Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2017 23:50 - БИЧ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1446 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.05.2017 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Един български поет пише думата като „о бич”... намеквайки, че любовта понякога ранява... или може би разделя. Но любовта на Исус в храма, бе любов, която спасява. Единственият случай, когато в евангелията Христос употребява „груба сила” е моментът, когато с бич изгонва търговците от храма.

Да, сега бихме се удивили, ако видим в храмовете да търгуват с гълъби, да продават животни или да обменят валута... и макар че някои още мърморят за повишената цена на свещите, „търговията” днес не е това.

Изобщо, колкото повече хората  се възгордяват колко са умни (бъркайки ума с информацията от Гугъл, и бъркайки своите лични постижения с достъпните им за ниска цена технологии...), толкова повече смятат, че Злото е глупаво, и ще им се представя все в една и съща форма, лесно разпознаваема и смешна.

Ако погледнем на това, че първият храм, който Бог е създал е самият човек, където да обитава светлата божествена същност, ще разберем къде се води битката. Проявленията в земните храмове са по-скоро изключение, или следствие на осквернения храм вътре в човека.

А как влизат търговците в Божия храм, който сме ние? Отново, не насила, а аргументирано. „Нека е по-удобно на богомолците” - вероятно така са казали онези едновремешни търговци, за да продават необходимото за жертва на прага на храмовете, та и вътре.

Така и ние, разбира се неусетно, сме превземани от идеята за удобната вяра, за удобната жертва. Не е лъжа, че има жертви, които се приемат добре и с похвала от обществото. Има и жертви, за които сме осмивани като глупаци (”е, може ли пък да се влагаш толкова!”). Удобната вяра пък е тази, която е постижима. Тя е нещо като плитчините в морето, където плуваме с удоволствие, защото винаги можем да стъпим на дъното. Това е вярата, която е достатъчно добре обяснима за нашия ум, който не желае да се развива, да се доверява на божествени йерархии или откровения. Много пъти (и това е най-тъжния вариант) тя е и вярата, която не изисква от нас истинско смирение и покаяние.

Но истината е, че и Христос на времето си беше Един, Който донесе огромно противоречие. Чакан от векове или може би хилядолетия като Месията, Той изненада всички с това, че не се яви като земен цар, не донесе земна свобода, не издигна учениците си да властват, а ги научи да слугуват...

Той бе разпознат, но не от тия, които разчитаха на дебелите книги, на наследствения си чин (Левитите при евреите бяха потомствени свещеници), а от тия, които имаха копнеещо сърце именно за този вид Истина, действаща чрез Милост и Любов. Именно за този вид Истина, изпълнена с достойнство, която нямаше нужда да се доказва, защото бе самият Живот. И не на последно място – за този вид Истина, която не се боеше да изобличава.

Вместо изобличаване, днес е познато т.нар. „толерантно говорене”. Не е прието да критикуваш възгледите на друг човек, дори ако ги смяташ за пагубни за него лично, за децата, за обществото като цяло. Не е прието да твърдиш, че някой е лош пример. Не са приети много неща, които само преди сто години се разбираха от само себе си.

Освен зад „евроатлантическите ценности” днес много често „толерантното говорене” се крие зад широкия гръб на Христос, или по-точно на представата за Него у повечето хора: Един наивник, един добряк, едва ли не апатичен, който се оставял ей така да Му ударят и едната, и другата буза... Много често опитите ни да кажем някоя истина, принципно, без да осъждаме конкретни хора, се посрещат „на нож” именно от фалшиво религиозните хора.

Но знаете ли, зад това наше „толератно говорене” се крие отново един древен закон : Ние не искаме да правим на хората това, което не искаме да правят и те на нас. Тоест, да ни критикуват. Откакто вече не обичаме мъдростта (която понякога съдържа корекции, поправки, забележки), оттогава не обичаме и критиките. Оттогава и ние самите спираме да критикуваме неща, които не ни засягат пряко.

Странно е обаче, че когато се обградим само с „толерантно говорещи хора” самият ни живот закърнява... Понеже не виждаме плевелите, в които сме оплетени, които смучат от силата на нашите корени, а и не има дават шанс да се забият дълбоко в земята. 


*Заповядайте в дискусионен клуб "Между редовете" ...

https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks

image




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212562
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031