Няма как да го забравя този ден! Това е една от най- забележителните дати в професионалния ми живот, а и в живота ми въобще Тогава защитих доктората си, плод на дълга работа , най - вече в Асеновград и в Троян

Започнах го в интересно време, време на промените, на които ние и поради младостта си вярвахме, че ще се състоят Но пък ако не беше то, въпреки резултатите ми, едва ли щяха да ме допуснат до работа и до защита...

А след премяната нещата станаха много трудни, висяха на косъм направо, спомням си, че след като ми определиха датата, се уговорих със секретарката       допълнително, на другия ден да се обадя, дали ще се явя изобщо Категорично казах, че ще се откажа, ако сумата  , както е договорено, не я приведе предприятието
За мен в момента тя беше непосилна Но директорът даже ме скастри, че съм изразил съмнение и изпълни договорката

Имах всичко, силна работа, внедрявания, новости, принос, отзиви от Асеновград и Троян,!
Но това си е битка и не се знае как ще завърши, непредсказуема е, разстоянието е късо - от успеха до провала

Даже като пътувах към София, за да ми се определи датата, мимоходом, в един вероятно жълт вестник прочетох, че на 29- ти ноември хората от моята зодия в никакъв случай не бива да се явяват публично Чака ги провал
Защитите бяха в понеделник, погледнах календара-понеделник се падаше

Със свито сърце очаквах да ми кажат датата Да, същата!
Трябваше бързо да реагирам Помолих  за седмица по-рано Жената направо падна Нямало такъв случай до сега Да искат по-ранна дата, за по-късна- много Попита за причината Като разбра,  се засмя и каза да не се поддавам на внушения, всичко ще мине гладко, интелигентен човек съм

Приех датата Но все пак не  мина  безпроблемно, което отдадох и на написаното във вестника Имаше и опити за заяждания направо
Но при гласуването всичко беше наред!
Няма да досаждам повече

Защо написах това?
Защото накрая ми дадоха думата за благодарност
  В това време всичко, всички перипетии   минаха за миг като на филм пред мен Това ми се случи още веднъж само, при трагични обстоятелства Усетих, че ще направя гаф и отказах
А имаше за какво да благодаря на много хора!

Сега вече искам да отправя Благодарност към вече покойните ми родители, без чиято подкрепа, децата бяха малки, не бих могъл да стигна до защита, на ръководителите ми, Проф..Ганчева и доц. Златка Николова, които също преминаха в другия свят,  но тогава направиха всичко , на доц.Раденков, който твърдо стоеше зад мен, проф. Натов, Проф Панайотов, проф. Василева, доц. Пеева, проф . Шопов, проф Костов и на всички присъствали в залата и особено  на  съпругата ми, която ме изтърпя през тези години....

Поздрави въпреки това...
;)

Химия е Юлия, специалност пластмаси
Хубава вечер!

Докторска степен?!!

Боже мили! Цели 5 години да учиш за тези изкуствени неща и накрая да работиш за жълти стотинки в родната си страна, която те е изучила!

Ох, не се убиждай Лео, извинявам се ако съм накърнила достойнството ти на химик - специалист.

Поздрави и приятна нова седмица ти желая!

Честните хора са благодарни, разбира се когато реално има за какво... Този постинг ти прави чест! Хубав ден!

Само, който е минал през това изпитание може да те разбере. Но си заслужава. Нищо, че в превратното време, някои бяха изхвърлени като ненужни. Нима има периоди в България, когато човешкият потенциал да е бил ценен?
Хубав ден!

Никога не е късно Човек да Благодари, или пък да се Извини,
в противен случай насреща идва Съвестта.

Тогава, тези, които не се подчиняват на тези правила,
започват да винят всички около себе си, с цел да намерят
някакъв вътрешен мир, защото и те имат Съвест, но - не се получава.

Хубав ден, Иване и остани такъв - какъвто си!

Извинявай, че ти отговарям със закъснение!
Моята работа беше приложна, но е по-сложна, защото изисква и обяснения
Иначе ми отне приблизително пет години, с една година мораториум
Поради лошо съвпадение, заради защитата отказах оферта на Кралския Университет във Валядолид, но така било писано!
Благодаря ти за вниманието!

Хубава седмица и на тебе!

Благодаря ти за хубавите думи!
Да, наистина много държа за доброто да има благодарност!
Аз, разбира се, през тези години не съм забравил да благодаря на хората, към които изпитвам задължение Бих добавил към тях и двама бивши ректори, за съжаление, също вече не са на този свят- Проф Аристотел Димов и Проф Иван Младенов
Но избрах символиката на датата ,да благодаря, защото тогава, по обясними причини не го направих

Хубав ден и на тебе!

Много точна оценка правиш, за това как се цени научния потенциал у нас! В добавка към гаврата -и заплащането?!
Но както казваше доц Раденков- Прави каквото трябва, а да става каквото ще!
Тези му думи винаги съм си припомнял в трудни моменти, не само тогава и са ми помагали да продължа...

Приятен ден ти пожелавам!

Чудесен извод правиш за тези, на които извинението и благодарността са чужди!
Имах роднина, учил в Германия и Франция, още от дете ме съветваше да се променя с думите, че добрият за другите е лош за себе си и обратното -за да си добър към себе си, трябва да си лош към другите!
Но природата ми явно е такава, не успя да ме промени, колкото и да го искаше
Благодаря ти за пожеланието!

Хубав и успешен ден!

Каква атмосфера си създал, Лео - връщаш читателя назад, в едни години, когато пластмасата беше извънземно, беше бог - един нов, непознат бог, на когото всички по онова време - в 70-те и 80-те години на миналия век, се кланяха. Всичко, до което се докоснеше новата технология, ставаше по-леко, по-удобно, по-функционално. Беше време, когато "пластмасово" значеше по-добро, а органичната химия правеше революционни открития буквално всеки ден и май нямаше по-престижна наука от нея. Да, а в академичните среди открай време си е едно и също - е, струва ми се, че беше по-добре - или ние бяхме млади... И някак си предусещам защо не си благодарил тогава - наистина страхотно е, че го правиш сега. Поздравления!

И вярно , и поетично си описала истинността!
Да, пластмасите бяха култ!
Сега , поне у нас не са!
Спомням си в Троян, при първата ми командировка, ме заведоха при един огромен куп Стъклени бутилки да ги нарека, по медицински- банки, за глюкоза
Да, прозрачни, но тежки Искаха леки, от пластмаса, но да са почти толкова прозрачни , като стъклените Имаха подобен материал, но внос, искаха Български
В края на краищата успях да го направя и аз не знам как, може би свише, идеята ми дойде в последния момент

Припомни ми и миналото в гимназията Тя беше на няколко стотин метра от паметника на Яворов, там където е гледал арменците, бежанци
В свободните часове правих разходки по брега, от гимназията до паметника и обратно
Мислех си за Яворов, който обожавах
Но веднаж съучениците ме сюрпризираха, явно са ме следели Дали не общувам с Яворов?!
Отговорих моментално тарикатски, нима нямам право, да не е забранено?!
Но пред опасността да ме вземат за луд, промених маршрута
Прехвърлих се на игрището, от другата страна Там слабостта ми беше призната, никой повече не ме закачи

Спокойна нощ!

Здравей,Лео. Да ти е честита годишнината от докторантурата. И аз си празнувам мои важни събития,особено ако са кръгли годишнини. Тази година например през април се навършиха 10 години от приемането ми в клуб МЕНСА. Поздрави от мен и благодаря, че четеш и харесваш моите публикации.

Благородно ти завиждам!
Това ,че не съм кандидатствал, не е гаранция, че ще бъда приет в клуба, ако го направя!
Благодаря ти за честитката!
Наистина чета твоите материали и ги харесвам!

Спокойна нощ!

Честита годишнина!
И, макар да са 22 години, пак ще ти кажа - Честит Юбилей!
Щом сега си решил да споделиш и да благодариш - пред блог.бг-аудиторията, тъй е било писано, както се казва. Освен това, понеже спомена за зодия, числото 22 има специална вибрация, тъй говорят познавачите. С други думи, няма нищо случайно, настъпил е моментът на действието да споделиш и да благодариш - правиш го, достойно за уважение!
Ето и друга полза, поне за мен - разбрах, че си учил химия. И, ако ми хрумне някоя щуротия (забравена формула или съмнение), свързана с науката Химия, вече знам кого да питам - теб, Леон.
Благодаря!
Жив и здрав бъди! - пожелавам ти ползотворни занимания и удовлетворение от това, което правиш.
Поздрави!

Тези дати се помнят, като край на тревогите! Бъдете здрав- живота носи всякакви изненади. Успехи!

е силно оръжие, а ти си бил предопределен да постигнеш тази победа.
поздравления.

Разбира се, че може да се обръщаш към мен по химически въпроси
Благодаря ти и за уточненията, които правиш, несъзнателно писах точно на този ден, не съм го планирал предварително Нещо ме накара да го направя!

Хубав и приятен ден ти желая!

Благодаря ти за хубавите пожелания, желая ти в замяна здраве и успех!

Хубав и приятен ден!

Трогнат съм от написаното и за подкрепата също!
Желая ти здраве и успех!

Хубав и приятен ден!

Полученото удовлетворение от признанието, да ви носи щастие!
Да сте здрав!

Подобни редове може да напише само много добър, изключителен човек!
Нека, както се казва пожеланието ти да се връща!
Ти заслужаваш това!

Хубава вечер!

Никога не е късно да благодарим на хората, които са допринесли за нашето развитие. Може би сега отгоре те гледат и разбират твоята благодарност. Може би негативите , които си събрал по пътя на своето развитие, са попречили да оцениш положителните неща или не си могъл като филмова звезда при раздаване на годишните награди да застанеш пред всички и да благодариш от благоприличие за нещо, което тогава още не си бил осмислил в пълното. Важното е, че сега го направи и виждам, че всички тук те подкрепят. Поздрави!!

Благодаря ти за отношението!
Загуби се, разбрах защо!

Минах много труден път тогава, за капак и последствията от промяната, мораториум, жертвах и кариера в престижен университет Там трябваше да почна от начало
Всичко това мина като филм, усетих ,че ще стане гаф, проф Панайотов също разбра и не настояваше да взема думата
Обикновено се благодари на близки, на хора с принос в работата
Аз на всички съм намерил време да благодаря, но не го направих публично тогава
Затова избрах символиката в датата, да го направя в този ден, който пропуснах тогава

Успех и приятен ден!

Ти си за завиждане, Лео! Така всичко се е развило при теб, че си стигнал до успешна защита и имаш добри спомени от процедурата.
А какво да кажа аз, след като всички ми се радваха, че съм се заел с математико-астрономическата страна на някои движими (слънчеви часовници) и недвижими паметници (тракийски гробници и антични храмове). Не ми дадоха полагаемите се 6 месеца платен отпуск, не ме пуснаха в друго звено на БАН да защитя. Мотивировката на партийната секретарка беше, че съм назначен да документирам археологическите обекти, а не да ставам научен сътрудник!?! Аз се огънах и... сега съм с пенсия, колкото на чистачката, макар да имам към 80 статии, студии и една монография.
Колегите ми клекнаха по ред причини във връзка с "гроба". Само аз продължих, за да докажа, че съм знаещ и можещ, но авторитетът и политическата конюнктура се оказаха непреодолими.
Радвам се за теб, че имаш хубави спомени, че си простил на тези, които са се опитвали да ти пречат.
Бъди жив и здрав!
П и е р

Мъчно ми е, че така са се стекли нещата с тебе!
Имаш огромен потенциал и само сляп може да не го види
Често обаче именно той е причина за завист, злоба, те вървят заедно и вероятно си попаднал в капана им

И при мен сигурно така щяха да се развият нещата Но имах железен ръководител Тя беше в София, чудеше се, защо така добре тръгналите неща, вече не вървят Накрая взе решение да дойде и да провери на място, защото не можех по телефона да обвинявам който и да е

Беше голям фактор, само с появата си разтрепера противниците ми Каза ,че не и трябвам в момента, тя сама тръгва да разбере всичко
В края на деня дойде, каза ми ,че е наясно как стоят нещата, има уверение от ръководството ,че за всичко необходимо ще имам съдействие! Знаят, че работата е отговорна , от национално значение и за изпълнението и се разчита на мен
Защото това беше задача, която спечели и награда-Тема на годината за предприятието-1988 година
Та имах късмет с ръководителя!
Иначе сигурно щях и аз да си ближа раните Не, всичко сам съм си свършил, никой не го оспорва, но като се намерят някои с власт, като твоята партийна секретарка да саботира, оправия няма

Не се огорчавай приятелю, реално ти имаш всичко за докторат, само човешката злоба те е спряла, да го защитиш

Спокойна нощ, Пиер!

Благодаря, Лео. Спокойна и за теб.

С малко закъснение приеми и моите поздравления.
Пожелавам ти успехи в твоите начинания.

Моята майка, Бог да я прости, също защити докторат (тогава му казваха "кандидатска дисертация") в уважания от мен бургаски ХТИ - "Проф. Асен Златаров". Само че тя се занимаваше с технология на водата и прави дисертацията си ... 14 (четиринадесет години). Едно време, защитата на кандидатска / докторска дисертация се смяташе за своеобразен връх в работата ти. Едва ли не "опус магнум". Днес, това е просто етап, даже се третира като "научно-образователна степен". Един вид, завършил си напълно образованието си, едва когато си защитил докторат, иначе си "прост" магистър ... :) Всъщност, има значителна логика в този подход.
Пиша горното не толкова за теб, колкото за останалите читатели в блога.

Трогнат съм!

пожелавам и на тебе здраве и успехи!

Приятен ден!

Благодаря ти, че взе отношение!
Да, така е, сега е образователна степен
Какво да ти кажа, раздвоен съм кое е по- доброто
Знанието не винаги е признак на възможности, особено в инженерните дисциплини
Често ми се е случвало, когато се наложи да помогна на някой, да коментира ,че е знаел това
Липсва синхрон между знание и практика
От тази гледна точка старият модел беше по-правилен Става дума за инженерни дисциплини отново Това , което си научил, да може творчески да го приложиш
Такъв похват прилагам обикновено и тук и някои се дразнят, защото за историята е необичаен
Желая ти здраве и успех!

Приятен ден!