Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2022 17:59 - Чудодейният улов на апостолите-рибари
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3470 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 25.09.2022 18:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Текстът е от книгата на Рудолф Фрилинг “Христологични есета - пътят на Христос”, (1982г.)

                                            image                                                  

Рудолф Фрилинг (1901-1986) - антропософ и трети ръководител на Християнската общност след Фридрих Рителмайер и Емил Бок

Чудодейният улов

Лука 5, Йоан 21

Една от великденските истории в Библията е тази за чудодейния улов, разказана в последната глава на Евангелието на Йоан. Забележително е, че тя има своя противоположност - още една история за риболов, която е подобна, но не се случва след Възкресението, а много по-рано, в началото на дейността на Христос. За нея разказва Лука (5: 1-11).

Пета глава от Лука ни отвежда към галилейската “пролет” от дейността на Христос. Той се намира на езерото Генезарет, качва се в кораба на Симон Петър и му казва "да отплува малко от брега". И после оттам говори на хората, струпали се на брега. След това нарежда на Петър: "Отплувай към дълбокото ". Има се предвид средата на езерото, където то е най-дълбоко. Там те трябва да хвърлят мрежите. Петър казва: "Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. И идва чудодеен улов, който е толкова изобилен, че мрежите се скъсват. Трябва да дойде другият кораб, за да помогне да се отнесе улова, а двата кораба са заплашени да потънат. Петър пада на колене пред Христос и казва: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!"

Тази случка става не много време след кръщението в река Йордан. При него Христос навлиза в тялото на Исус от Назарет, но първо трябва изцяло да го обземе и проникне в него. При този риболов той все още е повече небесно създание и още не е съвсем у дома си в земния елемент. Голямата трансформация на неговите божествено-космически сили току-що е започнала, тя ще може да приключи едва със земната смърт на Голгота. Все още земното е чужд елемент за Христос.

Не е случайно, че от четирите елемента (днес може би ще кажем “агрегатни състояния”) единият носи името "земя". Сякаш нашата планета е истинска само в областта на твърдия елемент. Изглежда, че другите елементи, макар да се срещат на Земята, не принадлежат в същия смисъл към нея. И наистина това, което е вода на Земята, не е изцяло земно. Сякаш някакъв по-фин начин на съществуване, който е флуиден, по-подвижен и пронизващ, прониква в земния. Течният елемент може да служи на Земята като транспортно средство на по-фини свръхземни жизнени сили и в същото време той е техен образ и подобие в земно-видимия свят.

Христос многократно пребивава край морето. Като неземно същество той сякаш се чувства родствено свързан с този морски елемент. Явно езерото го улеснява да приведе в действие висшите си сили. Когато Христос иска от Петър да закара кораба по-далеч от сушата за проповедта на езерото, това не изглежда да е само практична мярка с цел да не го смачка навалицата и да говори от по-удобно място, без да бъде смущаван. Бихме могли да си представим, че така от него се отнема от тежестта на земно-телесното съществуване. А после следва усилване: "Отплувай към дълбокото!" Отново бихме могли да си помислим, че с всеки удар на греблата, отдалечаващ го от брега, от Христос отпада нещо от подтискащата страна на физическата инкарнация. Там навътре, където влиянието на твърдата земя се долавя най-малко, Христос може по-ясно да усети своята вродена божествена-космическа същност и да разгърне по-добре нейните сили. "На дълбоко в морето" той разкрива на учениците скритото богатство на морето. 

Именно това изживяват те в него: че той всъщност е небесно същество, което е в състояние да дава дарове от неизчерпаемото изобилие на свръхсетивния свят. Големият улов може и да се е случил на физическия план, но дори и да е налице само видение на учениците в един вид състояние на изстъпление, уловът става образен израз на тяхното преживяване. Учениците цялата предна нощ не са хванали нищо. Мрежите им са останали празни. Тези мрежи са символ на факта, че човекът вече не е в състояние да спечели нищо за дневното си битие от нощното потапяне на душата в морето на свръхсетивния живот. Той вече не донася утринни инспирации от висшия свят. Христос помага на учениците да намерят ново плодотворно отношение към свръхсетивността.

Това че там в средата на морето учениците са усетили нещо от надземно-небесната същност на Христовото същество, което са могли да почувстват като съвсем различно от мрачната обремененост на своята земна природа, което в същото време е озадачаващо, плашещо и съдещо, става ясно от думите на Петър: “Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" 

Такова дълбоко вътрешно разтърсване не би могло да се предизвика от една изцяло външна случка, от един неочаквано богат улов. Ала учениците са несъвършени и недорасли за големия момент, когато скритото съкровище ще им се разкрие като проблясък на небесно-космическата Христова тайна. Те успяват да пренесат само част от улова. "Мрежите се раздират." Кой от нас не познава изтичането и изгубването на някой важен утринен сън, от който успяваме да спасим само откъслеци за отсамното дневно съзнание? Такова преживяване може да ни даде указание в каква посока да разбираме “раздирането на мрежите".

Този улов от времето на галилейското начало се намира в тайнствено отношение с другия улов. Налице е завръщането на едно преживяване, с което учениците са били удостоени в началото на апостолското си поприще. Но сега то показва многозначителни изменения.

При случката, разказана в последната глава на Евангелието от Йоан, учениците отново напразно хвърлят мрежите цяла нощ. Мрежите остават празни. И отново Христос им помага за богат улов. Но този път той не е с тях в кораба, този път стои на брега. Там го виждат апостолите, когато на зазоряване се приближават към брега. Христос им нарежда да хвърлят мрежата "отдясно на кораба". Тогава те хващат богат улов. Този път - и евангелистът го подчертава изрично - “мрежата се не съдра”. Петър я издърпва непокътната на сушата. Там Христос се храни с тях.
             image

"Уловът на Петър", Конрад Виц, олтар на катедралата “Свети Петър” в Женева, средата на ХV век

Този път преживяването на улова е съпроводено от явяването на Възкръсналия. Това е времето на 40те дни между Великден и Възнесение. Възкръсналият се явява като стоящ на брега. Оттам, от сушата, той прави чудото на отварянето на съкровищата на морето. В това се разкрива великата промяна, станала след събитието на Голгота. Като небесен бог в началото Христос стои извън съдбата на смъртта. Той, така да се каже, по своята природа не познава смъртта. Сега обаче Христос вече я е приел в своята божествена област на изживяване и с това създава родство със земния човек, което е необходимо, за да може да му се разкрие истински. Едва сега, след като е минал през смъртта, която е свойствена на земния човек, Христос е станал като нас и може да нарече своите хора настина "братя". (Йоан 20:17). Голямата трансформация е извършена, небесният обитател се е закотвил на Земята. Сега той изпраща на учениците своята мощна сила от Земята, сега прави от Земята свръхсетивния свят щедър за тях, така че той да осигури укрепваща храна за крехкия духовен кълн в земния човек, към който Христос се обръща, питайки учениците: "Деца, имате ли нещо за ядене?"

Не е случайно, че в разказа на Йоан на три пъти многозначително се среща думата "земя". Учениците не са далеч от земята (21:8), те излизат на земята (21:9), Петър “извлича на земята мрежата 21:11).

С тази земна тайна на мистерията на Голгота е свързан и фактът, че Възкръсналият дава нареждане да се хвърли мрежата "от дясната страна". С дясната си страна ние сме повече съзнателно-активно обърнати към земното. Обикновено дясната ръка е по-сръчна, т.е. изпратена във веществения свят (игра на думи, нем. geschickt „сръчен“ означава същевременно и “изпратен”), която има задачата да обхване земната материя и с действие да я трансформира. Когато в старите времена хората искали да влязат във връзка със свръхсетивния свят, те се отдавали повече на инстинктивното, на сумрачно-сънуващото в своята същност. В онази епоха това е било правилно. Тогава Господ е давал на своите насън, без тяхно участие. Тогава мрежата е била хвърляна, така да се каже, от лявата страна. Междувременно човекът все повече се е научил да усвоява земното и в това е развил и тренирал съвсем нови сили на будност и самосъзнание. Тези енергии не бива да остават неосветени извън религиозно-свръхсетивната сфера. Земният човек, такъв, какъвто все повече се развива в нашата епоха, трябва да се научи да преобразява своето будно съществуване, прекалено често служещо на съвсем несвети егоистични интереси, все повече в едно свято будно съществуване. Ако не успее да поднесе своята извоювана яснота на съзнанието и разумност в благоговение на висшия свят, то даровете на висшия свят все по-рядко ще намират път към него. Самосъзнанието, възникнало на земния план, може да бъде преобразувано в безкористна азовост, която е органът за света на Христос. Силите на "дясната страна" също трябва да бъдат овладени за контакта със свръхсетивния свят. Именно тези сили на учениците призовава Възкръсналият, когато казва: "Хвърлете мрежата отдясно."

С това също е свързано и обстоятелството, че този път цялото изобилие на улова ще бъде отнесено на сушата. Когато евангелистът подчертава, че въпреки количеството на рибата мрежата не се скъсва (21:11), той очевидно иска да подчертае разликата с другия риболов. Този път процесът не носи характера на нещо, което не може да бъде изцяло постигнато, което крие опасности (мрежите се късат, а корабите са заплашени да потънат). Пълната мрежа е извадена непокътната. 

Нарастването на енергиите на будността се забелязва и в това, че учениците постепенно стигат до пълно познаване на Христовата реалност. В началото всичко е по-скоро като неясен сутрешен сън. Най-напред те не знаят коя е фигурата на брега (21:4). Тук като ярка светкавица проблясват разпознаващите думи на Йоан: "Господ е." Фридрих Рителмайер веднъж подчерта как това изречение прозвучава на три пъти в разказа (21:7 и 12) и как гръцките думи "Но Kyrios estin" същевременно имат и допълнителното значение "Господ е тук”. Това прозрение на Йоан, че учениците имат пред себе си реалността на Възкръсналия, най-напред достига до Петър, след това и до останалите, макар че при тях то е в началото и е все още някакво странно съжителство на незнание и знание (21:12).

След това обаче Възкръсналият идва (21:13) и яде с тях. Той "идва", той се разкрива още по-силно от реалността си, сякаш става за тях още по-жив. И това се случва във връзка със свещенодействието на храненето. В "хляба и рибата" даровете на Земята и морето са свързани едни с други. Земното, както и небесното, дават чрез Христос своя принос за изграждането на човешкото същество в областта на благодатта на Възкръсналия. Петър, макар и станал виновен чрез отричането си от Господа, вече не казва както по-рано "Иди си от мене, Господи”. С Голгота и Великден Христос дава на грешния човек въможност за промяна. На мястото на трагичните думи на отблъскване “Иди си от мен" идва светото ядене, причастието.

 




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824953
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6147
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031