Да си спомним преди това с добро  за футболните ангели, Котков и Аспарухов, които на този ден отлетяха към един по-добър свят!

 Професорът по аналитична химия Липчински беше заклет привърженик ва " Левски" и фен на Аспарухов. Така и не разбрах народността му-някои твърдяха, че е от белогвардейски произход-други, че е поляк Но освен перфектен химик беше и страшен футболен фен

Запознахме се на опашка за вестник "Старт" Излизаше всяка сряда, в ограничен тираж и затова трябваше да се отиде рано Естествено запознанството ни беше на футболна тема, с какво друго би могъл да го впечатли един 19 годишен хлапак ? Тогава и аз, заради Котков симпатизирах на " Левски", така, че намерихме бързо общ език
Той явно ме познаваше по физиономия от курса лекции по аналитична химия, който ни четеше.
А в аналитичната химия бях фурия. Но на упражненията имах проблем Много бързо разшифровах състава, който ни се даваше за анализ, което усъмни асистентката, че колегата ми с когото работихме заедно е влизал в стаята и и го е видял в тефтера й. Не беше вярно, но нито тя, нито ние можехме да го докажем Затова компромисно накрая  ни писа тройки на упражненията, което си беше присъда

Знаех, че футболното ми приятелство с Липчински не играе в случая, трябваше да съм перфектен
На изпита първо отвори книжката с оценката и с невярващи очи ме изгледа. Този калпазанин ме е заблудил, това прочетох. Да, но после нещата се обърнаха Накрая ми задаваше елементарни въпроси, разбирах, за оправдание, че не може и няма как да ми пише при това пологжение шестица
Подаде ми книжката, ръкува се, което беше признание за абсолютна шестица Сбогувах се , но само с него ,а  вече на вратата той  скастри по  име асистентката, за това, че е допуснала такъв гаф

На другия ден, след катастрофата пътувах с автобуса за института Бях седнал в ъгъла, да не се виждат сълзите ми
В института ме пресрещна приятел. Предупреди ме, ако се явявам по аналитична, по-добре да се връщам Казах му, че нямам проблеми с аналитичната Но той явно не ме слушаше, каза, че Липчински просто не бил на себе си, нещо невероятно за този иначе страхотно уравновесен човек и на всички момчета поголовно пишел две, без да слуша или чете
Сигурно заради Аспарухов и Котков, направи догадка той. С кимане потвърдих, че е прав
Дадох си сметка, че ако се явявах днес и знанията ми нямаше да ме спасят, той със сигурност нямаше да ме познае

Запазих скъп спомен за този невероятен професор, първият ,който ме оцени подобаващо

Той беше невероятно съчетание на учен и спортен, футболен фен, който на младини явно е бил и спортист!

Надявам се, че се разбира, че темата е свързана с Котков и с Аспарухов, загинали на този ден, с футболната тематика в момента и с един прекрасен учен и човек, за който светът се беше сринал на този ден - проф. Липчински!

Спомням си този ден, валеше дъжд, то целият месец бе дъждовен. Готвех се за кандидатстуденски изпити по математика, когато по новините разбрах за тази драма. Опитвах да решавам задачи, но в този ден не ми вървеше, мислите ми бяха там, на пътя, в изгорялата кола и овъглените трупове на двамата най-добри футболисти на България. Вечна им памет!!!

Бяха великолепни футболисти и много земни
В града ни често идваха на почивка елитни футболисти, например вратарят на Локото едно лято със семейството си беше в къща срещу нас. При чичо ми на палатка в двора бяха отседнали футболисти на " Берое" Като разбрах, намерих им квартира, но те отказаха. Искаха да са на палатка
Имах възможност веднаж да разменя набързо две думи с Котков, предстоеше му мач, но се вцепених и нищо не успях да кажа Нормално за едно 15 годишно момче, за когото Котков беше футболен бог!

Вечна им памет и мир на душите им, на Котков и на Аспарухов!

Чудесно е когато човек си спомня преподавателите си с любов.

Трогателна и точна оценка, както само ти умееш в подобни случаи!

https://www.youtube.com/watch?v=_DOFHwkyTlU#t=95

Благодаря, Невена!
Не знам защо беше сбъркана политиката ни тогава. Вместтоо да се използва в добрия смисъл нещастието за сплотяване на нацията
македонци от Югославия написаха балада, а от нас нищо
А са били ценени и навън
разправяше ми Топчев, вратаря на Локо, как за първи път изпращат отборът на турне в ГФР, като събраните средства от мачовете са за националния отбор.
Още на първия мач с елитен техен отбор, от първите минути Котков прави впечатление с играта си и е аплодиран от многохилядната публика. И това е до края на мача, въпреки, че вкарва два гола на германците
И до ден днешен той се чудеше, такова нещо видял за пръв път
Великите всеки ги обича!