http://clubz.bg/49298-obratniqt_efekt_na_terora

„Терористичното нападение на Коледния пазар в Берлин от 19 декември, при което загинаха 12 души, ще стане за Германия и нейните граждани толкова знаково и преломно събитие, колкото бе 11 септември за Съединените щати“, писаха германските медии. Тази атака повлия силно на гражданските настроения във ФРГ, но съвсем не така, както предполагаха мнозина. Социологически допитвания изясниха, че случилото се е укрепило доверието на германците към полицията и е увеличило шансовете на управляващата коалиция за победа на парламентарните избори през есента на 2017-а.

Неочаквана реакция

„Когато в страната стават катастрофи или терористични атаки, в американското общество се надига вълна от протести против всеки вид насилие. Французите гръмко пеят „Марсилезата“ и напомнят, че тяхната Франция е република. А берлинчани се държат така, както винаги: демонстрират невъзмутимо спокойствие“ – така „Дер Шпигел“ описва реакцията на жителите на Берлин на предколедния терористичен акт.

Общественият отклик на този трагичен инцидент наистина се оказа много неочакван, показват резултатите от изследването на института Infratest dimap, публикувано две седмици след случилото се, на 5 януари тази година. Докато гражданите на съседните европейски страни в подобни ситуации ругаят правителството и обвиняват службите за сигурност в некомпетентност, 73 процента от гражданите на Германия заявяват, че се чувстват в безопасност, както и преди. 57 процента от запитаните смятат, че страната, независимо от всичко, е добре защитена от нападения на терористи.

Нападението над Коледния пазар не подкопа доверието на германците в полицията: от нейната работа са доволни 88 процента. Независимо от няколкото терористични актове в различни градове, този показател се е увеличил с 4 процента за последната година.

Сходни данни привежда и „Ди Велт“: „Германците са загрижени, но продължават да се доверяват на държавата и полицията си“. Авторите на статията обясняват отсъствието на истерия и страх с природния „сдържан скептицизъм“ на германците.

„Доверието към властите и полицията в Германия е по-високо, отколкото в други европейски страни. Органите на реда фактически не са се дискредитирали, с изключение на няколко гръмки случая. Полицията винаги действа в съответствие с законодателството. След берлинските събития бяха приети и допълнителни мерки за повишаване на сигурността на хората, посещаващи коледни пазари и празнични мероприятия“, коментира резултатите от социологическото проучване Наталия Тоганова, старши научен сътрудник от Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.

Доверие към партията

Но ако германците се доверяват на властта като цяло, може би работата на главата на правителството след терористичните актове предизвиква у тях недоволство? Още повече, че канцлерът Меркел нееднократно бе обвинявана, че отваряйки врата за мигрантите, е пуснала с общия поток в страната и терористи. Колкото и да е странно, социолозите опровергават и това предположение. За първи път от една година насам мнозинството граждани – 51 процента – са доволни от дейността на управляващата коалиция. Рейтингът на популярността на Меркел стигна 56 процента (7 процента повече, отколкото преди година).

Според Александър Кокеев, научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения към РАН (Руската академия на науките), тези цифри се дължат на комбинация от фактори.

„Исторически погледнато, германската система е по-стабилна, отколкото във Франция, Италия или Испания – уверен е Кокеев. – Поради някаква причина в тези държави или обвиняват правителството във всички грехове, или силно го хвалят. Изпадането в крайности не е немска черта. Освен това след Втората световна война гражданите на Германия се отличават с толерантно отношение и гостоприемство. Германия е икономически най-стабилната държава в Европа. През последните години страната поставя нови рекорди в експорта, в момента тя е с най-ниското ниво на безработица от 25 години насам, наскоро имаше и сериозно увеличение на пенсиите – най-голямото от десетилетия насам. Такава система не може да бъде разклатена с няколко терористични акта. Що се отнася до Меркел, в Германия в момента няма политик, който би могъл да я замени.“

Според „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в много отношения това се дължи на факта, че по-голямата част от германците – 68 процента – не свързват последните атаки с миграционната политика, провеждана от канцлера. В същото време проблемите, свързани с миграцията, както се вижда от резултатите от проучването, вълнуват германците. Но ако миналата година те са предизвиквали безпокойство сред 76 процента от гражданите на Германия, сега само 40 на сто от анкетираните смятат, че това е най-важният проблем в страната. Независимо от факта, че все по-голям брой германци смятат, че притокът на мигранти ще има по-скоро негативни последствия (62 процента се опасяват от ръст на престъпността, а 55 процента от прекомерното засилване на исляма), крайнодесните партии не успяха да съберат точки след атентата в Берлин.

Предприетите мерки

Според експертите през 2016-а правителството на Меркел успя да направи много за стабилизацията на мигранската криза.

„Напоследък канцлерът втвърди миграционната политика. Благодарение на това, а също и на договорките с Турция, броят на пристигащите мигранти в страната намалява – по-точно потокът през Балканите. В последно време германците се стараят да приемат само тези, които бягат от война. Междувременно се увеличава количеството на депортираните сред неполучилите статут на бежанци“, обяснява Кокеев.

С това е съгласна и Наталия Тоганова:

„През 2016 г. в Германия са пристигнали около 280 хиляди мигранти, търсещи убежище. През 2015 г. бяха три пъти повече. Истерията от 2015-а и началото на 2016-а по отношение на тази тема вече я няма и според мен няма и да се върне“.

Веднага след терористичния акт канцлерът Меркел обеща, че властите ще си направят изводи и ще предприемат срочни мерки. По нейни думи, необходимо е да се ускори процедурата за депортиране на мигранти, получили отказ на молбите за убежище, а също Алжир, Мароко и Тунис да бъдат признати за „безопасни страни“ — което ще доведе и до депортация на пристигналите от тези страни. При това Меркел подчерта, че въпреки всички мерки за борба с тероризма, страната трябва да запази своите свободи:

„Ние искаме свободна и отворена държава. Знаем какви са предимствата на живота в свободна страна пред диктатурата“.

Според данните от социологическото проучване, ако изборите за Бундестаг бяха проведени в началото на януари, най-много гласове би получила партията на Меркел в съюз със социалдемократите или със зелените и либералите. Разбира се, до септември, когато са парламентарните избори, симпатиите на избирателите могат да се изменят. Но ако те останат такива, каквито са сега, Ангела Меркел има всички шансове да оглави правителството на Германия за четвърти пореден път.

"Площад Славейков"