Защо българите задължително трябва да владеят добре руски език
Автор: petkodox Категория: История

За да обясня защо част от представените по-нататък текстове са на руски език, трябва първо да отговоря на въпроса: Защо българинът задължително трябва да владее добре руски език? Причината затова е ужасно проста, но глупаците, които определят училищните програми, както и всички останали българи, изобщо нито я знаят, нито я разбират. Тази причина е съвсем елементарна.
Съвременният руски език всъщност не е нищо друго освен сравнително слабо променена версия (главно от великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин ) на църковно славянския език, който почти никой съвременен българин не изобщо разбира, когато слуша литургиите в съвременните българ ски църкви. На свой ред църковно славянският език не е нищо друго освен стара версия на българския език от времето на цар Борис I, при който българите приемат християнството като основна религия. Сто и петдесет години след това - през 988 година, по време на царуването на българския цар Симеон I Велики , Киевска Рус приема християнството от българите . С приемането на християнството в Киевска Рус, българите фактически предават на руснаците не само християнската религия преди около 1000 години. Чрез предаването на основните християнски книги, които са били написани на тогавашния българския език, българските духовници фактически предават на руснаците в Киевска Рус, не само азбуката, а изобщо целият български език от онова време. Така че, човек, който владее руски език добре, фактически владее освен съвременния български и неговата версия отпреди около 1000 години. Това му помага да разбере истинският смисъл на редица фундаментални думи, които българските граматици са успели доста успешно да съсипят през тези 1000 години. Граматиците съсипват абсолютно всеки език! както казва един персиец литератор (на който Георги Гурджиев е гостувал), по време на своя публична лекция пред литературното дружество (на която Гурджиев е присъствал и я описва доста подробно в една от своите книги).
Ето няколко важни примера, подкрепящи това твърдение;

Суеверие = всуе верить - значение: напразно, безсмислено, глупаво вярване;
Во истину воскресе = в Истината възкръсна - значение: а не ”Наистина възкръсна” в тялото, просто защото Исус изобщо не е умирал на кръста
- вж. книгата "Христос в Индия" на Холгер Керстен;
Разбирам = раз беру - значение: взимам наведнъж (приемам цялостно, а не на части);
Неделя = не делай - значение: не прави (нищо); като не правиш нищо, тогава възкръсваш в Истината, малкият ум (егото), спира и се появява РАЗума (Себето, Цялото). Затова, според мен, в старобългарския език вместо съвременната дума неделя, се е използвала директно сегашната руска дума за означаване на този ден от седмицата - возкресение.
РАЗум = Единен, Цялостен, Неделим ум - значение: Цялото, Себето,
Истината, ... Т. е. = То ест = То что есть = Това, което е ("Ятха бхутам" на санскрит "Това, което (наистина) е." така Гаутама Буда нарича Реалността).
Сегашно граматическо време = Настоящее грамматическое время = ИСТИНСКО граматическо време. Всички други граматически времена във всички езици са просто чиста проба фантазии.

Могат да бъдат дадени още безброй подобни примери, но и тези са напълно достатъчни за да подкрепят формулираната по-горе теза за абсолютната необходимост всеки българин да владее достатъчно добре и руски език, т. е. тази стара форма на българския език, която е съществувала преди 1000 годишните усилия на българските граматици да съсипят напълно смисъла на думите и изреченията в съвременния български език. Приведените примери, показват просто, че ние не разбираме изобщо както трябва съвременния си български език, просто защото не владеем неговата много по-стара, много по-дълбока и много по-ясна за разбиране версия.
Казаното дотук за абсолютната необходимост от владеенето на старите и оригинални версии на даден език, ако искаш наистина да разбираш правилно неговата съвременна форма, изобщо не се отнася само за българския език. Абсолютно същата е ситуацията с всички съвременни езици, независимо какви точно са тези езици. С това приключвам необходимите предварителни обяснения и преминавам към цитирането на четири изключително важни текста, два от които са написани съвременен руски, т. е. на старобългарски език.

Бодхисатвата
ВАЛЕНТИН ПЕНЕВ