Постинг
18.01.2018 20:46 -
До там и обратно - Доломити Част 1
Началото си тази история започва няколко месеца преди същинското тръгване . Беше средата на април , времето форещо и задушно . Подготвяхме се с екипа да тръгваме на експедиция ( която мога да разкажа понататък) , купухахме последни дреболии и се готвехме да тръгнем към Източни Родопи , когато телефона извъня . В слушалката чух гласа на приятел с когото сме споделяли все интересни приключения. Помня само нещо от сорта на :
- Има свободно място място в колата , ще ходим в на Пещерен събор в Словения в края на юни , но ще минем през Доломитите за седмица . Идваш ли ? - другото не го помня точно но си спомням ,че много се развълнувах , защото това беше място , което наистина мечтаех да посетя .
Времето изтече неусетно не знам дали , защото бяхме постоянно в движение или защото по принцип времето си тече бързо , но ето че дойде и отмина и юни , започна трескава подготовка, ровене в гидовници , карти , книги всичко до кето можех да се докопам . Разбира се оставих доста работи в последния момент и вечерта преди тръгването бързо наближи . Оправях купища неща в последния момент и си легнах късно , но въпреки това не можах да заспя . Едва се разсъмваше когато вече бях на крак и с бодра крачка крачих към гарата в Пловдив за да хвана влака за София . Неусетно с книга в ръка стигнах в София от където ме посрещна групата онези същите с които бяхме на Горгопотамос . Джу , Светльо и Петя както винаги изглеждаха ведри и усмихнати . Бързичко се натоврихме и събрахме в колата и след кратки покупки се насочихме към Калотина от където щяхме да пресечем границата и да преминем в Сърбия , после Хърватия , Словения и Италия .
Спомням си че делия ден го минах дремейки и се расъних чаак късния следобед когато вече бяхме стигнали някъде в Словения , хапнахме на бързо , насладихме се на багрите породени от Слънцето потъващо на Запад и отново потеглихме . Не след дълго вече бе тъмно и ние се оглеждахме за удобно място за палатка . Съвсем скоро го намерихме и след няма и половин час бивака беше готов и топла леща се готвеше на примуса. Бяхме доволни защото бяхме в Италия и с добра отправна точка за утрешния ден , който смятахме да го почетем с изкачването на първия връх - Тофана ди роса със своите 3225 метра .
На другия ден закусихме набързо и се отправихме към Кортина Д"ампецо . Топлия юнски предиобед заедно с алпийските пейзажи и големите стени , които виждайки ги за първи път направо ме караха да ми се замаи главата , която е въртях ту насам , ту натам . След като пообиколихме се насочихме към стеснен път който водеше точно под върха от там се продължаваше по стръмна пътека , като на места преминаваше във Виа Ферата тъй като си имаше отвесни пасажи , а на места дори тунели . Както впоследствие разбрахме били прокопани и направени още Първата световна война , когато Италия е воювала с Австро- Унгария . Увлечени в преодоляването на препядствията ,включващо дори преминаване под водопад , макар да излизаше сух и красивите алпийски гледки , бързо набрахме височина и върхът бе вече над нас . Макар да беше в мъгла и нищо да не видяхме разделихме горе набързо един шоколад . Лакомо го изядохме и се заспускахме надолу , където отново се разкриха невероятни гледки. Съкратихме пътя и слязохме по стръмен сипей от другата страна , които направо водеше доло на паркинга . Вярно , че надолу се предвижвахме с бясно бягане , което бе наистина приятно сред дребния чакъл ,но слязохме наистина много бързо . Без да губим време качихме се в колата и се насочихме към мястото където нощувахме предния ден , защото за следващия плана бе отново на катерушките .
На следващия ден времето бе по- добро и от предния бързо станахме расипахме по едно кафе , хапнахме набързо спагети и се заизкачвахме към паркинга от предния ден от където започваше пътеката до съседния връх , много близък по височина , но с значително по голяма трудност. Още от самото начало стана отвесно , а когато набрахме височина започнахме да се движим по тясен скален ръб от където се разкриваше прексна гледка към върха от вчера . След ръба идваше ред на 10 тина метрова стълба поставена на ръба , при която при вида и наистина ме накара да се замисля как ще се слиза . Скоро стръмното се превърна в полегато , а то почти в равно и след около 30 минути вече бяхме горе . Времето тук бе по добро , макар и пак да се заоблачаваше , но нямаше как да не се насладим на гледката . Потънах в размисли за това как са се образували тези форми , мислех за това как Африка потъва под Европа и надига Алпите и как водата и вятъра добавят своите финални щрихи за видя това което се разкриваше под краката ми . Замислен скоро бях дискретно сръчкан в ребрата , което означаваше , че трябва да тръгваме , времето без съмнение се влошаваше някъде далеч пукаха гръмотевици . Бързо стигнахме до стълбата и гледайки надолу доста предпазливо стъпих на нея , но нямаше проблеми и смело слязох по нея и бързо се заспускахме към паркинга , като пак кривнахме по сипей който ни отведе много бързо до паркинга . Този път се забвихме и наблюдавахме онези сживотинки от рекламите за шоколад , който смело идваше към нас , впрерил в нас поглед просещ нещо за ядене . Хапнахме набързо и поетеглихме да си търсим място за спане , тъй като следващата ни цел бе бисера на Доломитите - Мармалда - най-високия връх в околността . Няма да забравя как се насадихме на някакво място , което уж изглеждаше перфектно мм с една малка подробност - мравки , но не един два мравуняка , а цялата поляна определено бе тяхна . Все пак ние най-невъзмутимо се разпънахме палатките стъкмихме вечеря и си легнахме рано , защото се знаеш , че тук ще е най трудно , прехода дълъг , а денивилацията солидна и се очертаваше една поне 14 - часова разходка по Виа фератата , Повече от половината път беше по нормална пътека , но два часа преди върха изведнъж стана отвесно , а на места се появяваха и петна от сняг , което не бе учудващо , имайки предвид , че тук има постоянен ледник по който се качваха част от туристите . Явно бяхме влезли в доста добра форма от препускането предните дни , защото вървяхме с постоянно темпо , без да спираме почти . Скалата изчезна , снегът покриваше почти всичко , а след това дойде ред и на облаците , които скриха всичко , но приятната изненада , че освен кръст на върха имаше и хижа , което значеше завет и топлина . Поседяхме обсъдихме преживяното през деня и започнахме да се ориентираме към слизане , че минаваше три часа след обед . Джу и Петя сложиха котките и слязоха по ледника аз и бате Светльо по същия маршрут с доста ведро настроение и смях , така бързо преоодоляхме скалите още ранния следобед и се озовахме на живописната пътека ,която водеше към паркинга . Доло се засякохме с другата част от дружината и започнахме да обменяме впечатления и лежерно се отправихме към колата . Уморени но доволни се запътихме отново към място за нощувка . Беше тихо , никой не говореше , явно всеки живееше в спомените от изминалите дни , които наистина бяха много динамични , оставаха два дни до началото на събора и последния ден го отделихме просто за разходка из проходите , полянките, китните селца както и за музей на легендарния Меснер .
Доломитите оставиха в мен спомен , който не ще угасне . Не смятам , че има човек , който не би се трогнал от това чудо на майката природа. Без съмнение това е едно от местата , които непременно бих се върнал .
Край на част 1 , във втората част ще ви разкажа за продължението на нашето пътешествие , където отиваме далеч под земята , където ни очакваха следваща доза незабравими емоции и уникални и неповторими творения на Природата .
До скоро , Поздрави !
- Има свободно място място в колата , ще ходим в на Пещерен събор в Словения в края на юни , но ще минем през Доломитите за седмица . Идваш ли ? - другото не го помня точно но си спомням ,че много се развълнувах , защото това беше място , което наистина мечтаех да посетя .
Времето изтече неусетно не знам дали , защото бяхме постоянно в движение или защото по принцип времето си тече бързо , но ето че дойде и отмина и юни , започна трескава подготовка, ровене в гидовници , карти , книги всичко до кето можех да се докопам . Разбира се оставих доста работи в последния момент и вечерта преди тръгването бързо наближи . Оправях купища неща в последния момент и си легнах късно , но въпреки това не можах да заспя . Едва се разсъмваше когато вече бях на крак и с бодра крачка крачих към гарата в Пловдив за да хвана влака за София . Неусетно с книга в ръка стигнах в София от където ме посрещна групата онези същите с които бяхме на Горгопотамос . Джу , Светльо и Петя както винаги изглеждаха ведри и усмихнати . Бързичко се натоврихме и събрахме в колата и след кратки покупки се насочихме към Калотина от където щяхме да пресечем границата и да преминем в Сърбия , после Хърватия , Словения и Италия .
Спомням си че делия ден го минах дремейки и се расъних чаак късния следобед когато вече бяхме стигнали някъде в Словения , хапнахме на бързо , насладихме се на багрите породени от Слънцето потъващо на Запад и отново потеглихме . Не след дълго вече бе тъмно и ние се оглеждахме за удобно място за палатка . Съвсем скоро го намерихме и след няма и половин час бивака беше готов и топла леща се готвеше на примуса. Бяхме доволни защото бяхме в Италия и с добра отправна точка за утрешния ден , който смятахме да го почетем с изкачването на първия връх - Тофана ди роса със своите 3225 метра .
На другия ден закусихме набързо и се отправихме към Кортина Д"ампецо . Топлия юнски предиобед заедно с алпийските пейзажи и големите стени , които виждайки ги за първи път направо ме караха да ми се замаи главата , която е въртях ту насам , ту натам . След като пообиколихме се насочихме към стеснен път който водеше точно под върха от там се продължаваше по стръмна пътека , като на места преминаваше във Виа Ферата тъй като си имаше отвесни пасажи , а на места дори тунели . Както впоследствие разбрахме били прокопани и направени още Първата световна война , когато Италия е воювала с Австро- Унгария . Увлечени в преодоляването на препядствията ,включващо дори преминаване под водопад , макар да излизаше сух и красивите алпийски гледки , бързо набрахме височина и върхът бе вече над нас . Макар да беше в мъгла и нищо да не видяхме разделихме горе набързо един шоколад . Лакомо го изядохме и се заспускахме надолу , където отново се разкриха невероятни гледки. Съкратихме пътя и слязохме по стръмен сипей от другата страна , които направо водеше доло на паркинга . Вярно , че надолу се предвижвахме с бясно бягане , което бе наистина приятно сред дребния чакъл ,но слязохме наистина много бързо . Без да губим време качихме се в колата и се насочихме към мястото където нощувахме предния ден , защото за следващия плана бе отново на катерушките .
На следващия ден времето бе по- добро и от предния бързо станахме расипахме по едно кафе , хапнахме набързо спагети и се заизкачвахме към паркинга от предния ден от където започваше пътеката до съседния връх , много близък по височина , но с значително по голяма трудност. Още от самото начало стана отвесно , а когато набрахме височина започнахме да се движим по тясен скален ръб от където се разкриваше прексна гледка към върха от вчера . След ръба идваше ред на 10 тина метрова стълба поставена на ръба , при която при вида и наистина ме накара да се замисля как ще се слиза . Скоро стръмното се превърна в полегато , а то почти в равно и след около 30 минути вече бяхме горе . Времето тук бе по добро , макар и пак да се заоблачаваше , но нямаше как да не се насладим на гледката . Потънах в размисли за това как са се образували тези форми , мислех за това как Африка потъва под Европа и надига Алпите и как водата и вятъра добавят своите финални щрихи за видя това което се разкриваше под краката ми . Замислен скоро бях дискретно сръчкан в ребрата , което означаваше , че трябва да тръгваме , времето без съмнение се влошаваше някъде далеч пукаха гръмотевици . Бързо стигнахме до стълбата и гледайки надолу доста предпазливо стъпих на нея , но нямаше проблеми и смело слязох по нея и бързо се заспускахме към паркинга , като пак кривнахме по сипей който ни отведе много бързо до паркинга . Този път се забвихме и наблюдавахме онези сживотинки от рекламите за шоколад , който смело идваше към нас , впрерил в нас поглед просещ нещо за ядене . Хапнахме набързо и поетеглихме да си търсим място за спане , тъй като следващата ни цел бе бисера на Доломитите - Мармалда - най-високия връх в околността . Няма да забравя как се насадихме на някакво място , което уж изглеждаше перфектно мм с една малка подробност - мравки , но не един два мравуняка , а цялата поляна определено бе тяхна . Все пак ние най-невъзмутимо се разпънахме палатките стъкмихме вечеря и си легнахме рано , защото се знаеш , че тук ще е най трудно , прехода дълъг , а денивилацията солидна и се очертаваше една поне 14 - часова разходка по Виа фератата , Повече от половината път беше по нормална пътека , но два часа преди върха изведнъж стана отвесно , а на места се появяваха и петна от сняг , което не бе учудващо , имайки предвид , че тук има постоянен ледник по който се качваха част от туристите . Явно бяхме влезли в доста добра форма от препускането предните дни , защото вървяхме с постоянно темпо , без да спираме почти . Скалата изчезна , снегът покриваше почти всичко , а след това дойде ред и на облаците , които скриха всичко , но приятната изненада , че освен кръст на върха имаше и хижа , което значеше завет и топлина . Поседяхме обсъдихме преживяното през деня и започнахме да се ориентираме към слизане , че минаваше три часа след обед . Джу и Петя сложиха котките и слязоха по ледника аз и бате Светльо по същия маршрут с доста ведро настроение и смях , така бързо преоодоляхме скалите още ранния следобед и се озовахме на живописната пътека ,която водеше към паркинга . Доло се засякохме с другата част от дружината и започнахме да обменяме впечатления и лежерно се отправихме към колата . Уморени но доволни се запътихме отново към място за нощувка . Беше тихо , никой не говореше , явно всеки живееше в спомените от изминалите дни , които наистина бяха много динамични , оставаха два дни до началото на събора и последния ден го отделихме просто за разходка из проходите , полянките, китните селца както и за музей на легендарния Меснер .
Доломитите оставиха в мен спомен , който не ще угасне . Не смятам , че има човек , който не би се трогнал от това чудо на майката природа. Без съмнение това е едно от местата , които непременно бих се върнал .
Край на част 1 , във втората част ще ви разкажа за продължението на нашето пътешествие , където отиваме далеч под земята , където ни очакваха следваща доза незабравими емоции и уникални и неповторими творения на Природата .
До скоро , Поздрави !
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Римските пътища в България и съвремените...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Римските пътища в България и съвремените...
Няма коментари