Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05 22:13 - Човечността не признава граници и националност
Автор: leonleonovpom2 Категория: История   
Прочетен: 988 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 13.05 22:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Беше някъде около средата на шестдесетте години. В селото, в което бяхме с майка ми , спря инцидентно/ заради авария/ автобус с чужди туристи.
На площада, хванати за ръце, те изиграха танц, а после продължиха да пеят и да  танцуват
Танците приличаха на нашите хора, но още Ламартин е казал ,че носиите ни и танците ни удивително  си приличат с тези на селяните от Франция и Германия!
Постепенно всичко живо се събра около тях.

От групата им се отделиха мъж и жена и попитаха някой  знае ли немски?  В тези времена на пръсти се брояха знаещите чужд език, особено пък западен
Никой не знаеше.
Попитаха за френски.  Обясни им се със знаци, че има човек и ще го извикат. Учителката по френски-майка ми.
Тя дойде бързо.  Германците попитаха,  има ли някой, нуждаещ се от лекарства, могат да му помогнат!
Майка ми се сети за една ученичка, болна от рядка форма на епилепсия, за която не можеха да открият предписаните лекарства.  Те поискаха документацията и рецептата. Явно бяха лекари по професия. След като ги видяха, казаха ,че ще изпратят лекарството веднага, след като се завърнат
Притеснените родители попитаха ,как ще го заплатят?  Казаха, че никакви пари няма да вземат, просто искат да помогнат!

Бяха изпратени така, както и Ламартин от хората в Пазарджишкото село Ветрен- с дълго  ръкомахане
Но почти никой не вярваше, че ще изпълнят обещанието си.

Докато един ден донесоха на майка ми пакет, адресиран за нея . От минаващ  туристически автобус бил предаден от германци.
Тя веднага разбра  от  кои германци е пакетът! През цялото време беше сигурна, че ще изпълнят обещанието!
 В придружителното писмо пишеха, че лекарството е за една година, следващата година, като дойдат, ще донесат за още една година!

Петранка, така се казваше детето , видимо подобри състоянието си. Почна да ходи и на училище.  Родителите и, а и всички се радваха, че тя живна.  Но през пролетта внезапно почина Не от епилепсията, от остра простуда, доколкото си спомням.

И един ден отново потърсиха майка ми.  Познатите германци били тук, искали да говорят с нея.  Носели лекарства за Петранка
Изглежда бяха разбрали от коментарите на Български, защото попитаха,  наистина ли е мъртва Петранка?
Майка ми потвърди и двете жени ,майка ми и германката ,разплакани се прегърнаха
Благодари им за вниманието и за грижите!
Каза им, че детето  е имало видимо  подобрение, но е починало от друго.
Така, че за съжаление, лекарството вече не е необходимо.
Но те отказаха,  да го вземат обратно.
 Определили го за България, нека друг болен да го ползва!




Гласувай:
27
1


Вълнообразно


1. mrazekoff - Прекрасен спомен!
13.05 22:52
Защо ли някакси в днешно време умишлено бягаме от нашата човечност???? Можеби комплексите се настаниха в нашето съзнание - онова неистово желание да прикрием комплекса си за малоценност. Желанието да изглеждаме по-внушителни, по-важни и значими в днешното общество. Колко малко е нужно човек да бъде Човек... Понякога и усмивката от душа и добрата дума дошла от сърцето променят всичко и преди всичко животът ни и съдбата ни.
Благодаря за спомена!
Хубаво къснопролетно време пожелавам!

цитирай
2. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Стефане!
13.05 23:20
mrazekoff написа:
Защо ли някакси в днешно време умишлено бягаме от нашата човечност???? Можеби комплексите се настаниха в нашето съзнание - онова неистово желание да прикрием комплекса си за малоценност. Желанието да изглеждаме по-внушителни, по-важни и значими в днешното общество. Колко малко е нужно човек да бъде Човек... Понякога и усмивката от душа и добрата дума дошла от сърцето променят всичко и преди всичко животът ни и съдбата ни.
Благодаря за спомена!
Хубаво къснопролетно време пожелавам!



Хората не бяха богати, но живееха задружно!
Обичам да се връщам в това село И виждам колко безнадеждно е променено, а и обречено
Училишето е отдавна закрито, от 1500 души тогава, в момента са 150 Има англичани и руснаци
Но в замяна на това имам приятели от там и всяка неделя се събираме Заради тези срещи , показва колко много ги ценя, зарязах други- по хобито
Често ги изненадвам със спомените си Бях само четири години там, наричаха ме вносния, защото отдалече си личеше, че не съм местен Но явно тази необичайна обстановка е изострила възприятията ми Няма нищо екстраординерно в това, че имам много спомени..
Тези германци са изненада за мен и досега!
Разчупиха представите за сурови и безмилостни хора! Винаги са ми били пример, как трябва да постъпва истинския човек!

Всичко най- добро и за тебе, приятелю!
цитирай
3. to4icata111 - Трогателен разказ...
14.05 00:44
Благодаря ви!
Бъдете жив и здрав!
цитирай
4. tikoev - Някога имаше добри хора по света. . . ...
14.05 10:44
Някога имаше добри хора по света....
цитирай
5. batogo - !!!:))) Поздравления и благодарности за хубавия разказ, Иване!
14.05 11:12
Човечността е естественото състояние на духа. Нейното наличие в неподправен вид е лакмус за духовността на човека и буди уважение. Дай Боже, човечеството да се развива в тази посока.
Хубав ден, приятелю!
цитирай
6. leonleonovpom2 - Здравей, Криси!
14.05 13:50
to4icata111 написа:
Благодаря ви!
Бъдете жив и здрав!



Благодаря ти за отзива!
Винаги си добре дошла!

Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
7. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
14.05 13:55
tikoev написа:
Някога имаше добри хора по света....


съгласен съм напълно!
Такива са и старите Български традиции, да правиш добро!
А сега някои имат за основна цел да причинят зло!?
И не се успокояват, дори и като направят?!
Сбъркана история!

Хубав ден ти хожелавам!
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, Огняне!
14.05 14:05
batogo написа:
Човечността е естественото състояние на духа. Нейното наличие в неподправен вид е лакмус за духовността на човека и буди уважение. Дай Боже, човечеството да се развива в тази посока.
Хубав ден, приятелю!


Така е, човечността е нормално състояние на духа!
И действа заразително, въпреки ,че в последните десетилетия нещата се поизкривиха
Аз лично ще направя тест с приятели от онова време Какво си спомнят за този случай? Спомнят ли си го изобщо?
Въпреки ,че бяхме деца и вършехме лудории, сигурен съм, че е оставило следа случилото се!

Хубав ден, приятелю!
цитирай
9. inel379 - Историята ти е едновременно обикновена и необикновена, но изключително вълнуваща!
15.05 16:02
Желанието да помогнеш на човек в беда
е не само въпрос на възможности.
То е белег за човещина.
Готовност за съпричастие.
Душата ми се стопля...
Сърцето ми ускорено бие...
И плача от болка и радост в едно...
От благодарност и вяра в доброто,
когато ние - обикновените хора в България,
се обединяваме и сме готови
с мълниеносна скорост да откликнем
на повика за конкретна помощ!
Примерите са много.
Те показват, колко емпатийни сме като народ
и чувствителни към човешкото страдание.
Всички недоволства и критики отстъпват
пред желанието да помогнем.
Пред вътрешния повик да бъдем човеци.

Страхотен спомен!
Благодаря ти за него!
Изпълнени с обич и надежда дни
ти желая от сърце!
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, Инел!
27.05 10:00
inel379 написа:
Желанието да помогнеш на човек в беда
е не само въпрос на възможности.
То е белег за човещина.
Готовност за съпричастие.
Душата ми се стопля...
Сърцето ми ускорено бие...
И плача от болка и радост в едно...
От благодарност и вяра в доброто,
когато ние - обикновените хора в България,
се обединяваме и сме готови
с мълниеносна скорост да откликнем
на повика за конкретна помощ!
Примерите са много.
Те показват, колко емпатийни сме като народ
и чувствителни към човешкото страдание.
Всички недоволства и критики отстъпват
пред желанието да помогнем.
Пред вътрешния повик да бъдем човеци.

Страхотен спомен!
Благодаря ти за него!
Изпълнени с обич и надежда дни
ти желая от сърце!


Благодаря ти за отзива!
Чудесен коментар за човечността, която става все по - дефицитна и често се заменя с човеконенавист!
Дано да е временно, мръсната вода да се оттече!

Хубави дни, изпълнени с човечност ти пожелавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 2203240
Постинги: 430
Коментари: 11998
Гласове: 34816
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31