Император Константин е единствения римски император обявен за светец от българската национална църква. Защо ли? Защото родения в Ниш балканджия, укрепва българската националност!

В детството си съм чувал баща ми и дядо ми да говорят с голямо уважение за Константин Велики.

Забележете, че в родния ми град Габрово, на 11 май по стар стил (24 май по нов стил) се празнува празника на св. Кирил и Методий от преди 1859 г., както това ни съобщава П. Цончев на стр. 428 в „Из общественото и културното минало на Габрово“, Второ Издание 1996, Абагар, В. Търново.

Кеймбриджката история ни съобщава, че Константин е роден в района на река Искър (Oescus), а Зонара ни съобщава, че Константин първо обсъждал Троя или Сердика за столица.

Анонимен автор, живял през X век или началото на XI век, ни съобщава, че император Константин Велики, царувал през 306-337, е възстановил Плиска, Преслав и Силистра:

„...Тези (постройки в Константинопол) били построени, както се казва, от препозита Урбикий и епарха (градоначалник и съдия) Салустий (един от дванадесетте сенатори, които Константин преселил заедно със семействата им във Византион), и от останалите, като им предал 600 кентария злато за колонадите (емволи, сгради, които служели за запазване на минувачите от дъжд и слънце, някои двуетажни с горен етаж, украсен със статуи, който служел за разхождане, а в долния имало магазини), водопроводите и за крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил, възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция (дн. Кюстенджа). А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина години от речта на Хермий.“, ГИБИ 5 322.

В същия източник намираме: „…(Константин Велики) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България.“

Толстой и Кондаков са записали от стари източници:

„…В главата, съставена от самия Константин Велики или по негова поръка, за „Готските игри“, където се излагат приеми  и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шести ден на празника се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи, ковади.“, Толстой и Кондаков (1891) стр. 139. Цитатът е взет от Ценов (1936), нямам възможност да го проверя.

Излиза, че Константин Велики е възстановил престолните градове на България, които са съществували и преди него, и че Мизия е наричана България и по Константиновото време. Българите участват в празненствата на императорския двор като вътрешни за Византия народ, а не като чужденци.

 Константин, най-могъщия владетел на онова време в Европа, подържа и просветителското дело на Урфил, който създава азбука за малките готи наричана Готика от словенци и хървати, и която е идентична с Глаголицата и превежда светите писания на български.

Урфил намира писменост за гетите, наречена глаголица, и превежда необходимите църковни книги на езика на народа си. Глаголя на старобългарски значи говоря. Глаголица ще рече геворелница, тоест отражение на говора. Съпоставяйки глаголицата с някои други стари азбуки, виждаме, че тя е самобитна азбука.

До тридесетгодишна възраст Урфил е бил учител, като е писал на латински, гръцки и гетски. Константин изцяло подкрепя тази дейност, възлагайки на патриарх Евсевий Цезарийски (339-341) да постави добре упражнени краснописци да препишат на хубав пергамент петдесет лесночетими и предназначени за употреба подвързани екземпляри от онези молитвеници за богослужение и за четене, които той намери за добре. Константин обичал Урфил и го наричал нашият Моисей. Филосторгий записва името му Урфил. Многообразованият писател Филосторгий е роден в едно село в Кападокия към 368. В своята „Църковна история“ той свидетелства, че готите преминали Босфора и стигнали дълбоко в Мала Азия, след което се върнали:

 

„..(Филосторгий) казва, че по това време Урфил довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавски скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи. А този народ приел християнството по следния начин. През царуването на Валериан (253-266) и Галиен (253-268) голяма част от отвъддунавските скити преминала в римската земя и опустошила голям дял от Европа (днешния Балкански полуостров). Като преминали в Мала Азия, те навлезли в Галатия и Кападокия, заловили много пленници, някои от които се числели към духовенството, и с голяма плячка се оттеглили в земята си.”

Валериан и Галиен са царували съвместно в промеждутъка 254-260 година, така че в този период е било и нашествието на гетите в Мала Азия и връщането им. По-нататък следва интересното сведение как християнството се пренася отвъд Дунава при гетите в тези години (264):

„...А взетите пленници-християни, като общували с варварите, обърнали в благочестието голям брой от тях и ги направили да мислят по християнски вместо според езическата вяра. Всред тези пленници се намирали и предците на Урфил, по произход кападокийци, от така нареченото село Садаголтина, близо до град Парнас. И тъй, този Урфил, като бил поставен за пръв техен епископ, предвождал преселението на благочестивите люде. Той станал (епископ) така. През времето на Константин (306-337), тъй като на императора се покорявали и тамошните варварски племена, (Урфил) бил изпратен от вожда на този народ заедно с някои други като пратеник (при него). Той бил ръкоположен от Евсевий (от Цезария, 260/265-341, епископ 339-341) и неговите привърженици (Евдоксий и Акакий) за епископ на християните в гетската земя.

Като се грижел и за другите техни работи, той им измислил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание, с изключение на „Книгите на царете“, тъй като те съдържали повествование за войни, а народът (и без това) бил войнолюбив” и повече се нуждаел от нещо, което да обуздае неговия порив към сражения, а не от нещо, което да го подбужда към това. Но тези книги могат най-силно да възбудят духовете на читателите, ако човек се отнася към тях с голямо благоговение и се преработят така, че да водят сърцата на вярващите към вярата в Бога.

Императорът (Константин Велики) заселил този народ от бежанци в селищата на Мизия, кой където желаел. Той почитал извънредно много Урфил и често казвал за него „нашия Моисей“. Той боготворял много този човек и направил самия него и подчинените му привърженици на своята еретическа вяра.“, ГИБИ 1 31.

 И Теофан Изповедник, ГИБИ 3 229, дава още една интересна подробност за това събитие:

„...А готите, нападнати от хуните (376), поискали помощ от Валент (28.III.364 - 9.VIII.378) чрез своя епископ-арианин Урфил, който преди това по времето на Констанций (II, 324-337 цезар, 337-361 август) бил заедно с арианите Евдоксий и Акакий. Той направил готите ариани.“

Йоан Златоустий (347-14.IX.407) в послание 123-о до Олимпиада, свидетелства, че той лично е ръкоположил Урфил за епископ: „…Онзи прославен мъж Буила, когото неотдавна ръкоположих за епископ…”.

Изписването на името от Йоан Златоустий звучи по-скоро като буил, тоест воевода, а не като лично име. По-късно Созомен (ок. 400-450) ще констатира към средата на V век, ГИБИ 1 51:

„...Вече се покръствали племената около Рейн, келтите, а също и най-отдалечените измежду галатите, които живеели до океана, готите, и тези, които по-рано им били съседи покрай бреговете на Истър. Последните отдавна били приели Христовата вяра, но сега станали по-кротки и по-разумни.

А това, че Урфил съпровожда бедстващите готи до Мизия и Тракия, съдейства пред император Валент да ги приеме, което и става, и им дава и упование чрез новата, поне за някои от тях, религия и закони, написани на техния език, прави съпоставката на Константин Велики с Моисей много сполучлива.

Интересно е съобщението, че Валент е арианин. По ирония на съдбата той ще загуби живота си убит от готи-ариани, както видяхме в предишните глави.

Забележете, че Филосторгий, който е роден в Кападокия около 368, говори за събития, станали в неговата родина, като съвременник на тези събития. Затова сведенията му са особено ценни. Тези сведения доказват, че готите са гети, живеят в гетска земя, а тъй като гетите са стар тракийски народ, то и готите са стар тракийски народ, а не германци, както се твърди от западноевропейските историци 14 века след това. Забележете, по времето на Константин Велики гетите, които се наричат готи, имат писменост, а щом езикът на вандали, остроготи, бесигети и гепиди е един и същ, то всички тези народи получават писменост и стават християни – ариани.

 По време на гражданската война с Лициний в Илирия са разрушени и много църкви. Константин, се погрижил да ги възстановят и да построят нови. Той строи и една в Сардика, Хагиа София, която става толкова прочута, че хората започват да наричат града на нея, София. С тази задача той натоварва роднината си Евсевий (…341), когото по-късно прави и митрополит на новопостроения Рим, който много стари автори наричат Цариград. При старите автори това име се среща паралелно със старото Византия и с новото Константинопол.

Това са извадки от книгата: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

Честит празник,включително на Българската писменост- желая много здраве,щастие и сбъднати мечти! Желая все нови успехи в народополезната ти дейност- дано плодовете й да стигнат до колкото се може повече хора,за да пребъдат България и нейните чеда!