Прочетен: 7315 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2020 22:37
Нова Зеландия е резултат от отделянето преди 80 милиона години на земния масив Рангитата от някогашния суперконтинент Гондвана. По-късно от него се откъснали Австралия и другите континенти, а междувременно сушата, наречена днес Нова Зеландия, се раздробила, част от нея потънала, друга останала надупчена като швейцарско сирене от гърлата на безброй вулкани. И днес угасналите кратери на вулканите продължават застрашително да напомнят за себе си. А в Роторуа – област на Северния остров с невероятна геотермална активност – виждаш как диша и клокочи Земята: „котлите” с вряща сива кал из резервата Факареуреу, неудържимите, горещи 200 градуса гейзери, езерата с 80-градусово „шампанско”…
Но да се върнем към урока по биология – докато на гигантския континент Гондвана еволюцията продължила и след папратите и иглолистните се появили широколистните, а след земноводните и птиците се формирали бозайниците и човекът, на далечния вулканичен остров – като в Ноев ковчег – оцелели само малка част праисторически видове. Изолацията на острова предопределила консервирането на уникалната му екосистема.
Нова Зеландия е открита от Абел Тасман, за когото ще предоставя малко информация:Абел Янсзон Тасман (1603 – 1659 г.) е най-известния холандски мореплавател. Делото му е свързано с изследвания на Австралия и Океания. През 1642-43 г. открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи, Нова Ирландия и др. През 1644 г. северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. На негово име са наречени остров, море и др. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.
Абел Тасман( на снимката) е роден е през 1603 година в Лутегаст, малко село в провинция Гронинген, Нидерландия, в бедно семейство. Точната дата на раждането му не е известна. Той е най-известният мореплавател на Нидерландия. Най-старият достъпен източник, който го споменава е на 27 декември 1631, когато като моряк, живеещ в Амстердам, се оженва за 21-годишната Йоанна Тиеркс. През 1633 г., вече като изпитан моряк, заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландска Индия Антон Ван Димен и е приет на работа в Нидерландската източноиндийска компания. От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.
През 1639 г. Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, „открит“ от испанците на изток от Япония. Експедицията не оправдава надеждите на генерал-губернатора, но изследва японските води и достига до Курилските о-ви. По време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин (27°00′ с. ш. 142°10′ и. д. / 27° с. ш. 142.166667° и. д.), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява. След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра.
На 19 януари 1643 Тасман достига до архипелага Тонга, където пребивава до 1 февруари и холандците са сърдечно посрещнати от местното население. Там открива островите Ата (22°09′ ю. ш. 176°11′ з. д. / 22.15° ю. ш. 176.183333° з. д.), Еуа (20 януари, 21°23′ ю. ш. 174°56′ з. д. / 21.383333° ю. ш. 174.933333° з. д.), Тонгатапу (на 21 януари, 260 км, 21°12′ ю. ш. 175°09′ з. д. / 21.2° ю. ш. 175.15° з. д.), о-вите Номука (24 януари, 20°15′ ю. ш. 174°48′ з. д. / 20.25° ю. ш. 174.8° з. д.), о-вите Лулонга, о-вите Лифука (в т.ч. Као и Тофуа) и остров Лейт (18°48′ ю. ш. 174°39′ з. д. / 18.8° ю. ш. 174.65° з. д.) в о-вите Хаапай. Тасман пребивава на островите Тонга единадесет дни, но незнаейки езика на местните жители, не успява да се запознае обстоятелствено с тяхната стопанска дейност, обичаи и нрави. Той обръща внимание на високото им мореплавателно изкуство, великолепните им двойни канута и превъзходно обработените им земи.
От Тонга холандците се насочват на северозапад и от 5 до 8 февруари откриват о-вите Фиджи, в т.ч. островите Вити-Леву (10 388 км, 17°48′ ю. ш. 178°00′ и. д. / 17.8° ю. ш. 178° и. д.), Вануа-Леву (5587 км, 16°35′ ю. ш. 179°15′ з. д. / 16.583333° ю. ш. 179.25° з. д.), Лаукала (12 км, 16°46′ ю. ш. 179°41′ з. д. / 16.766667° ю. ш. 179.683333° з. д.), Нгамеа (34 км, 16°46′ ю. ш. 179°45′ з. д. / 16.766667° ю. ш. 179.75° з. д.), Раби (58 км, 16°30′ ю. ш. 179°58′ з. д. / 16.5° ю. ш. 179.966667° з. д.), Тавеуни (470 км, 16°49′ ю. ш. 179°58′ з. д. / 16.816667° ю. ш. 179.966667° з. д.), Тикомбия (15°44′ ю. ш. 179°56′ з. д. / 15.733333° ю. ш. 179.933333° з. д.) и о-вите Ринголд (1,5 км, 16°30′ ю. ш. 179°41′ з. д. / 16.5° ю. ш. 179.683333° з. д.).
Веднага след завръщането си, по заповед на Антон Ван Димен, Тасман започва да подготвя нова експедиция, този път на юг към Австралия. За тази цел, в началото на 1644, са оборудвани три кораба с екипаж от 110 души. Резултатите от това плаване надминават всякакви очаквания. Тасман преминава покрай откритите от Вилем Янсзон през 1606 и Ян Карстенс през 1623 източни брегове на залива Карпентария. След това открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, като открива редица малки острови, в т.ч. остров Грут Айлънд (2326 км, 13°58′ ю. ш. 136°35′ и. д. / 13.966667° ю. ш. 136.583333° и. д.) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен (11°50′ ю. ш. 131°50′ и. д. / 11.833333° ю. ш. 131.833333° и. д.) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст (Австралия) и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21є ю.ш.. Тасман обаче не изследва протока Торес, поради което за холандците въпросът дали Нова Гвинея е свързана с Австралия остава нерешен. На 4 август 1644 експедицията се завръща в Батавия.
По този начин Тасман изтрива от картата големите „бели петна“ в района на залив Карпентария и северозападното крайбрежие на Австралия, като открива повече от 5500 км от бреговата линия на континента. Западната част на континента приема след неговото плаване контури, които могат да се видят и на съвременните карти. Резултатите от двете експедиции на Тасман жестоко разочароват Нидерландската Източноиндийска компания – той не намира нито злато, нито подправки, а главно пустинни брегове и земи, нито открива морски път към Тихия океан покрай северните брегове на Австралия. Както се вижда от справката Абел Тасман през целия си живот е плавал из моретата и океаните и е направил много открития в Южното полукълбо.
Нова Зеландия, както и Австралия е била" забравена" за повече от век, докато английския известен мореплавател Джеймс Кук не я открива отново. За него няма да повтарям информацията, а ще дам линк за четене:
Блогът на barin :: Откритията на капитан Джеймс Кук
Често казваме, че Нова Зеландия и Австралия са "преоткрити през втората половина на XVIII в. от Джеймс Кук. В Тихият океан има толкова много острови, че едва ли някой може да изброи имената им. Те са откривани от много мореплаватели и появата н аевропейските колонизатори променя хода на историята за местните жители.
За първи път Нова Зеландия е посетена от холандският мореплавател Абел Тасман, през 1642 год., който извършва и частично скициране на бреговата линия. Повече от век по-късно, на 06.10.1769 год., Джеймс Кук достига източния бряг на Северния Новозеландски остров. От 08.10.1769 год., до м. март 1770 год., той обикаля острова, открива протока между него и Южния остров- дълъг 205 км и широк от 25 до 150 км., като го нарича с името Кралица Шарлота. По-късно, в негова памет, протокът е наименован Кук. След преминаването през протока, Кук прави картиране на бреговата линия, на протежение от 3800 км. Две години след завършване на първото си околосветско пътешествие, на 30.10.1773 год., Кук отново доплава до Нова Зеландия, но скоро я напуска. На 18.10.1774 год., той за кратко,пак посещава Нова Зеландия. През третото си околосветско пътешествие (1776-1779 год.) Джеймс Кук, отново хвърля котва на източния бряг на Нова Зеландия на 12.02.1777 год., за десетина дни, след което отплава за откриване на други непознати земи.
Джеймс Кук прави три околосветски пътешествия( показани на картата)
Двата острова на Нова Зеландия са големи:
Северният остров, в миналото наречен Те ика а Мауи, което на маорски означава “Рибата Мауи” е силно разчленен, с формата на неправилен четириъгълник. Най-значителен полуостров е п-в Оклънд, заемащ северозападната част на острова. Северният остров е по-малък по площ и по-нисък от Южния, и е осеян с гейзери, и вулкани. Във вътрешността се намира една от най-интересните и величествени вулканични области на земята. Приказката “Страната на чудесата” се отнася за средната част на острова и е обявена за Национален парк, под името Тонгариро. Сред вулканското плато е разположено най-голямото езеро в Нова Зеландия- езерото Таупо (616 кв. км ), обитавано от много костенурки и риби. Около езерото, в м. Роторуа бликат хиляди горещи извори, изскачат гейзерови фонтани, а на северния му бряг при градчето Таупо са изградени електроцентрали, турбините на които се движат с подземна пара. В езерото се влива река Уайкато (на маорски- “течаща вода”), дълга 350 км, водеща началото си от снежните полета на Раупеху. Южно от градчето Роторуа, от безброй земни гърла бликат бели серни пари и обгръщат цялата местност в мъгла. На всяка крачка от земята изскачат парни ракети, виждат се кипящи водни потоци и езера, в които водата ври и клокочи. Домакините си варят чай в гърнета или готвят ядене- огънят никога не угасва, “печката гори беспир”. Често се наблюдават извори с различна температура в тях. При едни температурата на водата достига 100°, при други водата е умерено топла, а при трети тя е почти студена. На западния океански бряг, величествено се издига, чудно правилният конус на угасналият вулкан Таранаки, наричан от англичаните Монт Егмонт (2517 м). Сред Националния парк Тонгариро се извисява най-високият връх на Северния остров- двуконусният угаснал вулкан Раупеху (2797 м). През 1945 год., вулканът е изригнал отново, като в един от кратерите му се наблюдава кипяща синя вода. Недалеч се откроява действащият вулкан Нгаурухое (2291 м), с изключително правилна конусовидна форма. Около него земята кипи като грамаден котел, окачен над подземен огън. От кратера на вулкана, периодически изтичат потоци лава. През 1953 год., с оглушителен шум от кратера се изхвърля голямо количество пепел, на височина 2000 м, след което се излива лава.
Южният остров, по маорски се нарича Те Вахи Пунаму (“Страна на зеления камък” т.е. на нефрита) е по-голям, с повече планини, но с по-малко разчленена брегова линия. Площта му е равна на площите на Англия и Уелс, взети заедно. Докато Северният остров е известен със своите вулкани, гейзери и горещи езера, то Южният е известен с чудната си високопланинска природа. Открояват се заледените и вечно покрити със сняг планини, високите водопади в тях и алпийските поляни и фиордите. Какъв природен контраст между двата острова. И ако “пушещият” Северен остров е страната на огъня, то Южният е страната на леда.
Столицата на островната държава Уелингтън
Особено несравнима по своето величие е югозападната част на острова- обширното плато Отаго, наречено “страна на хилядите езера”, красиви и просторни, като швейцарските- една Швейцария в Южното полукълбо. Тук се намира националният парк Фиордленд, представен от множество фиорди, лъкатушещи между скалистите стени. Някои от тях имат дължина стотина км и дълбочина до 400 м, като по-плитки са при устията си, край морето, където са били отложени челните морени на ледниците от ледниковия период. Един от най-красивите фиорди е Милфиорд, достигащ дължина 16 км.
Местните жители на Нова Зеландия се наричат маори( за разлика от статуите на Великденските острови, които са моари). Краят им настъпил с договора от Вайтанги, сключен между британската корона и петстотинте маорски главатари на 6 февруари 1840г.: той съдържал обещания на английската кралица, които им гарантирали „изключително и неотменно право на собственост върху земята, реките и риболова“. Европейските заселници не спазили своите обещания и все по-многобройни те заграбвали все повече земя за паша на своите овце. Когато през 1840 г. британците сключили договора с маорите за съвместното им бъдеще, пришълците били само 2000, а заварените местни жители – 100 000. Скоро обаче съотношението се променило. Заселниците запристигали с хиляди и през 1858 г. вече превишавали по брой маорите. Поради идването на европейците и инвазията на маорите от областта Таранаки през 1835, езикът на мориорите изчезва почти напълно — заради това нашествие към 1862 г. от народа мориори са останали около 100 души, а към 1870 г. Устремили алчни погледи към земите на маорите. Започнала война, която маорите водили безуспешно първо с военни, а после и с дипломатически методи: девет десети от земята им била отнета. Типично за действията на Великобритания тя сключила договор, който не изпълнила и завладяла без много съпротива маорите. През 1854 г. Хорейшо Робли пристигнал на Северния остров (Нова Зеландия се състои от два острова – Северен и Южен) като млад английски офицер и бил хвърлен във война, разпалена от британците заради плодородната земя на местните племена – Аотеароа, „Земята на големите бели облаци“, трябвало да стане Нова Зенландия. 25 месеца се борил Робли срещу маорите, а в останалите шестдесет и четири години от живота си им се възхищавал по един противоестествен начин, като колекционирал отсечените им глави.
Той бил най-големият колекционер в света на прекрасно татуирани отрязани глави на маори- отвътре кухи, а отвън лакирани; бавно сушени, а не пушени, защото опушването сгърчва кожата и оголва зловещо зъбите. Маорите, след първата експедиция на Джеймс Кук през 1769 г., сами разменяли глави, взети от предци, врагове и роби срещу оръжие, алкохол и сечива. След началото на управлението на островите (от 1840 г., когато е подписан договора) като част от австралийската колония Нови Южен Уелс, на 3 май 1841 г. Нова Зеландия става колония с право на самоуправление. Тя е разделена на провинции, реорганизирани през 1846 и 1853 г., когато придобиват своя собствена законодателна власт, и след това премахнати през 1876 г. През 1901 г., Нова Зеландия гласува против присъединяването си към Австралийския съюз, а вместо това, през 1907 г. решава да промени положението си от колония на отделен доминион, изравнявайки се по статут с Австралия и Канада.
Интересни факти за Нова Зеландия, които може би няма да знаете:
- английският химн „Бог да пази Кралицата“ (официален химн за Великобритания и Канада) и „Бог да защити Нова Зеландия“. Другите страни с по два химна са Дания и Канада.
- Нова Зеландия е първата страна в света, която дава избирателни права на жените! Това се случва едва през 1893г.
- Виждали ли сте птичка, която не може да лети? Само в Нова Зеландия можете да видите единствената такава, наречена киви. Кивито е единственият род от семейство Безкрили птици и най-малкият по размер представител на разред Щраусоподобни.
- Островите на Нова Зеландия са вулканични и млади.
- Страната е сред държавите с най-голямо съотношение между хора и животни в света. Едва 5% от съществата на острова са хора! Затова Нова Зеландия е диво и прекрасно място за отдих.
- Забавно, но Нова Зеландия разполага с най-много книжарници на глава на населението! Статистиката сочи 1 книжарница на 7000 души, а във Великобритания картината изглежда така 1 : 19 000.
- Съставена от два основни острова и множество по-малки острови, Нова Зеландия има невероятна гама от спиращи дъха гледки, от субтропични гори, плажове и офшорни острови на север до ледници, езера, покрити със сняг планини и големи плоски равнини на юг. Вулкани, горещи извори и красиви зелени пасища - разнообразие, като никое друго място на земята.
- "Киви", както се наричат местните жители, са приятелски настроени и много приветливи към всички посетители. Тук е представена широка гама от култури, но тъй като Нова Зеландия е бивша британска колония, то европейското влияние остава силно.
- Няма друго място, където да можете да отидете на сърф, ски, сноуборд, каяк, плаване, плуване, парашутизъм, конна езда или пещерство в радиус от 100 мили и то в същия ден! Не забравяйте да опитате скока с бънджи, който е изобретен и много популярен тук.
- Нова Зеландия се е отделила от голямата земна маса, която била част от Австралия и Антарктика преди около 85 милиона години. В резултат на това тук могат да се намерят птичи и растителни видове, които не съществуват никъде другаде по света. Горите са пълни с изобилие от интересен растителен живот, както и от извисяващи се древни дървета.
- Новозеландското вино е световно известно с качеството си - доста невероятно, когато смятате, че виното тук е по-малко от 1% от общото количество в света. Можете да прекарате деня си във винарна, особено в залива Хоук и Марлбъро, двата водещи винарски района. Има и много ресторанти в Окланд, Уелингтън и Крайстчърч, където най-добрите вина на Нова Зеландия се представят заедно със световна кухня.
- Капитан Кук открива Нова Зеландия, населен с местните жители, наречен Маорски, когато той пристигна тук през 1769 г. Новата Зеландия се превърна в уникална комбинация от култури в Южен Тихи океан, но маорите все още играят важна роля. Ще откриете, че етническото многообразие се отразява в огромен кръг от кафенета и ресторанти в градовете, особено в Окланд.
- С площ от Великобритания, но само с 4,5 милиона жители, не е нужно да отидете далеч, за да намерите пълно уединение в Нова Зеландия. Повечето от населението е съсредоточено в пет основни града, като Окланд е най-големият - една трета от населението на страната живее тук.
- Нова Зеландия има умерен климат. Най-топло е на север, най-студено на юг. Средните дневни температури варират от 12 до 25 С (54 до 76 F). Дългите топли летури са идеални за прекарване в един от многото чудесни плажове на страната. Зимите са достатъчно студени, за да осигурят достатъчно сняг на юг за скиори и сноубордисти. Пролетта и есента са красиви сезони, но често с обилни валежи, които са причина за буйната зелена природа на страната.
- Много малко вероятно е да натъкнете на престъпност в Нова Зеландия. Безопасността не е проблем, дори за жените, които пътуват сами. И ако се отдалечите от разбитата писта в пустинята, ето още по-добри новини: Нова Зеландия не е дом на никакви гадни растения или същества. Всъщност, това е една от само две страни в света, които нямат змии - другата е Ирландия.
Нова Зеландия е страна с богата и разнообразна култура. Тук има невероятни природни забележителности - водопадът Хука, езерото Таупо, Милфорд Саунд, национален парк ""Абел Тасман"", национален парк ""Тонгариро"". Растителният и животинският свят на страната до голяма степен се състоят от видове, които се срещат само там. Много от най-редките растителни и животински видове по света са от Нова Зеландия. Новозеландските необичайни растения и животни не могат да бъдат видени никъде другаде по света. От животинският свят най-характерното животно е безкрилата птица киви. То е национален символ, подобно на кенгуруто в Австралия.
В Нова Зеландия е живяла голямата птица Моа, която достигала височина до 3 м. и е изчезнала през XVI в. Климатът в Нова Зеландия е мек, океански, като на юг е по-студено, защото държавата се намира в Южното полукълбо. Температурите са обикновено в границите 15-26.
Нова Зеландия и Австралия са сред икономически развитите страни в регион Океания.
Тагове:
Поздрави!
между Австралийската и Тихоокеанската континентални плочи
Тихоокеанската се подпъхва под Австралийската
Оттам са и вулканите
Нова Зеландия е част от Тихоокеанския огнен пръстен
а планините й са малка реплика на Хималаите от Алпийската орогенеза
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
24.10.2020 16:27
Тук половинката ми подсказва, че Кири Те Канава , световно известната оперна певица, също е новозеландка.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Но през цялото време се чудех, колко ли щеше да е по-добре за местното население, ако не ги бяха "открили" по време на тези експедиции? Щяха да си живеят нормално и безметежно поне още доста време...
Но това са бичовете нa цивилизацията - едни се гордеят, че "откриват", а други страдат, че са били поробени или асимилирани...
C'est la vie! …
Поздрави!
Колонизаторската политика след време дава доста лоши резултати, сигурно тепърва още има да гледаме подобни.
Поздрави
Поздрави!
Поздрави!