Постинг
24.05.2020 15:25 -
ЛЕНКО
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 3121 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2020 15:45
Прочетен: 3121 Коментари: 12 Гласове:
35
Последна промяна: 24.05.2020 15:45
Не съм и допускал някога ,че ще пиша в минало време за Ленко- моят голям приятел от студентските и последвалите ги години
Запознахме се на първата студентска бригада . Бяхме в различни специалности, но бързо открихме общи интереси. Беше високо, атлетично момче, с дълги коси " а ла битълс" Стискаше в ръце китара, на която свиреше вечер, на забавите! Сприятелихме се и независимо от различните програми, намирахме време за общуване .И досега звучи в ушите ми ,малко провлаченото му, но мелодично " Джани"
Притежаваже аналитичен ум, не само в областта на химията, с която беше на" ти"! Винаги можеше да намери оригинално решение на заплетен проблем . Удоволствие беше да се общува с него. Да, имаше интересно обяснение за потъването на Атлантида.
По- късно го приложих за Анхиало Споделих го с професор, специалист по геоморфология и той си призна, че това е новост за него!
Изключително скромен, въпреки широките си познания и възможности! Ако не бях проявил интерес, нямаше и да разбера, откъде идва странното му име Да, свързва се с Еленко,смята се, че произлиза от него!?
Каза , с известно неудобство, че това е партизанското име на чичо му- Христо Милев Убит като партизанин, село Милево, Пловдивско , носи неговата фамилия ! Не е свързано с Ленко, героят на романа на Георги Караславов/ както подозирах/ Но кой знае, може пък героят да е свързан с чичо му?
Както и да е, Ленко разчиташе на знанията си и на научната си, бих я нарекъл, интуиция! Не на връзки!
И те често, вместо да му носят плюсове, му причиняваха неприятности! Защото той, неотстъпно, защитаваше позициите си
Стана така, че заработихме заедно В различни секции ,но временно бяхме и в един кабинет! Оказа се, че баща му и тъстът ми са колеги, че се познават със съпругата ми от детските години Неговата съпруга, на Ленко, пък беше колежка, така ,че станахме и семейни приятели!
Но Ленко не се примири с неприемането на негово рационализаторско решение Реши да напуска, да отива в производство Слушаше ме внимателно,като му казвах да загърби обидата,да гледа напред! И когато вече бях убеден ,че съм успял, да го накарам, да изтегли молбата си за напускане, той ме поля с ледена вода? Напуска и няма връщане назад!
Отиде в производството Като оператор? Разбира се, поддържахме връзка Говорих му, че е човек за науката, не да носи торби, трябва да се върне там, където му е мястото!
Заработи във химическия институт, този път по специалността Оцениха го, започна докторат. Но дойде промяната Създаваха му проблеми, заплатата му беше мизерна И в единден напусна и се върна в Комбината С надеждата , а и уверението ,че почти завършената работа ще я защити Но последваха още по- гадни години!
Наистина съжалявах! Работата му беше хубава-научната, плод на нестандартното му мислене и на аналитичен ум! Трябваше да я защити
Но, може би, жена му му въздейства? По категория се пенсионира на 45 години. Взеха да търсят място за вила. Опитах се и аз да помогна-в района на " Иракли", харесаха селото ,но не и плажа!
Купиха място в района на Приморско. Първо отиде там жена му, а после и той! И връзката се загуби.... Опитите да се свържа чрез общи приятели бяха неуспешни. Живеели уединено, с никого не контактували. Дори прекъснал връзката с най- добрия си приятел, още от ученическите години? От състава, подражаващ на " Битълс"
Ленън-Ленко!?!?
Минаваха години, без никаква връзка с него
И миналата година един общ приятел ме попари. На събиране на випуска ,съобщили ,че Ленко е починал! Знам ли подробности? Нищо не знаех! И в следващите месеци не научих нищо. Всички вдигаха рамене
Но преди два дни, жена ми , от колата мярнала плоча с име Ленко и с китара. Близо до гроба на тъста
Бях като попарен, Ленко, с китара?
Отидох! И малката надежда, че може да не е той ,се изпари моментално със снимката ,която мярнах отдалече. Момчето с дългите коси, с любимата китара, от студентските години
На двадесетина метра от гроба на тъста, но в друга алея. Ходили сме толкова пъти, как не съм го забелязал, а съм търсил напразно в града някаква вест?
Необяснимо!
Почивай в мир, Ленко!
Да е светла паметта ти, приятелю!
Запознахме се на първата студентска бригада . Бяхме в различни специалности, но бързо открихме общи интереси. Беше високо, атлетично момче, с дълги коси " а ла битълс" Стискаше в ръце китара, на която свиреше вечер, на забавите! Сприятелихме се и независимо от различните програми, намирахме време за общуване .И досега звучи в ушите ми ,малко провлаченото му, но мелодично " Джани"
Притежаваже аналитичен ум, не само в областта на химията, с която беше на" ти"! Винаги можеше да намери оригинално решение на заплетен проблем . Удоволствие беше да се общува с него. Да, имаше интересно обяснение за потъването на Атлантида.
По- късно го приложих за Анхиало Споделих го с професор, специалист по геоморфология и той си призна, че това е новост за него!
Изключително скромен, въпреки широките си познания и възможности! Ако не бях проявил интерес, нямаше и да разбера, откъде идва странното му име Да, свързва се с Еленко,смята се, че произлиза от него!?
Каза , с известно неудобство, че това е партизанското име на чичо му- Христо Милев Убит като партизанин, село Милево, Пловдивско , носи неговата фамилия ! Не е свързано с Ленко, героят на романа на Георги Караславов/ както подозирах/ Но кой знае, може пък героят да е свързан с чичо му?
Както и да е, Ленко разчиташе на знанията си и на научната си, бих я нарекъл, интуиция! Не на връзки!
И те често, вместо да му носят плюсове, му причиняваха неприятности! Защото той, неотстъпно, защитаваше позициите си
Стана така, че заработихме заедно В различни секции ,но временно бяхме и в един кабинет! Оказа се, че баща му и тъстът ми са колеги, че се познават със съпругата ми от детските години Неговата съпруга, на Ленко, пък беше колежка, така ,че станахме и семейни приятели!
Но Ленко не се примири с неприемането на негово рационализаторско решение Реши да напуска, да отива в производство Слушаше ме внимателно,като му казвах да загърби обидата,да гледа напред! И когато вече бях убеден ,че съм успял, да го накарам, да изтегли молбата си за напускане, той ме поля с ледена вода? Напуска и няма връщане назад!
Отиде в производството Като оператор? Разбира се, поддържахме връзка Говорих му, че е човек за науката, не да носи торби, трябва да се върне там, където му е мястото!
Заработи във химическия институт, този път по специалността Оцениха го, започна докторат. Но дойде промяната Създаваха му проблеми, заплатата му беше мизерна И в единден напусна и се върна в Комбината С надеждата , а и уверението ,че почти завършената работа ще я защити Но последваха още по- гадни години!
Наистина съжалявах! Работата му беше хубава-научната, плод на нестандартното му мислене и на аналитичен ум! Трябваше да я защити
Но, може би, жена му му въздейства? По категория се пенсионира на 45 години. Взеха да търсят място за вила. Опитах се и аз да помогна-в района на " Иракли", харесаха селото ,но не и плажа!
Купиха място в района на Приморско. Първо отиде там жена му, а после и той! И връзката се загуби.... Опитите да се свържа чрез общи приятели бяха неуспешни. Живеели уединено, с никого не контактували. Дори прекъснал връзката с най- добрия си приятел, още от ученическите години? От състава, подражаващ на " Битълс"
Ленън-Ленко!?!?
Минаваха години, без никаква връзка с него
И миналата година един общ приятел ме попари. На събиране на випуска ,съобщили ,че Ленко е починал! Знам ли подробности? Нищо не знаех! И в следващите месеци не научих нищо. Всички вдигаха рамене
Но преди два дни, жена ми , от колата мярнала плоча с име Ленко и с китара. Близо до гроба на тъста
Бях като попарен, Ленко, с китара?
Отидох! И малката надежда, че може да не е той ,се изпари моментално със снимката ,която мярнах отдалече. Момчето с дългите коси, с любимата китара, от студентските години
На двадесетина метра от гроба на тъста, но в друга алея. Ходили сме толкова пъти, как не съм го забелязал, а съм търсил напразно в града някаква вест?
Необяснимо!
Почивай в мир, Ленко!
Да е светла паметта ти, приятелю!
Тагове:
Вълнообразно
Животът ни среща и разделя с много стойностни хора. С някои ни се случва и да общуваме.
цитирайОнзи ден погребахме Соня Несторова - приятелка от студентските години, на 64 само. Чудесна поетеса. Лека им пръст на нашите скъпи приятели!
цитирай1. kvg55 - leonleonovpom2,
17:29
Животът ни среща и разделя с много стойностни хора. С някои ни се случва и да общуваме
Да, такъв е животът!
И хубавото е, че ни среща и със стойностни хора!
Хубав, празнична вечер!!
цитирай17:29
Животът ни среща и разделя с много стойностни хора. С някои ни се случва и да общуваме
Да, такъв е животът!
И хубавото е, че ни среща и със стойностни хора!
Хубав, празнична вечер!!
Направи ми впечатление, че тези хора не контактували с никого и живеели уединено?
Малко или много ако това е така, им се е отразило.
Социалните контакти, разговорите, срещите са полезно и приятно занимание, което не бива да се пренебрегва.
Поздрави!
цитирайМалко или много ако това е така, им се е отразило.
Социалните контакти, разговорите, срещите са полезно и приятно занимание, което не бива да се пренебрегва.
Поздрави!
2. slavimirgenchev1953 - Разбирам те. Поне донякъде.
17:32
Онзи ден погребахме Соня Несторова - приятелка от студентските години, на 64 само. Чудесна поетеса. Лека им пръст на нашите скъпи приятели!
Така е, със състудентите ни си отива и нещо от най- хубавите ни, студентски години!
Те вече са в по- добрия свят!
Да е светла паметта им!
цитирай17:32
Онзи ден погребахме Соня Несторова - приятелка от студентските години, на 64 само. Чудесна поетеса. Лека им пръст на нашите скъпи приятели!
Така е, със състудентите ни си отива и нещо от най- хубавите ни, студентски години!
Те вече са в по- добрия свят!
Да е светла паметта им!
ard написа:
Направи ми впечатление, че тези хора не контактували с никого и живеели уединено?
Малко или много ако това е така, им се е отразило.
Социалните контакти, разговорите, срещите са полезно и приятно занимание, което не бива да се пренебрегва.
Поздрави!
Малко или много ако това е така, им се е отразило.
Социалните контакти, разговорите, срещите са полезно и приятно занимание, което не бива да се пренебрегва.
Поздрави!
Да, права си!
Нещо остана скрито и неразбрано от нас, техните приятели Те бяха и противоположни характери Той сериозен и съсредоточен в това, което го занимава, тя повърхностна и разпиляна, човек на живота, в момента!
Имаше някакво равновесие, все пак, докато поддържахме връзка
Въпреки ,че тъстът се хвана за главата, като я видя за пръв път и съжали кротките родители на Ленко!
Хубава вечер, Маги!
е тъжно, когато си замине човек, но, когато си замине близък приятел, тъгата е още по-голяма. Човек не бива за де изолира от обществото, да се затваря в себе си, защото това се явява като втори - още по-голям удар. Обществото с енергията си подпомага на всеки един индивид да се справя по-лесно с проблемите си. Бог да го прости твоя приятел Ленко. Да почива в мир!
цитирай7. mrazekoff - Винаги
18:54
е тъжно, когато си замине човек, но, когато си замине близък приятел, тъгата е още по-голяма. Човек не бива за де изолира от обществото, да се затваря в себе си, защото това се явява като втори - още по-голям удар. Обществото с енергията си подпомага на всеки един индивид да се справя по-лесно с проблемите си. Бог да го прости твоя приятел Ленко. Да почива в мир!
Така е!
Много неща ни свързват, били сме и в една квартира на бригадите
Имаше огромен потенциал, използваше го рационално ,но общо взето, не срещаше разбиране и подкрепа?
Разностранен талант-спортист,музикант, освен научните интереси и способности
Не знам защо,нашето общество не цени достатъчно талантите Дали, защото са много или търси точно определени?
Жалко, че той не реализира това, което носеше в себе си!
Да, да намери мир, да почива в него!
цитирай18:54
е тъжно, когато си замине човек, но, когато си замине близък приятел, тъгата е още по-голяма. Човек не бива за де изолира от обществото, да се затваря в себе си, защото това се явява като втори - още по-голям удар. Обществото с енергията си подпомага на всеки един индивид да се справя по-лесно с проблемите си. Бог да го прости твоя приятел Ленко. Да почива в мир!
Така е!
Много неща ни свързват, били сме и в една квартира на бригадите
Имаше огромен потенциал, използваше го рационално ,но общо взето, не срещаше разбиране и подкрепа?
Разностранен талант-спортист,музикант, освен научните интереси и способности
Не знам защо,нашето общество не цени достатъчно талантите Дали, защото са много или търси точно определени?
Жалко, че той не реализира това, което носеше в себе си!
Да, да намери мир, да почива в него!
С всеки Приятел си отива и частичка от нас...
Светла им памет на Приятелите, които вече ги няма сред нас!
цитирайСветла им памет на Приятелите, които вече ги няма сред нас!
tonsun написа:
С всеки Приятел си отива и частичка от нас...
Светла им памет на Приятелите, които вече ги няма сред нас!
Светла им памет на Приятелите, които вече ги няма сред нас!
Така е, частичка от нас, от нашето минало си тръгва с тях!
Да е светла паметта им!
Срещите на випуските ни с годините стават все по-тягостни - все по-малко радостни новини научаваме един за друг, все по-тъжни поводи имаме да си спомним за някого.
И на мене ми се случи нещо подобно, Лео - но с обратен знак.
От майка си научих, че първата ми приятелка някога, момичето, с което стояхме 11 години на един чин и дори ни бъркаха по име, толкова бяха свикнали да ни виждат все заедно, починала. Животът ни беше разделил още 18-годишни, сега ни бе разделила и смъртта. Много плаках, после се примирих.
Дойде поредната среща на випуска. Седях до една непозната жена и нали съм си контактна, поведох с нея неангажиращ разговор - мислех, че е съпруга на някого от съучениците. Но жената натрапчиво ми напомняше нещо. Обърнах се към съученичката от другата страна и попитах коя е тази. "Твоята Наталия бе, как коя!". Не знам как оживях в този момент! Беше моята приятелка, променена до неузнаваемост. После разбрах, че доскоро била тежко болна, отписали я били - така до моята майка дошла изкривена страшната вест. Приятелката ми говореше, говореше колко е щастлива, как живее втори живот, как цени дори най-дребното нещо в деня си...
След година видях некролог и разбрах, че е починала.
Знам колко боли, Лео! Съжалявам за приятеля ти! Мир на праха му!
цитирайИ на мене ми се случи нещо подобно, Лео - но с обратен знак.
От майка си научих, че първата ми приятелка някога, момичето, с което стояхме 11 години на един чин и дори ни бъркаха по име, толкова бяха свикнали да ни виждат все заедно, починала. Животът ни беше разделил още 18-годишни, сега ни бе разделила и смъртта. Много плаках, после се примирих.
Дойде поредната среща на випуска. Седях до една непозната жена и нали съм си контактна, поведох с нея неангажиращ разговор - мислех, че е съпруга на някого от съучениците. Но жената натрапчиво ми напомняше нещо. Обърнах се към съученичката от другата страна и попитах коя е тази. "Твоята Наталия бе, как коя!". Не знам как оживях в този момент! Беше моята приятелка, променена до неузнаваемост. После разбрах, че доскоро била тежко болна, отписали я били - така до моята майка дошла изкривена страшната вест. Приятелката ми говореше, говореше колко е щастлива, как живее втори живот, как цени дори най-дребното нещо в деня си...
След година видях некролог и разбрах, че е починала.
Знам колко боли, Лео! Съжалявам за приятеля ти! Мир на праха му!
donchevav написа:
Срещите на випуските ни с годините стават все по-тягостни - все по-малко радостни новини научаваме един за друг, все по-тъжни поводи имаме да си спомним за някого.
И на мене ми се случи нещо подобно, Лео - но с обратен знак.
От майка си научих, че първата ми приятелка някога, момичето, с което стояхме 11 години на един чин и дори ни бъркаха по име, толкова бяха свикнали да ни виждат все заедно, починала. Животът ни беше разделил още 18-годишни, сега ни бе разделила и смъртта. Много плаках, после се примирих.
Дойде поредната среща на випуска. Седях до една непозната жена и нали съм си контактна, поведох с нея неангажиращ разговор - мислех, че е съпруга на някого от съучениците. Но жената натрапчиво ми напомняше нещо. Обърнах се към съученичката от другата страна и попитах коя е тази. "Твоята Наталия бе, как коя!". Не знам как оживях в този момент! Беше моята приятелка, променена до неузнаваемост. После разбрах, че доскоро била тежко болна, отписали я били - така до моята майка дошла изкривена страшната вест. Приятелката ми говореше, говореше колко е щастлива, как живее втори живот, как цени дори най-дребното нещо в деня си...
След година видях некролог и разбрах, че е починала.
Знам колко боли, Лео! Съжалявам за приятеля ти! Мир на праха му!
И на мене ми се случи нещо подобно, Лео - но с обратен знак.
От майка си научих, че първата ми приятелка някога, момичето, с което стояхме 11 години на един чин и дори ни бъркаха по име, толкова бяха свикнали да ни виждат все заедно, починала. Животът ни беше разделил още 18-годишни, сега ни бе разделила и смъртта. Много плаках, после се примирих.
Дойде поредната среща на випуска. Седях до една непозната жена и нали съм си контактна, поведох с нея неангажиращ разговор - мислех, че е съпруга на някого от съучениците. Но жената натрапчиво ми напомняше нещо. Обърнах се към съученичката от другата страна и попитах коя е тази. "Твоята Наталия бе, как коя!". Не знам как оживях в този момент! Беше моята приятелка, променена до неузнаваемост. После разбрах, че доскоро била тежко болна, отписали я били - така до моята майка дошла изкривена страшната вест. Приятелката ми говореше, говореше колко е щастлива, как живее втори живот, как цени дори най-дребното нещо в деня си...
След година видях некролог и разбрах, че е починала.
Знам колко боли, Лео! Съжалявам за приятеля ти! Мир на праха му!
Трогателна история!
Обичала си я и съдбата ти е подарила още една среща Тя също ,много я е искала! И чудото е станало!
И аз, много настойчиво, исках да разбера истината! Просто надявах се, да не е вярно!Но.....
Бяха приели отшелнически живот, вероятно обидени от всичко и от всички? В такъв случай не може да проявяваш упоритост, граничеща с насилие Може само да изчакваш, да отмине?....
Мир на душите на приятелите ни от ученическите ни години!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 107622