Прочит: 2 царе 14-15; Лука 17:1-19 и 2 кор. 1;3-7



„... Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб.“ (2 Кор. 1:4)


  Радаменес беше просто едно малко коте, когато собственикът му го остави в приюта, за да се оправи. Котето беше излекувано и осиновено от ветеринаря. То остана да живее в приюта и сега прекарва дните си, като „утешава“ котки и кучета, излезли от операция или възстановяващи се от болест, със своето топло присъствие и нежно мъркане.


  Тази история е съвсем малка илюстрация на това, което нашият любящ Бог прави за нас и какво можем да направим ние за другите в замяна. Той се грижи за нас в нашите болести и борби и ни утешава със Своето присъствие. В 2 Кор., ап. Павел нарича нашия Бог „Отец на милостивите и Бог на всяка утеха“ (1;3). Когато сме обезсърчени, потиснати или  са се отнесли с нас зле, Той е близо. Когато се обърнем към Него в молитва, Господ „ни утешава във всяка наша скръб“ (ст.4).


  Стих 4 обаче не свършва така. Павел, който е преживял тежки страдания, продължава: „за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да е скръб, с утехата, скоято и ние се утешаваме от Бога.“ Нашият Баща ни утешава и когато преживеем тази утеха, ние можем да я предадем на останалите.


  Имаме милостив Спасител, Който пострада за нас, и Той иска да ни утеши в нашите мъки и беди (ст.5). Той ни помага да се справим с болката си и ни дава благодат, за да помогнем по същия начин на другите.      А. Киеда


  Скъпи Боже, благодаря Ти за Твоето утешително присъствие във времето на моята болка и скръб. Помогни ми в замяна да нося утеха на други, амин.


  КОГА СТЕ ПРЕЖИВЕЛИ БОЖИЯТА УТЕХА В ТРУДНО ВРЕМЕ? КОГА СТЕ Я ПРЕДЛАГАЛИ НА ОСТАНАЛИТЕ?