Тук вече нещата опират до вътрешно възпитание. Моето впечатление е, че Здравка Евтимова е възпитавана от живота. От бурите в него. От потопите. Иначе надали щеше да пише по този начин. С толкова човещина в словото си. С такова съчувствие към по-слабите. То дори не е просто съчувствие – то е обич.
Грамадна, силна, истинска обич, която превръща отхвърления, мачкан, малтретиран и унижаван човек в герой. Обич, която е способна да убие лошото, което ни диша зад врата, която може да ни промени отвътре-навън и да осее пътя ни с добри намерения.

За това иде реч в творчеството на Здравка Евтимова. Горещо ви препоръчвам да се запознаете с него. То може да ви разсмее, да ви разплаче. Няма как обаче да ви остави безразлични. Такава е функцията на същинската литература – да стимулира и мотивира към замисляне. Към съзидание. Оставям ви насаме с мислите ви.

Росен Карамфилов

никой не може да те обвини в пристрастие, Роси. Ти винаги търсиш обективността!

С много хора имаме общо мнение, че книги и уж автор не са в хармонична цялост.