Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2021 14:49 - Бригадирски спомени
Автор: leonleonovpom2 Категория: История   
Прочетен: 1565 Коментари: 23 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Много са, от ученическите и от студентските години Имаше обикновено две бригади, лятна и есенна!

Но един, незабравим, е от пети клас!
Бях ученик на село, с майка ми. Пратиха ни да окопаваме царевица,  Спомням си ,че нормата ни беше четири реда, Беше невъобразимо горещо. Македончетата, местните, отпадаха едно по едно, но аз останах и продължих Твърдо решен да изпълня нормата! . Даже ми изръкопляскаха, като привършиш,  а аз имах сили и да продължа.........

Вечерта имаше концерт в киносалона .Гостуваше известна  вече певица.  Не съм запомнил името и ,  в суматохата от случилото се, но вероятно е била Лилито!? Защото последното, което си спомням, беше " Камино"-Вървя!

Залата беше препълнена. Децата ни настаниха по две на стол! Бях с един съученик .По едно време  дойде един голям и ни изгони?  Нямало той да стои прав! Застанахме на пътеката с момчето. Взе да ми става горещо! Помолих приятеля, да излезем на чист въздух. Но той отказа. Тръгнах към изхода, пробих си път към вратата Там нямаше жив човек Но беше заключена! Да не влизат хора отвън Задушавах се! Хванах се за дръжката и изведнъж, всичко изчезна.....

Свестих се ,след силен удар в лицето, последван от шамар, който вече видях! Това беше и въпросът ми- Защо ме биете? Чу се гласът на биещият ме- В съзнание е!  И всеобща въздишка на облекчение на множеството , събрало се на входа!
Певицата спряла изпълнението и посочила ,че на вратата става нещо!

Спомням си, че веднага освободиха майка ми от дежурството.  Лекарите казаха ,че съм получил топлинен удар !Няма да остане и следа, но трябва да съм на въздух и да спортувам много, така ще превъзмогна всичко!
И веднъж, както си стоях на двора, до мен тупнаха две топки , една след друга-футболна  и баскетболна! Молих се преди, но сега ги получих без молба!

Игрището стана мой втори дом! Майка ми там ме търсеше за обед или за вечеря! Връщах се мокър, мръсен, но родителите ми  бяха доволни, че съм там, а не на морето!...

Другият е от окръжна бригада в десети клас.  В известен лозарски район- на Сонгурларе. Грозде почти не брахме, беше рано, но сливи , круши, нямаха обиране
В интерес на истината, поради закачки, не винаги изпълнявах нормата и оставах след предвиденото време.......

Храната ни я носеха с джипка. Но тя се повреди И един ден командирът събра момчетата. Поне седмица, някой от нас трябва да разнася храната по обектите с велосипед- до един следобед! След това ще трябва да изпълни половин норма.  Има ли доброволец?
Няколко пъти попита, защото всички мълчаха.
Някой се обади, това може да свърши само Джани
Командирът-от ОК на комсомола , се стресна! Кой е този, не го познава ?
Обясниха му, че става дума за мен, така ме наричат!
Той реагира моментално! С този калпазанин работата няма да стане! Първо,  не си изпълнява нормите! Второ,пътят е край стадиона, ще се отбие там и ще ги остави гладни! Но те настояваха, друг няма да може! И той кандиса. Но при условие, че обещая ,че ще подминавам стадиона Е, обещах!

Само веднъж престъпих обещаното. От почиващите, момчетата бяха на стадиона Пазеше вратарят на юношите на "Черноморец, ," Ботев" тогава! Извика ме, да му бия дузпа.  Казах ,че това не ме кефи ,ще му вкарам гол от 35 метра с първия удар Стигна се до бас.
Е,  настина успях!

Но в един часа бях на мястото си.  Оглеждах, кое дърво да избера за бране?  Една съученичка ме привика, да отида на нейната слива.  Отидох, скъсах една и и казах, че няма да и правя компания, защото " Нейната слива е червива"!?  Всички избухнаха в смях!

Накрая ме наградиха като ударник! Командирът не спести похвалите по мой адрес , особено героизмът с доставката на храната! И се извини за това ,че ме е нарекъл калпазанин, незаслужено е било !
Той се оказа и роднина на въпросната съученичка...

Той ми се извини, но аз не се извиних на Марчето! Момичето, което неволно обидих, с дебелашка шега! Беше скромно ,хубаво, усмихнато,  лъчезарно момиче!
И това ми тежи!
Тя почина много млада, пет години след това!
Бях съсипан!



Гласувай:
28



1. leonleonovpom2 - Джулайна!
13.10.2021 15:56
И аз не включвам в твоите мъгляви ребуси и разговори със себе си! Които провеждаш!Но не ги коментирам и не си губя времето , да ги чета!

Но нито веднъж не съм те обидил на възраст, въпреки ,че си в напреднала бабешка! Защото това означава да обидя родителите ти,а те със сигурност не го заслужават!
Разбира се, че помията ти ще изхвърля! Безцеремонно!
Чудя се на самочувствието ти? На какво се дължи, след като нямаш никаква база за него? Артистичност? Вероятно!
? Да, Платон го е обяснил добре!

Ти ставаш добра компания за кочияша на Чичиков! Четеш всичко, с предимство- това ,което никак не разбираш!
Сигурен съм, че ще ми дадеш умни препоръки и, дори малко по- умни, от тези на любимия ти Р., ако темата е например химическа!?Нямам и капка съмнение в това!

Хайде , да си жива и здрава и лека ти нощ!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Слушай какво, Стоникова!
13.10.2021 17:33
Последни 20 регистрирани посетителя
16:53 - notfun
15:44 -
15:20 - milady

Не ми трябват коментарите ти и не се грижи ,кой ще коментира?
Нямам нужда от тебе и от заплахите ти
Темата ми не е дървена- философска, към която имаш афинитет Намери си подходящо място, не е нужно да олайняваш труда ми
Ако няма кой да го чете ,както си мислиш, аз ще го чета, за отмора!

Да си жива и здрава и лека ти нощ!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Що за връх на простотията витае тук?
13.10.2021 17:59
Някой да ти определ, какво и как да пишеш?
Няма да казвам какви хора са ми били ръководители и кои, но никой от тях не си е позволявал подобно нещо! Имал съм пълна свобода на творчество и съм я оправдал!
И в историята съм я имал Професори по история са ми били рецензенти на някои от десетките ми публикации на историческа тема Знам и оценките им за написаното! Знам и,че много от нещата ми в спорни тематики, ще бъдат одобрени!
А на Юлийките нещата и ще бъдат одобрени на някой друг път и на друга планета!
цитирай
4. pvdaskalov - Браво...
13.10.2021 19:03
Поздравявам те, Ваньо, че без химикали чистиш лекетата. Аз съм мекушав. Утре отново пускам кепенците. Май Инвестор се кефи на етическите сблъсъци, обидните коментари и други блогови изгъзици. Най ме боли за опошляването на родния ни език. На второ място - пренебрегването на поуките, които са натрупани във времето. Лиглата може да е една, но явно е с пипалата на октопод. Едно време имаше приказка в Института, че враговете не можеш да победиш, докато те не умрат от естествена смърт. Разказите ти, подредени по етапите на човешкия живот, повярвай, са достойни за филм.
Бъди жив и здрав на пук на мародерите в Блога.
П и е р
цитирай
5. kvg55 - leonleonovpom2,
13.10.2021 19:56
Весели времена бяха бригадирските.
цитирай
6. tota - Поздрави, Иване!
13.10.2021 20:30
И аз имам такъв спомен от бригада, когато мой съученик беше решил как да ме нарича. Негово измислено име. Не го забравих. Преди време се видяхме на среща на класа. Припомних му. Той се беше забравил всичко и се изненада, че аз помня тази случка. На следващата сбирка не дойде. Беше се преселил в другия свят. Верояятно всеки има такива спомени.
цитирай
7. leonleonovpom2 - Здравей, Приятелю!
13.10.2021 20:30
4. pvdaskalov - Браво...
19:03
Поздравявам те, Ваньо, че без химикали чистиш лекетата. Аз съм мекушав. Утре отново пускам кепенците. Май Инвестор се кефи на етическите сблъсъци, обидните коментари и други блогови изгъзици. Най ме боли за опошляването на родния ни език. На второ място - пренебрегването на поуките, които са натрупани във времето. Лиглата може да е една, но явно е с пипалата на октопод. Едно време имаше приказка в Института, че враговете не можеш да победиш, докато те не умрат от естествена смърт. Разказите ти, подредени по етапите на човешкия живот, повярвай, са достойни за филм.
Бъди жив и здрав на пук на мародерите в Блога.
П и е р
цитирай

Изтрий

Благодаря ти ,Пиер! Ти си истински човек!
Пиша, не за да дразня някой, далече съм от тази мисъл, а за който чете, да не съжалява за изразходваното време!
Е, имам и голям опит- в професията ,в историята, в спорта, в краеведството
Спомням си ,публикувах в печата материал за кариерата на Котков В коментарите се включи известен журналист от близкото минало Общо взето похвално, като говореше за мен като за Журналист Единствената критика беше, че не знам един факт от биографията му, което той оправда с младостта ми - на журналиста
А аз не съм журналист по професия Все пак, аз бях студент вече, когато Котков загина!
Ням да се научи този народ, дори и в Париж да живее, да цени можещият? А не да го оплюва
Слава богу, минах през такъв период, на ценен и затова се ядосвам ,като гледам какво е сега На тридесет и няколко години ,да пишат в централния печат за тебе А аз дори не бях и партиен член Директори да те посрещат на крака на портала Други да искат да ме наемат на работа при тях!
И тук, плямпаджии да ми се подиграват и да измислат какъв съм бил!

Но пасаран!
Казвал съм им, това се плаща! Но който не разбира, продължава!
Защото ми е дадено свише и не търпи подигравка!

И ти пиши приятелю за разтоварване А от завистници, от тях отърване няма!

Желая ти успешна работа, Пиер!
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, Краси!
13.10.2021 20:37
5. kvg55 - leonleonovpom2,
19:56
Весели времена бяха бригадирските.
цитирай

Изтрий

Вярно е Там изживях първа любов, а май и още няколко!?

Хубава вечер!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Здравей, Ати!
13.10.2021 20:48
6. tota - Поздрави, Иване!
20:30
И аз имам такъв спомен от бригада, когато мой съученик беше решил как да ме нарича. Негово измислено име. Не го забравих. Преди време се видяхме на среща на класа. Припомних му. Той се беше забравил всичко и се изненада, че аз помня тази случка. На следващата сбирка не дойде. Беше се преселил в другия свят. Верояятно всеки има такива спомени.
цитирай

Изтрий

Благодаря ти за отзива!
Грозно е и още тогава го определих така!
Но тя беше слънчево момиче! Прие го като шега! Можеше да се оплаче на братовчед си, но не го направи! Останахме приятели Даже, вече като студент, не се видяхме повече, ми пращаше поздрави по баща ми! Когато научих във влака за смъртта и, първата ми мисъл беше, дано да ми е простила!
Бях превъзбуден тогава Заради забавянето на стадиона се наложи да форсирам, при това с товар, а маршрутът обхващаше три околни села- до тях и обратно!

Всичко най- добро , Ати!
цитирай
10. leonleonovpom2 - Поздрави, Пиер!
13.10.2021 21:56
leonleonovpom2 написа:
pvdaskalov написа:
Поздравявам те, Ваньо, че без химикали чистиш лекетата. Аз съм мекушав. Утре отново пускам кепенците. Май Инвестор се кефи на етическите сблъсъци, обидните коментари и други блогови изгъзици. Най ме боли за опошляването на родния ни език. На второ място - пренебрегването на поуките, които са натрупани във времето. Лиглата може да е една, но явно е с пипалата на октопод. Едно време имаше приказка в Института, че враговете не можеш да победиш, докато те не умрат от естествена смърт. Разказите ти, подредени по етапите на човешкия живот, повярвай, са достойни за филм.
Бъди жив и здрав на пук на мародерите в Блога.
П и е р



Благодаря ти искрено, за добрите думи!
Минах дълъг път, не бях се сблъсквал с подобен тип персонаж до идването ми тук!
Грешката ми беше,че ги поставих на нивото на предишните
Боже, това е най- голямата ми глупост!

Спомням си, че на един съвет ,водещият се помъчи да ме постави в смещно положение! Затова, че в литературата, до два източника от известни химици ,бях сложил и мой труд!? Може би очакваше ,че ще се свия от срам? Скочих веднага и му казах, че тези трудове на двамата са теоретични, моят е това, което съм ползвал в темата! Какво по- точно не му харесва в литературата, да го обясни, че аз не разбирам!
Вместо аз, той се сви!
Не ,нямал нищо против, всичко е редовно,изненадало го самочувствието ми, затова реагирал така!
Но, хайде, той ми беше равен Аз му отговорих и тук-Че, който няма самочувствие в науката, по- добре да не се занимава с нея!
Е, самочувствие с основание, не голо, такова имах предвид!

Всичко най-добро, приятелю!
цитирай
11. shtaparov - Весели времена бяха бригадирск...
14.10.2021 08:18
kvg55 написа:
Весели времена бяха бригадирските.

Абсолютно на същото мнение съм!
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравей, Ангеле!
14.10.2021 08:50
11. shtaparov - Весели времена бяха бригадирск...
08:18
kvg55 написа:
Весели времена бяха бригадирските.

Абсолютно на същото мнение съм!
цитирай

Да, такива бяха! И спомагаха за създаване на трайни, приятелски връзки! И поддържахме селата Настаняваха ни по квартир в тях и хората истински ни се радваха защото разчитаха на нас за прибирането на реколтата
Бил съм и на международна ,с германци и имахме нгласно съревнование с тях, кой ще изработи повече!
Въпреки, че предварително ни предупредиха, да не се излагаме! Нямаше нужда,решихме ,че на "швабите" няма да се дадем в работата!

Хубав ден!
цитирай
13. shtaparov - Здравей приятелю!
14.10.2021 08:51
И аз имам интересни спомени от студентските бригади. Една година бяхме в Сокол (Сливенско) и ненадейно ни дадоха почивен ден в средата на седмицата. Всеки тръгна където му видят очите. Приятелите решиха да идат на Карандила в Сливен,но скоро го бях посещавал и повече исках на Димитровград,където имам роднини. Тръгнах за там на автостоп,който бе много модерен тогава и веднага попаднах на кола за родния ми град в Западна България. Хората предложиха да ме закарат направо там но отказах- после нямаше с какво да се върна...

Слязох на разклона за Раднево- от там ме превозиха до с. Пет могили,където се видях с хазаите от предната година. Поканиха ме на гости с преспиване,но предпочетох да продължа по набелязаната програма. Продължих на юг и едва се добрах до Раднево след обяд. Влак за Димитровград имало привечер и установих,че ще стигна там много късно,а после не мога да се прибера до сутринта. Започнах да обмислям връщане обратно. Докато хапвах кюфтенца на скара,видях един влак да потегля на север. Хвърлих се в движение на последния вагон и стигнах до Нова Загора. Там имаше други студенти,в това число приятелят ми Тошко и реших да го посетя. Разходих се из града,срещнах колеги и казаха,че Тошко е заминал на Харманли. Така пропадна и този вариант а докато обикалях,попаднах на разклона за Сливен. Тогава ме осени нова идея- да ида при групата на Карандила!

Бързо ме качи човек за Созопол,който предложи да ме закара чак до морето. Отказах не без болка,слязох в Сливен и стигнах до Карандила с лифта,но ни следа от приятелите!

Тогава си взех билет за връщане с рейса и посетих едни роднини,които по онова време живееха в Сливен. Зарадваха се много и предложиха да преспя у тях,но нямаше как- трябваше да се върна за вечерната проверка. Дойдоха да ме изпратят на автогарата и какво да видя- приятелите там! Рейсът им беше обаче 1 час след моя. Водих борба докато ми презаверят билета,за да си тръгна с тях- те слезли от Карандила преди мен. Роднините изчакаха да се качим,взехме си "довиждане" и цялата весела група се прибрахме навреме за вечерната проверка. Интересно приключение беше,невероятен чудесен спомен!
цитирай
14. nedovolen - Да, всяка година ходихме на бриг...
14.10.2021 08:53
Да, всяка година ходихме на бригади. От ученици, войници, студенти. Славно време.
А сега. Виц - щом пишеш граматически правилно, значи си над 40г.
:)))
цитирай
15. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
14.10.2021 09:31
13. shtaparov - Здравей приятелю!
08:51
И аз имам интересни спомени от студентските бригади. Една година бяхме в Сокол (Сливенско) и ненадейно ни дадоха почивен ден в средата на седмицата. Всеки тръгна където му видят очите. Приятелите решиха да идат на Карандила в Сливен,но скоро го бях посещавал и повече исках на Димитровград,където имам роднини. Тръгнах за там на автостоп,който бе много модерен тогава и веднага попаднах на кола за родния ми град в Западна България. Хората предложиха да ме закарат направо там но отказах- после нямаше с какво да се върна...

Цяла Одисея си преживял, но не за години, а за един ден само!
Хубави времена бяха, навлизахме в живота и тези емоции не бяха лоши или излишни
Спомням си ,че веднъж, като студенти, направихме и опит за стачка, който беше потулен Не можеха да накажат цял випуск Нямаше инициатор- спонтанно Беше валял през нощта проливен дъжд Плюс това ,щяха за пръв път да ни плащат - 50 % от заработеното! Студенти, всеки си правеше някаква сметка за парите
Но ни сюрпризираха- парите ни отиват за Виетнам? Бяхме бесни! Но отидохме на работа, въпреки всичко! Но там затънахме в калта-вадехме цвекло Напуснахме полето Дойде председателят на АПК, събу се по чорапи ,да ни демонстрира, че може да се работи Но беше невъзможно, комсомолският ни секретар се опита също, да даде пример, но не се съгласихме!
Бяха люти закани, бяхме вече в пети курс! Но в отказа ни нямаше нищо политическо, просто беше невъзможно да се работи Дадоха ни почивен ден!
Всичко се потули, мина без наказания! Доколкото си спомням, получихме и парите си!

Хубав ден, Ангеле!
цитирай
16. leonleonovpom2 - здравей, приятелю!
14.10.2021 09:38
14. nedovolen - Да, всяка година ходихме на бриг...
08:53
Да, всяка година ходихме на бригади. От ученици, войници, студенти. Славно време.
А сега. Виц - щом пишеш граматически правилно, значи си над 40г.
:)))
цитирай

Изтрий

Да, това е и начална форма на деменция!
Не си спомняш, какво си обяядвал днес, но си спомняш, какво са изисквали от тебе в началните класове!

Хубав ден, приятелю!

П.П. Французите пишат с много грешки Не ,че се насърчава това, но не е основното! На първо масто е какво си написал и след това-как си го написал!?
И е правилно! Какво да следиш за правопис, като няма нищо написано/ по същество/!?

Хубав ден, Николай!
цитирай
17. katan - Здравей, Иване!
14.10.2021 12:50
Хубаво си го написал и описал онова време, когато всичко беше пред нас...
Моите бригади - ученически и студентски бяха предимно селскостопански и в консервна предприятия.
Само една беше строителна и международна - на строежа на АЕЦ "Козлодуй ". Бяхме настанени в с. Хайредин...
Една от най-приятните ми бригади беше в началото на втори курс в института.
Обикновено бяхме само по една специалност, но този път имаше и от друга специалност. Трябвало да има определена бройка.
Така се случи, че при нас дойдоха още две групи. В едната беше моята най-първа и голяма приятелка още от ранното ми детство.
Разпределиха ни в квартири в селото.
Голямо молене беше да ни съберат заедно, но стана:).
Времето през целия месец беше като сегашното.
В полето кал до уши:).
Всички бяхме с едни дълги сини престилки.
Моята я настъпвах дори:).

П.П. Другото го изтрих. Там беше и обръщението, с което ни наричаше един колега. Мен и моята приятелка.
Приемахме го като награда за работата...
Хубав ден, приятелю!
цитирай
18. panazea - Много хубави спомени , Иване !
14.10.2021 13:09
Аз съм била само три пъти на бригада .
То не може да се опише с думи !
Най-вече сбирките и танците !
По цели нощи си говорехме с момчетата ! Бяха скромни и възпитани !
Тони
цитирай
19. zaw12929 - и АЗ УЧАСТВАХ, В УЧИЛИЩЕ И В ИНСТИ...
14.10.2021 13:14
и АЗ УЧАСТВАХ, В УЧИЛИЩЕ И В ИНСТИТЪТА НО...
МОЯТ ДЕТСКИ СПОМЕН Е ЗА ПЪРВИТЕ- КОЙТО ПРОКАРАХА хАИНБОАЗ, ПУСНАХА МЕТАЛ В пЕРНИК... ОТ БЕДНОТАТА НИ СПАСЯВА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ ПОКЛОН!
цитирай
20. leonleonovpom2 - Здравей, Катя!
14.10.2021 13:26
17. katan - Здравей, Иване!
12:50
Хубаво си го написал и описал онова време, когато всичко беше пред нас...
Моите бригади - ученически и студентски бяха предимно селскостопански и в консервна предприятия.
Само една беше строителна и международна - на строежа на АЕЦ "Козлодуй ". Бяхме настанени в с. Хайредин...
Една от най-приятните ми бригади беше в началото на втори курс в института.
Обикновено бяхме само по една специалност, но този път имаше и от друга специалност. Трябвало да има определена бройка.
Така се случи, че при нас дойдоха още две групи. В едната беше моята най-първа и голяма приятелка още от ранното ми детство.
Разпределиха ни в квартири в селото.
Голямо молене беше да ни съберат заедно, но стана:).
Времето през целия месец беше като сегашното.
В полето кал до уши:).
Всички бяхме с едни дълги сини престилки.
Моята я настъпвах дори:).

П.П. Другото го изтрих. Там беше и обръщението, с което ни наричаше един колега. Мен и моята приятелка.
Приемахме го като награда за работата...
Хубав ден, приятелю!
цитирай

Изтрий

Благодаря за отзива и за добрите думи в него!

Хубави времена бяха Катя и най- хубавото . че бяхме много млади! Животът беше пред нас и му се радвахме А и той- на нас!
Младите сега са ощетени в това отношение Но пък имат смартфони, таблети и какво ли не! С каквото и да се захванат , отдава им се!
Синът, гоку що бяха открили клубове с компюгърни игри, още не ходеше на училище, пожела да влезем в един И заигра на компютъра Беше при родителите ми, зачудих се на уменията му? Попитах го, къде се е учил? Отговорът направо ме срази- Какво имало да учи, сяда и играе!
Разкрепостени са, но нашето детство им липсва!
А бригадите- определено!

Всичко най- добро, Катя!
цитирай
21. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
14.10.2021 13:51
18. panazea - Много хубави спомени , Иване !
13:09
Аз съм била само три пъти на бригада .
То не може да се опише с думи !
Най-вече сбирките и танците !
По цели нощи си говорехме с момчетата ! Бяха скромни и възпитани !
Тони
цитирай

Изтрий

Да, свестни и отговорни деца бяхме!Първата бригада ни беше в първи клас На входа на града имаше нива, засята с памук пратиха нас, да го берем Памукът беше на нашето ниво, удобен за бране Учителката се измъчи, четиридесет деца, не се виждат, да не стане беля! Трябваше да напълним по една голяма торба
Бил съм и в Приморско, когато го строяха,в девети клас! Спяхме на палатки, пред селото Нас ни хванаха за строежа на Хлебозавода По цял ден бъркахме и разнасяхме бетон
Една събота се прибрах Насреща ,братовчед ми ,не може да ме познае И да ми се нарадва !За мускулите на краката знае, но тези на ръцете? Е, обясних му, че са от бетона!

Благодаря ти Тони, за отзива и за добрите думи!
цитирай
22. leonleonovpom2 - Здравей, Зав!
14.10.2021 14:03
19. zaw12929 - и АЗ УЧАСТВАХ, В УЧИЛИЩЕ И В ИНСТИ...
13:14
и АЗ УЧАСТВАХ, В УЧИЛИЩЕ И В ИНСТИТЪТА НО...
МОЯТ ДЕТСКИ СПОМЕН Е ЗА ПЪРВИТЕ- КОЙТО ПРОКАРАХА хАИНБОАЗ, ПУСНАХА МЕТАЛ В пЕРНИК... ОТ БЕДНОТАТА НИ СПАСЯВА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ ПОКЛОН!
цитирай

Изтрий

Благодаря за отзива!
Бригадите ни учеха на труд!
Аз, допълнително, работех и на солниците Не бяха унищожени, помагах на двама солари, така, че бяха на път да се скарат, заради мен! Кой има предимство, да ме ползва !Там открих и математическите си заложби Не знам как, без формули, точно пресмятах количеството сол на купчините Имаше хора, които правеха оценките, но грешката им беше голяма Научиха се соларите за тази ми способност и ме викаха да оценям И после спореха с оценителите, защото от количеството сол в момента зависеше месечната им заплата Те се ядосваха ,как може да вярват на едно хлапе? Но оценките ми бяха точни И като им кажат ,че оценката е от мен, приемаха я без възражение!

Хубав ден и всичко най- добро!
цитирай
23. leonleonovpom2 - Последни 20 регистрирани посетителя 08:59 - apostapostoloff
15.10.2021 09:19
Няма, няма!
Няма пост за тебе, за минус!
Де гиди , дърт минусчия!
Вземи си броеница, има и по два лева, да си запълваш времето!
С минусите само, ще хванеш тремор!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 6493858
Постинги: 1123
Коментари: 26604
Гласове: 88835
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930