Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2020 21:05 - НИЕ-481 Култура, медии, спорт
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДУХОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА НАЦИЯТА. МЕДИИ. СПОРТ

 

Ще започна с едни думи на Любен Лачански във в.”Демокрация” от 26.07.2000г.:  “Пределно ясно е, че още преди десетилетие на нито един свестен журналист или писател не му бе поверено част от “БКП съкровището” във вид на хартии, печатници и пари, та той да издава именно български вестник и от него да вади и дивиденти за политическия ни бъдещ живот, и естествено пари за него.  Гъби червенушки поникнаха разнозрейно, после мутираха в мицели “пироговки”, окупираха т.нар. медийно пространство  и жална ти майка и баща, ако решиш да се наместиш на сергиите, а оттам и в съзнанието на хората. С литературните издателства положението бе същото. Цялата шарена патардия на книжния и вестникарския пазар десетилетие ловко се диктува от бивши държавни момчета, препрали не един сарък валутни продукти и нефтени също, и алкохолни дестилати, и захар, и сол, даже семейните си легла продали. Прочее, те го направиха доста по преди, след като от един наистина казионно-постен продукт създадоха нов и пошъл псевдоезик за четене. И тук е вината на всинца ни, че не се противопоставихме на наглото хазайничене с думите ни, не ги дезактивирахме или най-просто  не бойкотирахме просташките издания финансово, които днес не само че кълват дроба на държавата, макар създадени с нейни пари, но заливат лицето й с парвенюшки съвети и помия, правейки се на независими, на най-прекрасни патриоти и на куратори на националното ни поведение.
Позорно е, че заедно със стиховете, написани и за хората, и за кофите с боклук, се набляга върху онази тънка струнка, че в началото е словото, а в него е истината. Няма и да се учудя, ако в един утринен миг разберем, че България не съществува. Защото така го пишело във вестника... Така говореше една лелка през петдесетте години, когато “Работническо дело” бе хоризонтът на информационното ни общество. Така говори днес и внучката й, без да знае в кой вестник го е прочела или това въобще е било вестник, или стихосбирка, или роман. Колко му е? Апокалипсисите са достатъчно благородно неморална среда за правене на пари, и то на чужд гръб, който е виновен, че вярва. И си плаща за това. Въпросът е докога? Защото пак в древността  носителите на лоши вести неминуемо са били обезглавявани! Дори да са известявали истина. А у нас и пожарите угаснаха, и данъците ще паднат, и аспирин ще има. И хляб... Повярвайте ми! Не звучи апокалиптично, но е истина.”

Откъде да започна с лошите вести за българската, най-общо казано, култура. Които са известна истина в края на отиващия си 20-ти век?

·                      Театърът стана пийпшоу
- В.”Арт труд”, 4.11.2000, Диляна Димитрова: “Агресия, стриптийз и цинизми шестват на сцените през новия театрален сезон. Режисьорите первезно поставят своите хиперпредстави за утайката на човешкото съзнание. Бруталните си интерпретации върху класически и модерни текстове театралите обясняват с идеята, че са въплътили  в проектите си еманацията на злото и вулгарността в заобикалящия ги свят. В крайна сметка от Шекспир, Бокачо, Чехов или Гогол остава  само едното име. Публиката е ошашавена от масовото експониране на разюздан секс и подробна анатомия по сцените. Единствено заради скандала режисьорите вкараха в устите  на някои български актьори думи като “к...р” и “п...ка”.
Първа през новия сезон потресе зрителите щерката на режисьора Красимир Спасов актрисата Деса Красова, която нагло показа интимните си части в спектакъла “Амок” в Младежкия клуб на НДК. За премиера във Военния театър се съблече и идолът на тийнейджърите Стефан Вълдобрев. Изпълнителят на хитовете “Рай” и “Аз ли съм или не съм” лъсна дибидюс гол в спектакъла “Предградие” на Николай Ламбрев “в знак на протест срещу жестоката житейска реалност”. Истински новатор в себеразголването по българските сцени беще младият актьор Михаил Билалов. Стриптийзът му в театър “София” бе естествен и естетизиран.  Шампион по первезност в новия български театър е “неразбраният” у нас режисьор-емигрант Иван Станев. Той постави  “История на окото” в Сатиричния театър, разигравайки сцени на сношаване със скелет, хомосексуализъм и зоофилия. Пиесата “Декамерон” на сцената на Народния театър отблъсна публиката с безобразно опорочения сценарий, писан по разкази на Бокачо. Символът на българския театър Стефан Данаилов влезе в ново амплоа. За него режисьорът Александър Морфов беше предвидил реплики от родословието на псувнята, които в устата на Ламбо звучат кощунствено.
- В.”Новинар”, 25.10.2000, Галина Рулева: “Цветана Манева, Вяра Коларова и Снежина Петрова бяха трите смели актриси, които прочетоха пред публиката в Театър 199 текста на обявената за скандална американска поема “Монолози на вагината” от Ева Енслър. Режисьорът Галин Стоев подхвърли, че се чувствал като гинеколог в четирите седмици репетиции досега. Из прочетеното от Вяра Коларова, Цветана Манева и Снежина Петрова: “Вагина”! Повтарям тази дума вече три години. Казвам я 128 пъти в представлението “Монолози на вагината”, което е построено върху интервюта с над 200 жени за техните вагини.”

Тези, а и други нови неща в българския театър, актрисата Искра Радева коментира по следния начин: “Посредствеността изплува със страшна сила във всички сфери и жанрове. Затова ни е такова дереджето. Бездуховността шества и трайно се настанява навсякъде. Изгубихме традициите си, нуждата си от театър. Много ми е тъжно.”
Ще кажете: “Така е. Права е Искра Радева.” – Права, ако веднага след “Много ми е тъжно”, не бе продължила така: “А правителството въобще не се интересува от културата. Няма и изгледи да промени позицията си. Дано поне следващото има различно отношение към интелектуалците. Но не виждам как ще стане, тъй като хората сега се колебаят – билет за театър или кило сирене.”
Забелязахте ли тънката позиция на интелектуалката? – Да влиза следващото правителство, което ще върне хората в театрите?! Между другото, г-жа Искра Радева е обърнала театъра в свой собствен бизнес. Има частен театър, наречен “Искри и сезони”. Всеки посетител в този театър означава кило сирене в нейното семейство. Не казвайте, че казвам, че има нередно в такова поведение. Няма! Нередното е, че Искра Радева иска да се върне нещо от стария ни политически живот, което ако се случи, с нейния частен бизнес е свършено. Ще си купува сиренето от Нармага. Кога е искрена тази театралка, а?

·                      Сърцето на елита е кесия за пари.

Избрани откровения на интелектуалци, споделили ги пред редакцията на в.”Стандарт” три дни преди последната Коледа на този 20-ти век.
Разбирам ги “защо им е много тъжно”. Както и да се кипрят, както и да се извъртат, именно в този век те станаха “интелектуалци”. В кавички интелектуалци, защото без членството им в партията БКП, а за някои и в ДС, щяха да са нули за обществото ни. Независимо от това дали имат или нямат талант!Талант” се получаваше, ако служиш на Партията – записано е в член 1-ви на Живковската конституция. Друго не беше необходимо. И точно тези, успели по този начин!, партийни интелектуалци, плачат за народа, за похабените ценности и т.н. Това е нагла демагогия, някой по-нервен би написал “проява на геноцид”.
- Любомир Левчев: “Сърцето на елита е кесия за пари. Днес поезията е демитологизирана. Олимп е купен от бизнесмени.”
- Гриша Островски: “Оптимистите за мен са или прекалено лекомислени, или хитреци и лъжци. Съвсем друго е, когато човекът е критичен, безцеремонен към себе си. Малко хора са способни на това.”
- Леон Даниел: “Като дете изпитвах някакъв смразяващ ужас от приказката за Палечко. Където се разказваше как някой си кълцал с нож леговището в което Палечко се бил сврял. И Палечко скачал и се местел – дано не го улучи следващото “трак” на ножа. Съвременният човек това прави – скача и се мести хаотично. Страхът от модерния нож е много голям.”
- Йордан Радичков: “Ние сами трябва да пазим националните си ценности, защото никой друг няма да го направи вместо нас.”
- Ванко Урумов: “Живопистта е начин да употребиш живота си. Да си добър художник означава, че си проумял действителността, която те заобикаля.”
- Генчо Стоев: “Самата идея за глобално човечество ми се струва нездрава, патологична и предвещаваща най-ужасни непознати досега военни сблъсъци.”
- Валери Петров: “Цялото ни време е абсурдно. Живеем в един век, който при невероятните скокове в науката и техниката - или в резултат на тях, ми се вижда самоубийствен. Надявам се, че чувството ми, защото е повече чувство, отколкото убеждение, основано на знание – ме лъже.”
- Любен Зидаров: “Не бива да сме ехо на отшумели в света радикални тенденции.”
- Вера Мутафчиева: “Ако живеем със съзнанието, че всичко е смешно, надали ще си представяме всичко като драматично, като трагично. Защо преувеличаваме толкова много своите нещастия, когато те категорично ще свършат със смъртта ни.”

·                      Дуел на сергията
Първо да кажа, че сергиите са няколко, но една до друга. После да допълня, че всичките се държат от една фамилия – кой на кого дете, кум, сват, на булката отзад, брат, събрат... И да отбележа, че номерът е познат. Помните нали, дето Моше и Исак продавали гащи от двете страни на едно и също кръстовище. Някакъв минувач посъветвал единия продавач на гащи да премести сергията си, за да избегне конкуренцията на другия гащопродавец. Като си заминал, Мошето казал на Исак (или обратното): “Х-м, тоя пък нас на търговия ще ни учи. Нали, ако не купи от мен, ще трябва да купи от теб...”

- Вестникарската:
Империята ВАЦ (изданията на Тошо Тошев с източногерманските къси гащи) спори с империята на Петьо Блъсков от софийския квартал Банишора. Ето кои имена на “продавачи” от тази сергия се споменават (вие си ги разделяйте на Мошета и Исаци): “галъпите” Кънчо Стойчев и Андрей Райчев и тяхната бивша директорка Михайлина Абрашева, деканът на факултета по журналистика в СУ Веселин Димитров и неговите колеги професори Владимир Симеонов и Снежана Попова, членът на НСРТ Георги Лозанов, политологът Емил Кошлуков, Петър Курумбашев и другият бивш хъш Любен Дилов-син - Гергьовден, председателят на Българското сдружение за честни избори Мирослав Севлиевски, Ива Николова от “Сега”, Волен Сидеров от “Монитор”, Димитър Найденов (Джими) главен редактор от сп. “Сега” професор по пресжурналистика и Вера Джамбазова (съпруга на Джими)...
- Телевизионната сергия:
Ужас! Там ще се избият. И защо? Да не си помислите, че е заради професионални спорове кой е по-добър?! Глупости – спорът е за това кой да заеме по-добро платено място. В началото на годината се заговори, че американският медиен магнат Рупърт Мърдок ще прави първата частна телевизия у нас. И какво написа в.”24 часа” на 14.01.2000: “Вземи ме, Мърдок, вземи ме... 1600 молби се трупат в софийския офис на магната.” Статията (неподписана) е разнообразена със снимките на Юлий Москов шеф на в.”Стандарт”, Сашо Диков от “София кабел”, Панайот Денев шеф на БТА, Радослав Янкулов шеф на “София кабел”, Диляна Грозданова “от лобито на Стефан Софиянски”, Нери Терзиева. Допълнително от статията измъквам следните имена: Билян Балев (син на Милко Балев и “близък приятел на премиерския съветник Красимир Стойчев”) и продуцентката на “Плюс-минус” Елена Вълчева (дъщеря на Тодор Вълчев?), Георги Коритаров, Милен Минчев (съпруг на Татяна Ваксберг), Стояна Георгиева бивш говорител на правителството на Иван Костов, Нели Огнянова от НСРТ. А какво написа “Сега” на 16.02.2000? – “Със стари курви нов “Мърдак” не става.”

Всички тези кандидати, ако все още не ги познавате, предстои ви да се запознаете с тях като “водещи” ТВ-имена в частните телевизии, които предстои да се нароят в следващите десетилетия.
Когато Мърдок вземе “първата частна телевизия”, той ще получи честотите на втората държавна телевизия “Ефир 2”. Защо, не зная. Но да напиша, че освен честотите, Мърдок ще вземе и основната водеща на Ефир 2” Екатерина Генова (дъщеря на някогашният главен редактор на вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Труд" и "Поглед" - Любен Генов). А Слави Трифонов се изказа така: “Мър-р-р дог”
В началото на есента ще дойде ред на втората частна телевизия, наречена Нова ТВ. Нейн собственик е някакъв грък Минос Кириаку. Все... “на Мачу Пикчу в царевичака”, както се изразяват изискано някои. Шеф на новините на Нова телевизия ще стане Иван Гарелов (зет на един известен “крепител на топките на Тодор Живков” – също автентичен градски израз), а шефка на цялата телевизия ще стане Силва Зурлева, благодарение на някои свои чисто женски качества. (Този номер е познат още отпреди основателя на света Аспарух Български. Знаете едни Ася и Гала от “Дай вар”, ред други кариера “вагина” и понеже съм на тв-вълна – да не забравя Ани Салич...)
В тази връзка да добавя, че срещам името на една все още млада журналистка – Десислава Стоянова, която е написала на 19.10.2000 във в.”Сега”: “Нова телевизия излезе победител засега. Загубилите тепърва ще обжалват решението. На финала на конкурса е сигурно само едно – никой никога няма да повярва, че играта е била честна и лицензът е даден  за реални качества, а не по целесъобразност.” Да го бях написал аз, разбирам – защото не съм си сменил мнението през годините, както  го направи Десислава Стоянова.
От тази редица отделям специално името на Кеворкян, защото той се има за “тежка артилерия”, разчитайки на подкрепата на Тошовия зет. Но грешно си е направил сметката, защото като Иван Славков “умре” (което предстои да се случи след година-две) Кеворк от “телевизионния Наполеон” (както го рекламира, да кажем в.”Новинар”) ще се превърне в един твърде озлобен журналист срещу  всички. Дребна душа арменска.
- Радиото:
Мандатът на настоящия шеф на Българското Национално Радио Александър Велев изтича през януари 2001 година. Той беше назначен по време на правителството на Иван Костов, макар това да стана факт цяла година след “новото начало” – на 20 януари 1998-ма. Вероятно не му е било съвсем по сърце на “синия” Иван Костов това назначение. Протести срещу Александър Велев имаше още преди да стане шеф на Радиото. Председателят на НСРТ тогава, писателят Александър Томов заявяваше открито, че Велев “не е просто лош, а много лош избор”. Не зная какво е имал предвид, може би “червения му ген”. После в края на годината Велев беше подсъдим по едно дело за неправомерни пари, изхарчени за ремонт на Радиото. По това дело след година той беше оправдан и остана шеф. През октомври 2000 година журналисти от програма “Хоризонт” ще обявят бойкот на генералния директор. От десетината протестиращи в медиите се посочени само имената на Нери Терзиева, Емилия Иванова (жената на Валентин Стоянов, говорителят на Желю Желев) и Лили Маринкова. Нищо няма да получи. Нататък развоя на събитията е в следващата НИЕ-5.

За образуващите структурите на частните радиостанции ще пиша пак догодина. И без тия “червенотиквеничета” историята на Костовото време стана много дълга.
Може би да завърша с един подгравящ коментар, а?
Иво Беров (в.”Демокрация”, 28.06.2000):
“Еди-какво си е пред провал” - заявява в уводна статия един четен всекидневник с възторжена и злорада приповдигнатост. Естествено, смислените читатели никак не са обезпокоени за предстоящия провал. Те знаят от опит, че това еди-какво си не е пред провал, каквото и да е то. Защото вестникът нееднократно е обявявал, че сеитбата е пред провал, че смяната на парите е пред провал, че бордът е пред провал, че НАТО е пред провал, че жътвата е пред провал и въобще че пред провал е всичко, което не е пред провал. Националното радио съобщава, че България е скапана държава, скапана държава и отново скапана държава, както нееднократно обяви един от най-шумолящите му водещи. Слушателят чака някаква обосновка на това предизвикателно твърдение и разбира само, че водещият си имал колега и приятел, който бил набит от хулигани. След което нищо друго не му остава, освен да потърси някое частно радио, за да разбере най-после какво наистина става в България, накъде върви тя и какви са например икономическите показатели на нейното развитие. Като прескочи десетина ръсещи чалга радиостанции, любознателният слушател най-сетне попада на “Дарик радио” и с изненада установява, че то отново призовава на бунт, както по времето на Виденов, защото всичко е пред провал. “Затова пък има телевизия” – казва си слушателят и след като прехвърли десетина ръсещи чалги, поп и фолк телевизионни канала попада на телевизия “7 дни”. Откъдето не само заявяват, че всичко е пред провал, но редят и такива революционно-комунистически дивотии, че човек няма как да не превключи на старата, позната и малко поомръзнала национална телевизия. Там пък, с известни изключения, стари познати и поомръзнали лица говорят по стария познат и поомръзнал начин за новите-стари проблеми... Но цялото това отчаяние, унилост и безнадеждност, с което изкуствено се нагнетява общественият ни въздух, не може да се обясни единствено с ниските заплати и безработицата. Нито пък с неумението на управляващите да разясняват своята политика. Та дори това, че болниците ни бяха снабдени със съвсем нови линейки, бе използвано от някои, за да обяват, че всичко е пред провал. Но точно подобна медийна политика е пред провал, а не България, защото всички лъжи са до време.”

Спортът:
Понеже 2000-та година е олимпийска (и сравнително спокойна във всякакъв  политически аспект), няма как да пропусна летните олимпийски игри в  Сидни, Австралия. Там България спечели 5 златни медала: два в стрелбата с пистолет (Таню Киряков и Мария Гроздева), един в щангите (Гълъбин Боевски), един в борбата (Армен Назарян) и Тереза Маринова в тройния скок. Сравнително добро представяне, сравнено с 10 медала  в Сеул 1988-ма и нулите, записани след Пекин 2008 година. Но Ива Пранджева, най-голямата ни надежда за медал в атлетиката беше хваната с допинг и изхвърлена от олимпиадата. Допълнително трима каякари – Петър Мерков, Енчо Чалъков и Мариан Димитров “прегоряха” с допинг предварително. Какво обяснение дава шефът на нашата допингкомисия проф.Витан Влахов за този скандал: “Грешката, и то груба, е само на фелдшера (той няма висше образование), който е можел да даде друго лекарство срещу високо кръвно. Установихме безспорно, че състезателите наистина имат хипертония поне от 1996 година.” – в.“Сега” от 14.09.2000.
И понеже като се каже “спорт”, в България всеки се сеща първо за футбол, та и аз. В.”Труд”, 3.04.2000, Владимир Памуков: “Националите са договорили сумата от 2 милиона щатски долара като искане от БФС  за класиране  на световното в Япония и Южна Корея през 2002г. Сумата е рекордна в историята, но се очакват и върхови приходи от мондиала, ако нашите попаднат  сред 32-мата финалисти.” Споко! Националите ни няма да се класират за световното по футбол и няма да получат тези 2 милиона долара. Което съвсем не значи, че тия от БФС няма да ги получат от държавата и че ще ги усвоят. Те също са все национали. Председател на Българския Футболен Съюз е Борислав Михайлов, Йордан Лечков – заместник негов, Емил Костадинов и т.н. Спортният коментатор Владимир Памуков е допълнителна гаранция, че парите ще бъдат усвоени. И този го помните от Световното’94 какви ги пишеше, нали?!
В.”Сега”, 17.10.2000: “Дербито ЦСКА-Левски взе първа жертва. 30-годишният Младен Младенов беше ударен от саморъчно направена бомбичка, хвърлена от хулигани, както пиел бира с приятел след мача в кафе на бул.“Патриарх Евтимий” и ул.”Шести септември”. Той почина  в 4,50 вчера в “Пирогов”. По случая е образувано следствено дело срещу неизвестен извършител.” Пак “Сега”, но три дни по-късно: ”Всички деца до 16-годишна възраст ще бъдат допускани на футболните стадиони с придружител роднина по права линия, съобщи вчера шефът на “Охранителна полиция” в СДВР. Такива роднини са майката и бащата, бабата и дядото. Тези мерки влизат в сила веднага.”

“Тези мерки няма да влязат в сила”, дори и след десет години. Нещастните случаи по футболен повод у нас няма да престанат. Ако питаме мен, защото футболните агитки не могат да бъдат “пипани”, тъй като ще се използват все повече за политически натиск, замествайки мутренските отряди.

Няма да забравя да направя една справка през бъдещите години при кои управляващи – сини или червени - има “футболни инциденти”.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462584
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031