ПРИКАЗКА ЗА МАЛКОТО ЦВЕТЕ
То беше малко цвете. Попадна съвсем случайно в неговата градина. Самото цветенце не помнеше по какъв начин се бе озовало на това място, просто се събуди насред многото цветя. В началото въобще не виждаше заобикалящите обитатели на градината. Чувстваше се единствено и най-красиво.
„Ах, колко е хубаво тук! – помисли си цветенцето. Така започна да живее. Заживя там, в голямата градина пред неговия дом. Всеки ден чакаше да го види как минава. Чакаше, чакаше... просто да мине, да полее всички цветя, да ги погледне, да се порадва на всяко едно от тях и после отново да си отиде.
А отсреща в дома му, до прозореца, имаше саксия и в нея извисяваше снага още едно цвете. То не беше като останалите растения в градината, беше различно. Декоративна палма. Той не спираше да се любува на красотата на това цвете, не спираше постоянно да го дарява с любовта си. Сякаш... сякаш то беше по-специално от другите. Ден след ден, гледайки как отделя повече любов, как се грижи за специалното цвете, нещо в малкото цветенце умираше. Но какво можеше да направи? То беше само едно малко градинско жълтичко цветенце. Как искаше той да се радва и на него така както на онова красиво екзотично създание.
Онази палма – така висока, с дълги изящни листа. Тя стоеше там, до прозореца в спалнята му, толкова близо до него и когато спи и когато е буден. Винаги там! Винаги до него! Та около цветето от градината имаше още толкова много цветя! Големи, малки, всякакви! И всичките толкова
красиви. Дори с тях не можеше да се сравнява, та с палмата ли...
Една нощ забеляза небето. Там съзря ярко грейналата луна и хилядите разпилени около нея звезди. Така бяха всички те – той, то и всички останали цветя. Да, той даваше любов на всички, но едно цвете обичаше повече. Сякаш то беше неговото слънце...
След тази нощ започна да увяхва. Не знаеше защо, но вече не беше щастливо, че е в неговата голяма градина. Не беше щастливо, когато той идваше сутрин, защото после пак си отиваше. Искаше й се да вярва, че може и да не е единственото цвете в неговата градина, но е най-красивото. Ала не чу такива думи. Нямаше как да долови подобни думи, а нямаше и кой да ги прошепне. Такова беше още от самото начало – само едно малко градинско жълтичко цветенце, едно от многото цветя в неговата голяма градина. Да, в нея имаше място за всички цветя... но до прозореца в стаята имаше място само за едно!
Енергетиката на древния град в картината...
С любов ще те изричам
А също и, че най-красиви са цветята (и полезни плодове) са там, където е домът ни. И особено ако сме ги отгледали сами!
Благодарим за хубавата приказка Вал! Поздрави и на твоето си красиво цвете! :-)
Лекс
А също и, че най-красиви са цветята (и полезни плодове) са там, където е домът ни. И особено ако сме ги отгледали сами!
Благодарим за хубавата приказка Вал! Поздрави и на твоето си красиво цвете! :-)
Лекс
Правилни са твоите мисли. Така е, но все пак в приказката става дума за мислите на малкото цвете и за неговото желание за по-различно отношение спрямо него. Спорен цветенцето то не получава достатъчно обич и това го тормози наблюдавайки отношението към екзотичната палма, а според мен си получава достатъчно внимание от Стопанина.
Вал.
Хубава приказка, Вал! Поучителна... стига да има кой да чете:) Че в днешно време всички предпочитат градината пред читалнята, в денонощно очакване на специално внимание.
Поздрави!
Поздрави и от мен.
А Вени прекрасно анализира порочното ни себесъзнание да подражаваме чуждата красота и щастие изисквайки и тяхното внимание. И не осъзнаваме, че това все по-често ни води до раздяла с любими хора, самотна изолация и депресия.
Пак те поздравявам за тази приказка, която е написана като философски монолог за възрастни. А ние все още по детски търсим емоционалните приключения на приказни герои, за да вникнем в посланията им... :-)))
Лекс
А Вени прекрасно анализира порочното ни себесъзнание да подражаваме чуждата красота и щастие изисквайки и тяхното внимание. И не осъзнаваме, че това все по-често ни води до раздяла с любими хора, самотна изолация и депресия.
Пак те поздравявам за тази приказка, която е написана като философски монолог за възрастни. А ние все още по детски търсим емоционалните приключения на приказни герои, за да вникнем в посланията им... :-)))
Лекс
Разбира се, че написаното не е приказка. Героите не са хора, но изключително много се доближават до човеците със своите навици и постъпки. Вени винаги ме е възхищавала със своите коментари и анализи. Тя умее да чете. От скоро следя действията и на Лекс. И той може да чете и прави интересни изводи, които много ми допадат. А Старата гора е пълна с послания, трябва само внимателно да се чете.
С поздрави от Вал.