Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2021 17:39 - НАЙ-ОПАСНАТА ТЕХНОЛОГИЯ ИЗОБРЕТЯВАНА НЯКОГА (част 2)
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

НАЙ-ОПАСНАТА ТЕХНОЛОГИЯ ИЗОБРЕТЯВАНА НЯКОГА (част 2)

От Артур Фърстенбърг, 27/10/2021

 

НЯМА ДОЗА-ОТГОВОР ЗА МИКРОВЪЛНОВАТА РАДИАЦИЯ

Продажбата на мобилни телефони винаги се е основавала на лъжи и измами. Най-голямата лъжа е, че те са устройства с ниска консумация на енергия и че това ги прави безопасни. Това е двойна лъжа. Това е лъжа, защото те не са с ниска мощност. Ако сложите мобилен телефон - какъвто и да е мобилен телефон - в ръката си или до тялото си, ще бъдете облъчени от повече микровълнова радиация от телефона ви, отколкото от която и да е клетъчна кула, и от десет милиарда пъти повече микровълнова радиация, отколкото получавате от Слънцето, Млечния път или други естествени източници. Насоките за експозиция, установени от Федералната комисия по комуникациите, отразяват тази реалност: клетъчните кули могат да излагат тялото ви на специфична скорост на поглъщане от 0.08 вата/кг., докато клетъчните телефони могат да излагат мозъка ви на специфична скорост на поглъщане от 1.6 вата/кг., което е 20 пъти повече.

Това е лъжа и защото устройствата с ниска мощност не са по-безопасни от тези с висока мощност. Причината за това е, че електромагнитните полета не са токсини в обикновения смисъл на думата и правилото в токсикологията, че по-ниската доза е по-безопасна, не се прилага за микровълновото лъчение. Както пише Алън Фрей през 1990 г:

„Електромагнитните полета (ЕМП) не са чуждо за живите същества вещество като оловото или цианида. При чуждите вещества колкото по-голяма е дозата, толкова по-голям е ефектът - зависимост доза-отговор. По-скоро живите същества са електрохимични системи, които използват нискочестотни ЕМП във всички области - от сгъването на протеините през клетъчната комуникация до функционирането на нервната система. За да моделираме как ЕМП влияят на живите същества, можем да ги сравним с радиото, което използваме за слушане на музика... Ако наложите на радиото подходящо настроено ЕМП или хармоника, дори да е много слаба, тя ще се намеси в музиката. По подобен начин, ако наложим много слаб ЕМП сигнал на живо същество, той има възможност да се намеси в нормалната функция, ако е правилно настроен. Това е моделът, който повечето биологични данни и теория ни казват да използваме, а не токсикологичен режим.“

Най-обстойното изследване на ефекта на кръвно-мозъчната бариера, открит от Фрей през 1975 г., е проведено в университета „Лунд“ в Швеция в края на 1980-те години с различни източници на микровълнова радиация, а по-късно, през 1990-те и 2000 г., и с истински мобилни телефони. Те установиха, че не само няма доза-отговор, но и че има обратен доза-отговор за този вид увреждане. Те излагат лабораторни плъхове на така наречената 2G радиация от мобилни телефони, след което намаляват мощността на радиацията 10 пъти, 100 пъти, 1 000 пъти и 10 000 пъти. За тяхна изненада те откриват, че най-големите увреждания на кръвно-мозъчната бариера са настъпили не при плъховете, които са били изложени на пълна мощност, а при плъховете, които са били изложени на телефони, чиято радиация е била намалена 10 000 пъти! Това е равносилно на това да държите мобилен телефон на повече от метър от тялото си. Ръководителят на изследователския екип, неврохирургът Лейф Салфорд, предупреди, че неползващите мобилни телефони са увредени от мобилните телефони на съседите си и че тази технология е „най-големият биологичен експеримент в света“.

В друг набор от експерименти, публикувани през 2003 г., екипът на Салфорд излага млади плъхове на така наречения 2G мобилен телефон само веднъж за два часа, или на пълна мощност, или на две различни нива на намалена мощност, и ги умъртвява 50 дни по-късно, за да изследва мозъка им. Те установили, че еднократното излагане на обикновен мобилен телефон, работещ с нормална мощност, е унищожило трайно до 2% от почти всички плъхове. Увредените неврони преобладават в някои области на мозъка им. Когато мощността на телефона е намалена десетократно, това води до мозъчни увреждания при всеки плъх. Когато мощността на телефона е намалена стократно, този вид трайно увреждане на мозъка се наблюдава при половината от изложените на въздействието му животни.

При други експерименти, публикувани през 2008 г., те излагат плъхове на въздействието на мобилен телефон в продължение на два часа веднъж седмично в продължение на една година, като все още използват така наречения 2G мобилен телефон. Експонираните плъхове страдат от увреждане на паметта, независимо дали са били изложени на стойност на SAR [Specific Absorption Rate, относителен коефициент на поглъщане] 60 миливата/кг. или 0.6 миливата/кг. С други думи, намаляването на нивото на мощност стократно не прави мобилният телефон по-малко опасен.

Липсата на доза-отговор е докладвана отново и отново. Физикът Карл Блекман прекарва голяма част от кариерата си в Агенцията за защита на околната среда, за да разбере защо не само определени честоти, но и определени нива на мощност на радиочестотното излъчване предизвикват изтичане на калций от мозъчните клетки. Рос Адей от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Жан-Луи Шварц от Националния съвет за научни изследвания на Канада и Джитендра Бехари от университета „Джавахарлал“ в Индия съобщават същото. Генетикът Сисир Дута, който през 1986 г. изследва същия феномен в университета „Хауърд“, установява пикове на калциевия поток при стойности на SAR 2 W/kg и 1 W/kg, както и при 0.05, 0.0028, 0.001, 0.0007 и 0.0005 W/kg, с известен ефект до 0.0001 W/kg. Ефектът при стойност на SAR 0.0007 W/kg е четири пъти по-голям от ефекта при 2.0 W/kg, с други думи, 3000-кратното намаляване на нивото на мощност води до 4-кратно увеличение на калциевите смущения. Честотата е 915 MHz - същата, която по-късно ще се използва за мобилни телефони.

През 1960-те и 1970-те години Мария Садчикова и нейните съветски колеги изследват стотици работници, изложени на микровълнова радиация по време на работа, и постоянно установяват, че най-болните работници са тези, които са били изложени на най-ниските, а не на най-високите нива на мощност.

Игор Беляев от Стокхолмския университет установява, че генетичните ефекти се проявяват при определени честоти и че големината на ефекта не се променя с нивото на мощността в продължение на 16 порядъка, чак до 10-18 вата/кв. см. - ниво, което е един квадрилион (1 000 000 000 000 000) пъти по-ниско от това, което мобилният телефон доставя на мозъка.

Димитрис Панагопулос от Атинския университет установява, че плодовите мушици, изложени на въздействието на мобилен телефон само за една минута на ден в продължение на пет дни, имат 36% по-малко потомство от мушиците, които не са били изложени на въздействието на мобилен телефон. Когато ги изложил на телефона в продължение на шест минути дневно в продължение на пет дни, това намалило броя на потомството им с 50 до 60%. Максималният ефект се проявява, когато мобилният телефон е на около един метър от мушиците, а не когато докосва флакона, в който са те. При по-нататъшни изследвания той доказва, че ефектът се дължи на увреждане на ДНК-то и последваща клетъчна смърт, причинени от радиацията.

При друг експеримент Лукас Маргаритис, колега на Панагопулос, излага плодови мушици на различни честоти на радиочестотната радиация при нива на експозиция от 0.0001 вата/кг. до 0.04 вата/кг., и установяват, че дори еднократна експозиция на която и да е от тези честоти при което и да е от тези нива на мощност само за 6 минути причинява значителна смърт на яйчниковите клетки.

При по-нататъшни изследвания екипът на Маргаритис излага плодовите мушици на клетъчен телефон веднъж за 6 минути, веднъж за 12 минути, 6 минути дневно в продължение на 3 дни или 12 минути дневно в продължение на 3 дни. При всяко от тези условия телефонът увеличава от 3 до 6 пъти количеството мъртви яйчникови клетки. След това екипът изпробва други източници на микровълнова радиация за 10 до 30 минути на ден в продължение на 9 дни и установява, че всеки от тях намалява броя на потомството с 11 до 32%. Най-голям ефект имат мобилният и безжичният телефон, но WiFi, бебефон, Bluetooth и микровълновата печка също значително намаляват плодовитостта на мушиците.

Въздействието върху насекомите е толкова очевидно, че дори ученик от гимназията може лесно да го демонстрира. През 2004 г. Александър Чан, второкурсник в гимназия „Бенджамин Кардозо“ в Куинс, Ню Йорк, излага ежедневно ларвите на плодови мушици на въздействието на високоговорител, компютърен монитор и мобилен телефон в рамките на научен проект и наблюдава развитието им. Мушиците, които са били изложени на въздействието на мобилния телефон, не са успели да развият крила.

КАКВО ПРИЧИНЯВАМЕ НА ПРИРОДАТА

Ние притесняваме и дезориентираме не само птиците, но и, както се установява, насекомите. Оказва се, че всички малки същества, които имат антени, ги използват, за да изпращат и получават електронни съобщения - съобщения, които биват смущавани и заглушавани от много по-мощните съобщения на нашите безжични устройства.

Когато медоносните пчели изпълняват танца си на въртене, за да се информират една друга за местоположението на източниците на храна, това е не само визуален танц, но и електромагнитен. По време на танца те генерират електромагнитни сигнали с честота на модулация между 180 и 250 Hz. Те изпращат и друг вид сигнал, наречен „стоп“, с продължителност до 100 милисекунди и честота 320 Hz. Сигналът „стоп“ се използва, когато колонията вече има твърде много храна, и кара танцьорите да спрат да танцуват и да напуснат дансинга. Уве Грегерс от Свободния университет (Freie Universitдt) в Берлин открива, че пчелите започват да ходят и активно да движат антените си в отговор на изкуствено генерирани електромагнитни полета, които имитират тези естествени сигнали, дори при липса на визуални или слухови сигнали. Пчелите, чиито антени той е отстранил или покрил с восък, не реагират на тези сигнали.

Опрашването зависи и от електромагнитната комуникация - между пчелите и цветята. Пчелите носят положителен заряд по телата си от летенето в глобалното атмосферно електрическо поле, докато цветята, свързани със земята, носят отрицателен заряд. Доминик Кларк от Бристолския университет доказва, че това не само улеснява пренасянето на прашец от цветята към пчелите, но и че пчелите усещат и са привлечени не само от цветовете на цветята, но и от отчетливите модели на техните електрически полета. Електрическото поле на цветето намалява веднага след посещението му от пчела, а другите пчели „виждат“ това и посещават само цветя, чието електрическо поле е стабилно. Докато медоносните пчели долавят полетата с антените си, търтеите ги долавят повече с косъмчетата, които покриват тялото им и които не само ги правят толкова отличителни, но и служат като своеобразни антени.

През 2007 г. германският биолог Улрих Варнке публикува важна брошура на английски и немски език, озаглавена „Пчели, птици и човечество: унищожаване на природата от „електросмога““ (Bienen, Vцgel und Menschen: Die Zerstцrung der Natur durch "Elektrosmog"). В нея той ни напомни, че има голяма сила с голям обсег на действие - електромагнетизма - която оформя всичко във Вселената, включително и нашите тела, и че пренебрегваме този факт на свой риск. Електричеството е в основата на живота, предупреждава той, и „това разрушаване на основата на живота вече е унищожило завинаги много видове“. Според него не можем да потопим света си в море от електромагнитна радиация, която е до 10 000 000 000 пъти по-силна от естествената радиация, с която сме се развили, без да унищожим целия живот. Той обобщи изследванията, които той и други са направили с медоносните пчели. Не е чудно, пише Уорнке, че пчелите изчезват по целия свят.

Те започват да изчезват в зората на радиоепохата. На малкия остров, разположен край южното крайбрежие на Англия, където през 1901 г. Гулиелмо Маркони изпраща първото в света радиопредаване на дълги разстояния, пчелите започват да изчезват. До 1906 г. островът, на който по това време се осъществява най-голямата гъстота на радиопредавания в света, е почти празен откъм пчели. Хиляди, които не могат да летят, са намерени да пълзят и умират на земята извън кошерите си. Здравите пчели, внесени от континенталната част на страната, започват да умират в рамките на една седмица след пристигането си. През следващите десетилетия болестта на остров Уайт се разпространява заедно с радиоразпръскването в останалата част на Великобритания, както и в Италия, Франция, Швейцария, Германия, Бразилия, Австралия, Канада, Южна Африка и Съединените щати. През 1960-те и 1970-те години името ѝ се променя на „изчезване на пчелите“ (Disappearing Disease). В края на 1990-те години с революцията на безжичните мрежи то става спешно и се превръща в световна опасност през 2006 г., когато е преименувано на „синдром на празния кошер“ (Colony Collapse Disorder). Днес не само домашните пчели, но и всички диви пчели са застрашени от изчезване.

Земноводните не само изчезват, но голям брой видове земноводни вече са изчезнали, дори в най-отдалечените, девствени райони на света - девствени, тоест, с изключение на комуникационните кули и радарните станции, излъчващи микровълнова радиация. Земноводните са най-уязвими от всички класове животни на планетата по отношение на електромагнитната радиация и от 1980-те години намаляват и изчезват. Когато през 1996 г. се занимавах с този въпрос, всички видове жаби и жабчета в Националния парк „Йосемити“ бяха изчезнали. В горския био резерват „Монтеверде Клауд“ в Коста Рика известната и силно защитена оранжева жаба е изчезнала. Осем от тринадесетте вида жаби в бразилските тропически гори са изчезнали. Известната австралийска устомътеща жаба е изчезнала. Седемдесет и пет вида от пъстрите жаби арлекини, които някога са украсявали потоците в тропиците на Западното полукълбо, са изчезнали. Днес повече от половината от известните видове жаби, саламандри и кацилии (змиеподобни земноводни), възлизащи на 4 300 вида, са изчезнали или са застрашени от изчезване.

През 1996 г., когато клетъчните кули навлизат в отдалечени райони на САЩ, в езерата, потоците и горите в американския Среден Запад започват да се появяват хиляди мутирали жаби. Техните деформирани крака, допълнителни крака, липсващи очи, неправилно поставени очи и други генетични грешки плашеха учениците по време на екскурзии.

През 2009 г. биологът Алфонсо Балмори прави прост и очевиден експеримент на балкона на апартамент във Валядолид, Испания, недалеч от клетъчна кула - експеримент, който доказва какво се случва: той отглежда попови лъжички в два еднакви аквариума, но върху единия от тях е наметнат тънък слой плат, изтъкан от метални влакна, който пропуска въздух и светлина, но не допуска радиовълни. Резултатите шокират дори Балмори: в продължение на два месеца 90% от поповите лъжички в резервоара без екраниране умират, а в резервоара с екраниране - само 4%.

Подобни експерименти с екраниране потвърждават в пълна степен какво се случва с птиците и какво се случва с нашите гори.

Учени от университета в Олденбург, Германия, са шокирани, когато през 2004 г. откриват, че изследваните от тях мигриращи пойни птици вече не могат да се ориентират на север през пролетта и на югозапад през есента. Подозирайки, че причината за това може да е електромагнитно замърсяване, те направили за своите птици това, което Балмори направил за своите попови лъжички няколко години по-късно: защитили волиерата от радиовълни през зимата с алуминиева ламарина. „Ефектът върху способността на птиците да се ориентират е огромен“, пишат учените. През следващата пролет всички птици се ориентират на север.

А през 2007 г. Кейти Хагърти решава да направи същия експеримент с разсад от трепетлика (осика) в лаборатория в задния двор в подножието на Скалистите планини на Колорадо. Тя искала да разбере дали радиовълните са причина за започналото през 2004 г. намаляване на броя на осиката в щата Колорадо. Тя отглежда 27 трепетлики - девет без никаква защита, девет с алуминиева защита на прозорците около саксиите, която не пропуска радиовълните, и девет със защита от фибростъкло, която не пропуска толкова светлина, но пропуска всички радиовълни. След два месеца новите леторасли на радиоекранираните трепетлики са със 74% по-дълги, а листата им - с 60% по-големи от тези на имитационно екранираните или неекранираните трепетлики. А през есента екранираните дървета имаха големи, здрави листа в ярките есенни цветове, с които са известни трепетликите: яркооранжево, жълто, зелено, тъмночервено и черно. Дърветата с имитационно екраниране и без екраниране имаха малки листа в сивожълто и зелено, покрити със сиви и кафяви участъци на гниене. Единственото нещо, което се е променило в Скалистите планини на Колорадо през 2004 г., е инсталирането на нова комуникационна система за спешна помощ, наречена дигитална система за групова радиовръзка, съставена от 203 радиокули, чиито предавания покриват всеки квадратен инч от щата [бел. прев. - 1 инч е равен на 2.54 см].

Следва продължение…

Артур Фърстенбърг е автор на книгата „Невидимата дъга: История на електричеството и живота“.

Данни за контакт:

Arthur Firstenberg

P.O. Box 6216

Santa Fe, NM 87502

USA

phone: +1 505-471-0129

arthur@cellphonetaskforce.org

[бел. прев. - на Страничката "Монтагю Кийн" може да намерите преведени на български език и други негови статии, както и резюмето на книгата му]

 

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

 

Източник: https://www.cellphonetaskforce.org/wp-content/uploads/2021/10/The-Most-Dangerous-Technology-Ever-Invented-Part-Two.pdf?fbclid=IwAR27jAs8G86vTUC6bDkinCy1Dxn_ngW-rcGnWMxhhs2B65FVCCO7XW-sOMk

 image




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 443367
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031