Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2017 22:04 - Спомени от близкото/ историческо/ минало
Автор: leonleonovpom2 Категория: История   
Прочетен: 2079 Коментари: 8 Гласове:
33

Последна промяна: 30.10.2017 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Учудващо, спомням си много неща от старата ни къща, в центъра на града!?  Тя ни е отчуждена,  след като  съм навършил четири години!
Спомням си например, че ми изглеждаше огромна и, че  се губех из стаите й? Като в  някакъв замък?!
Спомням си, че баба ми и снахите и/ майка ми измежду тях/ - четири на брой , месеха хляба.  Снахите се редуваха ,но баба ми беше винаги там.  Имаше едно дълго корито и там месеха брашното.
Нас ,малките, не ни пущаха навън от къщи.  Само по изключение, до павилиона на чичо Марин/ наричахме го леля Марин,  на името на властната ни леля Мария/ ,за да ни даде срещу стотинки бонбони или любимия марципан!

Но веднъж с братовчедка ми, пресякохме улицата , а там имаше невъобразимо движение на каруци и малко автомобили и отидохме в павильона на чичо Нико.  Да сменим бонбоните и марципана  със семки ?
Баба ни ни залови веднага  и ни върна в къщи ,като ни държаша за  ушите!  Там ни върза за леглата.  И така ни завари баща ми  . Ревящи и молещи да ни освободят!

Спомням си, че бях в кошче. Този спомен учуди и родителите ми. Баща ми се върна от някъде/ бил в запас/ и от радост ме взе и почна да ме хвърля нагоре и да ме хваща Спомням си от високото ,как гледах леглото си  и исках да се върна в него!  Беше ми страшно !
Бил съм на година и половина,  родителите ми не можеха да повярват, че си го спомням!

И друг спомен имам!
Той е точно на четвъртия ми рожден ден Майка ми беше поканила близки приятелки. Почерпи ги с любимия си шоколадов ликьор. Естествено, на мен не дадоха от него.  Но видях ,че бутилката скриха под масата.  Издебнах момент и се пъхнах под нея Отворих бутилката, бях разбрал как и пих от нея В това време жените изпаднаха в паника!  Къде съм?  Бързо ме откриха!  Майка ми с плач ме вдигна.
Другите я успокояваха, че няма страшно, ликьорът е слаб ! Спал съм няколко часа, като се събудих ,видях тревожните очи, сториха ми се огромни,  на майка ми , вперени в мен!

В къщата имаше живот, какъвто след това никъде не  видях!  Влизаха и излизаха непрекъснато хора-близки и чужди

По- късно научих, че е била къщата на прадядо ми, герой от Освободителната война! Обичал , надхвърлил 80,  наближаващ вече 90 години, да го извеждат на стол пред къщата.  Да гледа преминаващите! Повечето от тях се отбивали и почтително го поздравявали.
Включително и  турците от близките села!  С по- възрастните завързвал дълъг, приятелски разговор- за миналото.  И те го обичали, почтително го наричали -Дядо!

Тази къща я унишожиха?!  Бил съм  малко над  четири години
Болно ми е ,че  днес, на мястото и няма и един паметен знак, че там е бил домът на прадядо ми!
Иначе,  в града е почетен!



Гласувай:
33


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. merlin68 - Да, имаш хубави спомени, дълго още ...
30.10.2017 22:22
Да, имаш хубави спомени, дълго още да ги пазиш!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Благодаря ти, приятелю!
30.10.2017 22:31
merlin68 написа:
Да, имаш хубави спомени, дълго още да ги пазиш!


Това е възможно най- доброто пожелание!

Всичко прекрасно ти пожелавам!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздравления за хубавия разказ, Иване!
31.10.2017 06:33
А най-ценните паметници са в сърцата на хората. Успее ли някой да си изгради там паметник, както е сторил дядо ти, значи не си е пропилял живота.
Хубав ден, приятелю!
цитирай
4. leonleonovpom2 - Благодаря ти, приятелю!
31.10.2017 13:46
batogo написа:
А най-ценните паметници са в сърцата на хората. Успее ли някой да си изгради там паметник, както е сторил дядо ти, значи не си е пропилял живота.
Хубав ден, приятелю!


Както винаги, формулирал си точно нещата! Важна е следата, която човек оставя зад себе си! Паметникът, който той сам изгражда!....

Хубав и ползотворен ден, Огняне!
цитирай
5. donchevav - И къщите, и хората, спомените за тях ...
31.10.2017 22:27
И къщите, и хората, спомените за тях - всичко остава в нас, то е нашето богатство, смисълът на пребиваването ни на този свят. А когато си отидем, някой просто прибавя и нашите скъпоценности в своето сърце - и ... родовата памет продължава да живее! Благодаря за този вдъхновен разказ, скъпи Лео! Честит Ден на народните будители!
цитирай
6. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Венета!
31.10.2017 23:03
donchevav написа:
И къщите, и хората, спомените за тях - всичко остава в нас, то е нашето богатство, смисълът на пребиваването ни на този свят. А когато си отидем, някой просто прибавя и нашите скъпоценности в своето сърце - и ... родовата памет продължава да живее! Благодаря за този вдъхновен разказ, скъпи Лео! Честит Ден на народните будители!


Така е, затова описвам нещата, на които съм бил невръстен свидетел ! Няма друг от моето поколение ,да се заеме с това, а младите, те имат други интереси! Синът е по- добър от мен ,пише със замах и с въображение, но няма тези спомени, не е бил свидетел!

Честит ден на народните Будители и на тебе Венета, тази роля на будител е житейското ти призвание!
цитирай
7. pvdaskalov - * 1 *
03.11.2017 06:08
А събираше ли шарените станиоли от марципан? Аз - да.
Разглеждаше ли книжки с крака във фурната, седнал на олюляващ се стол, понякога с циганска баница в другата ръка?
Поздрави!
П и е р
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю Пиер!
03.11.2017 12:54
pvdaskalov написа:
А събираше ли шарените станиоли от марципан? Аз - да.
Разглеждаше ли книжки с крака във фурната, седнал на олюляващ се стол, понякога с циганска баница в другата ръка?
Поздрави!
П и е р


Да, станиолът го събирахме, жълтият го наричахме злато Циганската баница беше любим деликатес, в краен случай-филия с намазана мас и червен пипер Мас-да, масло - в никакъв случай Обикновено то отиваше на боклука
Като по- големи, събирахме цигарени кутии-лицевата част и правехме колекции Най- високо се котираше " Слънце" Правехме размени, като колекционери Пушач никога не съм бил, но видовете цигари ги знаех На дядо ми братовчед му пушеше "Ударник" или Серт ,както го наричаше, струваше стотинки и пращаше мен да му купувам Н анего не даваха Продавачът ме познаваше и ми даваше , но информираше баща ми Бях 7-8 годишен, знаеха за кого купувам цигарите Брачедът, такъв му беше прякорът имаше забрана да пуши, така, че скоро продавачът спря да ми дава цигари Но бях събрал много празни кутии

Хубав ден, приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 9133986
Постинги: 1348
Коментари: 29643
Гласове: 102592
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031