Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2021 16:47 - НИЕ-570 България в НАТО
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 760 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

БЪЛГАРСКИТЕ НЕСТИНАРСКИ ТАНЦИ ОКОЛО НАТО

 

Разказвам за събитията в България в последните три месеца от живота ни извън военния блок НАТО – януари, февруари и март 2004г. Танцуваме върху жарава от проблеми, добре, че ходилата ни са свикнали с огъня под тях.
Предполага се, че най-горещите въглени ще са по въпроса именно за или против членството ни в НАТО.  Защото влизайки във военния съюз на Запада, ние, като страна, безвъзвратно излизаме от “комунистическата” зона на света и се обвързваме с неговата “демократична” зона. Спорове (отразени в кавичките) може да има всякакви, но че светът е разделен на две е безспорно. Винаги това е било така. Помните, нали - по-рано казвахме: “капиталистически свят и комунистически лагер”. Може да бъдеш какъвто искаш, но не можеш да бъдеш едновременно на две места. Всичко останало в живота е следствие от избора на “място под слънцето”.
Но практически нещата не стоят така. Занимаваме се с проблеми, които са, разбира се, изключително важни: кога и кой бил станал по-беден, по-необразован, по-болен; кое правителство е по-корумпирано и по-неспособно; престъпността, културата, морала; демографската криза..., но са по-второстепенни от онзи първостепенния - за мястото.

Защо? Моят отговор:
Пиша със задоволство. България живее във втория си демократичен връх, сравним по значение само с 10 ноември 1989г. Днес – 2001/2004 -българските комунисти се отказват отново от най-милото си: да продължат строежа на комунистическия лагер. Но ако, по 10 ноември отказът им бе съвсем откровено бутафорен, наречен беше “перестройка”, пък Продевци плашеха открито с терор и убийства, и смазаха на два пъти успешно демократичността (1992 - с помощта на Доган и зимата на 1996/1997 – с помощта на Костов), то днес, имам предвид периода на цялото царско управление, отказът им е фактически. Предават окончателно Лагера, за да отидат в Света.
Мислите, че са поумнели, разбрали, променили? Ами! Съвсем просто е: Те нямат друг възможен път, ако искат да останат в Играта и да запазят някакви надежди за победа при евентуално обръщане на ситуацията. Повече от очевидно е, че при нормално развитие на света – имам предвид да няма глобална някаква катастрофа, която да върне човечеството в първобитно-общинния строй - комунистите нямат друг възможен път, освен да напуснат световната сцена. Социалистите могат да избегнат същата участ само, ако се откажат от съветските представи за социално общество и станат нормални европейски социалисти.
Обаче! От всичките леви български политици само Георги Първанов повлече “европейски крак”. Разбра, че пътят за спасението на партията и идеите, която тя защитава, минава задължително през демократизиране. Което от своя страна означава българско членство в НАТО и ЕС. Дали е честен в това свое убеждение? Не! Не е! Това е моят отговор. Можете да ми повярвате, нали следя внимателно развитието му минимум от 10-12 години и ще продължа да правя това поне още 20-ина. В този смисъл подчертаната дума – разбра, може би не е точна. Мога да я сменя с прие с неохота, беше заставен... Но това няма значение, защото Партията трябва да се подложи на тази животоспасяваща операция, независимо колко боли или колко е опасна.
Продължавам да пиша образно. През такава безалтернативна “операция” партията ще премине по-лесно, ако не е сама в Обществото. Т.е. ако някои партии от другия народ, решат, че си струва да й подадат ръка в следоперативния период. И Първанов потърси такива съюзници.
Най-напред при Иван Костов - човекът на Андрей Луканов (Не пиша СДС, защото СДС не е Костов.)  Не му се получи. Костов е от хората, които си мислят, че са хванали господ за шлифера, искам да кажа - дълбоко недиалогичен човек. Тогава Първанов се ориентира (започна да се ориентира – тия събития са съвсем предстоящи) към Симеон – новият представител на царското крило в комунистическата партия. И щеше да успее - 4-годишният период на управление на тройната коалиция, описан в НИЕ-6, дава доказателства за това - ако не бе саботиран вътре в самата си партия. (Комунистите ще станат диалогични хора, когато си сменят чипа. Още не са го направили.) Европейското потекло на Царя се комбинира чудесно с “балканската пролет”, имам предвид 2002 година - окончателната демократизация на западните Балкани и 2003 година  - решението на България да подкрепи последната война срещу Саддам, което доведе до реалното ни включване към НАТО 2004-а. За по-нататъшни маневри на етажа на БСП вече нямаше време. Настъпи ерата на ГЕРБ. Георги Първанов след края на президенството си в 2012г. напусна и втвърдената БСП. Въпрос на време е само България да стане нормална европейска държава. 

Но това е Бъдещето. Сега все още говорим за предстоящата 2004 година.
Личният избор на Георги Първанов за председател на БСП - Сергей Станишев (17.08.2005 - 27.07.2014) бе добър – по-нататъшното развитие на Станишев като политически лидер показа, че той е европейски мислещ социалист.
(Пак ще вмъкна в скоби: Станишев е евреин, ако не знаете. И по баща Дмитрий Яковлевич Станишев – дядо му се е казвал Яков, и по майка Дина Мухина – смес от немски и хазарски евреи. Баща му е бил партизанин от отряда “Чавдар” и като такъв попада в ЦК на БКП. За което се отплаща на Живков, свидетелствувайки в съда срещу него след 1989-та. Изглежда е бил по-близък с Добри Джуров. Или пък щото е евреин - те получават заповедите директно от Синайската планина.)
Понеже споменах името на Сергей Станишев - той в момента е шеф на червената ПГ - започвам прегледа на събитията с внесения от БСП в началото на март 5-и вот на недоверие към кабинета “Сакскобургготски”. Мотивът: “социалната безотговорност на правителството”. Причината според вестниците е “мазното петно, което изби на повърхността на столетницата”. Според Станимир Илчев, шефът на царската група: “Вотът е необходимият дезодорант срещу мириса на петрол”. Резултатите: 93 “за” оставката на кабинета, 126 “против” (НДСВ + ДПС+ Новото време) и трима “въздържали се”. Политическо салтомортале направиха депутатите на Надежда Михайлова. Те взеха решение да не участват в гласуването на вота и напуснаха пленарна зала. От всичките 14 депутата в групата, двама – Лъчезар Тошев и Михаил Михайлов не се подчиниха на това решение, останаха в зала и гласуваха за оставката на кабинета. 12-те негласували депутати от СДС са фактически гласове в полза на правителството. Така депутатите, подкрепящи премиера Симеон, стават 138. Статистиката казва, че това е най-голямото мнозинство, което подкрепя правителството, в сравнение с всичките 4 предишни вота на недоверие.
 Ще ви представя 4 анализа на това “ново” положение. Прочетете ги и сами си обяснете защо няма нужда да обяснявам кавичките около епитета ново.
- Първият е на лидера на НС БЗНС Яни Янев, в “Труд” от 14 март 2004г. (Пак ще напиша: не бъркайте съюза НС БЗНС на младия БЗНС тарикат Яне Янев с коалиция БЗНС-НС на старите кучета Анастасия Мозер и Александър Праматарски.)
“Краят на кабинета е през есента. В тази нова ситуация Национално сдружение БЗНС ще продължи да работи за обединението на всички земеделци. А с проф. Кръстьо Петков се намерихме сами, без чужда намеса. Направихме БРБ – Български Републикански Блок. БРБ не е нито ляв, нито десен, нито центристки. Това е уникална политическа коалиция, която няма аналог в посттоталитарната ни история. Тя е патриотична, републиканска, пропрезидентска, социална и реформаторска.”
Вярно е – уникална политическа коалиция без аналог е тази БРБ. Направо невъзможна. Представяте ли си земеделци и синдикати  в единен строй... Като се има предвид, че досега в никоя наша история няма създаден синдикат на земеделците. И как така тази коалиция ще бъде едновременно републиканска и пропрезидентска? Виж в предсказанието си за “края на кабинета” Яне позна – да, през есента, ама не тази есен, а следващата на година 2005. Когато и без това изтича царският мандат.
- Вторият анализ също е зашеметяващ. В посока измишльотица. Той е на самия Сергей Станишев. В преамбюла на своето представяне на мотивите на вота от трибуната на НС, той каза: “България ще съществува още 28 години. Всяка година един град като Велико Търново или Благоевград  изчезват от картата на страната. Като се има предвид, че в държавата има 28 областни центъра, сметката за това колко ни остава е съвсем проста. Разбира се, плюс минус няколко месеца заради различния брой жители, раждаемост, смъртност и други статистически разминавания в областните центрове.”
Нали няма да ми се разсърдите за дългата справка от статистиката за броя българи при преброяванията на населението през последните 100 години: 

години

брой българи

години

брой българи

1910

4 337 513

 

 

1920

4 846 971

 

 

1926

5 528 741

 

 

1934

6 077 939

 

 

1946

7 029 349

 

 

1956

7 629 254

 

 

1965

8 227 966

 

 

1975

8 727 771

 

 

1985

8 948 649

 

 

1992

8 487 317

 

 

2001

7 932 984

 

 

2011

7 364 570

 

 

Празното място в таблицата отдясно може да използвате за добавяне на броя българи през следващите 100 години.

Използвам случая документално да разбия една демографска лъжа: че населението на България за годините на демокрацията е намаляло с два и половина милиона. Погледнете данните от преброяванията. През 1985г. сме били 8 948 649. През 2011г. - 7 364 570. Сега вадим двете числа и получаваме истината: за 25 години сме намаляли точно с 1 584 079 души! Не с два милиона и половина!
Един милион се губи. Може това да е тъкмо онзи милион, който миндянчанинът Евгений Дайнов напразно търси вече толкоз време. Подигравам му се, разбира се. При това зверски. 
- Да видим какво казва другият, осиновеният брат на Станишев - Юрий Асланов, в “Труд” от 9 март 2004 (Я! Девети март? Но това е преди дебатите по вота и знанието, че 12 депутати на Надежда Михайлова на практика ще подкрепят кабинета.): “Насред емоциите около вота на недоверие, разцеплението на СДС, роенето на групи в парламента и близкото влизане на България в НАТО от управляващото мнозинство пробутаха идеята за Велико народно събрание. И то по особен начин: да не е сега, но и да не е по-късно от догодина. По-точно след като настоящето Народно събрание приключи мандата си, изборите да бъдат не за редовен, а за велик парламент. Защо сега и защо изобщо? Авторът на идеята Даниел Вълчев обясни, че било редно да си променим конституцията, преди да ни приемат в ЕС. Срещу това се изказаха дузина експерти, те твърдят, че исканите от ЕС промени в съдебната система преспокойно могат да се направят от обикновен парламент, стига да се постигне консенсус на политическите сили.”
Нататък следват куп сметки с предположения коя политическа сила с колко депутати разполага днес, за да се вземе решение за ВНС и с колко би разполагала при 400 депутати, вместо 240. Няма да ги излагам, но ме подразни твърдението на Асланов, че “формално логически, ако БСП има 120 депутати в 240-местен парламент, в 400-местен би имала 200 места”. Също така голямо невярно твърдение. В сегашният парламент групата на БСП има само 48 депутати, не са 120! Но това са дребни проблеми.
Защото в цялата тази голяма статия, Юрий Асланов продължава до края да ни занимава с въпроса за бъдещо ВНС (за което трябват 168 депутатски гласа, а в момента са само 138), старателно избягвайки въпросите по които е вотът – социалните проблеми на обществото. Защо?

- Ех, защо...? И един друг евреин социолог – Андрей Райчев прави голям анализ на същото положение: “БСП изведнъж се озова в изолация, очерта се коалиция за велик парламент” (в.“24 часа”, 13.03.2004) Същите мъгляви разсъждения върху криви посоки. И нямаше да им обърна никакво внимание, ако статията на Райчев не беше придружена от голяма графика, която НЯМА НИЩО ОБЩО с изложението.
До човека “вляво” - Сергей Станишев (“който изведнъж се озова в изолация”) са подредени отляво надясно 3-ма – Ахмед Доган, Симеон и Стефан Софиянски. Над главите им пише “център”. В клетката, надписана “дясно”, стоят двама – Надежда Михайлова и Иван Костов. Дотук добре. Но с дебел черен пунктир са оградени стоящите един до друг Станишев, Доган и Симеон и под тази нова клетка чета: “евентуален съюз в ляво”?!
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПОПАДАМ на документирана заявка за бъдеща “Тройна коалиция”. При това, тя все още не е изказана изрично, а пробутана ей-така, между другото. ВНС ли? О-о-о-о, досадно.
Какви подмолни сили определят бъдещето на България... Какво да допълня? - Георги Първанов стана политик на отминалата година 2003 в класацията на “Дарик радио”. За втори път. А вестник ”Банкеръ” обяви, че връчва своята годишна награда “банкер на годината” на Емил Кюлев.

Развитието на ситуацията интересува ли ви? Първанов ще стане отново президент на България в години 2007-2012, а Кюлев ще бъде застрелян на бул.”България” още през 2005-а.

 А ето ви и един социологически разрез на обществото ни. Също толкова тарикатски верен като анализа на Андрей Райчев. (Нищо чудно: подписан е от Кольо Колев, директор на частната агенция “Медиана”, създадена през виденовата 1994 година. Самият “червен Кольо” е роден в годината на априлския пленум. Веднага след “психологията”, завършена в СУ, започва като член на секция “Обществено мнение” в Института за младежта, председателствуван по това време – 1980, от лицето Петър-Емил Митев и зам.директори Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.)
Публикуван е в “Труд” на 10.02.2004 и е наречен от автора си “Добре живеем, мрачно гледаме”. Няма да разказвам думите, ще се опитам да превърна графиките към него в таблици:
1.     Социална стратификация на българското общество 1999-2004
(измерена чрез потреблението), в %

 

1999

2002

2004

Добавено от мен

Заможни

5,3

10,8

16,3

повече  х3,07 пъти

Добре

14,4

24,7

25,3

повече  х1,76

Средни

14,8

11,7

10,4

по-малко  х0,70

Материално притеснени

15,8

12,8

14,8

по-малко  х0,93

Бедни

19,5

17,9

17,8

по-малко  х0,91

Дъно

30,1

22,1

15,4

по-малко  х0,51

2.     Кои от следните неща можете да си осигурите без особено усилие?
(% отговорили “Това не е проблем за моето семейство”)

 

2002

2004

Храната

56%

70%

Разходите за ток и отопление

29

32

Разходите за грип и други дребни болести

42

47

Осигуряване на дрехи и обувки

27

41

Да си купя книга

27

30

Почивката на море (курорт)

11

13

Да поканя гости

33

44

Да отидем на заведение (скромен ресторант)

29

32

3.      Какво очаква страната в следващите 12 месеца? (% от всички)

 

подобрение

същото

влошаване

без мнение

1999

29

24

36

11

2004

18   (надолу)

30   (нагоре)

40   (нагоре)

12   (нагоре)

Да. Добре живеем –  точки 1. и 2., но мрачно гледаме – точка 3.
 Този извод веднага води до два въпроса:
- Как Кольо Колев обяснява този феномен? И
- Защо си позволява “да подлива вода” на мотивите на вота, внесен от неговата партия?
На втория въпрос няма да отговарям. Каквото му наредят на “червен Кольо”, това съобщава. Нима допускате, че не е така?
А ето отговора на първия въпрос, даден от самия автор. Цитирам от статията: “Не, нито тези данни лъжат, нито статистиката лъже, нито данните от макроикономическите показатели лъжат. Това е положението – подобряваме се. Хората обаче също не могат да лъжат за това как се чувстват! А те определено се чувстват зле, усещат, че затъват, не виждат светли хоризонти, мрачни и песимистични са, недоволни са. В това число и тези, които не мизерстват. Защо? Отговорът не е в народопсихологията, мрачният български характер и пр. Основната причина е, че ние като цяло все още сме си социалистически хора. Ние не приемаме материалното неравенство като нещо естествено. Лъскавата лимузина на Н-ския бизнесмен ни вбесява и принизява собствената ни седемгодишна кола, купена на втора ръка, почивката му на о.Бали ни трови и обезценява собствената ни почивка в Китен... И после идва някакъв социолог, който ни казва, че сме си купили повече капкавал, повече телевизори  и сме ходили повече на почивка – значи сме живеели по-добре Глупости! Преходът е свършил. Картите са раздадени и изиграни. Който успял – взел. Който не успял – гледал. Затова наблюдаваме и ясно очертаващия се парадокс – колкото по-добре живеем, толкова по-мрачно гледаме.”
Изключителен демагог е червеният Кольо. Направо завършен мерзавец. Достоен син на комунистическо племе. Презрете го! А неговите господари, които и да са, трябва да разберат - ако не, ще научат изненадващо - че не могат да му разчитат, ако изпаднат в беда. Той е такъв – хлъзгав, мазен плужек.
Ако не бях добронамерен, щях да допиша – настъпете го, докато спре да мърда.

Не мислите ли, че това нестинарско танцуване българско е върху измислени въглени? Вместо да захванем някаква работа, която ще ни помогне да се оправим сами с ръцете, ума или таланта си, ние “танцуваме” за пред гостите, разчитайки на входната такса.
“Къв си ти, бе? Нямаш никакви комплекси, ти просто нямаш дубликат”, пее новоизгряващата чалга звезда в поп-фолка с артистичния псевдоним Ивана. (Всъщност Ваня Калудова, родена 1969г. в град Айтос.)

 

ФАКТ.  БЪЛГАРИЯ Е ЧЛЕН НА НАТО

 

Всички сме съгласни, че България трябва да полага максимума усилия да опазва своята независимост. Дотук добре. Но кажете как 8 милиона българи могат да се противопоставят успешно срещу 80, 180, 280 милиона, когато се наложи? Ясно е, че трябва да търсим някаква Обвързаност срещу Защита с някой “по-голям брат”. И е безсмислено да се влага каквато и да била ирония в тия две думи. Целият проблем, всичкият майсторлък на държавата ни, е да изберем най-подходящия “по-голям брат”!
Те големите братя двама – един на изток и един на запад. Може да поставяте имена на държавите им, но ако разсъждавате по-глобално, едните държави са (пост)комунистически, другите демократични. Знам, че веднага ще ми скокнат някои, настоявайки да правя разлика между Русия и Китай от едната страна, и между Европейския Съюз и САЩ от другата. Може, скачайте, ама пък аз съм  категоричен, че дали Китай или Русия да изберем за по-голям брат, все ще загубим. А дали с Европейският Съюз или САЩ ще сме братя - все ще спечелим. В сегашния си тоталитарен вид Русия и Китай ще се сбият накрая, защото два комунистически камъка брашно не мелят. САЩ и Европейските държави няма да влязат във война помежду си, защото им е ясно, че единственият начин да бъдат победени, е да бъдат противопоставени една на друга. Не се самозалъгвайте, че разни меркели, макрони, тръмпели, орбани дори, могат да обърнат нещата. Не могат! Светът е нов. Старите източни динозаври не могат да дишат въздуха му. Така че нашият избор за по-голям брат е улеснен. Той няма алтернатива.
Това за алтернативата е твое мнение”, ще кажат някои. “При това говориш за бъдеще време.”
Грешите, ще им отговоря аз. Хайде да се върнем назад във времето. Ако по 9 септември не бяхме изоставени от западните съюзници и хвърлени в ръцете на руснаците, какво би представлявала България днес? – Една балканска демократична страна, живееща не по-зле от Гърция, нали?! Натрапеният ни комунистически избор 1944 година погуби половин век от историята ни и затри три поколения българи. Полагахме не по-малко усилия и дадохме не по-малко жертви за държавата си, отколкото тях, за гърците говоря. Ама били сме построили две Българии за това време, казвате?! Къде ги? Разграбени били. Не! Лъжете, драги! Строили сме ги, но на пясъчна, комунална основа – всичко общо, а не на камък. Сринаха се за една нощ. Кой е виновен? – Това е безсмислен, след дъжд качулка, въпрос. Важен е изводът:  Причината за нахалос загубеното отечествено време, е, че избрахме тогава източния брат за “по-голям брат”, а не западния.
И още две “пирончета” в ковчега на източната алтернатива. Това, със сриването за една нощ, се случи не само у нас, а с всички европейски страни от социалистическия лагер. И в нито една европейска страна, избрала западната демокрация, не се случи. Хайде, отговаряйте сега, защо така?! 
При тези факти за развитието на държавата ни (и за всички останали лагерни страни), очевидно в полза на Запада, аз нямам нужда да /се/ питам защо социалистическа България половин век крепеше структурата на Варшавския договор, а не НАТО. Ще кажете, че не е имала друг избор... Я се замислете, когато ДНЕС България ИМА ДРУГ ИЗБОР, защо същите соц.хора от същата соц.партия, неистово се борят против НАТО и ЕС. Отговорът ви какъв е? Ще ви помогна: Тези хора, които си искаха и си искат социализма, не го правят за страната си, те го правят да задържат властта само за партията си  - по-рано БКП, днес БСП. Т.е. за собствената си класа и за себе си, а не за цяла България. А има и друга част българи, която искат да видят страната си като нормална европейска държава. Хайде поне да се уважаваме взаимно.

Няма да говоря на пусто. Ще цитирам:
- В деня на ратификацията на договора на България за членство в НАТО (18.03.2004) от трибуната на Парламента казаха:
Георги Първанов: “Членството в НАТО не означава автоматично получаване на придобивки. Няма място за излишна еуфория. Предстои ни още много работа, за да достигнем жизнения стандарт на страните-членки на алианса. Пожелавам си Народното събрание скоро да ратифицира, а аз самият да подпиша указа по договора за присъединяването ни към ЕС.”
Симеон Сакскобургготски: “Членството ни в алианса е стабилност в тези тревожни времена.”
Иван Костов: “НАТО ни дава сигурност, отчасти укрепва държавата срещу тероризма и косвено носи инвестиции. Но договорът няма да модернизира българската армия, няма да спре организирана претъпност, няма да реформира МВР, да вкара бандитите в затвора. Включването ни в НАТО няма да върне авторитета на едно слабо управление.”
(Ако, говорейки тези неща, Костов им вярва, той е слаб политик за една демократична държава. Ако има нещо друго, той е просто един политически тарикат, който подценява българите. За разлика от Георги Първанов!)
- Соломон Паси подари химикалката с която подписа договора за НАТО, на Сергей Станишев, а той обеща с нея да подпише Договора за влизането на България в ЕС. По вестниците пише, че бившият премиер Иван Костов не е поканен  в делегацията, която ще отиде в Брюксел за церемонията по вдигане флаговете на 7-те нови членки на НАТО пред щабквартирата на пакта.
Надежда Михайлова пожела успехи в бъдещето на европейска България и специално поздрави Соломон Паси, който “извървя своя път към атлантическите идеи”.
Поздравителни думи от името на своите парламентарни групи прибавиха Доган, Александър Праматарски и Мирослав Севлиевски.
- НС ратифицира договора с НАТО с 226 гласа “за” и само 4 гласа “против”. Против бяха:
Александър Паунов, комунист от БКП в коалицията БСП: “НАТО не може да пребори тероризма, защото представлява отмъщение на бедните.”
Любен Петров, социалист в коалицията БСП, началник на Генщаба по време на пражката пролет, например: “НАТО е терористична организация. Вижте какво направи в Югославия.”
Огнян Сапарев: “Свидетели сме на пародиен фарс.”
Андрей Пантев: “Гласувах против, защото идеята “някой да ни пази” има много близки и далечни трагични, пагубни и комични исторически проекции.”
- На 2 април 2004 година знамето на България се издигна на пилона си пред щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. Българският външен министър  Соломон Паси не успя да скрие вълнението си, докато звучеше българския химн. Очите му се напълниха със сълзи, които той едва успя да овладее. Тази снимка я има публикувана във всички български вестници. Вестник “Стандарт” написа в своя редакционен коментар: “Един мъж видя как детската му мечта стана реалност.” (Соломон Паси  бе първият български политик, който постави въпроса за излизането на България от Варшавския договор и присъединяването й към НАТО още през 1990 година във Великото НС.)
В София военният министър Николай Свинаров, вицепремиерът Пламен Панайотов и шефът на младежкото НДСВ Светослав Спасов пуснаха в небето 26 бели гълъба – символ на страните-членки на алианса. През града преминаха 3 огромни камиона с озвучителна техника, увлекли след себе си много хора в своеобразен стрийтпарад. Вечерта пред храм-паметника “Александър Невски” се състоя тържествен концерт на който присъства Симеон Сакскобургготски със съпругата си. Концертът започна с народни певци и музиканти, премина през изпълненията на цигуларя Минчо Минчев и джаз-певицата Йълдъз Ибрахимова, за да завърши с тийн-идола Руши Виденлиев, заобиколен от кръшни танцьорки.

Гледам все този 2 април една карикатура във в,”Сега” (че къде другаде) на съветския карикатурист Христо Комарницки. Три автомобила паркирани един до друг. На регистрационната табела на първия четем “СИВ-89”, на втория – “НАТО-04”, на третия – “ЕС-07”. А един човек прехожда от първата във втората кола, и от втората – в третата. Може би Комарницки визира Руши Виденлиев?!
Но ако таквиз “карикатуристи” си сменят боите и колите по този начин, то техните гащи, пардон – съвести, са нацапани със “съветско”, защо честните българи трябва да се срамуват? Маскари са само нааканите, не всички. Но насран спирка няма. 
Точно под карикатурата Комарницка има един неподписан репортаж за служебната кола на Соломон Паси с която той пристигнал предишния ден в Министерския съвет. Регистрационните й табели били сменени – на предната пишело НАТО-04, а на задната ЕС-07. Коментарът на “юнака” е: “Соломон Мъдрий и Палавий не благоволи да поясни и с една думица само своя пиар номер. С право. Човек трябва да е идиот, за да не се сети какво означават цифрите. А буквите са ясни, дори за идиотите, неграмотните и новородените. Нали тия букви са на всички ни ту отпред, ту отзад вече цял преход време.”
Боли го човекът, оплаква се, че НАТО и ЕС му го тургали ту отпред, ту отзад. Но май му харесват тези действия на НАТО и ЕС – написал за Соломон Паси, че е хем “мъдър”, хем “палав”. Бре, дупе червено! Ако си беше написал името този червеняк, щях да го посоча конкретно. А сега пиша общо, за цялата им дружинка. Но пък така е по-близо до истината.
Изкушавам се да отделя половин страничка за преценката за членството ни в НАТО днес, а утре – в ЕС, на Драгомир Драганов (не Драго Чая, а “историка” Драгомир Драганов, на Андрей Пантата другаря по чашка). Написал в “24 часа” (че къде другаде)  “грабеж като за последно”. Поводът: американски военни отишли на най-големия военен полигон в социалистическа България - в Ново село, да го огледат дали става за военна база на НАТО. “Хората в селото са разделени на две – старите се заканват да легнат пред камионите и да не допускат никой на полигона, а младите са много доволни, защото очакват да се открият нови работни места за тях”, разказал кметът на селото.
Обаче се отказвам. Разправяйте се вие с тези пияници и педераси.  (Последната квалификация се отнася за главния редактор на вестника “24 часа”.)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461932
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031