Човек по християнски е устроен
да се сдружава с хората с добро,
да вярва в обичта, не в нрава боен,
да моли Бога да не идва зло.
А цялата история човешка,
белязана от кръв и от войни,
показва, че са ярка земна грешка,
родилите се да творят злини.
И в дните на водата от небето,
на урагани и на земетръс,
съзирам знак - предел за греховете
и ние се въртим околовръст.
Не само гняв на майката природа,
от хората непощадена стене,
но знак да се пречиства род до рода
във бъдноземното летоброене.
Омразата пълзи, но е безсилна,
едни са християнските закони,
свистят бедите - пагубно и силно
и преосмислят цели региони.
Не са случайни всичките промени,
разтърси се открай-докрай Земята,
прибрани има, има отредени
да променят света - като водата.
18 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА