Имахме знаменит учител по френски!
Наричахме го чичо Кольо, защото го обичахме!
Беше прехвърлил пенсионна възраст, но не му достигаше стаж, та се пенсионира със завършването ни
Толкова го обичахме, че на едно събиране за кръгла годишнина от завършването, в негова чест изпяхме Марсилезата! Той ни научи да я пеем!
Вече не беше между живите, но с песента показахме, че е с нас!

Беше завършил Френска филология в Рим!
Отбягваше да говори за следването си, по разбираеми причини
Беше странен,с със страшно чувство за хумор! Беще  с много бързи реакции за възрастта си! Говореше прекалено  бързо-и на Български, и на френски!

Беше малко Хашеков тип човек.  Когато някой от нас се оплаче, че по някаква причина не си е написал домашната или не е готов за часа, той, привидно благосклонно приемаше извиненията.   Казваше, че ,да и той на времето така не е успявал да се подготви  и се е извинявал за това! Така, че напълно го разбира !
И  за вече успокоеният оправдаващ се следваше изненадата, ледената вода!  Че тези , на които се е оправдавал, че не е готов за часа, не му приемали оправданията
Сега ще го оправдае, но повече-не!

Любимото му занимание с нас беше да гони от час?  И то, когато най- малко очакваш!
Веднъж изгони и мен?
Когато метнах една чанта на приятел . Чичо Кольо пишеше на дъската, с гръб към  нас Сигурен бях, че не ме е видял, чантата беше  вече на  крайния чин . В този момент се обърна и ми каза веднага да напусна стаята
Никакви оправдания не помогнаха! Бил съм се разгорещил!  Да отида навън ,да се разхладя, до началото на следващия час!

Синът му   ни беше тартор, като батко!
 Влюбен в математиката! И отличен баскетболист . Увлече и нас ,по-малките в  тази игра.  Но допущаше каго равни само отличници ?
На останалите се подиграваше и те постепенно, дори и негови роднини, отпадаха от играта . Хвалеше се, но по- скоро звучеше като оплакване, че не може да се занимава с математика, колко страници е превел от френски книги

Стана математик, професор ! И е ,както се казва,  асоцииран професор в университети в Атина и в Париж!

Един ден чичо Кольо заразказва за случай от лютата зима през 1954 г.  Как ледоходът от Дунав навлязал в залива и замръзнал, блоковете се съединили! Италиански кораб заседнал край града.
Гледали го с интерес, докато един ден започнал да подава сигнали за бедствие!
От градския съвет сформирали спасителна група, която да достави на кораба храна и дрехи.
До кораба ледът не бил плътен.  Имало и водни участъци.
Чичо Кольо бил включен като преводач .  Плъзгали лодките по леда, във водата гребели.....

Когато се качили на кораба, с ужас видели ,че на мачтата виси обесен човек?!
Попитал какво е станало при тях, кой е обесеният и защо!?  Бил капитанът, обесен ,че не се е справил със ситуацията и допуснал корабът  да изпадне в бедствено положение!
Оставили провизиите и дрехите и ужасени побързали да се върнат.
Още веднъж, преди да се отвори пътят,  посетили кораба, натоварени с дрехи и храна  После, от Италия дошло благодарствено писмо до града и участващите в спасителната операция Имало и награди!

Описанието на случая съвпада с разказа и на друг участник, тогава гимназист, капитан Стойчев, командир на Военноморската база в Атия!  Тогава бил член на ДОСО- Доброволна организация за съдействие и отбрана/ Били повикани в градския комитет на партията.  Там им била поставена задача да занесат провизии на бедстващите.
Екипажът бил предимно от наемници, негри, не знаели нито френски, нито италиански.  Все пак имало един италианец и чичо Кольо се разбрал с него.
Да, обесили капитана!...

За последен път видях чичо Кольо, силно развълнуван!
Идваше от центъра на града, където горяло читалището.  Пожарните на града не можели да се справят с него!  Отидохме веднага с приятел, бяха останали само димящи стени....
То беше култова сграда на града, посветил съм му постинг!

Не знам ,дали имаше връзка това вълнение със смъртта на обичания от всички ученици чичо Кольо, броени дни след това?!

А пък нашата учителка по френски беше на възраст, но затова пък беше върл фен на "Левски" и понеже ние си бяхме кофти ученици я заговаряхме на тема футбол...и урока отиваше в небитието! :))))

Чичо кольо нямаше някакви специални изисквания, беше контактен, но всеки знаеше, че може да бъде изгонен, ако той реши! Така, че внимавахме!
И за нарушителя винаги намираше сравнителен пример, който за съжаление, винаги беше в негова вреда!
На и за мен намери начин , да не му се сърдя и да не възразя също! Било ми горещо, да се разходя навън, да се разхладя, но за следващия час - при друг учител, да съм в клас!

бяха останали само димящи стени.... от сградите... от живота ни
Да се надяваме, че доброто и по доброто предстои

Постингът е под охрана!
На старши сержанта - милиционер!
Поставил е заградително устройство- минуса!
Спокоен съм, няма опасност!

Лека служба на милиционера- Граматик!

Благодаря ти за отзива!
То, животът ни премина в очакване на по- доброто! Очите ни се изгледаха, да видим откъде ще се зададе И все не идва!

Ама, от друга страна, както казват в турските сериали, може да е за добро!
Защото надеждата крепи човека!

Хубава вечер, Зав!

Прочетох последните три разказа. Интересно разказваш, мисля че това са лични преживявания.

Благодаря ти за отзива!
Да, така е, лични преживявания са , а също и неща, които са ми разказвани!

Лека нощ!