Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2020 13:53 - Пеларгонии - най- общо за тях
Автор: ekatterinska Категория: Хоби   
Прочетен: 416 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мушкатото (Pelargonium) е род многогодишни растения, произлизащи от Южна Африка. Латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) – „щъркел“ поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела. Наименованието в български език вероятно е от италиански или гръцки произход (ср. ит. muschiato, moscato, нгр.μοσχατος, със значение „ароматен, миризлив“).

На височина мушкатото обикновено достига най-много до около 70-80 cm, но в родината си в Африка старите растения се превръщат в малки дръвчета.

Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Разновидностите са обединени в няколко основни групи:

· Pelargonium zonale - Зонални, това са повечето градински видове;

· Pelargonium regale, - Едроцветни английски – т.нар. кралски видове, познати и като алба;

· Pelargonium peltatum- Ампелни , висящите видове или т.нар. сакъзчета;

·  (Pelargonium graveolens) – ароматни и пъстролистни, използвани в парфюмерията заради аромата си;

Pelargonium cucullatum.- Сукулентни 
   
Историята разказва ,че първата пеларгония е попаднала в Европа някъде около 1600 година. Това била (Pelargonium triste), донесена от нос Добра Надежда в Ботаническата градина Лейден в Холандия / Hortus Botanicus Leiden – Netherland /. Това първо мушкато завзема сърцата на любителите на цветя вече над 400 години. Зоналните пеларгонии са едни от най- старите. За първи път е открита и описана от южноафрикански лекар ,в дефилето на Черните планини ,провинция Кейп през 1689 година . Г.Б.Алденланд ,който освен лекар бил ботаник и талантлив художник ,изпратил растението в Европа на английската херцогиня на Бофорт – Мери Съмърсет / ботаник и запален градинар/ .Скоро след това видът е описан от холандския ботаник Ян Коммелин (1629-1692).                                                         
Зоналната пеларгония  (Pelargonium zonale) е южноафриканско растение, ареалът  му се простира от изток на запад от провинция Кейп, на север превзема провинция Квазулу-Натал.

В природата това е полу-храст с височина около 1 м, често се разпространява по земята ,пълзейки. Стъблата на възрастните растения се вдървяват. Листата с големина от 2см . до 8 см. , са накъдрени по края ,обичайно имат по- тъмна зона и пресичащи се радиални жилки. Листата са разположени на дръжки с дължина около 5 см . Цвета е събран в чадъри до 50 цвята, извисяващи се над листата на стъблото 2-3 пъти по-дълги от дължината на листата. Венчелистчетата са коси ланцетни, бледо розови, рядко бели или червени, с тъмни вени. Всяко цвете има 7 тичинки и 2 много къси листчета.

В момента зоналните пеларгонии са ненадминати по популярност и брой сортове. Благодарение на хибридизацията те са станали много по-красиви от дивия си прародител. Сега говорим за цяла група зонални пеларгонии (Pelargonium x hortorum). Интересно е, че името Pelargonium x hortorum, буквално - градинска пеларгония, се появи за сортовете сравнително наскоро - през 1916 г., благодарение на американския ботаник Л. Бейли, който реши да отдели градинската пеларгония от стайната, съчетавайки последната под името домашен пеларгоний (Pelargonium x domesticum).

Зоналните пеларгонии наистина са подходящи за отглеждане в градината (в нашия район - през лятото), за саксии и балкони, за създаване на великолепни композиции с други цветя. В умерен климат обаче е по-удобно да се използват специално развъдени за това хибриди F1, които лесно се отглеждат от семена като едногодишни, вижте Pelargonium zonal.

Основната родителска форма на групата Pelargonium x hortorum е, разбира се, Pelargonium zonale.  Тя получи  своето име от тъмните зони по листата на растенията. Другият родител от групата,  (Pelargonium inquinans) , няма ивици, така че съвременните сортове може да нямат тази черта.

Положителната черта на зоналните пеларгонии е продължителния и дълготраен цъфтеж. Съцветията  могат да бъдат прости, полу-двойни или двойни, всички видове цветове (с изключение на синьо и ярко жълто), включително двуцветни, имат лек приятен аромат. Има разноцветни и трицветни сортове, ценени повече за декоративната зеленина, отколкото за цъфтежа. Листата често имат силен мирис на здравец и имат фитонцидни свойства.

 Според формата на растежа "зоналните пеларгонии" се разделят на стандартни (най-малко 20 см височина), джудже (12-20 см), миниатюрни (под 12 см), микроминиатюрни (10 см), Deacon (хибриди, подобни на външен вид на джуджето ), пълзящи или ампелна (Frutetorum или Cascade). 




Гласувай:
2



1. barin - Полезно ми беше да прочета за тези ...
22.09.2020 23:13
Полезно ми беше да прочета за тези растения, които не ги знаех.
Поздрави!
цитирай
2. fun1001 - :-))))))))))
24.09.2020 22:02
...ще умра от смяхххх...с тезз ботчета тук..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ekatterinska
Категория: Хоби
Прочетен: 2205
Постинги: 2
Коментари: 2
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031