От Брежнев до Хрушчов: Украйна имаше огромно влияние върху Съветския съюз, нещо, което Киев сега предпочита да омаловажава

Днес на Запад не се разбира, че украинците са играли важна роля в СССР

https://www.rt.com/russia/562523-ukranians-led-ussr/?fbclid=IwAR2WcAQyLbc1dRwL4N4CajomexzXXDavfBw9fgeA052JfNXvZD0GibgsrIM

„Слава на 1 май“, изписано на украински на пощенска картичка за Деня на работниците от съветската епоха. Художник Алексей Хвостенко, 1958 г., Киев.

Още в първите години от съществуването на Съветския съюз украинските болшевики изиграха важна роля в изграждането на най-голямата държава в света.

И именно хората от самата Украйна се ангажираха с „украинизацията“, която имаше за цел да замени руския език и култура там през годините на Сталин. Въпреки че този процес беше официално ограничен в края на 30-те години, той продължи по инерция още много години.

В резултат на това съветската политика позволи на Украинската ССР да се превърне в доста независима единица със собствен национален елит и интелигенция, което отвори пътя към независимостта. Освен това много партийни служители от Украйна заемат ключови позиции в СССР до разпадането му.

Тук RT се стреми да проучи какво влияние имаха украинците върху развитието на Съветския съюз и как Киев успя да си извоюва висока степен на независимост.

Тайни страници  

Въпреки че е роден в самия център на Украйна, Леонид Брежнев предпочита да не говори за националността си. Йосиф Сталин го смята за молдованин. До 50-те години се е представял за украинец, а след това по документи - за руснак. Бившият френски президент Валери Жискар д"Естен обаче в мемоарите си „Власт и живот“ пише, че неговият приятел Едуард Герек, де факто владетел на Полша в продължение на десетилетие, му казал, че майката на Брежнев е полякиня.

„Едуард Гирек беше личен приятел на Брежнев. Той ми съобщи (въпреки че не мога да гарантирам за автентичността на тази информация, тъй като нашето разузнаване не е имало нито един агент под прикритие в Съветския съюз), че майката на Брежнев е полякиня. Брежнев скри това, защото руснаците са склонни да се отнасят към поляците със сарказъм и презрение. Въпреки това полският беше неговият роден език и той често говореше на полски с Герек по телефона.

ФАЙЛ СНИМКА. Леонид Брежнев (в центъра) и първият секретар на ЦК на КПСС (Полската обединена работническа партия) Едуард Герек по време на посещение в металургичния завод "Единство". © Sputnik / Едуард Песов

Дори и сега много страници от историята на Съветския съюз остават загадка. Едно от тях се отнася до етническия състав на ръководството на страната.

Такава информация не беше публикувана от Централния комитет на партията до 1989 г., а биографиите на членовете на ръководните органи през целия съветски период бяха публикувани едва през 1990 г., точно преди разпадането на СССР. Всички тези документи потвърждават, че много от нейните държавници, политици, дипломати, както и военни и разузнавачи са родени в Украйна. Информацията за техния етнически произход обаче често е пропускана.

Освен това много от тези, които произхождат от Украйна, са регистрирани като „руснаци“ или просто като „съветски“. Ето защо е толкова трудно да се оцени пълният обхват на политическото влияние на украинците върху процеса на вземане на решения в Съветския съюз.

Прочетете още  „Баба ми му се молеше по телевизията“: Русия приглушено сбогува с Михаил Горбачов

Вярно е, че украинците допринесоха много за изграждането на социализма. Ако ги закръглим всички, виждаме, че винаги е имало много голям брой хора от Украйна във висшите етажи на властта.

Двама от тях, Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, управляваха страната като генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия. Последният владетел на страната, Михаил Горбачов, е потомък на украински селяни, преместили се в Ставропол.

Климент Ворошилов и Николай Подгорни бяха украинци, които бяха председатели на Президиума на Върховния съвет на СССР, докато доста украинци бяха в различни периоди като заместник-председатели, включително Демян Коротченко, Михаил Гречуха, Иван Грушецки, Алексей Ватченко, и Валентина Шевченко. Десетки секретари на ЦК и членове на Политбюро, както и членове на общосъюзното правителство също бяха украинци. Имаше и украинци начело на КГБ – например Владимир Семичастни, който съорганизира успешния преврат срещу Хрушчов през октомври 1964 г.

Държава в държавата

Украинската съветска социалистическа република беше управлявана от местни елити, което напълно противоречи на съвременния мит, че Украйна е била „потисната нация“ в Съветския съюз. Нещо повече, толкова много украинци заемаха ключови позиции в съветското правителство, че всякакви твърдения, направени от днешните украински власти за това, че Украинската ССР се бори под игото на Руската СФСР и де факто е колония на Съветска Русия, просто нямат основание стои на.

Напротив, до 50-те години на миналия век Украинската ССР се превърна в пълноправна държава, която имаше собствена конституция и знаме и дори парламент. Всъщност неговата структура отразява тази на правителството на самия Съветски съюз. Политиката на Украйна се определяше от Комунистическата партия на Украйна с Политбюро като най-висш орган на властта; неговата законодателна власт беше представена от Върховния съвет (това по-късно стана Върховната Рада); а изпълнителната власт се упражнява от Министерския съвет.

ФАЙЛ СНИМКА. Фонтанът "Каменно цвете" и павилионът "Украинска ССР" на ВДНХ. © Sputnik / Владимир Песен

Истината е, че Съветска Русия нямаше нито една от изброените по-горе привилегии. Всесъюзното правителство позволи на други републики да имат свои национални клонове на Комунистическата партия и национални академии на науките, но не разреши това на Русия. Руската социалистическа федеративна съветска република нямаше собствено правителство. Йосиф Сталин се погрижи това никога да не се случи от страх, че една овластена Русия може да нарасне и да предизвика Общосъюзното правителство. Тази политика е толкова сурова, че през 1949 г. редица висши служители от Ленинград са екзекутирани, заточени или хвърлени в затвора по скалъпени обвинения в предателство за намерението им да създадат Комунистическата партия на Русия. Това става известно като Ленинградската афера.

По този начин опитите да се представи погрешно Съветска Русия като колониална сила, която отговаря за другите републики в СССР, са много погрешни. Други републики дори се радваха на по-голяма автономия. Например Беларуската ССР и Украинската ССР имаха свои собствени външнополитически агенции и собствени мисии в ООН от 1945 г., докато Русия нямаше. Това е безпрецедентно ниво на автономия за република, която е част от по-голяма държава. Например, това не е нещо, предоставено на Шотландия от Обединеното кралство. 

Всъщност не толкова много от днешните национални държави в Европа могат да се похвалят, че всъщност са били съоснователи на ООН.

Справяне с предизвикателствата

Всяка съветска социалистическа република, включително Украйна, имаше своя национален език, признат за официален - например съветските банкноти посочваха стойността си на всички национални езици. По-важното е, че републиките се управляваха от местни жители. Именно чрез сътрудничеството на местните елити и общосъюзното правителство политиката на коренизиране или натизация беше насърчена от 20-те години на миналия век. В случая с Украйна това беше проектът за „украинизация“.

Прочетете още  Александър Непогодин: Тъй като медиите спекулират за заговори за свалянето на Зеленски, колко сигурен е подкрепяният от Запада лидер на Украйна?

Идеята беше да се убият два заека с един камък: да се популяризира комунистическата идеология и да се предотвратят всякакви възможни националистически движения в републиките, като им се дадат привилегии и правомощия. Тъй като местните националисти неизбежно бяха част от правителствата на републиките, нативизацията се възприемаше от комунистите като жизнеспособно решение за спечелването им и насърчаването им да си сътрудничат. Друга сериозна заплаха беше Бялото движение.

През 1926 г. населението на Одеса се състои от 160 000 руснаци и 73 000 украинци. Харков, който по това време беше столица на Украинската ССР, имаше 154 000 руснаци и 160 000 украинци. Тогава критериите за установяване на националността бяха доста свободни: понякога беше достатъчно да се каже къде се намира домакинството на дадено лице, докато родният език можеше да се пренебрегне.

За да изградят нова социалистическа държава, болшевиките решават да пресекат всяка потенциална съпротива в зародиш, като подкрепят културата на Украйна и омаловажават тази на Русия. По това време много селяни мигрират към градовете в търсене на по-добър живот. Тъй като нямаха корени там, те бяха подходяща мишена за програмата за национализация на болшевиките.

За да насърчат тази програма, те официално провъзгласяват политика на коренизиране, предназначена да премахне „останките от национализъм“ на 12-ия конгрес на Руската комунистическа партия през април 1923 г. Политиката предполага насърчаване на местните езици и култури, както и формирането на национални елити.

Основната цел на кампанията беше да се замени руската култура и език в съветските републики с местни култури и езици, което беше рекламирано като борба срещу „великоруския шовинизъм“, наследен от имперското минало на Русия.

Прочетете още  Разкрита: огромната проукраинска „армия от ботове“, предназначена да влияе на западните политици Как се закаляваше стоманата

Болшевиките ефективно заявяват необходимостта от отстраняване на последствията от политиката на „русификация“, провеждана от Руската империя, за да се улесни процеса на изграждане на социализма. За това те подхранват местните елити, дават официален статут на техните езици и финансират разпространението на културата и печатните медии на тези езици. По този начин беларусите и „малорусите“ (украинците) – два етноса, които са били в основата на руската нация – започват да се оформят в „независими“ нации, преследващи свои собствени идеологии в граници, които никога преди това не са съществували.

Политиката на „украинизация“ се контролира от местни служители. През 1924 г. главният идеолог и мозък на „украинската нация“, историкът Михаил Грушевски, се завръща в Киев с разрешението на болшевиките. Той измисли и внедри метод за широко разпространение на украинския език в системата на средното образование.

Михаил Грушевски © Wikipedia

В същото време лингвистите бяха натоварени със задачата да разработят литературна форма на украинския език. Проектът е реализиран от украинските болшевики Николай Скрипник и Станислав Косиор.

„Ние, великоруските комунисти, трябва да правим отстъпки, когато има разногласия с украинските болшевики-комунисти относно държавната независимост на Украйна, формите на нейния съюз с Русия и изобщо националния въпрос“, пише Ленин през 1920 г.

Прочетете още  От гнева на Сталин до подаръка на Хрушчов за Украйна: татарското малцинство в Крим е изправено пред смърт, мизерия и депортация

Резултатите дойдоха бързо. Курсове по украински език бяха въведени във всички институции, където се обучаваха образователни работници и учители в Украинската ССР, както и в училищата, където преподаването се провеждаше на друг език. В резултат на това делът на индустриалните работници, които все повече започват да се идентифицират като украинци, нараства от 41% на 53% между 1926 и 1932 г.

Процесът на „украинизация“ обаче беше до голяма степен наложен отгоре, наложен на градското рускоезично население, което беше предимно недоволно от политиката. Те бяха особено против изискването да се използва украински на официални събития и поводи. Дерусификацията беше съчетана с пропагандни кампании, стартирани в съветските вестници, докато публикациите на украински език се разрастваха бързо.

Този успех донякъде укроти жарта на украинските болшевики, но кампанията вече беше набрала сила до степен, в която беше изключително трудно да се спре и Кремъл беше принуден да се приспособява към жаждата на местните елити за независимост още много години. Едва в края на 30-те години на миналия век проектът за украинизация беше окончателно отхвърлен поради опасения, че може да съживи украинското националистическо движение. Имаше и друга причина зад това решение – абитуриентите често не говореха руски и затова имаха трудности в университетите, където все още се преподаваше на езика.

Този очевиден дисбаланс в образователната система стимулира решението националните училища да бъдат обявени за „огнища на буржоазно-националистическо влияние върху децата“.

„Украинизацията“, преследвана от съветското ръководство до края на 30-те години на миналия век, постави солидна основа за развитието и растежа на украинската нация и нейната култура. Дори след като проектът беше изоставен, приливът на националистическо чувство, което беше предизвикал, продължи още много години по инерция. Съветската политика на практика превърна Украинската ССР в самодостатъчна териториална единица в рамките на Съветския съюз, със собствен национален елит и класа от творчески интелектуалци, което проправи пътя за евентуалната независимост на Украйна.

© Getty Images / Елизавета Бекер Моментът на истината

Следвоенната украинска съветска република тръгва в обратната посока и започва да насърчава руския език и култура. Това се случва, след като през август 1946 г. Никита Хрушчов напада учени и социолози на пленарната сесия на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна за грешки в техните интерпретации на историята.

Той ги предизвика да култивират „ нулева толерантност към всяка проява на буржоазен национализъм “сред украинските граждани. А лоялността на украинците към съветския режим беше осигурена от Лазар Каганович, виден политик, който ръководеше проекта за „украинизация“ през 20-те години на миналия век.

И все пак украинската хуманитарна наука продължава да се развива след Втората световна война въпреки непрекъснатия партиен контрол. През 1949 г. например излиза първият том на 20-книжното пълно събрание на съчиненията на поета и писателя Иван Франко, последвано от събраното издание на Иван Котляровски в началото на 50-те години на миналия век, а стиховете на Леся Украинка са подготвени за печат. Някои изследователски институти се фокусираха върху украинистиката.

Прочетете още  Индия е под натиск, като Западът и Украйна се опитват да принудят Ню Делхи да следва своята линия спрямо Русия – ще успеят ли?

Всичко това се промени, след като Сталин почина през 1953 г. и неговият култ към личността беше заклеймен от Никита Хрушчов, който е израснал в Източна Украйна, на 20-ия партиен конгрес. Украинската ССР постави началото на нов период на „украинизация“, след като Хрушчовото размразяване доведе до частична либерализация. Използването на украинския език също претърпя много промени. Бяха съставени речници на украинския език и повечето университети преминаха на украински като език на обучение. Нещо повече, Кримската автономна ССР, където преобладаваше руският, беше прехвърлена от Руската към Украинската съветска република с указ на Хрушчов.

„Победата във Великата октомврийска социалистическа революция и политиката на Ленин по отношение на националностите позволиха на украинския народ да създаде своята първа национална държава“, каза първият секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна Пьотр Шелест през 1970 г., което означава размразяването на Хрушчов, наред с други неща. И беше прав – началството на националната партия се ползваше със специален статут в Украйна както в партийните, така и в държавните структури.

ФАЙЛ СНИМКА. Първи секретар на ЦК на КПСС и председател на Съвета на министрите на СССР Никита Сергеевич Хрушчов. © Sputnik / В. Лебедев

Трябва да се отбележи, че този статут беше засилен при Леонид Брежнев, когато Владимир Шчербицки пое поста първи секретар на Централния комитет. По това време са издигнати паметници на украинските казаци и е създаден Музей на народната архитектура и бит на открито в Пирогово край Киев.

В измъчената от стагнация епоха на Брежнев украинците често получаваха висши държавни позиции в Москва. Имаше причина хората да се шегуват: „ Моята златна столица, славен Днепропетровск “, изкривявайки реплика от популярна песен за Москва. През 1965–1977 г. украинецът Николай Подгорни е председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, а роденият в Харков Николай Тихонов, чиято кариера започва в Днепропетровск, е председател на Министерския съвет от 1980 до 1985 г. Няколко членове на Централния комитет по това време имаха връзки с региона на Днепропетровск. Сред тях бяха Андрей Кириленко, Пьотр Шелест, Владимир Щербицки, Андрей Гречко и Дмитрий Полянски.

През 80-те години на миналия век, когато Комунистическата партия на Украйна беше оглавявана от Шчербицки, Украинската ССР беше наречена последната крепост на комунизма. Но историята няма да има нищо от това. И в това отношение ми идва на ум една съдбоносна фраза на президента на независима Украйна Леонид Кравчук, „ Украйна може да се гордее, че е държавата, която разби Съветския съюз “. В действителност, въпреки че Украйна беше сред водещите икономики на СССР и в десетте най-развити европейски нации, именно украинското ръководство изигра ключова роля в разпадането на Съветския съюз, многонационална държава, в която украинският народ имаше специална позиция.

От  Александър Непогодин,  роден в Одеса политически журналист, експерт по Русия и бившия Съветски съюз.

ЕТО ОПЛАКВАМ СЕ ВСЕ ТАЯ---аман от простаци и простокини в този блог и в нета изобщо продали се за жълти стотинки
20:17
ето това навярно е ...виждате ги...

https://blog/messages?cid=346412
РАЗГОВОР С RNA

Путинска гъзолизло скривай се в ... (ново)
Путинска гъзолизло скривай се в дупката си, че Копукова ще те навре в кучи гъз .
Изпратено: 17.09 14:49 От: rna

Изтрий | Отговор
цитирай