Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 21:02 - Детски спомени
Автор: leonleonovpom2 Категория: Спорт   
Прочетен: 949 Коментари: 6 Гласове:
32

Последна промяна: 05.06 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Като дете и по- късно- младеж ,  исках да ставам футболист!? Нормално, за времето, когато нямаше кой знае какви развлечения.

Първите ми срещи с топката не бяха успешни- предизвикваха смях.
Но това ме настройваше борбено- да докажа,  че мога!
Сам си въведох тренировъчни методи . Например бягане 10 километра с топка, при отчитане  и на време.Изпълнения на дузпи и фалове Трикове с топка!
И  постепенно  изявите ми  с футболната топка от смехотворни, станаха трудни за отразяване.

Преди известно време  се  движех по главната улица на града.
 Един познат поиска прогнозите ми за някои  футболни мачове. Докато се колебаех, дали да се съглася,  да ги дам, друг го апострофира. Защо пита мен, какво разбирам от футбол?
Замълчах си, но първият му отговори, знае ли какъв футболист съм бил  на времето?  Например  че никога не съм изпускал дузпа!  Само аз съм ги биел!
Че аз съм ти биел, беше вярно
Но се замислих, наистина ли  не съм изпускал нито една?
Не си спомних пропуск.
В обикновените мачове бяха въвели правило за мен,  Да бия от центъра, по въздуха.  Заради това, че нормално беше неспасяема!
Там, по въздуха,  нямах пропуск.
Само веднъж , на заледено игрище, си издействах бонус- по земя, защото ще падна.  И не пропуснах..

Не станах футболист и не съжалявам!

Заради зверски ритници, поради които на два пъти ми шиха крака.
Даже на втория път, когато докторът,  докато ме шиеше , крещеше, защо все на мен се случва това, се прибрах щастлив в къщи,  с бинтован от долу до горе крак! Че всичко се е разминало благополучно

Но майка ми, при температура  навън над 30 градуса, завита с одеала и зъзнеща под тях ,  ме отрезви.

Каза ми в прав  прав текст, че първият път е преживяла, вторият- едва е оцеляла! Но да зная ,че при третия път ще умре!
Да правяq  каквото искам!
Знаех, че ще има и трети път
Заклех и се ,че няма да продължа и се отказах от футбола!




Гласувай:
32
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mrazekoff - Близко,
05.06 22:40
до моето минало. Бях в селския отбор. Няма да разказвам за изявите си на футболния терен, но се радвам, че преминах на друг вид амплоа. От футбол, през волейбол /за кратко/ и след това в народните танци, където се развихрих и постигнах доста добри резултати - турнета, фестивали, професионална сцена.... В противен случай с футбола на селско ниво - контузии и обиди по стадиончетата на околните села. С други думи, ако правите нещо, търсете изява сред по-възвишени среди и търсете развитие - останалото е застой. Благодаря, за интересната тема!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
06.06 08:08
mrazekoff написа:
до моето минало. Бях в селския отбор. Няма да разказвам за изявите си на футболния терен, но се радвам, че преминах на друг вид амплоа. От футбол, през волейбол /за кратко/ и след това в народните танци, където се развихрих и постигнах доста добри резултати - турнета, фестивали, професионална сцена.... В противен случай с футбола на селско ниво - контузии и обиди по стадиончетата на околните села. С други думи, ако правите нещо, търсете изява сред по-възвишени среди и търсете развитие - останалото е застой. Благодаря, за интересната тема!


Благодаря ти за отзива!
Съгласен съм напълно!
Хубаво е да се мечтае, но трябва и реализъм
Човек да търси точното си място, за да не съжалява после за безцелно преживяните години- както е казал геният!
Гледайки назад, може да не е най- доброто ,което съм постигнал, но при всички случаи е по- добро от това, на което можех да се надявам в детската си мечта!

Хубав ден ти пожелавам, Стефане!
цитирай
3. germantiger - ...
06.06 08:33
Бягане 10км с топка е плашещо, това е адски много, бих казал съмнително, но на теб ти вярвам.

Аз играх в отбора на училището и бях стопер, като защитник пазех най-качествения нападател на противника, бях страхотен и като либеро или опорен халф както сега му казват. Най-вече обаче хващах "звездата" на тези срещу които играем - пазех, малтретирах го - удари в бъбреците отзад, дърпания при висока топка, ритания, заплахи, след мача бой ако не е по-нисък от тревата итн. Играех обаче невероятно но факт - чисто в сериозните отговорни мачове и благодарение на физиката ми, бързината която беше удивителна за мускулатурата ми, а аз ццеленасочено развивах бързината ми, плюс ума ми да предвиждам като интуиция, почти никой нападател не ме минаваше. Залепвах като куче след, пред, зад избрания - имал съм случай когато съм отказвал хора да играят - довеждал съм ги до положение, когато нашия отбор вкарваше гол, то противника да изпълнява център след това направо "боцайки" топката нанякъде, защото съптветния нападател на противника виждаш как аз чакам на центъра да хукна към него и цял мач да не му дам да диша на съответния "най-добър" от онези. Горддея се с това, дори получавах след години признание от авери тогавашни, че футбола с мен им бил изградил характери благодарение на мен и слушайки и гледайки от мен.

Четях книги за футболна тактика от варненската библиотека, чертаех им схеми, карах ги след часовете да тренираме и казано така тъова беше моя не нашия отбор вече. Аз угворях мачове на нашия клас с кого ще играем - хващахме се на въразно и никога не сме губил бас за пари или пиене (пиеха аверите, аз не пия нито тогава, нито днес).

За мен футбола беше като война, като гледам днес футбол и Германия също е война за мен - около мен не се сяда на няколко метра защото хвърлям, удрям, плюя и прочие идиотии.

Постепенно спрях с футбола последната година защото тренирах от няколко години "културизъм" му казвахме тогава и вече бях обсебен да не губя мускелна маса и само да трупам итн

Последно по-предишното лято играхме футбол с едни авери и бях адски доволен от себе си и досега бягам с впечатляваща за възрастта ми скорост което учудва хора като ме видят на живо да бягам. Сега вече играя основно федербал с някои познати от двата пола - хората това искат, аз предпочитам контактни спортове.

И до днес гледам футбола като война, поддъжам само два отбора - националния на Германия и Байерн-Мюнхен и два пожелателно на моменти - националния на България и Черно море - Варна.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Германтигър!
06.06 11:03
Благодаря ти за коментара.
Имал си качества за футболист, но си се насочил другаде Да, има го в играта това
Честно казано, никой не е играл умишлено грубо срещу мен
Да, отнасял съм ритници, но те бяха насочени към топката, която пазех добре
Всъщност ,голямото предимство на бягането с топка беше това, усещах топката! И я водех, без дори да я гледам Беше много трудно да ми се отнеме
Преди няколко години попаднах на тренировка на елитни футболисти Правеха крос по алеята край брега На отиване нищо не казах Но на връщането, пак се зясякохме, попитах треньора, къде са топките?
- Топките, след това- беше отговорът с усмивка
- Сега трябва- Махнах с ръка и продължих! Явно нямаше да го убедя
Всъщност специалитетът ми бяха фаловете Вкарвал съм гол на вратаря на юношите на " Ботев" тогава след бас Че от първи удар ще му вкарам гол от 35 метра
Той мери метрите и определи мястото
Докато се засилвах, стоеше със скръстени ръце и се подхилваше
Може би това помогна, но му вкарах гол и отказах повторение , условието беше от първи удар!
И други такива случаи съм имал
Хубави години бяха!

Приятен ден!
цитирай
5. flymore - Не те виждам като...
09.06 12:57
Не те виждам като футболист, по скоро - човек на науката!:))
Незабравими, носещи своя сантимент и топли са спомените от детството...
Носи ги в душата си винаги, Иване!


цитирай
6. leonleonovpom2 - Здравей, Флиморе!
09.06 14:07
flymore написа:
Не те виждам като футболист, по скоро - човек на науката!:))
Незабравими, носещи своя сантимент и топли са спомените от детството...
Носи ги в душата си винаги, Иване!




Благодаря ти за топлите думи!
Да, така се получи, в момент на раздвояване връх взе науката
Но все пак в нея получих нещо и от футбола!
Самочувствието, че мога да се справям с проблеми! И да ги решавам!
Даже не го и усещах, не му обръщах внимание, Докато един ден го формулира един бивш мой началник
Че харесва, дълго търси думата, нахакаността в мен Че там, където другите спирали, защото няма път, аз съм продължавал и съм го намирал....
Прозвуча като комплимент, но наистина беше така
Това качество явно дойде от футбола, от тежките тренировки, които сам си определях и изпълнявах!

Хубав ден, Флиморе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 2331871
Постинги: 461
Коментари: 12451
Гласове: 36514
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930