабо Иванице, този път дядо Иван си отива! Стягайте се!
Писнах! Веднага ме изведоха Повече деца там не влязоха
На другия ден ,от думите на баща ми разбрах, че дядо ми значително се е подобрил Но тихичко казваше на майка ми, че това става накрая
Дойде и доктор Мечкаров Клатеше недоверчиво глава на уверенията, че дядо ми е добре И  повтаряше, да се стягаме!
На другия ден дядо ми почина....
Големи специалисти бяха градските лекари На мен доктор Мечкаров биеше инжекции, разни имунизации Четири , пет годишен бях, но вдигах голяма олелия Той ме забаламосваше с трудни въпроси, отвличаше ми вниманието и докато се усетя-беше си свършил работата Нямаше за какво да вдигам патардията, освен да гледам и да внимавам, памукът да не падне Такава задача ми поставяше!

По късно, когато с майка ми бяхме" командировани" в едно село, в него имаше две чешми само Хората от ранна сутрин се редяха на тях, да си налеят вода
Едната от тези чешми беше до къщата на моя съученичка На бабата и казваха баба Митковица  Едва ли името и е било такова Съученичката се казваше Добрина, явно е носела името на баба си!
Та тази баба Митковица съм я запомнил с нещо колоритно
Издебваше, когато няма хора на чешмата ,събуваше чорапите, дори и през зимата и обливаше краката си със ледена вода
Ако някой я види и пита защо го прави, сочеше чорапите и казваше по македонски:

- Оти са жарени жорапите!
Да, жар, огън Идва от чорапите!

Накрая!
Жената да носи името на мъжа Стар обичай, от римско време поне!
Въпрос за размисъл!



Гласувай:
38


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - многоо харесах ,иване ....
03.07.2016 16:11
не знам ,как е било при Римляните, но
аз определено разбрах, че „идвам“ от този
егрегор....
ти също ,нали ?
поздрави, многооо си сладкодумен!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Юлия!
03.07.2016 22:36
milady написа:
не знам ,как е било при Римляните, но
аз определено разбрах, че „идвам“ от този
егрегор....
ти също ,нали ?
поздрави, многооо си сладкодумен!


Този постинг е от много важните за мен, безкрайно съм ти благодарен, че взе отношение!
Да, не бях се замислял досега, Рим наистина е егрегор, прави хората зависими от него!
Имаш право в разсъжденията си!

Хубава вечер!
цитирай
3. joysii - Спомените за баба навяват тъга по ...
04.07.2016 15:00
Спомените за баба навяват тъга по отминалите щастливи мигове на детско безгрижие. Но пък и ни карат да се усмихнем, припомняйки си бабината обич и загриженост.
Поздрави.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Джойзи!
04.07.2016 15:30
joysii написа:
Спомените за баба навяват тъга по отминалите щастливи мигове на детско безгрижие. Но пък и ни карат да се усмихнем, припомняйки си бабината обич и загриженост.
Поздрави.


Да, така е! Вярно е това ,което си написала!
И друго, бих добавил! Споменът за истинските неща, които сега се дефицит

Дори кокошките бяха истински
Споменът за летящи кокошки, без глави, беше силен Затова, когато за пръв път ми се наложи да коля пиле, взех мерки Освен ,че го държах здраво, избрах такова място, че да не го търся след това
Горкото, то само примига и толкова Никакъв живец Ами не е яло трева и червейчета, кой знае с какво е блъскано , да расте за броени дни!

Хубав ден!
цитирай
5. harta - Привет Леон,
04.07.2016 15:55
Баба Иваница
са казвали на баба ти, но какво е било името и?
Иван Хаджийски също пише за своята баба Иванца, и признава, че не знае как се е казвала.

цитирай
6. merlin68 - Не съм проучвал, но ми се струва, че ...
04.07.2016 17:49
Не съм проучвал, но ми се струва, че далеч преди римляните е съществувала практиката жената да носи името на мъжа си, логично е в патриархално общество.
цитирай
7. leonleonovpom2 - Здравей, Иване!
04.07.2016 20:03
harta написа:
Баба Иваница
са казвали на баба ти, но какво е било името и?
Иван Хаджийски също пише за своята баба Иванца, и признава, че не знае как се е казвала.



Да, баба ми си имаше име!
В рода се използваше то
Баба Стойка
То също е свързано с традиции
Когато някое от новородените умре, следващото дете получава име- Стойка или Стоян Да остане, да не умре и то!
В условията, в които жената се е занимавала само със семейството , 10 деца не са били рядкост!
Но наистина малко хора извън рода знаеха истинското и име
И докато тя беше жива, в родът имаше единство, благодарение на нея Не говореше, само един поглед към разколника и той свиваше опашка!

Хубава вечер!

цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, Мерлин!
04.07.2016 20:12
merlin68 написа:
Не съм проучвал, но ми се струва, че далеч преди римляните е съществувала практиката жената да носи името на мъжа си, логично е в патриархално общество.


Така е, жената е собственост на мъжа и трябва да носи името му!
въпреки, че форално беше патриархат, тя управляваше!
Достатъчно беше да се каже на някой упорстващ за нещо, че това е решила мама и той замръзваше
Те не говореше много, никога не я чух да вика или да се кара, но един поглед беше достатъчен за непокорният изпълняваше желанието й
Защото знаеше, че всички останали ще я подкрепят
Е, като нахвърли години, единствената и дъщеря вече я манипулираше, но дотогава беше пълен господар!

Хубава вечер!
цитирай
9. get - - Няма ги вече ТЕЗИ БЪЛГАРИ ПРИЯТ...
04.07.2016 20:22
- Няма ги вече ТЕЗИ БЪЛГАРИ ПРИЯТЕЛЮ!

- Добре че ни оставиха в спомените ни, СВЕТЛИЯТ СИ ПРИМЕР - Който малко от малко ни помага, да преодоляваме посредствеността на дивотата, на живота в който "живеем" !! :(((

- Поздрав!
цитирай
10. harta - Десетте Божи заповеди
04.07.2016 21:13
Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа, ИЗХОД, ГЛАВА 20:

17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

Тук не става въпрос за сексуално пожелаване, а за домогване, претенции към имуществото на ближния, тъй че както домът е Аврамов, така и жената е Аврамова.
цитирай
11. leonleonovpom2 - Така е, приятелю Гет!
04.07.2016 21:29
get написа:
- Няма ги вече ТЕЗИ БЪЛГАРИ ПРИЯТЕЛЮ!

- Добре че ни оставиха в спомените ни, СВЕТЛИЯТ СИ ПРИМЕР - Който малко от малко ни помага, да преодоляваме посредствеността на дивотата, на живота в който "живеем" !! :(((

- Поздрав!



Няма ги тези добри и чисти Българи!

Заменени в значителна степен от негодници ,келеперджии и използвачи!
Затова се и връщаме там, да се заредим с добро, с вяра!
Те бяха истински, зад делата им стоеше истината, а не лъжата, както при много сега!

Благодаря ти приятелю за оценката на истинските години- - в начолото и края на шестдесетте !

Хубава вечер!
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравей отново, Иване!
04.07.2016 21:38
harta написа:
Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа, ИЗХОД, ГЛАВА 20:

17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

Тук не става въпрос за сексуално пожелаване, а за домогване, претенции към имуществено на ближния, тъй че както домът е Аврамов, така и жената е Аврамова.



Ако правилно те разбирам, носенето на името на мъжа от жената е сигнал за друг извън семейството и, че не може да има някакви претенции към нея
Тя е жена на Иван!
Но не робиня Тя беше домина, господарката на дома, както и в Рим!
Жалко ,че тези добри нрави се загубиха Съхранени са при помаците в Родопите-домът е отворен и никой не краде нищо!
Такива са били и старите Българи, спомням си, каква беше реакцията , ако някой открадне нещо
Какво се получаваше, ако ако от училище в къщи се върнех с чужда гума и ли молив!
Каква лекция получавах, дори и без да искам да съм го направил!

Хубава вечер!
цитирай
13. indiram - Здравей, Леон!
04.07.2016 23:26
...
Що се отнася до името - у Библията пише, че като взели решение да преброят народа - да се броят само по мъжете - и правилно, че да не стане грешка (двойна или тройна...)
Обичаят, жената да приеме името на мъжа си - по първо (по личното в народния говор) или по трето (по фамилното - в гражданското) и днес го има у нас - Примерно, първото което ми хрумва, на Пешо жена му е Пешовица... какво да се прави - леснотийка, прагматика!

И, аз си спомням как баба ми се справяше с кокошките...
А, за чорапите - жорапи или журапе/джурапе... Е, па, и македонка била баба Митковица... жар-жена/огън-момиче - нали за македонките се говори, че са много ... люти и каквото...
Синоним на огън/жар Е топлина, с производните - стопляне, затопляне, претопляне и жега...

Поздрави!

И у Бургаско е Шарена черга от Българи, Гърки, Македони, Руснаки, ...
цитирай
14. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Индра!
04.07.2016 23:46
indiram написа:
...
Що се отнася до името - у Библията пише, че като взели решение да преброят народа - да се броят само по мъжете - и правилно, че да не стане грешка (двойна или тройна...)
Обичаят, жената да приеме името на мъжа си - по първо (по личното в народния говор) или по трето (по фамилното - в гражданското) и днес го има у нас - Примерно, първото което ми хрумва, на Пешо жена му е Пешовица... какво да се прави - леснотийка, прагматика!

И, аз си спомням как баба ми се справяше с кокошките...
А, за чорапите - жорапи или журапе/джурапе... Е, па, и македонка била баба Митковица... жар-жена/огън-момиче - нали за македонките се говори, че са много ... люти и каквото...
Синоним на огън/жар Е топлина, с производните - стопляне, затопляне, претопляне и жега...

Поздрави!

И у Бургаско е Шарена черга от Българи, Гърки, Македони, Руснаки, ...


За това, че намери време да направиt отзив!
Да така еq както казваt, но отмира този обичай
Сега, представям си колко остро ще реагира жена ми, ако я нарекат Ивановица, или Иваница
Как така, тя си има име, къде се намират?

Лека нощ!
цитирай
15. katan - Патриархат, матриархат - на кой, както му харесва.
05.07.2016 12:03
Много ми хареса! Върна ме в моето детство.
На баба ми не й казваха Петровица, а майо, маи /татко и чичовците/, а майка ми я наричаше "мамо".
За всички други беше "Катьо".
За нас, децата - баба Катя.
Пишкин македонка беше. Думата й /то и без думи можеше:)/ на две не ставаше.
Никога не показваше чувствата си, не ни "миловаше", както казваше за нейните родители.
Дядо беше със сини очи - благи, кротки и много ни "миловаше".
Най-много мен:).
Силни хора бяха! Препатили, но не се предаваха.

Не търся корена или началото на това от къде идва тази традиция.
Благодаря ти, че ме върна в този мой спомен от детство!
цитирай
16. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Катя!
05.07.2016 14:23
katan написа:
Много ми хареса! Върна ме в моето детство.
На баба ми не й казваха Петровица, а майо, маи /татко и чичовците/, а майка ми я наричаше "мамо".
За всички други беше "Катьо".
За нас, децата - баба Катя.
Пишкин македонка беше. Думата й /то и без думи можеше:)/ на две не ставаше.
Никога не показваше чувствата си, не ни "миловаше", както казваше за нейните родители.
Дядо беше със сини очи - благи, кротки и много ни "миловаше".
Най-много мен:).
Силни хора бяха! Препатили, но не се предаваха.

Не търся корена или началото на това от къде идва тази традиция.
Благодаря ти, че ме върна в този мой спомен от детство!


За това, че намери време, да ме навестиш!

Да, властни жени бяха бабите ни! Другият ми дядо, човек два метра, беше като ученик пред другата ми баба!
И нямаше как да не са такива бабите!
Те въртяха къщата, домочадието , всичко! И нещата вървяха добре Нямаше богатства, иманета, но имаше здрави семейства!
За имането! Баба ми-, Любка, един ден отишла на лозето с майка ми и леля ми-били деца!
Да го прекопае! Но се задала буря и тя на бегом ги завела до града Бурята била страшна На сутринта ,дядо ми отишъл , да огледа лозето, има ли поражения Имало огромен орех в него Намерил го с корените нагоре! В пръста нещо му проблеснало Жълтица намерил! Около дупката от корена - още няколко А в дупката ясно се виждало очертанието на гърнето
Някой минал преди него и намерил златото За да не го кълне стопанинът, оставил няколко жълтици, такова е поверието
Баба ми се затюхкала, че не са останали
Но дядо ми моментално забравил за златото Казал ,че много добре е направила Щели да се скрият под дървото и да станат " зян", както казваше
Казваше и на мен , години след това:
- За какво щеше да ми е златото, ако бях загубил тях?

Бяха истински хора, Българи!

Хубав ден, Катя!

цитирай
17. batogo - !!!:))) Поздравления, Иване!
06.07.2016 07:13
Добър разказ за добри българи. Хареса ми!
Хубав ден!
цитирай
18. leonleonovpom2 - Поздрави и за тебе, Огняне!
06.07.2016 11:06
Сега, от позициите на времето, си давам сметка, че не е бил лесен животът на хората тогава!
Но всеки си е знаел работата и задачите и съвестно си ги е вършел и изпълнявал!
За разлика от сега....

Хубав и ползотворен ден, Огняне!
цитирай
19. pvdaskalov - * ! *
06.07.2016 18:26
Разбира се, и мен ме трогна разказа за бабите. Те бяха обичани повече от самите родители. В моя край, трийсетина километра северно от Пловдив, някои букви се изяждаха. От много работа нямаше време за литературен говор. Например, "х" в началото на думите: ляп, убаво, алва, ора, на орото, баба Ристьовица (моята) и много други. А "баба Иваница" звучеше кратко и ясно: "баба Иванца".
Щом тук, Лео, разказваш за заклани кокошки, аз пък ще ти разкажа виц за смачкани от ТИР патки. Минал през няколко човекът, станало му мъчно за собственичката, слезнал, намерил наблизо една баба да преде и да пасе патки. Рекъл й:"Ела да видиш три патки не са ли твои." Надигнала се бабата, отишла, погледнала ги и рекла:"Не са мои. Аз плоски патки нямам."
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
20. leonleonovpom2 - Поздрави, приятелю Пиер!
06.07.2016 22:55
pvdaskalov написа:
Разбира се, и мен ме трогна разказа за бабите. Те бяха обичани повече от самите родители. В моя край, трийсетина километра северно от Пловдив, някои букви се изяждаха. От много работа нямаше време за литературен говор. Например, "х" в началото на думите: ляп, убаво, алва, ора, на орото, баба Ристьовица (моята) и много други. А "баба Иваница" звучеше кратко и ясно: "баба Иванца".
Щом тук, Лео, разказваш за заклани кокошки, аз пък ще ти разкажа виц за смачкани от ТИР патки. Минал през няколко човекът, станало му мъчно за собственичката, слезнал, намерил наблизо една баба да преде и да пасе патки. Рекъл й:"Ела да видиш три патки не са ли твои." Надигнала се бабата, отишла, погледнала ги и рекла:"Не са мои. Аз плоски патки нямам."
Жив и здрав!
П и е р


Благодаря ти за хубавия коментар!
Какво да се прави, доброто старо време, ще си спомняме с умиление за него
Най- вече за задружния живот, в семейството, в рода, в махалата
Беше нещо нормално да поискаш олио, захар, хляб или пари или пък ти да услужиш

Хубава вечер, Пиер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 9135479
Постинги: 1348
Коментари: 29643
Гласове: 102592
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031