.
.
.
Автор: Велислава Дърева
    /Поглед.инфо/
144 години от гибелта на Васил Левски

На 22 септември 1872 г. в прохода Арабаконак 16 души обират пощенската кола, която кара 125 хиляди гроша. Нападателите са в турски дрехи и турски военни униформи, 10 дни полицията мисли, че са уволнени турски войници и върви по фалшива следа. Това е фаталното Арабаконашко приключение, което Димитър Общи организира въпреки изричната забрана на Левски. Софийският мютесариф Мазхар паша вдига на крак всички заптиета, редовни и запасни войници (низами и редифи), отпуска допълнителни 3 000 гроша за „тайни агенти” като „здравни разходи”, плъзват турски шпиони в български дрехи, започват арестите.

Мазхар паша ръководи първото следствие – 19-28.Х.1872 г. в Тетевен и Орхание. През ноември арестите не спират. От 9.ХІІ.1872 г. до 12.І. 1873 г. следствието се води в София от извънредната имперска комисия: Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, дивизионен генерал, министър на полицията; Шакир бей – член на Генералния щаб, адютант и дясна ръка на Мидхад паша; хаджи Иванчо Пенчович ефенди – член на Върховния съд и на Държавния съвет на Османската империя, най-пръв Мидхадов доносник и шпионин, който още през лятото на 1872 г. донася на великия везир за „комитетската опасност”.

Следствието се върти около обира до 24.Х.1872 г., когато за първи Тодор Кръстев изтървава думата „комитет” и едно име – „Димитър от Сърбия”, т.е. Димитър Общи.

На 26.Х.1872 г. даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, сам се предава, пръв произнася името на Левски – „другарят на Димитра - Васил” и го описва най-подробно. Казва кои са в комитета, къде е архивът, накъде е тръгнал Общи.

В нощта срещу 27.Х.1872 г. е заловен Димитър Общи и пръв назовава Левски като „Дякон Васил”, а по-късно Анастас Попхинов пръв ще го назове „Дякон Левски”. Пръв Общи споменава имената на водачите на Ловчанския комитет - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков.

На 27.ХІІ.1872 г. е заловен Васил Левски.

Показанията на Иван Фурнаджиев, Димитър Общи, Анастас Попхинов, Вутьо Ветьов са фатални – и за организацията, и за Левски. Започват предателствата. Град по град, село по село, комитет по комитет, човек по човек. Пред очите на Апостола.

От задържаните близо 100 души не издават нищо и никого само Васил Левски, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Христо Ковачев, Никола Цвятков, Христо Цонев-Латинеца и двама овчари – братята Велко и Тодор Стойнови от Желява, членове на революционния комитет, които въпреки немотията си внасят по 20 гроша за вестник „Свобода” .

ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ НА ТУРСКИЯ СЪД

Даскал Иван Фурнаджиев, 26 октомври 1872 г.:

(Показанията му са общо 8 компютърни страници)

„Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т.е. по комитетския въпрос… Но ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам, всички ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида дори и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения…

Другарят на Димитра – Васил… Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло кестеняви мустаци, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри… В близко време ще дойдат един-двама войводи, но не знам от кое пристанище ще минат. Трябва да се внимава… Васила има повече от един месец не съм виждал и не знам къде се намира… Мисля, че Димитър ще минава отсреща [Румъния]. Ще мине през Никопол или Оряхово…

Намеренията им бяха като пристигне оръжието да заемат проходите с по 100-200 души и да излязат в балкана, да вдигнат околното население на въстание…

В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!”…

Анастас Попхинов, 13 декември 1872 г.

(Показанията му са общо 12 компютърни страници)

„Преди три години [1869 г.]… в дюкяна на брат ми Данаила [Данаил Попов, най-довереният човек на Левски] и Ангела [Ангел Бръшлянов, братовчед на Данаил], в Турну Магурели срещу Никопол, видях Васил Дякон Левски… Запитах брат ми „Откъде е тоя човек и какво приказвахте?”. Той ми каза: „Тоя човек е от Карлово, бил е знаменосец на Панайота, сега го изпращат от Букурещкия комитет, за да организува комитети”. На другия ден Дяконът дойде в къщата на брат ми, предаде му два пакета с около 2 000 брошури , написани на турски и му каза: „Навсякъде има мюсюлмански комитети, ще ги пръсна между тях… Ще дойдат и български книжа”… С него имаше един човек от Плевенско, на име Сава Младенов… Чичовият ми син Ангел взел тия брошури и ги донесе в моята къща в Плевен…

Минаха 1-2 месеца, дойде един фотографчия, Никола Цеков… От Ловеч Марин Попов [Поплуканов] и Ваньо терзията [Иван Драсов] ми писаха и аз отидох там… Мина се един месец. Те дойдоха [в Плевен]. Имаха писмо от Левски до Букурещкия комитет… Отидохме в Никопол, минахме отсреща [Турну Магурели] и отседнахме в къщата на брат ми. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха. Бяха взели със себе си 6 револвера, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим, нашите другари искат около 40 броя”. Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските – „Ще пиша за цената и ще ви съобщя”… След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха”. Писмото изпратих в Ловеч. Те изпратиха трима души… Тръгнахме за Никопол, минахме насреща [Турну Магурели] в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. Никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните…

Изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около година и половина писмата се предаваха за двете страни чрез мен… Когато един ден бях при брат си, видях Димитър... По това време Ангел Кънчев беше отишъл от Русе в Ловеч и се срещнал с Дякона… Тримата излезли от Ловеч, обикаляли около три месеца и се върнали там… Бяха се събрали на събрание. Имаше около 20 души: Димитър Пъшков, Марин, Ваньо и един свещеник с нисък ръст – поп Кръстю. Имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная. Всички са от Ловеч”.

Димитър Общи, 27 октомври 1872 г.

(Показанията му са общо 28 компютърни страници)

„Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук. Вече година и половина съм тук… Книжата предадох на Марин Попов кафеджията [Поплуканов], на Ваньо терзията [Иван Драсов] и на фабриканта на коприна Димитър Пъшков… Аз пък предадох писмата, които ми дадоха, на Дякон Васила…

Той влезе с книжата [Уставът на БРЦК] в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях 3 дни… Изпрати ме в Карловски бани. Там престоях 2 седмици… Изпрати ме в Хисарските бани… Там престоях 45 дни… В Карлово два дни чаках на хана. Той ми каза „Ти мини през Сопот!”. А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир…

Наех кон за 54 гроша. Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. В Ловеч пристигнал един нов наш другар [Ангел Кънчев]… Купиха ни коне. Дяконът си купи кон на вересия, при условие сам той да заплати стойността му…

Отидохме в Карлово. Аз останах в хана. Отидоха с Ангела и устроиха събрание… Отидохме в Клисура… Оттам в Панагюрище. Пак ме оставиха в хана. На тайно място устроили събрание. Аз стоях в хана. Отидохме в Пазарджик. Мен пак ме оставиха в хана… Влязохме в Пловдив. Мен пак ме оставиха в хана. Устроили събрание, но мен не ме заведоха. Отидохме в Чирпан… Заминахме за Стара Загора. Те излязоха. Направили събрание. Отидохме в Нова Загора… Отидохме в Сливен. Дяконът взе книжата и излезе самичък… Отидохме в Котел…В Трявна Дяконът устроил два дни събрание. Мен той не ме повика… В Лясковец стана голямо събрание. Имаше 18 души. Дадохме им книжата… Отидохме в Търново. Дяконът не ни осведоми за работата, която върши там три дни…Отидохме в Елена. Кънчев и Дяконът излязоха. Аз останах в хана”.

В разпитите на 9,10, 11 декември 1872 г. списъкът на Димитър Общи набъбва с още революционните комитети: Габрово, Севлиево, Лесидрен, Тетевен, Видраре, Орхание, Правец, Желява, Голям Извор (окръжен център). И още – внимание! – Белград, Браила (председател Войников), Турну Магуреле (председател Данаил Попов). Ако знаеше, че в Одеса и Плоещ също има комитети, и тях щеше да издаде.

Димитър Общи издава 27 комитета, Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев Страшника издават по 15 комитета. Анастас Попхинов - 12 комитета и брат си Данаил. Гаврил Генчев Брънчов - 7 комитета. Павел Лалов, Атанас Гложенеца и Вутьо Ветов - по 3 комитета… Общият брой на издадените комитетски дейци надхвърля 150.

А документите на Тетевенския и Орханийския комитет са стоварени на масата пред следователите, които са едновременно съдии и прокурори.

Васил Левски, 5, 6, 7, 8 януари 1873 г.

- Занятието ми е облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

- В какво се състои това твое обнадеждаване?

- Данъци много, а нямаш спокойствие.

- Къде ходи с тая цел и какво правеше?

- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, за това, за да не дадем земята си. Обикалях, и в местата, където ходех, оставях книжа; три пъти идвах и в София… Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях, не зная… Комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато ме извикаха в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават едни други, те си поставяха маски на лицата. Когато аз отивах, лицето ми беше открито и ме познаваха.

- Къде е постоянното ти местожителство?

- Никъде не живеех постоянно.

- Много хора те познават, защо не ги изкажеш?

- Никого не познавам.

- Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли обикалял заедно с него?

- Кой е тоя човек, аз не зная, аз обикалях сам, с никого не ходех… Обикалях сам саменичък…

- Не познаваше ли комитетските хора?

- Според изискванията на устава не ми беше работа да ги познавам.

- Сега ли не искаш да ги познаваш?

- Не ги познавам и тогава не ги познавах… На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря.

- Ти кажи хората, които са работили… Кои познаваш в Търново?

- Не познавах никого. (бел. - в Търново е най-големият комитет, с председател Христо Иванов-Големия, най-близък приятел на Левски) От Букурещ ми бяха препоръчали да предложа на Стефан Карагьозов (бел. – Карагьозов е човек на властта, яростен туркофил, Левски се подиграва с комисията)… Понеже в Търново не искаха да се срещнат с мене, не можах да се запозная с никого.

- Кои познаваш в Пловдив?

- В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.

- А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели!... Ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш!

- Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета, имена не мога да кажа”.

Очни ставки в присъствието на Левски.

На въпроса: „Познавате ли този човек?”, всички отговарят: „Познаваме го, той е Левски”.

Дидьо (Димитър) Пеев: „Той взема моето тескере и мина оттатък!”

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев: „Преди ние не знаехме такъв комитет. Една нощ той дойде. Прочете ни наредбите и ни запозна с комитета”.

Даскал Иван Фурнаджиев: „Преди ние не знаехме що е това комитет. Дяконът дойде в училището и образува комитета”.

Марко Йончев: „Той донесе един вестник и ни вкара в комитета!”

Станьо и Станчо Хаджииванови: „Той дойде в нашия хан и свика събрание”.

Димитър Общи: „Две негови приказки са прави, пет са лъжа!”

Вутьо Ветов: „Ние отидохме до къщата, която нападнахме [на чорбаджи Денчо Халача]. Аз стоях до вратника. Дяконът се качи горе и взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина”. Чакахме от шест до девет. Стопанинът не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, започна да вика. Левски го хвана за яката и го завлече вътре… Той улови момчето с лявата си ръка, опря го до стената и го удари [с камата] с дясната ръка. И ръката му, на Дякона, беше кървава”…

Васил Левски, 9 януари 1873 г., последен разпит:

„Нашите българи обичат свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия”.

Заключение на имперската комисия: „И изобщо той отказа да съобщи някакви имена и лица”.

Политическият процес завършва. Васил Левски ще бъде обесен на 19 февруари 1873 г. в София. Последните му думи са: „Отче, поменувай ме като йеродякон Игнатий!” и „Боже, избави България!”

pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/bozhe-izbavi-balgariya.82784

Граф Игнатиев НЕ е убил Левски...

ignatiev levskiНа чудовищната подмяна на историята следва да се сложи край, и да се спрат опитите да се контролира този народ чрез измислици и откровени лъжи. Това обяви лидерът на единствената патриотична партия ("Възраждане"), която ще се явява на изборите Костадин Костадинов.

В последните години застрашителни размери взе популярността на една абсолютна измислица - че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, и че той лично е организирал процеса срещу него и обесването му. Тази лъжа се завъртя из Интернет от няколко платени соросоида, но абсурдното е, че много народ и вярва.

Според нея, Игнатиев, представян като някакъв прото-образ на Дарт Вейдър, подтикнал турското правителство да съди Левски не като революционер, а като "криминален престъпник". Защото за революционерство се наказвало само с каторга, а крими-контингентът отивал на бесилото. След това Игнатиев бил лично назначил съда, и българските мекерета вътре, които осъдили Апостола. Целта на Игнатиев била да предотврати това България сама да се освободи, за да има повод тук да дойде "руският имперски ботуш".

Всичко това е абсолютна глупост и гротеска, твърди Костадинов. На първо място, по това време Русия изобщо не е готова за война, и никакви руски ботуши няма планирани на Балканите. Русия тъкмо е изгубила Кримската война, в икономическа катастрофа е, има сериозни вълнения в самата нея. Няма никакви планове за война, нито е сигурно, че ще я спечели. Апропо, трудният начин, по който печели после самата война, доказва тази и неподготвеност.

На следващо място, шансът България сама да се освободи граничи с научната фантастика. След като руската армия с толкова много оръжие и войници, едва се справя, каква армия може да се създаде нелегално на турска територия? Тя би ли имало топове, флот, кавалерия, как би могла да се натренира?

И на трето, но не последно място, Игнатиев, а и който и да било посланик, не са държани в течение с процеса срещу Левски, основно защото султанът се е страхувал някой чужденец да не се застъпи за него, и да поиска да го помилват. По това време Османската империя има гигантски дългове към всички Велики сили, и ако някой я притисне за нещо, обикновено отстъпва.

Сведения за участие на Игнатиев в събитията около Левски, няма и в Османския архив, който по случайни стечения на обстоятелствата е в България - по времето на Ататюрк ни е продаден като "вторични суровини".

Въпреки всичко това, група соросоиди и грантаджии, измислиха версията за Игнатиев, и я разпространяват с русофобска цел. Гнусна лъжа е и друга тяхна теза - че руските имперски амбиции срещу България били тръгвали от Иван Грозни и едва ли не на Русия винаги основна цел на съществуването е била да окупира България. Всъщност Иван Грозни е прототипът на Дядо Иван. Той става такъв, след като отвоюва "Волжска България" от татарите и се самообявява и за "цар на българите". Но става дума за Волжска България, а самият български народ - тъй като въпросният цар е православен, го обявява за очакван бъдещ спасител от турците. Освен това, по времето на Иван Грозни, Османската империя все още е много мощна, тя е световна сила, и хипотетична война с Русия изобщо не е сигурно до какво може да доведе. Добре е да припомним, че по това време именно е първата турска обсада на Виена, а 100 години по-късно предстои и втора. Т.е. османлиите са на върха на силата си, и са в настъпление. Т.е. идеята тогава Иван Грозни да мисли да окупира България, направо граничи с лудостта.

Всичко това е една гигантска манипулация, целяща да всее раздор между България и Русия, и да се създава омраза срещу русите. Факт е, че системата работи - много хора искрено вярват в тези лъжи, твърди Костадинов и намира за необходимо да започне провеждането на държавна политика за изясняване на обективните исторически факти.

А доказаните факти са ясни - Русия не е готова за война през 70-те. Войната избухва след Априлското въстание, и то под огромен обществен натиск в самата Русия, който някои историци окачествяват като "най-революционните събития преди 1917 г." Славянските комитети на Аксаков (да това е човек, а не само име на улица) организират огромни протести в подкрепа на българите. Притиснат от риск да изгуби властта, царят се съгласява на война. Печели я едва едва, като няколко пъти е "на косъм". И веднага след като я печели, първото което прави, е да разтури славянските комитети.

На този фон, няколко подкупени говорители в България градят съвсем измислена история. Както е тръгнало, скоро може да обявят Левски и за "турски шпионин", верен на Високата порта, и поради тази причина, убит от руснаците...

Разбира се, че войната е под натиск отдолу
На безкрайните народни манифестации в Москва и Петербург в подкрепа няа Българите
Царят иска мнение от Генералния щаб Отговарят му, че армията се превъоръжава и няма готовност за войнаПпо тази причина Русия е била и срещу въстанието, защото не може да го подкрепи
Че е казана истината се вижда от хода на войната, както и ти цитираш, Русия я печели и с късмет
Това наистина е народна война, а не имперска, както някои наблягат
А иначе, нещата така са регулирани, че е изключено сами да се освободим, без надзора на Великите сили!

Хубав ден, Марине!

... Като прочетох кой е автора на статията разбрах, че в някакъв момент ще се стигне и до соросоидите.
И като цяло не се излъгах!

В линка има писма, и няма коментари нито соросоиди нито пък на пишман русофили и всеки може да стигне до извода защо В Левски казва примерно:

- „Не ща да съм турски и никакъв роб. ... Същото искам и за милия си род.“ — из недовършената римувана автобиография в тефтерчето на Васил Левски

или пък:

- „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“ — до новоприети членове в организацията, 19.1872 г.

От писмата на Левски до П. Хитов и Ф. Тотю може доста да се научи /на някои могат да прозвучат и малко соросоидни ама то ще е проблем на главите им/!

Здравей, Марине. Мисля, че един от предателите на Левски е Димитър Общи. Той проваля организацията с прибързани решения, макар и да не е пряк предател. В Ловеч , където е служил поп Кръстьо са убедени, че той не е предател и името му трябва да се изчисти. Поздрави!

А сега, нека да влезе обесеният и да каже дали е убивал някого и дали е вярно всичко останало описано в протоколите на империята по делото срещу един от най-големите й врагове.

Чудя се Гетю как не се е сетил за "култовата фраза на Уевски" - Който ни освободи - той ще ни пороби, хи-хи-хи !

И така, това е част от истината за смвъртта на Левски.
Всъщност Васил Кунчев щеше да си остане един от многото загинали Българи, които по един или друг начин се свързват с освободителните борби на Българският народ ако не беше една или две малки но съществени подробности.
А именно : обирът на турската хазна и членството му в масонската ложа "Млада България" ръководена от Джузепе Мацини - предсатвител и пълномощник на Албърт Пайк.
Самата ложа се е"борила" за поевропейчването на Османска Турция (осъществено по-късно от Кемал Ататюрк и ложата "Млада Турция" - младотурци) и вливането и в бъдещите Европейски Щати (ЕС по днешно му) в портивовес на Руската империя. Въпросът за освобождение на България пред Мацини въобще не е стоял не само на дневен ред но и като идея въобще. Левски в началото работи по идеята на ложата без да вдява за какво иде реч. След време разбира грозната истина и тегли една майна на "Млада България" с което си подписва смъртната присъда. На Левски са "отрязани" редица финансови постъпления и той е принуден да търси алтернативи. Една от тях е обирът на данъчните постъпления от западна България.
Но тук вече се натъква и настъпва съвсем сериозно финасовите интереси на еврейските данъчни посредници в Османската империя. Данъчни в османскта империя са били преди всичко евреи които събират данъците за хазната срещу подобаваща комисионна. Кофти е да посегнеш на парите на еврина. Все едно посягаш на живота и силата му. И Левски бива подобаващо наказан, но за да се знае и помни силата на масонерията и чифутите се въздига до "национален герой". Паметника на Левски в София е красноречив пример за това наказание. Всеки едни запознат с масонската и пр. символика пределно добре чете "посланието", което трябва да бъде разрушено. Силата на чифутите проличава при абсолютно необоснованото въздигане на София за столица на България на вместо Велико Търново.

"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей, а на Русия - нека тя заповяда!...". /Г. Бенковски/
Който е чел "Под игото", знае, че доста будни българи са разчитали на помощ от Русия...
Поздрави!...

1. Благо ли е да сме роби на евроатлантизма, на соросоидиотизма?...
2. Равноправни ли сме с другите европейски народи?...

И аз мисля, че Д. Общи е в основата на предателството...
Поздрави!

Много версии. И аз зная няколко още, дори за дъщерята ( Величка ) на поп ...
Поздравление за труда!
Литатру

Който иска да говори за предателства СЛЕД ПРОВАЛА НА ОБЩИЯ, да си припомни какво се случва със децата и с къщата на тоя, който се опитва да лъже или да не говори (второто всъщносте невъзможно).
А преди провала, в годините, в които Левски се среща с ХИЛЯДИ българи, НИКОЙ не го предава, което си е чудо в световните истории на конспирациите.