В предишен постинг стана дума, че убиецът на министър Такев- Донски, предал се доброволно , е убит при " Опит за бягство"!
  За да се предотврати процесът. Така, че в него край хората са много чувствителни на тази тема!...

Майка ми, току що завършила Учителски институт, е назначена за директор на Стопанско училище в  близко на околийския център село.  Това е в годините на Отечественофронтовското правителство Млада, красива, влюбена в работата си се радва на обичта на хората!
Но една сутрин я арестуват и с белезници я отвеждат в околийския център.
В селото плъзва слух, че през нощта ще бъде убита" при опит за бягство" Обвинена е, че е давала храна на горяни !
Това не отговаря на истината.  Била е член на Младежкия земеделски съюз  на Никола Петков.  Това е бил начинът да  се повдигне обвинение-на  едно 24- годишно момиче.

Селото настръхва!  Организират се така наречените "Черни забрадки"  Жени и съпруги на убити партизани и ятаци.
Същият ден отиват в околийския център и искат среща с началника на милицията!
Той, разбира се, ги приема . Казват му, че ако през нощта любимката на селото бъде убита, на следващия ден тук ще дойдат не 12 жени, а две хиляди души!
Началникът е от Мулетаровия род, от който е и майка ми.  Успокоява ги, като казва, че подобно нещо няма да допусне.  Но  на тях да им е ясно, че Фанчето, как са я наричали хората,  повече няма да се върне  в селото.  Няма да остане и в града.  Ще бъде изселена!

Така и става!
  Предлагат и Поморие и Никопол И тя по съвет на леля си, била директорка на училище в Поморие, избира Поморие! 
Но от ровенето в архивите, от честата смяна на работа, а също и честата безработица,  стигнах до извода ,че е имала и забрана да упражнява професията си! Работела е какво ли не, но не и като учител!
Имаше златни ръце, всичко си правеше сама , а мен докарваше така, че смятаха дрехите ми за вносни!
Едва след близо 15 години и разрешиха да учителства, в едно село?
Взе и мен ,едва третокласник
Прояви се като истински новатор.  Невероятен учител !
През четирите години направи карта на микроклимата на селото, годишното разпределение на валежите, температурите!
 Беше ми първи учител по химия и френски.
Много от учениците и я считат за най- добрият учител, който са имали И аз се присъединявам към тях!
Един ден я изпратиха по някакъв въпрос в министерството. И там срещнала един бивш ученик от гимназията, която е завършила, вече министър.  Неволно се обърнала към него с името ,както го наричали в гимназията- Ченин !Стефан Василев е името му
Той се вгледал в нея и я познал/ ами лична мома е била, красавица/
Поканил я в кабинета си!
Разпитал я, къде живее, какво работи?  Останал изумен от извършената към нея несправедливост! Лично него, на времето е спасила от арест!
Разпитал я, какво мисли за училищата в Поморие? Какво може да се направи допълнително?
Майка ми казала ,че училище ро туризъм, във връзка със" Слънчев бряг" е крайно необходимо.
На изпращане и казал, че тази несправедливост, учител като нея, да бъде по селата, той ще я премахне!
Не знаем дали идеята на майка ми е основната причина!
Но такова училище беше създадено, обаче  с условието,  тя да бъде учител в него!
Рабогеше със страхотен ентусиазъм Предложиха я и за орден" Кирил и Методий"!
Но поради недоволството на някои  учители, расли в саксиени условия,  го отказа!

Имаше много здрава връзка с хората от селото, в което е почнала учителската и кариера!  Хората я обичаха, тя също , умираше за тях!
Огорчението към родния град остана, аз също в последствие бях потърпевш от станалото!

Но тя до последно споменаваше Козарско, него искаше да види!

Някой да не помисли, че гоним обезщетение или нещо друго
Майка ми влезе, мисля, че се казваше Клуб на репресираните, но декларира, че не желае никакви пари Просто прие всичко като съдба

много силна жена е била майка ти определено.
И ти си наследил нейният хъс и воля за живот!
Спомените,те са я теглили натам към това чудно местенце,
дето е изживяла младостта си!
Много хубаво разказваш,макар и с доза горчивина...разбираемо е.

Развълнува ме и ме натъжи историята на майка ти! В недостойни времена достойните хора винаги живеят трудно, но силният им дух се справя с несправедливостите, запазва почтеността им и ги превръща в полезни учители не само в училище, но и в живота. Да имаш такава майка е радост, светлина и благодат. Чест и почитания, че разказваш за нея с толкова обич.
Хубав ден, приятелю!

Благодаря ти искрено за отзива!
Вярно е, силна жена беше майка ми!
Да, в тежък за нея мамент е получила подкрепа от достойни Българи и това не забрави до края!
Те също не я забравяха А тя чуеше ли, че хора от Козарско я търсят, зарязваше всичко друго и бягаше, да ги види!
Независимо, че са и отрязали крилете, работеше всеотдайно и с ентусиазъм!
Беше за пример!

Хубав ден, Хлорис!

Да, достоен човек, до края, беше майка ми!
За миналото си спомняше хубавото, хората в Козарско, подкрепата им
Влезла е с летящ старт в живота, заслужено! Завършила е с отличен!
Но са я върнали в каменната ера, завистници !
Не отвори никога дума за този, който я е подредил така Но явно, знаеше кой е, както и ,че е от града!
Такива хора привличат злобата?! Опитът и подсказа, че по добре е да откаже медала, отколкото да събира одумки от некадърници Некадърници е от мен, тя никога не употребяваше тази дума
На некадърниците способностите им се изразяват в това- да търсят недостатъци на способните!

Хубав ден, приятелю!

Честит празник на всички работещи в системата на образованието или свързани по някакъв начин с нея!

Работя с климатични данни за много селца в България и много се чудих кой ги е събирал толкова постоянно и систематично по методика както в царска България преди това. Сега вече разбрах и искам да изкажа искрената си благодарност на майка ти за събиране на данните, които сега ползвам. А към Поморие имам слабост, защото е мястото, на което замалко да попадна по разпределение като млад специалист.

Поздрави и хубав ден!

Добре дошъл!
Да, майка ми направи това, за селото, в което бяхме
И ние ,учениците взимахме участие
Сигурно е предала опита си, защото често я викаха в инспектората
На мен любими ми бяха картите й не и беше приятно да се ровя из тях, но от друга страна беше сигурно средство, да не излизам, когато я няма Затова ги държеше в квартирата
Това, за разпределението в Поморие е интересно Все пак работа в чужд град зависи от много неща!
Обичам града, въпреки, че не ми е роден
Но го обожавах, когато имаше солници
От десет до 17 години-докато завърша гимназия, лятото изкарвах на солниците, работех
Сега ,без тях, си загуби чара!

Хубава вечер, Вмир!