Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2022 10:48 - Индийската йога в светлината на антропософията, особено на учението за етерните градивни сили
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3177 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 15.07.2022 10:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Това е статия от Херман, Бек, (1875-1937) е немски филолог-ориенталист и антропософ, както и съосновател на Християнската общност. За пръв път се среща с Рудолф Щайнер през 1911г.

                         image
                                                              Херман Бек

Бек е специалист по индология и тибетология и интересите му са свързани с азиатската духовност и музиката. Автор е на множество книги и ценни статии за музиката, древноиндийската епоха и праезика, в които разглежда източната мъдрост от гледна точка на антропософията. Негов е немският превод на “Махапаринирвана сутра (“Великата Нирвана на Буда”), едно от важните съчинения на Теравада будизма.

 

Индийската йога в светлината на антропософията, особено на учението за етерните градивни сили

Йогата, която от незапомнени времена е централният и доминиращ факт в индийския духовен живот, в религията и изкуството, поезията и науката, има своя характерен за индийските условия фокус в ритмичната система на човека [1] Можем да разглеждаме индийската йога като тайна на дишането, като самата мистерия на дишането. В дишането, в ритъма като цяло, на индиеца се разкрива мировият живот: думата Rta (Rita), която е сродна с гръцкото rhythmos, обозначава космическия ритъм, мировия ред, годишния ритъм, реда на природния и звездния ход, а след това и онзи ход на религиозния жертвен култ, който отразява този велик космически ритъм на земята, свещения ритуал (тази дума също е родствена с Rta). По този начин Atman
сродно с немската дума Atmen (дишане), първоначално е мировият вятър и мировото дихание, "диханието на боговете", което се проявява и в бурния вятър (Ригведа X, 168, 4) и се поема като оживяващ принцип във вътрешното същество на човека - тук се сещаме и за Битие (2, 7) и връзката на еврейските neschamah (дихание на живота) и nephesch (душа) - там с най-вътрешния Аз на човека. Известният принцип на atma brahma "Атман е Брахман" изразява не само единството на човешкия Аз и мировия Аз (при което накрая според едно школско обяснение двете думи се превръщат в абстрактното "нещо само по себе си" [2]но за индиеца, който го преживява от опита и практиката на йога, с него е свързан един нюанс като "аз вдишвам мировата тайна" (Brahman, идващо от корена brh, съдържащ се и в думата Berg "планина" и bergen „крия, прибирам на сигурно място” с първоначално значение “божественото, скрито във всички неща”). 

В йога индиецът все още е знаел, че най-висшите неща, божествените тайни на света, по принцип не се познават отвън, не се обхващат от абстрактни понятия, а всъщност могат само да бъдат вдишани. Следователно, когато в антропософските изследвания на йогийското упражнение, основано върху ритмичната система, особено върху ритъма на дишането, се противопоставя западният християнски път като път на мисленето - в това, че и двете водят до медитацията, до методичното медитативно упражнение, те нямат противоречия - това не трябва да се разбира така, сякаш ритъмът и дишането нямат никакво значение за западния път на познание. Става дума само за разлика в отправните точки. Вярно е, че западният път на познанието в по-голяма степен от индийския започва от мисленето [3]Но и мисловният процес - както Рудолф Щайнер многократно е показвал - в основата си е изтънчен процес на дишане. В дълбините на своята същност дишането и мисленето са свързани помежду си.  

Това е било известно още на древните индийци, които още в своите Упанишади са говорили за онази връзка между мисловния принцип (манас) и принципа на дишането (прана) (думите Atman и Prana са близки по своето първоначално значение).  

И познанието за висшите светове, практикувано в ясно съзнание и изхождащо от преживяната мисъл при западния път на познание, е нещо много по-различно от обикновеното познание. То също се превръща в дишане на един по-висш жизнен елемент, в дишане в светлината на духовните светове, в нов сърдечен ритъм и пулс на целия човешки организъм, преживяван в дълбините на ритмичната система, макар че призападния път на познание същественото е, че съзнателното преживяване в Аза не се погасява. 

Освен това розенкройцерското обучение, на чието адекватно продължение почива даденото от Рудолф Щайнер описание на западния път на познание в книгата “Въведение в тайната наука" и на други места, подчертава как мистерията на дишането придобива ново и засилено значение именно на по-високите нива на пътя на познанието, когато изхождайки от Аза, става трансформация на физическото в човека, стигаща до дишането и кръвообращението. Това, което се подготвя по този начин, поне като първи зародиш на новия член на човешкото същество, в антропософската литература се нарича “човек-дух” или “атма” [4]). Както “манас” или духът-себе (в смисъла на антропософията) е трансформираното от Аза астралнотяло, а “будхи”, "духа-живот" е трансформираното от Аза етерно тяло“атма(н)” или “човекът-дух", е физическото на човека, изработено от Аза. Това е "човекът-дух", за който се говори и в 3-та глава на Евангелието от Йоан, в нощния разговор на Христос с Никодим, за който се казва, че е роден от мировия вятър (гръцки pneuma = хинди atman), от водата и диханието на живота. Точно както нисшето физическо тяло се ражда от земните субстанции, висшето тяло се ражда "отгоре", сякаш от звездните светове. Рудолф Щайнер посочва (в цикъла от лекции за „Евангелието от Йоан", 6. лекция), че тук не трябва да превеждаме гръцкото pneuma само абстрактно с "дух", а трябва да мислим за съвсем конкретното значение на "въздух". Какво всъщност се има предвид под това, трябва да е ясно от казаното за атман и "тайната на дишането".  

Създаването на човека-дух (атман) е наистина вътрешно свързано с дишането. Трансформацията и одухотворяването на дишането води до трансформация на физическото тяло, до създаването на човека-дух. Старите розенкройцери са наричали този трансформиращ дихателен процес "работа с философския камък". Още в първите издания на книгата "Въведение в тайната наука” (3-то издание) този израз се използва и от Рудолф Щайнер. Буда също така е знаел и е подчертавал, че в дишането се крият формиращите сили (Sankhara) за oформянето на физическото тяло. В първия цикъл “Пред портите на теософията"описвайки индийския път на йога, Рудолф Щайнер свързва дихателните упражнения (Pranayama) с това, което в розенкройцерската школа се нарича "работа с философския камък". 

Така че независимо от всички други различия между индийския и западния път на познание, разликата в значението на дишането е по-скоро в отправната точка, в техническото третиране на дихателните упражнения (Pranayama) като един от инструментите на обучението на йога. Трябва да се види как индиецът е могъл да вземе за отправна точка контрола и тренирането на дишането, защото неговото дишане е било още по-спиритуално, по-духовно-морално от това на днешния човек. За него по определен начин все още е било естествено да диша божественото на света (Brahman). Именно Рудолф Щайнер набляга на тази моралност в дишането в различни лекции, които изнася за индийската йога (особено в Дорнах през март 1922 г.) Дихателното упражнение, както и някои други йога упражнения (ако иска да гиопита по своя начин)не просто e неефективно за днешния западен човек (макар че той никога не би могъл да ги направи по истински индийски начин по чисто технически причини, свързани със строежа на неговия организъм) - докато материализмът на мисленето не бъде преодолян, ефектът ще бъде двойнствен: ще се постигне засилване на определени сили, но по такъв начин, че това ще върви ръка за ръка със засилване на материалистичните и неморалните тенденции, властващи в душата. Ето защо за да постигне истинско "познание за висшите светове", западният човек трябва първо да преодолее материализма в мисленето; само от одухотворяването и оживяването на мисленето той ще намери пътищата за правилна трансформация и одухотворяване и на дишането.

Между другото, в "осемстепенния път на йога" от системата на Патанджали [5] (ударението е на второто а), станала меродавна за изтънчената индийска практика на йога, дихателните упражнения (Pranayama) - които всъщност представляват едва четвъртата стъпка от този път - като подготовка първо се предшестват от морално и всякакво друго пречистване на ученика. Първият етап (морално пречистване и откъсване) се нарича Yama (дисциплина, себевладеене), а вторият – Ni-Yama (вторична дисциплина). Яма на индийски е и името на бога на смъртта и ние си спомняме дълбоко проникновената история от Катхака Упанишад за браминския младеж, който слиза в царството на мъртвите и бива научен на тайните на йога от Яма, бога на смъртта. Като йога-практика Яма включва безусловно щадене на всичко живо, истинност, откъсване от личния интерес и земните притежания, безусловно целомъдрие. Заповедта е изпълнена, само когато всичко това се реализира не само в действията, но и в сферата на мисълта. Дори и скритото желание също е пречка за йога. От друга страна истинското изпълнение дава магическа сила. По този начин яростта на дивите животни се успокоява чрез щаденето на живота и любовта към съществата (Йогасутра 11 35). Индийската йога се докосва до мистиката на св. Франциск от Асизи. 

Подобно на Яма, целяща морално пречистване, Нияма цели външна и вътрешна чистотаНияма се свързва със задоволство (примирение със съдбата), "самоизмъчване, самообучение, отдаденост на Ишвара" ("Господ в Аза" - каквото е забележителното название на божественото в индийската йога, която при индиеца служи именно за азово развитие). Под "самообучение" индиецът разбира рецитирането и изучаването на свещените текстове. Тук със сигурност са включени някои наченки на мисленето. 

Ако приемем всичко това като "подготовка", същинската йога практика ще започне с така наречения "трети етап" още преди дихателните упражнения, но вече пряко свързан с тях, а именно с asana (удaрението е върху дългата първа гласна), "стойката”, т.е. нарастващото значение на позата по време на йога упражненията (контрол на дишането и медитация). Тази техника на "йогийската стойка" и нейните сложни положения на тялото е разработена с голямо майсторство в Индия и продължава да играе роля в будизма. Самият медитиращ Буда все още е изобразяван в такива пози. Толкова по-значим изглежда фактът, че Майтрея, Буда на бъдещето, е изобразен просто седнал по европейски. Самите индийски посветени са били наясно, че  изкривените положения на тялото в индийската йога, обусловена от  някогашната  "култура на етерното тяло” [6], която е имала за цел да интегрира теченията на това тяло в космическите етерни течения, ще загуби значението си в бъдеще в резултат на промяната на културните условия. Дори и йога-сутрата на Патанджали, която набляга на по-универсални аспекти от едностранния индийски елемент, вече не акцентира върху сложните пози, а подчертава само "стабилността и удобството" на позата по време на медитация. Само в учебниците по хата-йога тези сложни пози са описани по-подробно. За нас днес те нямат практически, а единствени научен интерес, тъй като се отнасят до определени закони на етерното тяло и на теченията, които го владеят - област, върху която преди повече от сто години почти забравените днес "одически" изследвания и експерименти на барон фон Райхенбах се опитваха да хвърлят светлина. [7] 

В йога системата на Патанджали асана е третото ниво на йога практиката. То е пряко свързано с четвъртото упражнение - пранаяма, дихателното упражнение или "овладяването на дъха". Петият етап е пратяхара, "овладяването на сетивата", "отдръпването на сетивата от сетивните обекти". В будистките текстове се разказва, че медитиращият Буда достигнал такова майсторство, че дори не чул изтрещяването на мълнията, която паднала точно пред него. 

Тези пет степени са смятани от Патанджали за "преддверието" на йогата. "Вътрешното светилище" на йогата тогава е самата медитация. Подобно на "Въведение в тайната наука" на д-р Рудолф Щайнер, в Индия също се разграничават три етапа (шеста до осма степен от пътя на йога): концентрация (Dharana), медитация в тесен смисъл (Dhyana), съзерцание (Samadhi). Едва след като са достигнати предварителните етапи (до "овладяването на сетивните органи"), е възможна истинска медитация в индийския технически смисъл.

Какво от трите тясно свързани предварителни етапа: асанапранаяма, пратяхара  е важно за нас от антропософска гледна точка? Това са възгледът за тричленното човешко същество, който се разкрива в тях. Асана (седене, поза) се отнася до крайниците, пранаяма (регулиране и контрол на дишането) - до ритмичната система на човека, пратяхара (контрол над сетивата) - до нервно-сетивната система. Навсякъде се вижда как именно антропософските изследвания осветяват по разнообразни начини интересните факти от областта на индийската йога, въпреки че тези изследвания винаги трябва да подчертават разликата между своите методи и тези на индийската йога.

Хата-йога, която вече беше споменавана тук няколко пъти и която обикновено (особено в днешната англо-индийска теософия) се противопоставя на висшата йога (т.нар. Raja yoga), съдържаща се в Сутрата на Патанджали като "нисша йога", за антропософското наблюдение всъщност е най-интересната част от цялата област. Това, което я отличава от откъснатата духовност на други индийски системи, е включването на физическото, погледът към тайните на физическото и етерното тяло. Шива, защитникът на йога, е божеството, което се занимава предимно с тайните на физическото тяло, а следователно и на смъртта. В същото време Рудра-Шива е "богът на изцелението". 

В това ясно и съзнателно вглеждане във връзките между микрокосмоса и макрокосмоса се разкрива една важна в културно отношение "медицинска страна" на йогата, която води началото си от праисторията на човечеството. Това медицинско влияние може да се проследи още в йога-сутрата на Патанджали и дори в будизма [8] (който в изреждането на своите добре известни главни тези за страданието, неговия произход и премахване все още следва изказа на учебниците по медицина). В текстовете на хата-йога при всяко упражнение (асана, пранаяма и др.) винаги се посочва точно как и при кои видове заболявания то има лечебен ефект. Лекуването на болести не е основната цел, но то е физическото съответствие на йога упражнението. Самата литература вижда в това включване на физиологията, в това въздействие върху физическото тяло (или върху свръхсетивния организъм), действителния лакмус за автентичността на йога преживяването.

Така например краят на един от най-известните учебници, Hatha-yoga pradipika  (ударение на първото и) гласи: "Докато потокът на дишането (прана) не е навлязъл в пътя на центъра (в окултната Sushumna-артерия), докато сексуалната енергия не се задържа в тялото чрез овладяване на дишането, докато в медитацията мисленето не се слее със своя обект, говорим само за "знание", но всичко това е само суетно, празно бъбрене". (Обърнете внимание как тук отново се разкрива “тричленното човешко същество", а именно първо ритмичната система, след това системата на веществообмена и крайниците в нейната връзка с ритмичния човек, след това нервно-сетивната система в нейната връзка с мисловното преживяване. От антропософска гледна точка бихме казали: "Докато едно знание не е възприето от цялото човешко същество, не е проникнало във всички части на тричленното човешко същество, то няма пълна реалност". 

Обичайното разграничение между хата-йога като "нисша йога" и раджа-йога като "висша йога", което често се прави, не достига до същността на въпроса. Както учебниците по хата-йога по отношение на духовното в медитацията просто се позовават на Патанджали, така и хата-йога съдържа онази страна на йогата, която е само по-слабо подчертана в другите документи за йога - страната, която е най-интересна и важна за антропософското изследване. Двата вида йога не се изключват взаимно, а се допълват. Ако сред многобройните индийски методи на йога - от 18-те глави на Бхагавадгита всяка е наречена на различен вид йога - се открояват по-специално четири: йога на мистичната отдаденост (Bhakti yoga), йога на познанието (Dnyana yoga), Hatha yoga и Raja yoga (йога на висшата медитация), то тези четири не просто се изключват взаимно, а преди всичко се вижда как всяка от споменатите тук степени е включена в следващата. Може да се види и връзка с четирите вида етер (Бхакти-йога - топлинен етер, дняна-йога - светлинен етер и т.н.). Тогава хата-йога ще бъде причислена към най-интересния от четирите вида етер - химическия етер. В раджа-йога няма да намери израз едностранната връзка с жизнения етер, а връзката между четирите вида етер. В тази връзка с четирите вида етер се разкрива една страна от тайната на йога, която е много важна за антропософското наблюдение. Самата дума йога загатва за тази тайна.

Думата йога идва от корена yudsch, който се съдържа и в немското Joch “иго” и anjochen “впрягам”, което съответства на латинското iungo "свързвам", гръцкото ξεύγνυμι “иго”. Тя може да означава "връзка", но поначало означава само "напрежение" в смисъл на умствено напрежение и концентрация, "практическо усилие" (така pra yoga е думата за "практическа дейност"), тъй като индийската йога е практиката на всички практики, практиката κατ" έξοχήν . По този начин практическата йога винаги се противопоставя на Санкхя, като по-теоретичната философия.  

Преди всичко философската система, основана на учението за двойнствеността, разграничението между мъжкия и женския принцип на сътворението (Пуруша и Пракрити), която е и теоретичната основа на йога, носи името Санкхя. Първоначално "Санкхя и Йога" (двете думи винаги образуват двойка) означава просто "теория и практика". Едва след това думата йога се тълкува от самите индийци като "връзка". Първоначално те обясняват йога по малко абстрактен начин като връзка на обикновения аз с "висшия Аз", на Дживатман с Параматман и каквито и да са други метафизични термини на хинди. Всички тези обяснения все още остават екзотерични. По-дълбоката езотерична страна, а заедно с нея и истинската същност на йогата, се разкрива само когато разгледаме по-отблизо думата хата-йога и се опитаме да разберем нейните тайни. 

На първо място, ако погледнем в речника, ще открием, че hatha означава "сила, насилие". Онези, които смятат хата-йога само за "нисша йога", тълкуват думата като "принудителна йога", "йога на насилническия аскетизъм" и т.н. Самите учебници по хата-йога посочват, че hatha има окултно-езотерично значение, а именно ha като мистична сричка означава Слънцето, tha - Луната. Разбира се, това не е астрономическото значение на Слънцето и Луната, а окултно-езотеричното значение, познато на алхимиците и розенкройцерите и не по-малко на индийските тайни учения. Някои розенкройцерски изображения [9], които изобразяват картинно връзката между Слънцето и Луната,  също изразяват тайната на йога. В този смисъл Слънцето е и дървото на живота, вечно женското, висшия етер, а Луната - дървото на познанието, свързано със силите на смъртта, вечно мъжкото, нисшите етери. [10]

Тук изразите са използвани точно в смисъла, в който са употребени в книгата на д-р Гюнтер Ваксмут за етерните градивни сили. Във втория й том "Етерният свят в науката, изкуството и религията" се казва: “С отделянето на Слънцето от Земята човекът се откъсва от "дървото на живота", което обхваща силата на звуковия етер и жизнения етер. Силите на "дървото на познанието" остават на Земята, а силите на "дървото на живота" трябва да се търсят на Слънцето."

За разбирането на проблемите на йогата е важно да се отбележи, че на стр. 79 при обсъждането за полярността на женския и мъжкия организъм се подчертава как действието на етерните сили в мъжкия и женския организъм е наобратно, като в мъжкия организъм на духовно-творческия полюс, на полюса на съзнанието действат горните етерни сили (жизненият и звуковият етер), а на телесно-физическия полюс (на "полюса на живота", както може би можем да кажем тук) са активни долните видове етер (светлинният етер и топлинният етер), докато в женския организъм на полюса на съзнанието са активни долните етерни видове, а на полюса на живота са активни горните етери - жизненият и звуковият етер. И по-нататък се казва: "Единствено синтезът на мъжкото и женското етерно тяло, който лежи в свръхсетивното, води до духовен синтез на всички етерни сили, само когато човекът обедини всички етерни сили в своето духовно същество в горния си полюс, полюса на съзнанието, той може да създаде и в себе си хармонията, която цари в извънчовешкия космос".

И накрая, на страница 227, се говори за това как чрез делото на Христос изгубените сили на жизнения и звуковия етер се обединяват отново с тялото на Земята, как става въпрос за повторното обединяване на силите на дървото на познанието и дървото на живота. С всичко това, както може да се види от цялото ни изложение, същевременно се изразява по най-точен начин езотеричното значение на думата hathа или hathayoga, а с това и същинската тайна на йогата. В същото време с това се казва, че в делото на Христос - освен многото други неща, които то означава - се крие завършекът на индийската йога. Тази гледна точка ще стане още по-ясна при по-нататъшното представяне.

Така самата дума hathayoga, ако погледнем правилно мистичното значение на двете срички ha и tha, ни показва за каква връзка всъщност става дума в йога. Това не е само абстрактната връзка на "нисшия и висшия Аз" - макар че всичко това не е погрешно - а връзката на всички връзки, връзката на това, което навсякъде в космоса има или търси връзка, връзката на вечно мъжкото с вечно женското, в онзи точен окултен смисъл, която се постига само чрез антропософски изследвания върху етера; връзката между горните и долните етерни видове, които са разпределени по различен начин към полюса на съзнанието и полюса на живота на мъжкия и женския организъм, които са загубили пълната си хармонична връзка чрез "Грехопадението на човека" - защото дори днешното индийско женско не е вечно женското, а женското, което е изпаднало от истинската сфера на дървото на живота и е попаднало в силите на Земята и едва днес може да намери отново хармоничната си връзка само в Христос. Само тогава изразът "вечно женско", който се използва тук, ще бъде разбран правилно, ако видим как в нея днешното женско начало, отчуждено от висшия елемент на живота и заплетено в низшия свят, става символ на едно по-висше женско. С това и връзката на мъжкото и женското, както е изкривена при днешните условия на живот, също е само символ, но все пак съществен символ за онова, което в индийския смисъл е истинската тайна на йогата.

В същото време тя е символ на онова, което в индийския смисъл на думата е същинската тайна на йогата. В този смисъл във фрагментите на Новалис се казва: "Бракът е най-висшата тайна. Бракът при нас е популярна тайна". С такова значение e изкован и изразът “химическа сватба” при розенкройцерите. Изразът “химическа сватба” може да ни изясни най-добре за какъв вид връзка всъщност става дума в йога и как по-специално думата hatha-yoga с нейния "химичен” смисъл на двете срички ha и tha ни насочва към "химичното" значение на тайната на йогата. 

Като приложим думата браккоято в обикновения живот най-напред изразява връзката на всички връзки, към областите на висшия живот, етерния свят и индийската йога, пред нас се разкрива целият свят на приказката, в която царският син намира царската дъщеря или връзката с царската дъщеря по друг начин насочва към най-висшите тайни на живота. Приказката “Кристалното кълбо" (от сборника на братя Грим) може да се разглежда като документ за йогата от най-висш порядък. Мотивът за това как нещо във висините на човешкото съзнание търси връзка с дълбините на живота, който е толкова определящ и за индийската йога, се появява по най-значителен начин и в Евангелията - спомнете си притчата за царската сватба и най-вече притчата за "мъдрите и неразумните девици" (Матей, 25) с нейната тайна за светилниците и маслото.

Така смисълът на самата раджа-йога, в която хата-йога намира своя завършек, ни се изяснява в един по-дълбок смисъл. Това е "царската сватба" (raja означава “цар, владетел”), "пътят към царя" - или към "царицата", ако си представим като “царя” висшия Аз, а като “царицата - “най-висшата душевна сила", която Гьоте има предвид в приказката с "красивата лилия", а  старите германи са виждали в образа на "Валкюрата". 

Сагата за Зигфрид, както и сагата за Тристан - защото "Изолда" е също така представителка на висшия елемент на живота, елемента "Изида" (жизнен етер и звуков етер) - придобива дълбок смисъл, който в много отношения се докосва до тайната на индийската йога. Това ще стане ясно в съвсем конкретни детайли. Със споменаването на "химическата сватба" и на сватбата от приказката се придобива една важна отправна точка, така че да може да се осветли тайната на йогата, която разгледахме, изхождайки от фактите на хата-йога, също и отгледна точка на антропософията и нейното учение за етерите. 

Химическият етер или звуковият етер играе решаваща роля във всичко, което е формиране и преобразуване на материята от духовното, а следователно и във всяко "магическо въздействие". Следователно ефективността на този етер се разкрива преди всичко в хата-йога като нещо, което се занимава на първо място с оформянето и трансформирането на "свръхсетивния организъм". 

Още в древните Упанишади (напр. Катхака) се споменават някои подробности за този свръхсетивен организъм, като например "окултните артерии" (Nadi) с централната артерия (Sushumna). Следователно тези неща не са "измислици” в документите на хата-йога, а древни открития, макар че подробните описания, дадени в литературата за хата-йога, са от по-ново време. По същия начин в Катхака Упанишад (4, 7), която е богата на тайни на йогата, се споменава за силата на йога Aditi (ударение на първата сричка),известна в по-късната хата-йога под името Кундалини-Шакти.

Но коя е Адити? Тя е древноиндийската богиня-майка и царица на мировата нощ, изначалната майка на битието и защитничката на човечеството (вж. Ригведа 8. 48, 2, там има важно споменаване във връзка с мистериите на Сома) - индийското съответствие на древноегипетската богиня Изида (Isis) (думата Aditiсъщо изглежда е сродна с египетската прадума Isis - HST, а в египетски действително се среща думата Aditкато едно от имената на Изида). Както Адити е макрокосмическото съответствие на египетската Изида, така и Кундалини-Шакти е нейното микрокосмическо съответствие. На египетската мистерия на Озирис и Изида в Индия съответства йогийската мистерия на Шива и Шакти. 

Така в действителност в хата-йога ние срещаме древно мистерийно знание, независимо че запазените документи са от по-късен, дори много по-късен произход. Има причина, поради която тези неща по-късно в Индия са се отдръпнали толкова много, че дори и самата хата-йога е изпаднала в немилост и е била представена като "нисша йога". Магическият елемент, който се корени в древността и се основава на силите на "дървото на живота" и все още е присъствал в древното индийство, е трябвало да отстъпва все повече и повече с упадъка на старите сили, трябвало е да отстъпи най-вече защото развитието на Аза е било действителната задача на индийството (все още неразрешена) и действителната цел на йогата. Тази гледна точка е особено очевидна в йога-сутрата на Патанджали. Там (в третата книга) се споменават всички магически способности, които могат да се придобият чрез практикуването на йога, но само като нейнистранични ефектикоито трябва да се преодолеят по пътя към същинската цел. 

Характерно за предхристиянското развитие на човечеството е, че магическото трябваше да бъде все повече дискредитирано. Докато Заратустра все още стои пред нас като велик маг, в индийството развитието все повече се извършва, като магическото отстъпва за сметка на едностранчивата мистичност. Магическият импулс на Заратустра се противопоставя на мистичния индийски импулс. Това се отнася и за йога, където магическото трябваше най-напред да намери своето място. Всичко това се промени по фундаментален начин с Мистерията на Голгота като най-великото магическо събитие в цялата история на света, най-висшето откровение на бялата магия. Като импулс на преобразяването християнският импулс в най-дълбоката си същност определено е магически; макар днес все още да има слабо разбиране за същността на магическото в импулсите на християнството в днешното човечество, то все пак ще придобива все по-голямо значение за развитието на бъдещото човечество. [11]

Това основно прозрение открива и ново разбиране за индийската йога. От една страна човек осъзнава как разликите между християнския западен път на познание и индийския път на йога са обусловени от еволюцията, как древният индиец все още е бил в състояние да работи със силите (макар и все по-намаляващи) на дървото на живота, за да намери от тях импулса на мисленето и нулевата точка на съзнанието, Аза. Особено при Буда и будизма, за който може да се каже, че почива на основите на йогата, навсякъде може да се види как всичко сочи към тази нулева точка на съзнанието, към Аза (който в началото сякаш се преживява само откъм отрицателната му страна). 

Същото се случва и в йога-сутрата на Патанджали. Християнското развитие, от друга страна, започва от дървото на смърттадървото на познанието и се стреми да развие силите на дървото на живота в Аза от нулевата точка на съзнанието ("Аз съм хлябът на живота").  

С това се открива и по-дълбоката причина, поради която индийският път на йога може да започне отдолу, от центъра на живота, от дървото на живота, докато западният християнски път започва отгоре, от центъра на съзнанието, от мисленето и от Аза. Всичко това става още по-ясно и по-конкретно, когато разгледаме формирането на свръхсетивния организъм, както е изразено в индийската хата-йога.  

Бележки

[1]
 По множество поводи и при едно от последните си съобщения (виж статията за Михаил в антропософския “Mitteilungsblatt“ от 1. март, 1925), Рудолф Щайнер споменава този факт.

[2] Das Ding an sich” при Имануел Кант

[3] Обърнете внимание обаче, че в своя "осемстепенен път" Буда също поставя в началото му “правилния възглед за нещата" (sammаditthi). 

[4] Atma е формата за именителен падеж, atman е основата на думата. В хинди atman също има и допълнителното значение “физическо тяло”.

[5] Учените не са единодушни относно времето, в което е живял Патанджали. В миналото се е приемала 300 г. пр.Хр., а по-късно - 300 г. сл.Хр. Може би истината е по средата. Със сигурност изглежда, че Повратът на времената означава и своеобразна кулминация за индийската йога, сякаш по това време е настъпило известно одухотворяване и овътрешняване на йога практиката. 

[6] Антропософията дава важен ключ и за въпросната област, която днес изглежда толкова чужда, когато посочва, че древноегипетскатаепоха е била "култура на сетивната душа", древноперсийската - "култура на астралното тяло", а древноиндийската - "култура на етерното тяло". Именно от определени закономерности на етерното тяло и неговите течения произтичат тези особени пози и положения на тялото.  

[7] Барон Карл фон Райхенбах (1788-1869), немски инженер, учен и философ, чиито т.нар. одически изследвания са посветени на жизнената сила, наречена от него Од (от Один). Според Райхенбах това е полярна сила, подобна на магнетизма, която прониква всичко, не може да се измери физически, но е в основата на множество сетивно възприемаеми процеси.

[8] Това, че всъщност целият будизъм има и влиянието на йога, толкова характерно за индийския религиозен и духовен живот, се опитахме да покажем подробно в двата тома за будизма (вече в трето издание), публикувани в сборника "Гьошен". 

[9] Така в "Tabula Smaragdina Hermetis" (вж. стр. 14 от новото издание на "Тайните фигури на розенкройцерите") е показано съединяването на Слънцето и Луната в чашата на Меркурий - същото, което индийските окултисти изразяват с думата хата-йога

                       

                      image

[10] Това различаване засяга етерния аспект. Погледнато от страната на физическото, Слънцето е свързано с мъжкото, а Луната - с женското начало.

[11] Тук може да се признае за значимо и как триъгълниците на четирите етерни типа, нарисувани в зодиакалната фигура във втория том на книгата на д-р Гюнтер Ваксмут (стр. 15), се отнасят към същността на четирите Евангелия. Синият триъгълник на химическия или звуковия етер, в който се изразява принципът на християнско-йоановото посвещение, преобразуващ Земята, изглежда има смисъл като "Йоанов триъгълник".

 




Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824844
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031