Бащата на майка ми. страхотен сладкодумник беше.
Историите направо извираха от него.  И сега чувам гласа му.
Спомням си, като студент му отидох на гости -  в един родопски град, който обичам най-много  Цяла нощ пътувах, не бях спал. Срещнах го на вратата.  Отивал на пазара - чаршията.  Предложи ми да тръгнем заедно.  Видя ,че ми се затварят очите.  Нека да поспя малко, после ще го намеря. Разсъних се, как,  пазарът е огромен, от двете страни на реката, къде ще го намеря.
-Ще ме  видиш - отсече!
Не можах да заспя.  Как ще го открия? Не след дълго тръгнах.  От височината хвърлих поглед на пазара и веднага го открих.  Дори и прегърбен ,високата му фигура се открояваше сред другите.  Спомних си, че като ученик, на тавана открих военната му книжка с куп снимки
веднага  му ги занесох.   На книжката срещу ръст пишеше - 200см!

Но и една  друга снимка привлече вниманието ми Него разпознах по мустаците, на млади години, но до него беше седнала невероятна красавица.  Оприличих я на баба ми, но не бях сигурен.
Потвърди, че е тя
Върнал се в града след десет години служба, три и половина от тях в плен.  Вече гонел 30 години Приятелите го закачали, че е стар ерген, трябва да се ожени.  Искали да го запознаят с моми.  Той отговорил, че вече си е харесал една.  Като казал коя, онемели.  Това е първата красавица на града му казали ,  много са я искали, но всички до един е отпращал  баща й, като са и искали ръката
Все пак го придружили за искането на ръката и.
Влезли в къщата, помня я, поканили ги.  Седнал бащата, извикали и и баба ми.  Дядо ми нахакано отговорип на бащата,  за какво е дошъл  с компанията . Той  помълчал малко и се обърнал към баба ми, какво ще каже?
Тя отговорила, че щом той я иска и тя го иска!

Но преди това, като бил пленник в Кайро, искал го за зет английски лорд, майор, който отговарял за пленниците.  Поискал му снимка и след време му дал снимка на дъщеря си.  Казал, че тя го харесва, ако и той я харесва, заминава за Англия  Той поискал време , да реши, накрая отказал . Не можел да си представи, как ще остави родители, града си, България!
Питах го, не съжалява ли?  Отговори   веднага /беше изключителен майтапчия/, без да се замисли, че не, защото иначе нямало да се познаваме!

Историите му от войната бяха безкрайни Еднакво мразеше сърби и гърци/ майка му Теофано е била гъркиня, изключителна жена/! заради подлостта и безсрамието им!
Разправяше как,  при примирието за междусъюзническата война седнали да обядват високо горе на една поляна.  Долу били обсадените сърби, с просто око се виждала батареята им.  Едно оръдие стреляло от нея и снарядът убива 12 човека.  Командирът на полка, независимо от примирието заповядва атака.  Звънят от дивизията и питат какво става  и какво смятат да правят?  Нареждат им да изчакат половин час и ако няма резултат , тогава да атакуват.  Профучал снаряд  не след дълго от наша страна.  Картинно описваше как кацнал в цевта на едно  сръбско оръдие и го пръснал. Сърбите развели веднага  бели знамена!

Като го пленили , бил в разузнавателен дозор. При схватката англичаните убили един от тях . Командирът им бил наказан, защото не изпълнил заповедта, да ги пленят, без никой да убиват!

Вече като пленник, на пристанището в Солун,  в пълен мрак качили пленниците в кораб -болница, с червен кръст.  Не им казали накъде отиват, отпътували в мрак, заради шпиони.  Но в открито море ги нападнали немски подводници.  Съпътстващите военни кораби потопили, останал само техния кораб. Англичаните ги прегръщали, казвали, че дължат живота си на тях, германците знаели ,че на кораба са Български пленници. А от съюзниците си ценяли единствено тях1 Вече в Египет, в Кайро и Александрия се отнасяли с уважение към Българите, пущали ги свободно из града, разрешавали им и да работят

Разправял ми е и за връщането в България , през 1921 г .  Незапомнени тържества,  на всяка гара от границата.  А в града, целия град го посрещнал като герой, начело с кмета!  Минал през шпалир, от влизането си в града, до тях, не можел да свари да се ръкува с всички!!
Така са ценели героите и родолюбците!

Видял Алеко Константинов в деня на убийството му ,на тържеството за 24- ти май. Бил с министър Михаил Такев , съгражданин на дядо ми.  А дядо  ми  бил в първо отделение. Казваше, че убили Алеко по погрешка, в Радилово си сменили местата във файтона с Такев.  Но на Такев, след 25 години години все пак не му се разминало. Убили го в близост до мястото , където ги видял, до огромния,  хилядолетен кавак

И много други истории ми е разправял.
Как  при една жестока буря, като видяла баба ми,  че се задава, грабнала децата и хукнала към града, На другия ден рано ,той отишъл да види какво е станало.  Имали огромен орех в лозето,който бил обърнат с корените нагоре.  Отишъл  отблизо, в пръстта видял да проблясва нещо Няколко жълтици.
Видял очертание на гърне в корените. Някой минал преди него и взел златото, а за де не го кълнат стопаните , оставил няколко жълтици. такова било поверието. Като казал на баба ми, тя взела да се вайка. Но той я успокоил, че по-голямото съкровище от това  са те, че са оцелели.  Щели са в бурята,  да се скрият под дървото.

Като се върнал от пленничество, на първо време го назначили за горски.  По цял ден обикалял Балкана с пушка на рамо.  Но един ден се изхитрил, за какво да мъкне тежката пушка , взел сопа.  И така, докато чул изстрели.  Не след дълго и мечи рев. Разбрал,  че работата е опасна и се качил на високо дърво.  Не след дълго мечката се задала.  Ранена!  Започнала да души.  Той се заклел, че ако оцелее ,никога повече няма да излиза без пушка!  На път да го открие, чули се гласове, мечката ревнала, забравила за него и хукнала да бяга...

Невероятен беше! 
Имал съм щастието да  ми е дядо именно той!

Удивителни истории, чудесно преразказани - с обич и топлина в сърцето! Старите българи, особено онези, родени и отрасли в планината, са били именно такива - високи, снажни, мъжествени - със силен дух и храбро сърце, добри войници, сладкодумници и веселяци, хора широко скроени, уникални личности! Наистина е чест да си внук на такъв невероятен човек, чест и гордост е да си спомняш и разказваш за него - а ти го правиш по най-добрия начин, колега! Поздрави!

с обич, гордост и с усещането за онази невидима нишка, която ни привързва към миналото и е паметта за дедите. Увлекателно разказвате - с душа, сладкодумно за сладкодумеца и родолюбивия българин, Вашият дядо!
Поздрав!

моя дядо,пленник по същото време,страхотен беше.Смалихме ли се българите...няма ги онези великани не само по ръст,но и човещина и доблест...

За оценката на старите Българи, които наистина нямат нищо общо с оценката , която ни се дава сега
Дядо би ми счупил ръцете, ако разбере ,че нещо съм откраднал, дори и незначително!
Да, в планините и особено в Родопите се е съхранил духа на старите Българи!
Често си спомням за дядо ми, за баба ми, която беше невероятна жена също , но почина, когато бях дете Много страдах за нея
Какво да се прави, животът е филм, с начало и край!
благодаря ти отново за хубавите думи!
Приятна вечер!

за един чудесен човек!
Имаш голям късмет да ти е дядо и да се познавате.
Повече такива разкази пиши !

Трогнат съм от хубавите ти думи за обичан от мен човек!
Права си, докато помним дедите си, България ще я има!
Приятна вечер!

Радвам се, че след година се появи!
Права си, други хора бяха Признаваха само хлябът , спечелен с труд
След тях явно се получи някакво израждане, загуба на ценности!
И атмосферата беше някак си друга!
Приятна вечер!

Благодаря ти, че по чудесен начин ми напомни думите му, които никога няма да забравя! Че не съжалява, че не е отишъл в Англия, защото иначе нямало да се познаваме!
Приятна вечер!

Предполагам, че "какъвто дядото, такъв и внукът" :) Нали? :)
Разказът Ви е много увлекателен!
Поздрави - Литатру!

Благодаря ти за отзива!
Аз само предадох историите, както съм ги запомнил
Труден въпрос ми задаваш По отношение на пари и богатство си приличаме А и аз като него отказах договор в чужбина/ той женитба/, защото знаех, че няма да има връщане Професионално , сбърках
Оттук почват разликите, но моето поколение позагуби по начало качествата, които тяхното беше изградило Не, че и тяхното не беше материално, но се базираше на много труд и то истински!
Благодаря ти и приятен ден ти желая!

сърдечност и гордост в разказа.
Поздравления!

благодаря ти за отзива, зарадва ме!
Желая ти радостни дни в далечния изток!

напоследък често размишлявам върху това и все по често стигам до извода,че въпреки нас,ценностната система се променя от само себе си.
Не е нормално,не е логично,цялото човечество да се променя по един и същ негативен начин...
мутираме бавно..безвзвратно..
Не съм песимист.Не искам да съм права,но съм сигурна,че следващите поколения,няма дори да се сещат дори за майките си,а камо ли за дядовците си..
А виновнищите ще сме ние.Сегашното овче поколение.
знам,че ме разбираш,какво искам да кажа...въпреки че само исках да те поздравя,за това,което си...
такива личности като теб..са на изчезване!
Поздрави от облачна Болоня.С уважение.

Предполагам, че внукът прилича на дядото. :) Поздрави и от мен!

Права си, така си е!
Сега се слага знак за равенство между ум и пари
Дори за крадени пари Умен бил, откраднал Само ,че има една разновидност, гадна на ума Мръсен ум! И той взима връх и се налага и всички се стремят към него, според морала , но и той е на изчезване
Да се радваме на малкото радости, животът е кратък, особено пък за милиардерите Не им стига времето, да се насладят на материалното...
Жалко!
Благодаря ти, желая ти слънчеви дни в Болоня!

В някои отношения- да- в други - неІ
Все пак ми стига признанието му, малко преди да си отиде, че се гордее с мен! Въпреки, че аз съм критичен към себе си
Приятен ден ти желая!

Радвам се,че се отбих!Българин съм,а ти ми стопли сърцето с разказа си! Какво повече? Да си жив и здрав!

Трогнат съм от добрите думи, понякога една добра дума струва повече от торба злато!
И аз чета с удоволствие-" Я да видим", посветена на типигьозите от блатото и ти се възхищавам от Ботевския плам!
Приятен ден!

Топлината е там в спомените, в историите на дядо и баба, там, където е чисто и топло. Където морал, съвест, обич не са просто понятия, а начин на живот. Висок и красив с мустаци, това е истински дядо, а гордият внук е сладкодумен пресъздател на историите от миналото, вдъхновени, сърдечни и много поучителни. Поздрави!

Хубави думи, стоплящи сърцето!
Трогнат съм, това е рядкост в днешно време!
Желая ти здраве и успех!

Великолепен дядо си имал, Лео!
Ама и твоята памет си я бива!
Евала!
П и е р

Е, не е кой знае какво постижение запомнянето на историите. Дядо ми ми ги е разказвал многократно, още като дете, във влака от Пловдив до Бургас или обратно!
Радвам се, че се завърна!
Желая ти здраве и успех!