Море от синьо и зелено
от синева до синева –
Родино, аз те възприемам
със всичките си сетива.
Балканът с гребените снежни,
зелените ти падини,
където в тия сини бездни
от яркост слънцето звъни.
И пада то на капки златни,
избива в кълн, ухае в мед
и от земята благодатна
възкръсва в пити слънчоглед.
В зеници и сърца възкръсва.
С орфеевите гласове
изгряват слънчевите чувства
над непознати светове.
И над взривените с възторзи
огромни сцени по света,
разцъфват българските рози
и покоряват с красота.
Михаил Кендеров