Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2022 18:53 - БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА, Рустам Набиев. Част 5
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1516 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 24.09.2022 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

              IV. РЕЧНАТА ПЪТНА СИСТЕМА НА БУЛГАР

     Периодът на разцвета на българската мощ се случил по времето, когато държавата на българите се опирала на древната култура на Боспорското царство, където мореходното дело е било условие за съществуването му. В този регион би трябвало да се синтезира флотското изкуство на българите на базата на далекоизточната и средиземноморската школи.

     Макар българите да се разделили и да загубили държавното си единство, те дълго време запазили контрола си над най-важните в търговско отношение транспортни връзки: Тамань, Крим, Западното Причерноморие, Кавказкия възел (град Маджар), Прикаспието...
С времето най-перспективен станал волжкият маршрут, вероятно затова най-много българи се съсредоточили там. В Идел разцъфтели градове, които нямали равни по големина в Средновековна Европа.
......................................................................................................
     Според археолозите по градската си площ, намираща се зад укрепените стени, град Биляр (Великият град от руските летописи) отстъпвал само на Константинопол и Багдад.
.....................................................................................................
     Съдейки по всичко, основата на държавните доходи са били постъпленията от посредническата търговия и налозите от транзитните операции. В продължение на столетия, погледнато общо, наблюдаваме стремежа на българите към недопускане на чуждестранни търговци, осъществяващи международни транзитни операции без участието на Булгар. Многобройни писмени свидетелства ни позволяват да твърдим, че речните пътища са останали българско притежание дори в най-тежките за тях времена.

     Знаменитият напор на викингите, разтресъл Европа и дори халифата, не успял да преодолее булгарските застави. Единичните пробиви на русите (викингите?) към Каспийско море завършвали по правило с пълния им разгром. При все това русите пристигали в Булгар да продават пленените славяни и имуществото им. Има сведения, че са били пропускани и до град Итил.

     Ако съдим по крайния резултат, нападенията по реките са били отразявани от булгарския флот успешно в течение на векове. От особено значение представлявала западната посока, откъдето агресивните съседи можело да нападнат всеки момент, улеснени от попътното течение.

     Най-мощният каменен замък, охраняващ речния фарватер, обаче се е запазил до днес на северното направление, по-горе от вливането на река Вятка в Кама. Замъкът бил изграден срещу скалата, разделяща течението на реката.

     Очевидно скалата е изпълнявала важна отбранителна функция. Легендите твърдят, че кормчията, ако не познавал особеностите на този участък, идвайки от север, разбивал кораба си в скалата. Особеностите на този участък позовлявало сравнително лесната охрана на реката срещу внезапно нападение.
...........................................................................................

     Скалата била взривена през XIX век. Ако бе оцеляла, то щеше да има смисъл да разгледаме дъното на реката за останки от кораби.
.............................................................................................

     Каменната крепост Алабуга (Аламир-султан?) стояла върху висока планина. Самото й разположение по-горе от устието на Вятка, която наричали Нукрат-Идел, Нукрат-су (речният път към Новгород) свидетелства, че основаването й нямало за цел да охранява Кама от Новгород, Уст-Юг, двинците или Колин (Хлинов).
     (Отбелязвам, че преди време с превода на „Джагфар тарих“ се мъчех да разбера какво е Нукрат... Ето, че и това название си излезе, даже без да го търся. Нукрат – Наугард, или Новгород Велики, Джукетау го намерих тогава като Устюг с доста ровене... б. м.).

     От кого е пазела крепостта трудно преодолимия фарватер в това място? През XIV век е имало банди от ушкуйници. Да вдигнеш цяла крепост само заради едните бандити?

     Руското название на замъка „дяволско градище“, „дяволски град“ (чортов) е съхранило до наши дни отношението на завоевателите към каменната цитадела. „Книгата за големия чертеж“ дава основание да твърдим, че това си име градът е получил от русите още преди началото на масовата колонизация. Опитите на неканените гости да преминат край него вероятно са им излизали скъпо.
     Ние смятаме, че първоначалната цел на този важен пост е било противодействието срещу викингските дружини, идващи по Кама от северните морета (още арабите са описвали северното море като акватория на постоянни борби между варягите, а поморите и много по-късно наричали Бяло море и Карско море „разбойнически“). Едва след това мощната отбранителна твърдина започнала да защитава вътрешните области на Булгар от руските войски, проникнали в булгарския север.

     По какъв начин е бил охраняван западният приток на Идел (Кара-Идел), този, който днес наричаме Волга? Известни са няколко градища на бреговете на Волга, контролирали най-важните й участъци. През XIV – XV век от западните съседи били завладяни булгарските градове Муром (Кан?), Нижни Новгород (Обрам-ош, Джун-кала), унищожен бил Ошель...

     На Волга (Кара-Идел) също е познат населен пункт, край който има подводни препятствия, затварящи както на Кама (Ак-Идел) речния фарватер. С каменни дамби (диги), поставени напречно, било усложнено течението на Волга край град Плес (пляш – на татарски „гол, плешив“).
..............................................................................................................
     Очевидно имаме работа с един от случаите, в които в руския език се наслагват сходни термини от източните (пляш) и западните (плаж, плес) езици с близко или еднакво значение. Подводни заграждения са открити от археолозите при няколко важни градове от Волжкия път.
...............................................................................................................
     Тези заграждения (според местните краеведи те са с изкуствен произход) преди частичното им разрушаване значително са затруднявали плуването по относително плитката по тези места Кара-Идел. Древният замък също се е намирал на височина, контролираща фарватера (Ермолаев В. стр. 13–21).
     Краеведите стигнали до извода, че загражденията са служели за потопяването на кораби. Ако обаче корабите са плували надолу, от Казан, те са вървяли с ниска скорост срещу течението и не са можели да се разбият. Каменните прегради ставали безполезни. Освен това укреплението, ако съдим по описанието, се е намирало по-надолу от плитчината, което е позволявало да се контролира реката на
запад при затворен обзор на изток. Принудителното споменаване на „юриевите татари“ - жители на околностите на град Плес през XVII век (Ермолаев В. 1987. стр. 19, 21) може да служи като косвено потвърждение на версията за булгарски произход на града.

     Местните краеведи знаят и истинското название на самия град Плес – Чувил (практически пълен аналог на булгаро-чувашкото Цивили и Цивилск. 
     (Как стана така, че думата за гражданин civilis е стигнала до Казан?! Още повече, налична в чувашки език? Случаи като този наистина преобръщат познанията ни. Съвпадение? - б. м.)...

     Знаещи за това име на града, те наистина се учудват (приемайки „Повест за гибелта на земята руска“ за оригинал от XIII век) защо в летописа се говори за превземането на град Плес от Батий, по това време градът се е наричал Чувил? Руският град, въпреки паметниците на старите князе, е бил основан чак през 1410 г. Последният успешен опит на казанците да го освободят е от 1429 г., а последният неуспешен – през 1450 г.   Краеведите са успели не само да научат най-старото име на замъка, прикриващ заграждението на фарватера – Алабуга, но и да намерят ювелирни изделия от VIII – XI век от филигран, смятан по-рано от руските археолози за изобретение на новгородските бижутери (Франковский А. 1997). Това е безусловно важно откритие, то свързва древния Чувил с вътрешните области на Булгар.
     Разположението на волжката Алабуга по-високо от вливането на Ока във Волга показва, че нейните основатели не са се притеснявали от речна атака от страна на Москва и Киев (тогава явно тези градове са били български). Затова предполагаме, че основното значение на замъка е да охранява страната от викингите, откъм запад.
     Терминът „Алабуга“ има донякъде неясна етимология от гледната точка на съвременния татарски език - „божи бик“ (в дадения случай бикът е речната скала). Възможни са и други версии. Като пример ще посочим и версията на А. Х. Халиков и Ф. С. Хакимзянов, разделящи термина на същите морфеми, но с друго значение на основата „ала“. Те предполагат за нея значението „зъл“, като се позовават на целта на използването на скалата (Халиков А. Х., Хакимзянов Ф. С. 1996. стр. 96). Авторът е склонен към друга версия, обясняваща присъствието на ойконима в други места. Като отчетем наличието на манчжурски (хунски?) субстрат в Източна Европа, е възможно и разделянето Ula + buga, където Ula е „река“. Тогава тълкуването се получава доста успешно: „речен бик“ и присъствието му и в други региони се обяснява лесно. Този подход обяснява и съвременното официално „руско“ название Елабуга. То се получава при замяната на първата манчжурска морфема с общотюркската „елга“ с меко „g/h” (Elha + buga). По традиция тази фонема „g/h” спира да се произнася с времето. Така се е получило названието на града Елабуга. Тълкуването от татарското Elgha е познато и сред самите градски жители.

Ние допускаме, че за определен период град Плес (Алабуга) е можел да бъде форпост на Булгар, както и митнически пункт. Тази версия се подкрепя и от превода на името на град Чувил, разположен край речната преграда на висока и стръмна планина.

...................................................................................................................
     Манчжурският език дава възможност за използването на морфемата ala - “хълм, скала“, тогава е възможен преводът „скалният бик“.

     Ролята му на митнически пункт се е запазила и по-късно, в руския период. В документи от XVI век градът е посочен заедно с други бивши булгарски градове (Казан, Нижни Новгород) като митнически пункт на Иван IV (СадиковП.А.1950, стр. 500–501).

     В манчжурски език: Т(Ч)увме карамби – наглеждам, наблюдавам; Т(Ч)увангихе – пращам да разгледат; Т(Ч)увада – наблюдател, Т(Ч)увакянь – опазване, охраняване. Чувашаха – приглеждам, пазя, карауля (при закономерната загуба на афикса -ха се получава значението на термина чуваша – караулни, дозорни и съвсем не случайно в Чувашия се е запазил Ц(Ч)ивилск. Върху това значение (както често се случва с манчжурските думи в руския език) очевидно се е наложило Т(Ч)увелеси – препродавач, Т(Ч)увелехе – препродаваш стоката. Нашата версия за основното значение „охранявам“ се потвърждава от наличния в Черноморска България термин „чувам“ със значението „пазя, съхранявам“.

     Вниманието ни привлича и фактът, че и в булгарския, и в скандинавския вариант „буга“ и „борг“ могат да се преведат като „скала“.
...................................................................................................................
     И така, вътрешен Булгар се е прикривал с двете крепости Алабуга, здраво затварящи речните подходи към Булгар откъм северна посока (отбелязваме, че е известен населен пункт в Сибир с аналогично название. Древните са споменали алабужкия път и в низините на Волга).

     Доста тъжен е фактът, че скандинавската традиция не познава градовете във вътрешен Булгар. Впрочем, летописите на най-близките му съседи - русите - също не знаят за повечето от тях. Руските източници пишат само за пограничните градове, като не им е позната дори столицата - Биляр, описан на два пъти в тях като "Великият град". Това потвърждава, че достъпът по Волга наистина е бил ограничен за русите.

Като отчетем, че скандинавците (тези от тях, които не са били на служба към Булгар) са имали още по-малък достъп до Великия Волжки път от русите, то те са можели да познават добре само пограничните (за X - XI век) градове. Изглежда, че намерихме потвърждение за това. В скандинавските географски съчинения се споменават названия, съпоставими с хидронимите в булгарските земи, например Kuma - Кама, Olkoda - Волга? Дълго време руските учени се мъчат с опитите си да свържат град АЛАБОРГ в Гардарика (посочен в сагата за Халвдан, син на Айстен) с някой населен пункт в руските княжества. Засега се "спряха" на Олонец! (Глазырина Г. В., 1984. стр. 200–208).

     Трябва да отбележим, че епизодите в скандинавската средновековна географска традиция, в които се приравняват понятията "Гардарики" и "Русь", са крайно редки. Още през XIX век внимание на това обърна Г. Евере. Очевидно преносът на тъждественост между Руссаланд и Гардарики е следствие от по-късни стереотипи. Затова пък опозицията Руссаланд - Гардарики се среща в сагите неведнъж, учените още през миналия век обърнаха внимание на този въпрос. Има също и сведение, че "Вулгария е част от Гардарики" (Снорри Стурлусон, 1996 г.). В тази връзка има ли смисъл да бъдат търсени малко приличащи на Алаборг "села" из териториите на руските княжества, когато е съществувал стратегически значим пункт като Алабуга на оживения волго-балтийски път?

     Позволявам си леко отстъпление от темата и ще се спра на важен според мен проблем. Това е тесният кръгозор на значителен брой историци, възпитани в традициите на московската историческа школа. Невъзможно е да разглеждаме историята на нашата държава от представите за миналото, насаждани от попската историческа концепция от XVII век. Какво е представлявала Североизточна Рус в X - XI век? Съвкупност от дребни княжества, намиращи се в зависимост от Киев и Булгар, населени предимно с угрофини и балти. Най-малкото е неразумно да разглеждаме историята на страната по това време от гледната точка на великоруската държавност. За съжаление, в Москва още постъпват най-често така.

     Вероятно затова, когато се срещнат историци от Латвия и Украйна, Узбекистан или Армения, една от най-честите теми се явява хуморът по повод на историческите изводи на московските "корифеи", формиращи имперския мироглед на съвременното руско население.

     При експлоатацията на речните пътища булгарите използвали с транспортна цел не само ръкавите, но и канали.
Българският Таман и някои области от северното Причерноморие още от времето на синдите били плътно прорязани от канали (О. Н. Трубачов.1999).

     Един от най-ранните, очевидно, трябва да е бил каналът между Днепър и Азовско море. Ние предполагаме използването му в периода на българското (хунско, аварско) господство, като се позоваваме на липсата на сведения за него като използван от гърците и византийците, а по времето на Константин Багренородни и усилването на русите в Причерноморието (X век) той вече е бил пресъхнал, обрасъл с дървета и е бил използван само от степняците като път по суша. По-късно този канал е посочен върху генуезките карти от златноординско време (Загоскин Н. П. 1910. стр. 84).     Типичен пример за употребата на канали от българите е Булак, прокопан между езерото Кабан (Кубан?) и река Казанка (Кубан?).
...............................................................................................................
     Безспорно казанците не са можели да използват през средновековето славянския термин "кабан", още повече за обозначаване на езеро. Този ойконим обаче има твърде съществено място в топонимната верига, разтеглена от Северен Кавказ до вепските земи. Сравни редицата топоними Кубан от Таман до Кубинка, Кубенското езеро и едноименната река. Същото е и с топонима Терек - Терският бряг и някои други.
..................................................................................................................

     От дъното на Булак неведнъж се е показвал древният дъбов крепеж на канала. Един от първите, поставил въпроса за неговия изкуствен произход в руската наука е П. Заринский (1887 г.), това мнение е споделял и М. Г. Худяков (Худяков М. Г. стр. 179). Ние, от своя страна, ще допълним мнението им с това, че нивото на езерото Кабан не се е изменило след затварянето на протока Булак.
     Някои от българските канали се смятат за естествени протоци, като днес потъналият проток Чертик между Волга и Кама до град Лаишев (Книга Большому Чертежу, 1950. стр. 1–39), каналите между притоците на Кама и Вичегда - келтмите.
...............................................................................................................
     Чертик - ср. унгарската Csatorna - канал (Хаас Е. стр.154).
...............................................................................................................

     (Да наречеш речния провлак "кельтма"... Келтите?; б. м. Думата "келте" още се пази в езика на татарите с две значения - "къс" и "гущер". Изберете си :))

     В. Н. Татищев ги описва по следния начин: "природните съвкупности, келтмите в поморската страна, които изтичат от Кама през пролетта, през горните течения на онези реки те идват на Юг" (Татищев В. Н. 1950, стр. 81). Тези отвеждания от приуралското езеро позволявали през пролетта да се плава от Кама и да се навлезе във Вичегда без влачене на съдовете. Възможно е точно този речен път на запад да е посочен на европейската карта от XVI век (Карта №1)?
     Авторът е склонен да предполага, че и в района на Печорския провлак е съществувал подобен пролетен канал, практически става дума за едно огромно блато, захранващо реките в басейните на Северна Двина, Мезень, Кама и Печора.

     Н. П. Загоскин е смятал, че канали в Печорския провлак са станали годни за плаване едва през XIX век, но, като отчетем актуалността на тези пътища в древността и особеностите на местността, можем да допуснем, че каналите са прокопани там и по-рано, но за плитко газещи съдове. След като загубили стопаните си, блатните канали бързо се затлачили с тиня, както се е случило с Вогулка и Печорския провлак през XIX век.

     Освен другото ние забелязахме една особеност при основаването на крупните булгарски градове. Всички те са имали пристани по водните пътища, но са се разполагали малко отдалечено от брега, като са се съединявали с пристанището с път по суша и воден проток, например Булгар - Биляр, Казан и Ечке Казан (горен, вътрешен Казан; б. м.). Като проследим тази закономерност, отчитаме "неправилното" разположение на "Муромското градче" в Жигулска област. Приблизително изчислихме къде би трябвало да са намира пристанището и без усилия открихме следи от селище - булгарска керамика от XII - XIV век (по предварителна оценка от специалистите), също така и камъни с различни знаци.

     Известно е също така, че турците при планиране на операцията по освобождаване на Астрахан са копали канал между Волга и Дон, за което е било нужно дълго геоложко проучване и изучаване на Българо-Татарския регион и хидрологичен разчет, станал възможен за Русия едва през втората половина на XX век. Нямало как да не бъде използвано и течението на река Свияга в северна посока, което позволявало на булгарите да плуват към горните части на Волга от юг...

     Знаем също, че големите търговски кораби са плавали от Волга до Каспий, което също не е възможно без проходен канал (заради постоянните пясъчни наноси), построяването на такъв станало възможно за Русия едва през XVIII век.

     Ето как булгарите с използването на речните пътища и разполагащи от стари времена с високо ниво на инженерната наука и промишленост активно изграждали различни хидросъоръжения, в това число и дамби, някои от тях подводни (Плес), канали (Булак, Чертик), бази и пристанища (Биш-балта - Адмиралтейската слобода), фортификационни съоръжения за контрол над фарватера. Всичко това не само подобрявало транспорта, но им позволявало в течение на 500 години да сдържат натиска на варварите.










Гласувай:
7



1. notfun - civilis....ама, Ванката, каза 15хх..че това е латино романско..)
24.09.2022 20:32


Местните краеведи знаят и истинското название на самия град Плес – Чувил (практически пълен аналог на булгаро-чувашкото Цивили и Цивилск.
(Как стана така, че думата за гражданин civilis е стигнала до Казан?! Още повече, налична в чувашки език? Случаи като този наистина преобръщат познанията ни. Съвпадение? - б. м.)...
цитирай
2. dobrodan - То хубаво да е латинска думата,
24.09.2022 20:40
но, доколкото знам, първите градове са били строени с търговска и отбранителна цел, а това пряко се припокрива със семантичния ред, посочен от Набиев. Може би тая дума е донесена още преди гърците да дойдат насам (Кибела, Сибила - пазителки)... При монголите също срещаме Кибе в значението град.
Ваньо не ще да чете :).
Защо хората по правило се страхуват да научат нещо ново?
цитирай
3. notfun - Повечето хора се въртят в кръг около едно дръвче,д морковче оЗаде @
24.09.2022 23:16

или, цамбуркът в локвичката с топлички @айна )

защото, там имат послушна компания@
цитирай
4. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8
24.09.2022 23:50
"Bulgari S.p.A.[бел. 1] (произнася се Булгари) е италианска компания, произвеждаща луксозни стоки (бижутерия, часовници, парфюми, кожени аксесоари) и притежаваща хотели от клас лукс. От октомври 2011 година Булгари влиза в групата LVMH (Moët Hennessy Louis Vuitton) и е сред най-големите бижутерийни компании в света.

Търговската марка на компанията обикновено се пише BVLGARI, чрез традиционната латинска азбука, където буквата „V“ е еквивалентна на съвременното „U“. Седалището на фирмата е разположено в Рим."
...
И изобщо булгарите са били и са изключително известни в цял свят... :)
цитирай
5. dobrodan - Не знам дали знаеш
25.09.2022 10:13
колко си прав, Марине.
цитирай
6. dobrodan - ЩЕ НАПИША ТОЗИ КОМЕНТАР С ГЛАВНИ БУКВИ,
25.09.2022 11:06
ЗАЩОТО СМЯТАМ ЗА ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ПОДНАСЯ ПРОФЕСОР ИВАН ДОБРЕВ. МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ НЯКОИ ОТ ТРУДОВЕТЕ МУ ОНЛАЙН, КЪМ ЕДИН ОТ ТЯХ ДАВАМ ЛИНК.

http://bolgnames.com/Images/Names.pdf

МИСЛЯ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОДНЕСА ЕДНА ВСЕ ПАК УМЕРЕНА ДОЗА ИЗВИНЕНИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ.
УСПОКОЯВАМ СЕ С МИСЪЛТА, ЧЕ ДРУГИ КОЛЕГИ ОТ КАТЕГОРИЯ ИСТОРИЯ В БЛОГА - БИВШИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ - ТРЯБВА ДА ПАДНАТ НА КОЛЕНЕ И ДА БИЯТ ЧЕЛО ПРЕД УМ ОТ ПОДОБНА ВЕЛИЧИНА.
МАКАР МОНОГРАФИЯТА ДА Е ПИСАНА ПРЕЗ 2001 Г., МАКАР ДА РАЗГЛЕЖДА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ КАТО ПРОИЗХОД САМО ОТ АЛТАЙ И ИЗТОКА, ТЯ Е БЕЗЦЕНЕН ПОМОЩНИК ЗА ЕЗИКОВЕДИТЕ. ДЪЛГА Е И Е ДОСТА ОБСТОЙНА, НЕ Е ЛЕСНО ЧЕТИВО.
КОЙТО СИ НЯМА РАБОТА, НЕКА СЕДНЕ И Я ИЗЧЕТЕ.
ПОСЛЕ ДА СЛЕЗЕ ДО ГРАДИНАТА, ДА СКЪСА ТРИ ДОМАТА, ДА СПРЕТНЕ ЕДНА САЛАТА ПО ШОПСКИ, ДА СИПЕ 200-300 ГРАМА ДОМАШАРКА И ДА ЗАПОЧНЕ СПОРА
СЪС СЕБЕ СИ.
ПРОФЕСОР ИВАН ДОБРЕВ Е АВТОР НА МНОГО И РАЗЛИЧНИ ТРУДОВЕ.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :):):)!
цитирай
7. dobrodan - Ето и още нещо. Третият аргумент не го бях срещал досега.
25.09.2022 12:55
1.Открито е, че хазарският е също ЛИР-тюркски език, като чувашки, прабългарски и аварски. Саркел/Шаркел е едно от лингвистическите доказателства.

2. 2-ма арабски автора свидетелстват, че хазарският не прилича на нито един от другите тюркски езици, но си прилича с прабългарския.

3. //////////////Писмото на хаган Йосиф, където си казва, че с прабългарите говорят на един и същ език.////////////

Малко хазарска ономастика, това е от форум наука :).

"Къде го наричат Шаркел? Само от тази ли дума се приема, че хазарският е тюркски?

Понеже гърците нямат Ш и записват всичко със С. Предполага се, че названието по хазарски е Шаркел или Шаркил.

Много тюркски думи има запазени от хазарите:

Цитирай
например, bulan — «лось», čiček — «цветок», прилагательные: alp — «доблестный», обозначения цветов: sār — «белый», sārïg — «жёлтый» и др.
Ето и имена, по които се съди, че са били тюрки:

Цитирай
Alp (means "hero")1
Baghatur (means "brave warrior")2

Balgitzi, Belgichi, Bälgichi, Balghichi3

Barjik4

Bashtu, Bashtwa15

Bihor, Biheros, Bihar, Virhor5

Bugha (means "bull")62

Bulan (means "elk")6

Bulchan, Buljan, Bluchan7

Buzer, Busir, Bazir8

Chat9

Chat`n10

Chorpan (means "star")11

Itakh (means "puppy")12

Kayghalagh, Kayqalagh64

Khatir, Khadir, Qadir13

Khuterkin, Quterkin (means "chief with heavenly good fortune")66

Kisa14

Kundajiq, Kundaj16

Mänär17

Mänäs18

Ötemish65

Papatzys61

Samsam, Simsam21

Tarkhan (normally a title; means "general" or "commander")22

Tarmach23

Tuzniq63

Yilig, Ilig25

Ziebil (probably equal to the title Yabghu, Jebghu)26

Другите им имена са юдейски, еврейски, т.е. придобиди след "покръстването", а ето и някои други, по които се съди, че в Хазария не е имало само хазари:

Цитирай
Slavic names:
Gostyata, Gostata51

Ivan52

Other names:

George, Georgios, Georgius53

Kupin, Kufin54

Morut, Marót19

Menumorut, Menmarót, Mënü Marót20

Zambri, Zambrios55

Zoilus, Zoilos56

Kibar44

И последно - малкото запазени женски имена при хазарите - 3 тюркски и 2 юдейски:

Цитирай
Female Khazarian names
Turkic names:

Chichek, Chichäk (means "flower")57

Khatun (normally a title; means "lady" or "queen")58

Parsbit, Barsbek (also a male name)59

Hebrew names:

Serakh, Serah (60)

Аз почти нямам вече въпроси.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043264
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031