След 279 пр. н. е. в областта около Сава и Дунав се заселва галското племе скордиски на земя, обитавана преди от трибали и мизи, и основава тук селище. През І век от н. е. на мястото на днешната крепост Калемегдан е било издигнато римското укрепено селище Сингидунум (Singidunum). В 441 то е разрушено до основи от хуните.

През 535 то е възстановено от Император Юстиниан І и опасано с мощни крепостни стени. Въпреки това през 584 аварите успяват да завладеят Сингидунум. През 829 Канас Ювиги Омуртаг присъединява крепостта към Първата Българска Империя. Първото споменаване на Белград (от старобългарски: Бѣлградъ; на сръбски: Београд) като име на града е в писмо от 878 на Папа Йоан VІІІ до българския княз Борис І – Михаил. Той е граничен град на Първата и Втората Българска Империя. В следващите 4 века българската власт над града се оспорва от маджари и ромеи. За пръв път Белград става за кратко сръбско владение през 1284 по времето на Стефан Драгутин, крал на Рашка и Срем. Към 1330 обаче отново е част от България, а по-късно от царството на Стефан Душан. Белград много пъти сменя своите владетели: Кралство Унгария, Османската и Хабсбургската империи. От 1815 неизменно е столица на Сърбия в различните държавни конфигурации на запад от нас. Днес Белград се състои от Старият град, Земун и Нови Београд, построен след Втората световна война. Той е тясно свързан и с новата българска история. Тук през 1862 Георги Сава Раковски е създал Първата Българска Легия. Неин знаменосец е Васил Иванов Кунчев, който при прескока на рова при Стамбул капия в крепостта Калемегдан получава прозвището си Левски. В 1867 е основана пак от Раковски Втората Българска легия, която прогонва турците от града. Недалеч от Белград е открито най-старото неолитно селище в Европа, център на културата Винча. В града има много за гледане: от крепостта Калемегдан, храма Св. Сава, Теразия и Кнеза Михайлова до стадион Мала Маракана и новите модерни сгради. 

Галерия