Постинг
17.05.2017 21:09 -
Спомените на дядо за войните
Дядо ми беше голям сладкодумец и с удоволствие слушах спомените му , още от малък , а и вече по-голям!
Централно място в тях заемаха войните Често повтаряше, че е бил войник десет години? Да, с пленничеството от три и половина години, ставаха наистина десет!
Служил в 27-ми Чепински полк.
В хода на Първата война - Балканската спечелил си прозвището" Железен" !
Дядо ми твърдеше, че от тях идва " По пет на нож" Първи те атакували турците " На нож" Но в суматохата " Напред, на нож" било прието като " По пет на нож!" Коментарът бил, какви са тези чапкъни, че не им стига един, а гонят пет на нож? И полкът им моментално бил наречен" Чапкънски", не Чепински!
Но ефектът от това бил смайващ В момента, в които турците разберели, че срещу тях е "Чапкънския " полк, в ужас изоставяли позициите си Знаели, че от него не могат да очакват милост Както, още в първия ден на войната за полка , се случило с печално известното село Барутин!
За Втората Балканска война говореше с ненавист за гърци и сърби! Често го чувах да пее-Съюзници, разбойници......... И до днес тази песен и гласът му ми звучат в ушите.
От него за пръв път чух, че те не са загубили войната на бойното поле. Били са на път да я спечелят ! Но подлостта на бившите съюзници извън бойното поле променила постигнатото!
Срещу тяхният полк е стояла сръбска част, обкръжена отвсякъде. Чакали всеки момент да се предаде . И тогава дошло примирието...
Командирът съобщил новината, ротите седнали да обядват по поляните. Долу,в ниското, се виждала с просто око сръбската батарея.
И тогава едно от оръдията и стреля. Снарядът убива в една от ротите 12 човека. Командирът дава заповед да сложат щиковете на пушките. В това време звънят от дивизията и питат какво става при тях? И после ,какво смятат да правят? Командиръг казва, че независимо от примирието, ще ги атакуват!
Казват му, да изчака половин час, защото ще има отговор И настина, не след дълго, над тях профучал снаряд, изстрелян от нашите позиции! Дядо ми картинно описваше, как той направо"кацнал" на сръбско оръдие и го пръснал!
Ужасени, сърбите вдигнали бели знамена ! Атаката била отменена!
Сигурно има и случайност в такова попадение. Но подготовката на армията ни тогава е била на супер ниво!
Геройствата на полка продължили и през ПСВ! Войниците му си спечелват уважението на воюващите срещу тях французи и англичани!
Разузнавателни тройки от полка често влизали в позициите на англичаните. Били засечени . И им направили засада. За зла участ, в тази тройка бил и дядо ми.
После се разбрало, че англичаните имали заповед да ги заловят живи. Но при схватката един от Българите бил убит. Командирът на англичаните отнесъл наказание за неизпълнение на заповед.
Всички пленени Българи една нощ ги товарят на военен кораб - болница в Солун, при пълна тъмнина . Придружават ги няколко военни кораба.
Но ужасът започва в открито море. Нападат ги немски подводници. Битката продължава дълго. На сутринта разбират, че е оцелял само техния кораб
Придружаващите ги англичани ги прегръщат и казват, че дължат живота си на тях! Германците не потопили кораба само заради тях, Българите!
Стават приятели с англичаните!
Интересен спомен е предложението на английски майор- лорд, да му стане зет! Шегуваше се, че щял сега да бъде лорд Джеймс, ако тогава се е съгласил вместо към България, да тръгне към Англия!!
Един път го питах, не съжалява ли? Не смята ли , че е сбъркал?
Може би е очаквал въпроса, отговори веднага, не, защото нямало сега да се познаваме!?
Страхотно чувство за хумор имаше!
Но се просълзяваше от спомена за посрещането в България С влака влезли от Свиленград На всяка гара военен оркестър и народ, народ, игла да хвърлиш ,няма къде да падне!
Но родния родния град надхвърлил всичко!
Посрещнат лично от кмета, направили му шпалир по главната улица, отляво и отдясно се надпреварвали да го поздравяват!
За това ,че не е обърнал гръб на страната си, че не е изоставил близките си!
Централно място в тях заемаха войните Често повтаряше, че е бил войник десет години? Да, с пленничеството от три и половина години, ставаха наистина десет!
Служил в 27-ми Чепински полк.
В хода на Първата война - Балканската спечелил си прозвището" Железен" !
Дядо ми твърдеше, че от тях идва " По пет на нож" Първи те атакували турците " На нож" Но в суматохата " Напред, на нож" било прието като " По пет на нож!" Коментарът бил, какви са тези чапкъни, че не им стига един, а гонят пет на нож? И полкът им моментално бил наречен" Чапкънски", не Чепински!
Но ефектът от това бил смайващ В момента, в които турците разберели, че срещу тях е "Чапкънския " полк, в ужас изоставяли позициите си Знаели, че от него не могат да очакват милост Както, още в първия ден на войната за полка , се случило с печално известното село Барутин!
За Втората Балканска война говореше с ненавист за гърци и сърби! Често го чувах да пее-Съюзници, разбойници......... И до днес тази песен и гласът му ми звучат в ушите.
От него за пръв път чух, че те не са загубили войната на бойното поле. Били са на път да я спечелят ! Но подлостта на бившите съюзници извън бойното поле променила постигнатото!
Срещу тяхният полк е стояла сръбска част, обкръжена отвсякъде. Чакали всеки момент да се предаде . И тогава дошло примирието...
Командирът съобщил новината, ротите седнали да обядват по поляните. Долу,в ниското, се виждала с просто око сръбската батарея.
И тогава едно от оръдията и стреля. Снарядът убива в една от ротите 12 човека. Командирът дава заповед да сложат щиковете на пушките. В това време звънят от дивизията и питат какво става при тях? И после ,какво смятат да правят? Командиръг казва, че независимо от примирието, ще ги атакуват!
Казват му, да изчака половин час, защото ще има отговор И настина, не след дълго, над тях профучал снаряд, изстрелян от нашите позиции! Дядо ми картинно описваше, как той направо"кацнал" на сръбско оръдие и го пръснал!
Ужасени, сърбите вдигнали бели знамена ! Атаката била отменена!
Сигурно има и случайност в такова попадение. Но подготовката на армията ни тогава е била на супер ниво!
Геройствата на полка продължили и през ПСВ! Войниците му си спечелват уважението на воюващите срещу тях французи и англичани!
Разузнавателни тройки от полка често влизали в позициите на англичаните. Били засечени . И им направили засада. За зла участ, в тази тройка бил и дядо ми.
После се разбрало, че англичаните имали заповед да ги заловят живи. Но при схватката един от Българите бил убит. Командирът на англичаните отнесъл наказание за неизпълнение на заповед.
Всички пленени Българи една нощ ги товарят на военен кораб - болница в Солун, при пълна тъмнина . Придружават ги няколко военни кораба.
Но ужасът започва в открито море. Нападат ги немски подводници. Битката продължава дълго. На сутринта разбират, че е оцелял само техния кораб
Придружаващите ги англичани ги прегръщат и казват, че дължат живота си на тях! Германците не потопили кораба само заради тях, Българите!
Стават приятели с англичаните!
Интересен спомен е предложението на английски майор- лорд, да му стане зет! Шегуваше се, че щял сега да бъде лорд Джеймс, ако тогава се е съгласил вместо към България, да тръгне към Англия!!
Един път го питах, не съжалява ли? Не смята ли , че е сбъркал?
Може би е очаквал въпроса, отговори веднага, не, защото нямало сега да се познаваме!?
Страхотно чувство за хумор имаше!
Но се просълзяваше от спомена за посрещането в България С влака влезли от Свиленград На всяка гара военен оркестър и народ, народ, игла да хвърлиш ,няма къде да падне!
Но родния родния град надхвърлил всичко!
Посрещнат лично от кмета, направили му шпалир по главната улица, отляво и отдясно се надпреварвали да го поздравяват!
За това ,че не е обърнал гръб на страната си, че не е изоставил близките си!
Тагове:
Вълнообразно
"Развитието" на България
Руини от 6000-годишен град са открити кр...
Никак не би трябвало да е смешно, но на ...
Руини от 6000-годишен град са открити кр...
Никак не би трябвало да е смешно, но на ...
Но, в разказания от теб спомен струи обич, по скъп на сърцето ти човек - твоя сладкодумен дядо. Щастлив си бил, че си имал дядо.
цитирайПриятни спомени, адаш. И аз имам дядо, загинал през 1916 г. в Първата Световна войн. Името му е написано на арката на изхода на с. Казачево, Ловешко. И моят дядо се е бил за България, макар и не по своя воля и не само за български, а и за германски интереси.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
За тези мемоари! Имам отношение, моите предци също са воювали до дупка, един прадядо хайдутин, друг с четири ордена за храброст, това са били българи, не като сегашните!
цитирайГолямо удовлетворение носи писането на разкази за достойни хора, както и четенето им.
Хубав ден!
цитирайХубав ден!
tota написа:
Но, в разказания от теб спомен струи обич, по скъп на сърцето ти човек - твоя сладкодумен дядо. Щастлив си бил, че си имал дядо.
Благодаря ти!
Вярно е, тази обич съм съхранил и до днес!
А той със сигурност ме е обичал повече...
Хубав ден, Ати!
barin написа:
Приятни спомени, адаш. И аз имам дядо, загинал през 1916 г. в Първата Световна войн. Името му е написано на арката на изхода на с. Казачево, Ловешко. И моят дядо се е бил за България, макар и не по своя воля и не само за български, а и за германски интереси.
Поздрави!
Поздрави!
Да, чуждите интереси...
Които разпарчетосват една току що създадена отново държава!?
Ако не е било то, а и постоянната намеса във вътрешните ни работи, България днес щеше да е съвсем друга държава
А и Европа със сигурност
Да, герои са били предците ни! И патриоти, каквито днес почти няма!
За съжаление!
Хубав ден, Адаш!
rosiela написа:
За тези мемоари! Имам отношение, моите предци също са воювали до дупка, един прадядо хайдутин, друг с четири ордена за храброст, това са били българи, не като сегашните!
Благодаря ти!
Да, истински мъже са били Българите тогава!
Вярвали са, че се жертват за България! И България е била всичко за тях!
Хубав ден ти пожелавам!
batogo написа:
Голямо удовлетворение носи писането на разкази за достойни хора, както и четенето им.
Хубав ден!
Хубав ден!
Често си задавам въпроса, защо Българите са били други тогава?
И стигам до извода, заради две причини
Семейството и България!
Многолюдните семейства носят отговорност и към децата-особено по- големите Така ,че се загърбва всякакъв егоизъм
По същия начин се гледа и на страната Щом България успява, успехът е и за тези, които работят за него!
Хубав ден, приятелю!
barin написа:
Приятни спомени, адаш. И аз имам дядо, загинал през 1916 г. в Първата Световна войн. Името му е написано на арката на изхода на с. Казачево, Ловешко. И моят дядо се е бил за България, макар и не по своя воля и не само за български, а и за германски интереси.
Поздрави!
Поздрави!
Германците се бият дори повече за български интереси.
Реално германци участват в разгрома на Румъния, а заедно с австрийци и в победата над Сърбия. "За сметка на това" българи не освобождават нищо германско на запад или не участват реално в боеве на западния фронт примерно, както германци на Балканите.
Има и още един момент - в небългарската историография, ще рече в световната отстъплението от Солун на българската кавалерия се описва като страх пред идващия англо-френски флот, което изненадало съюзниците от Антантата.
С този ми коментар маркирам само разликте, иначе постинга приветствам, а това за арката предизвиква респект. С "две думи" казано българския мит, че само българите се сражавали за чуждо, всъщност не е истина! В един съюз всеки отдава "по нещо".
Страхът от флотата е обясним за хора израсли по планините Дядо ми каза, че за първи път е изпитал страх на кораба, когато подводниците ги нападнали Да, той за първи път се е качил на кораб тогава И се е чувствал безпомощен, нищо не може да направи за защитата си
Пехотата ни е друга работа
Тя направо е изумила французите например Очевидец казва, че с артилерия направо помляли позициите им- на Българите
Считали, че няма оцелели
Но когато тръгнали в атака, незнайно от къде Българите се появили и не само се появили, но тръгнали насреща им, все едно ,че не са ги бомбардирали
И французите смаяни от станалото ,се оттелили Очевидецът казва, че такова чудо вижда за пръв път....
Хубава вечер!
цитирайПехотата ни е друга работа
Тя направо е изумила французите например Очевидец казва, че с артилерия направо помляли позициите им- на Българите
Считали, че няма оцелели
Но когато тръгнали в атака, незнайно от къде Българите се появили и не само се появили, но тръгнали насреща им, все едно ,че не са ги бомбардирали
И французите смаяни от станалото ,се оттелили Очевидецът казва, че такова чудо вижда за пръв път....
Хубава вечер!
До 22. 05 няма да имам възможност до одобрявам коментари и също така - да отговарям!
Хубави почивни дни на всички!
цитирайХубави почивни дни на всички!
Майсторът си е майстор! Браво, Лео! Последните три твои постинга изчетох захласнат...
Дружески поздрав!
П и е р
цитирайДружески поздрав!
П и е р
pvdaskalov написа:
Майсторът си е майстор! Браво, Лео! Последните три твои постинга изчетох захласнат...
Дружески поздрав!
П и е р
Дружески поздрав!
П и е р
Благоаря ти за хубавия отзив!
Написаното от теб е с висока стойност за мен, защото ти самият си майстор!
Хубав ден, приятелю Пиер!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 102620