Имах една забележителна учителка по Български език
Може името и да не говори много или дори нищо?
Тя е майката на Надя Чолакова- журналистката,  известна с книгите си за мутрите от безкрайния преход

Ние с майка ми се бяхме върнали от заточението в селата, което между другото ме направи боец Цяла година се борих да възстановя това ,което четиригодишното изгнание ми отне
В девети клас сформираха елитна паралелка и нямаше как, аз бях в нея
Нямам представа,  защо и на каква база, но Станка Георгиева, като класен ръководител,  ме предложи за комсомолски секретар. Вярно , имах качества на лидер, но от меките, не по действие, а по - скоро като излъчване
Ще изпреваря събитията, работата ми като секретар на комсомола в класа си беше чист провал, какъвто след това не съм имал
Тук трябваше да убеждавам, да пропагандирам, нещо неприсъщо за мен Свикнал бях да ме следват, без да налагам волята си
Та и Георгиева казваше, че ще ме изтърпят до края на годината, но от следващата няма да съм аз Така и стана


Но мен друго ме вълнуваше Нейната любов към Българския, към Българското В захлас говореше за великите ни писатели и поети, знаем кои са!
За Народния театър, за артистите ни Може би, ако беше останала до края на гимназиалния курс, съдбата ми щеше да вземе друга посока, но забременя с Надя и с мъжа й-Людмил Чолаков се прибраха в София

Слушах, запаметявах и записвах всичко казано от нея
Спомням си, имахме тема за героите в " Илиада" Близо седмица не написах и ред Имах и други интереси- математика, футбол ,  какво ли не
Та темата написах за един час преди да тръгна на училище, на един дъх, без да ползвам нищо
Първият ни час беше при нея Влезе и прибра тетрадките Като взе моята, отвори я и видя два изписани листа голям формат Реакцията и беше остра, че това е несериозно и толкова Приех го, бях несериозен и в комсомолската работа, не беше нещо ново за мен
На следващия час влезе само с моята тетрадка в ръка Идваше ми да потъна в земята, знаех какво мога да очаквам
Но тя дойде с нея до мен, подаде ми я и каза, че е възхитена Беше написала най- високата оценка в живота ми Получих я и следващата година, когато единствено мен изпита за Ботев

Обичах я по детски
За мен беше върхът на учител по литература След като в средата на десети клас ни напусна, интересът ми към литературата се загуби Просто заместниците и, колкото и добри да бяха и отстъпваха значително
Смятам, че е било за добро, защото обичам професията си

На срещите ни  след завършването,  ходех с надеждата да я видя отново Но се получаваше така, че се разминавахме...

Видяхме се на една от последните ни срещи Не смятах ,че ще ме познае В момента, в който щях да й се представя, тя се обърна към мен с френския вариант на името ми , както ме наричат най- близките ми хора!

Благодаря ти, Учителко любима!

Хубав спомен! Хубав разказ!... За Любима Учителка! Достойно!
Върна ме в детските ми години, не само в училище, а в детската градина...
А, в детската градина, по някаква причина, някой учител, инспектор или доктор (имало визита), казал: " От къде е това дете, това дете не е от тука" - нещо подобно, още им се чудя на тези думи.
И аз съм благодарна на моите учители - много добри учители, всички те.
И, понеже става въпрос за учителката по Български език, спомням си, че моята учителка, без да ми каже, изпратила мое стихотворение, посветено на Вапцаров до "Ученическо творчество" (вече бях студентка, когато видях книжката, някой беше задраскал името ми под заглавието, но не видял или забравил, че го има и в Съдържанието), а от нея също помня и един куплет (4-стишие), тя ми каза, че е от Александър Блок (даже ми го каза и на руски език):
"Защо да се боим от сълзите
щом те са чисти и дълбоки -
Да страдат могат само живите
с могъща и красива болка."
Спомени, спомени, идват прелитат...
И, се сещам за незабравимата песен "Бургаски вечери".
Поздрави!
ПС: Има новини, за странно явление в Странджа, Голямо градище... Учените очакват интензитет в началото на май 2016г. - моя асоциация, към Гергьовден.

Радвам се, че моят спомен те е върнал към хубавото и доброто в детските и ученическите години!

Знам добре, че някои могат да използват материала, за да жегнат, но рискувах, защото тази жена заслужава този риск!
Така, че ти благодаря още веднъж за човешката реакция
Спокойна нощ!

Разказваш толкова плавно, богато, многопластово - с дълбочина и истинност на чувството! Не е чудно, че твоята учителка е харесвала темите ти по литература. Благодаря за чистата емоция! Весели празници, Лео!

Тя звучи в ушите ми и днес с гласа на Гого В студентските години бяхме близки приятели, заедно правихме дипломна работа
И в казармата бяхме заедно Имаше навика в свободното време да взима китарата-направиха изключение на него и да композира или да пее песента Още е пред очите ми, особено като се случваше да сме само двамата в коридора късно вечерта, когато бях дневален
Имам и една картичка, която пазя оттогава, надписана от него в покровителствен тон
Обясни ми ,че е написана така, защото съм бил най-младият в казармата

и аз написах един разказ (спомен) за класната си учителка по български език и литература. Както може да се очаква, темата ми е различна от твоята, но е хубаво човек от време на време да си спомня минали събития, които са оказали голямо влияние при формирането му като човек. На тези малки случки и личности ние дължим това, което сме днес и сега. Поздравления за хубавия спомен! Хубави празнични дни ти пожелавам!

Трогнат съм безкрайно от написаното от тебе!

Пожелавам ти хубави и весели празници!

Прав си, учителите, особено от нашето време, бяха артисти в професията си и имат безспорни заслуги в изграждането ни като личности

Хубави и весели празници и на тебе!

Мисля, че ти писа за Гого - много характерен, отличаващ се глас имаше той - Вечна да е паметта за него! И аз прочетох онези ти спомени (тогава не коментирах, но случайността е имала други планове) - и първо се сетих за песента "Бургаски вечери", после за "Тъпан бие, гайда ручи" или "Лудо и младо"... и още много песни.
От ученическите години, помня още нещо, пак от руските писатели:
"У всеки човек има отрицателни черти. Даже и на Слънцето има петна." - мисля, че Пушкин беше автора на тези думи.(ако греша за името на автора, какво толкова! - Човешко е да се греши! - нали.) - Казвам го това по повод на "критиците", които понякога искат да жегнат. Не може всекиму да се угоди! (А, "критиците" са като в баснята на Лафонтен, за жабите, които искали цар - все недоволни).
Каквото смяташ за правилно, прави го!
...
Поздрави!
ПС: За автора на текста на "Бургаски вечери" май имаше различни мнения за авторство.

Да, Гого беше изпълнителят, който направи"Тоника" състав и песента вечна
Разработваше си версии, някои от които на мен изглеждаха по- добри, но в тази област съм невеж и не е меродавно мнението ми
Авторът на песента се самоуби в онези години по неизяснени причини...

А за критиците в литературата битува мнение ,че са нереализирани писатели-че те самите не могат, но знаят как трябва да пишат другите
Това на шега, разбира се!

Хубави и весели празници!

Тези спомени са дълбоки.
Те са това,което сме днес.Те са базата.Учителите.
Може би,днешните никога няма да станат като тях.
Системата,за всичко е виновна системата,която позволихме да съсипе децата-бъдещето на страната ни.
По миналата зима,голямата ми внучка завършваше гимназия,но беше много буйна и след като обходи всички училища в града ,се закотви в математематическата,,по моя,,вина".Имаха спешна родителска среща,и понеже си бях в България в момента,дъщеря ми не пропусна да ме избута на предната фронтова линия-да отида аз на срещата!!!Внучката изпадна в стрес-да не ходя аз!!
Отидох,седнах на последният чин.На моите три дъщери никога не съм ходила по срещи с учители,че те подигравателно ме питаха:,,мамо ти поне знеш ли в кой клас сме сега?"
Казвах -не и не ме интерсува.Дала съм ви и давам всичко,от което имате нужда!Учебници,тетрадки..ако искате учете,ако не...отивайте да си търсите работа!Така беше.Завършиха успешно и трите.
Та стоя си аз на задният чин и слушах,как класната разказва ужасни неща ,как не стоят в час ,не слушат,бягат от час,как не уважават учителите ,псуватизобщо филм на ужасите.Обаче класната говори в трето лице мн.число.Накрая даде думата на родителите.Гробно мълчание.Никой нищо не пита,не казва..Кипна ми.
станах и питам родителите,които ме гледаха като пукели-защо мълчите бе!Глухи ли бяхте?Госпожата досега говори за вашите деца!От кого се,, срамувате"?От вас самите или от децата си??Питам госпожата,кои са тия деца дето пречат в клас,дето се разхождат по време нас.влизат,излизат,като на панаир.??
Нямала право да казва имена!!Правилника, по закон не им позволява да казват,за да не унижават децата!!Представяш ли си!!
Какъв скандал съм направила-беше за скрита камера.Дойде и директора.
Питам го,тези които са направили закона-го нарушават ежедневно според потребностите им-личните!!
Вие нарушавайте закона,за да запазите училището,децата.Направете си свои закони.Но няма да го направите,защото треперите за оскъдните си заплати.Протестирайте.Бях бясна.

Това е.Не помня всичко,защото ми се беше отворил ада в главата.Питам родителите,като им давате пари сутрин по 10 лв,и разбираш,че детето ти виси в бара ,слуша чалга и пие бира или водка ,не влиза в час??защо си траете бе?дъщерите ви идват в училище с гол пъп ,гримирани лакирани,идват с такси,не се ли питате къде отиват-на училище или на магистралата...
Внучката ми,като се върна от училище...гледаше като отровена и ме пита,,кво си правила в училище?"Всички съученици ми се смеят,че си ми ударила пресата за коса от земята":))
А не ти ли се смеят.че момичетата приличате на,,магистралки"когато отивате на училище??-отговарям и аз!!
Слава богу,завърши,засили се,започна да учи,и стана чудо!!За няколко месеца побърка учителите,завърши отлично.Сега е студентка в София,втора година и е супер.Не е вече онова лудо и непокорно момиче.
Та думата ми беше за системата:)))))И за учителите:))
Прости ми за дългият коментар.Не е в моят стил,нали знаеш:)
Весели празници...

Изчетох с интерес!
Ти си задействала машината на времето - връщане назад
Да, хубави времена бяха
Майка ми не ходеше на родителски срещи, беше учителка
Жена ми също
Аз обирах негативите Синът си беше умник, но не го видях да чете в къщи
Впрочем, " четеше" Когато по някакъв повод влизах при него в стаята му, видимо се стряскаше А аз влизах внимателно И веднага атакуваше, какво го притеснявам, преча му
Разбрах, че има нещо нередно
При следващото влизане отидох директно при него и издърпах от ръцете му тетрадката голям формат , която държеше Между страниците и се мъдреше роман
Разбрах какво е чел и преди
За свое успокоение, реших ,че внимава в час и там научава всичко
Поляха ме с помия на родителска среща, като ми казаха, че рядко влиза в час и ако влезе, по средата на часа без причина излиза
Вече бях на обратния полюс, мъчех се да го защитя Беше дошла и директорката на немската гимназия, в която учеше Привика ме настрана и ми каза, че няма нужда да го защитавам, търпят го заради мен
Завърши с 5.50 и така продължи и със следването
Иначе имам спомен от тези родителски срещи
Баща ми се върна веднъж много ядосан от среща
Имаше сестра, с нейната дъщеря бяхме в един клас
Та станала леля ми и запитала класната- Станка Георгиева, как е възможно аз да имам шестица по литература, а братовчедка ми, четворка, след като тя ми развива темите
Класната първоначално онемяла, после взела да се смее
Казала ,че познава моя стил и как пише братовчедка ми, казаното е голяма глупост, просто е невъзможно Тя не може да пише като мен
Аз също бях изненадан
Но се замислих , защо е казано това?
Не записвах заглавието на темите, запомнях само, че имаме тема Като наближеше време да се прави, питах братовчедка ми за точното заглавие и естествено правех малък коментар
Та това дало основание на леля ми да ме смята за плагиат
Такива работи се случваха на тогавашните родителски срещи И имаше полза от това!

Весели празници ти пожелавам, живот и здраве!

Честито Рождество и щастливи предстоящи празници!

От сърце ти пожелавам весели Новогодишни празници!
Да си жива и здрава през Новата Година!