Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2022 23:04 - За праславянския език накратко
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2021 Коментари: 11 Гласове:
13

Последна промяна: 05.10.2022 23:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Праславянски (съкратено PSl. , PS .; наричан още общославянски или общославянски ) е незасвидетелстваният , реконструиран праезик на всички славянски езици . Той представлява славянска реч приблизително от 2-ро хилядолетие пр. н. е. до 6-ти век сл. н. е. [1] Както при повечето други праезици, не са открити удостоверени писания; учените са реконструирали езика, като са приложили сравнителния метод към всички засвидетелствани славянски езици и като са взели предвид други индоевропейски езици .


Бързото развитие на славянската реч се случва през праславянския период, съвпадайки с масовото разширяване на славяноезичната област. Диалектна диференциация настъпва в началото на този период, но цялостното езиково единство и взаимната разбираемост продължават няколко века, до 10 век или по-късно. През този период много звукови промени се разпространяват в цялата област, често равномерно. Това прави неудобно поддържането на традиционната дефиниция на протоезик като най-новия реконструируем общ предшественик на езикова група, без диалектна диференциация. ​​Вместо това, славистите обикновено третират целия период на диалектно диференцирано езиково единство като общославянски .

Човек може да раздели праславянското/общославянското време на езиково единство грубо на три периода:

  • ранен период с малко или никакви диалектни вариации
  • среден период на лека до умерена диалектна вариация
  • късен период на значителни вариации

 Езикът, описан в тази статия, като цяло отразява средния период, обикновено наричан късен праславянски (понякога среднославянски [2] ) и често датиран около 7-ми до 8-ми век. Този език остава до голяма степен незасвидетелстван, но вариант от късния период, представляващ диалекта от края на 9-ти век, говорен около Солун в Македония  е засвидетелстван в староцърковнославянски ръкописи.
 

Прародината на праславянския е протобалтославянският , който е и прародината на балтийските езици , например литовски и латвийски . Този език от своя страна произлиза от протоиндоевропейския , езикът-майка на огромното мнозинство европейски езици (включително английски , ирландски , испански , гръцки и др.). Праславянският постепенно еволюира в различните славянски езици през втората половина на първото хилядолетие сл. Хр., едновременно с експлозивното разрастване на славяноезичната област.

Няма научен консенсус нито относно броя на етапите, включени в развитието на езика (неговата периодизация ), нито относно термините, използвани за тяхното описание.

Праславянският е разделен на периоди. 

  • Ранен праславянски (до 1000 г. пр.н.е.)
  • Среден праславянски (1000 г. пр. н. е. – 1 г. сл. н. е.)
  • Късен праславянски (1–600 г. сл. Хр.)

Друго разделение:

  1. Предславянски ( около  1500 г. пр. н. е. – 300 г. сл. н. е.): дълъг, стабилен период на постепенно развитие. Най-значимото фонологично развитие през този период включва прозодичната система , например тонални и други регистрови разграничения на сричките.
  2. Ранен общославянски или просто ранен славянски (ок. 300–600 г.): Ранният, единен етап на общия славянски, но също и началото на по-дълъг период на бърза фонологична промяна. Тъй като няма диалектни разлики, които могат да бъдат реконструирани от този период или по-рано, това е периодът, за който може да се реконструира един общ прародител (т.е. „същински праславянски“).
  3. Среден общославянски (ок. 600–800 г.): Етапът с най-ранните установими диалектни различия. Бързите фонологични промени продължават, успоредно с масовото разрастване на славяноезичната област. Въпреки че съществуват някои диалектни вариации, повечето звукови промени все още са еднакви и последователни в тяхното приложение. До края на този етап фонемите на гласните и съгласните на езика бяха до голяма степен същите като тези, които все още се срещат в съвременните езици. Поради тази причина реконструираните "праславянски" форми, които обикновено се срещат в научни трудове и етимологични речници, обикновено съответстват на този период.
  4. Късен общославянски (ок. 800–1000 г.,  може би до около 1150 г. в Киевска Рус , в далечния североизток): Последният етап, в който цялата славяноговоряща област все още функционира като единен език, като звуковите промени обикновено се разпространяват в цялата област, макар и често със значителни диалектни вариации в детайлите.
/.../

Първоначално в балто-славянския е имало само два акцентни класа, фиксиран (с фиксирано основно ударение) и подвижен (с ударение, редуващо се между основа и окончание). Нямаше клас с фиксирано ударение в края. И двата класа първоначално са имали както остри, така и циркумфлексни стъбла в тях. Две звукови промени действаха, за да модифицират тази основна система:

  • Законът на Meillet , който премахва всички глави акути в думи с подвижно ударение.
  • Законът на Dybo , който издига ударението в думи с фиксирано ударение без акут.

В резултат на това се появиха три основни акцентни парадигми: [7] [8] [9]

  • Акцентна парадигма a , с фиксирано ударение върху основата (или върху корена, или върху морфологичен суфикс).
  • Акцентна парадигма b , с до голяма степен фиксиран ударение върху първата сричка на окончанието, понякога прибрано обратно към основата от закона на Ившич .
  • Акцентна парадигма c ("подвижна"), с редуване на ударението между първата сричка на основата и окончанието в зависимост от парадигматичната форма.

За тази цел „основата“ включва всички морфологични наставки (напр. умалителна наставка), но не и по принцип наставката за флективна форма, която указва класа на думата (напр. -ā- на съществителни с ā -основа от женски род), който се счита за част от краят. Глаголите също имат три акцентни парадигми, с подобни характеристики на съответните класове съществителни. Ситуацията обаче е малко по-сложна поради големия брой класове на глаголната основа и многобройните форми в глаголните парадигми.

Поради начина, по който са възникнали акцентните класове, има определени ограничения:

  • В AP a сричката с ударение винаги е имала акутен тон и следователно винаги е била дълга, тъй като кратките срички нямат тонални разграничения. Така едносричните думи с първоначално кратка гласна (* e , * o , * ь , * ъ ) в основата не биха могли да принадлежат към ударение AP a . Ако основата беше многосрична, ударението би могло потенциално да падне върху всяка основна сричка (напр . *ję̄zū́k- "език"). Тези ограничения са причинени от закона на Dybo, който премества ударението с една сричка надясно, но само в първоначално баритонични проверка на правописа ] (основно ударение) номинални, които нямат остро ударение в основата. APпо този начин a се състои от "остатъчните" думи, които законът на Dybo не е засегнал.
  • В AP b основната сричка (срички) може да бъде кратка или дълга.
  • В AP c , във форми, където ударението падаше върху основата, а не върху края, тази сричка беше или циркумфлексна, или с кратко ударение, никога с остро ударение. Това се дължи на закона на Meillet , който преобразува острото ударение в циркумфлексно ударение, ако падне върху основата в AP c номинали. По този начин законът на Dybo не засяга съществителните с подвижна парадигма на акцента. Това е за разлика от литовския, където законът на Leskien (закон, подобен на закона на Dybo) разделя както фиксираните, така и мобилните парадигми по същия начин, създавайки четири класа.
  • Следователно, циркумфлекс или кратко ударение върху първата сричка може да се появи само в AP c . В AP a не се среща по дефиниция, докато в AP b акцентът винаги се измества напред по закона на Dybo.

Някои съществителни (особено  -основни съществителни) се вписват в AP модел , но имат неоакутен акцент върху основата, която може да има или кратка, или дълга сричка. Стандартен пример е *vхľa "ще", с неоакутен акцент върху кратка сричка. Тези съществителни по-рано са принадлежали на AP b ; в резултат на това граматиките могат да ги третират като принадлежащи към AP a или b .

По време на късния общославянски период парадигмата AP b става мобилна в резултат на сложна поредица от промени, които преместват ударението наляво при определени обстоятелства, създавайки неоакутно ударение върху новоударената сричка. Парадигмите по-долу отразяват тези промени. Всички езици впоследствие опростиха парадигмите на AP b в различна степен; по-старата ситуация често може да се види само в някои съществителни на определени езици или косвено чрез характеристики като словенския нео-циркумфлексен тон, който носи ехо от времето, когато този тон се е развил. Вижте История на праславянските#акцентуални развития за повече подробности.

Съществителни имена

Повечето от протоиндоевропейските деклинационни класове бяха запазени. Някои, като u-основи и i-основи в мъжки род, постепенно излизаха от употреба и бяха заменени от други, по-продуктивни класове.

Следващите таблици са примери за парадигми на праславянски клас съществителни, базирани на Verweij (1994) . Имаше много промени в акцентуацията през общославянския период и има значителни разлики във възгледите на различните учени за това как са протекли тези промени. В резултат на това тези парадигми не отразяват непременно консенсус. Гледната точка, изразена по-долу, е тази на школата в Лайден, следваща Фредерик Кортланд , чиито възгледи са донякъде противоречиви и не се приемат от всички учени.

 Примерни късни общославянски съществителни в AP a
  Masc. дълго -о Nt. дълго -о Masc. дълго -jo Fem. дълго -ā Fem. дълго -jā Masc. дълго -i Fem. дълго -i Masc. дълго -u Fem. дълго -ū Fem. дълго -r Masc. дълго -n Nt. дълго -n Nt. дълго -s Nt. дълго -nt
хляб лятото плача рана буря зет резба глина тиква майка камък семе чудо агнешко
единствено число Ном xlě̀bъ lě̀to plаčь рана bщřā zę̀tь nмtь jмlъ tỳky мати ками съ̀мѐ чщдо аgnę
Acc xlě̀bъ lě̀to plаčь rаnǫ bщřǫ zę̀tь nмtь jмlъ tỳkъvь mаterь камень съ̀мѐ чщдо аgnę
Ген xlě̀ba lě̀ta плача rаny bщřę̇ zę̀tī nмtī джилу tỳkъve mаtere камене семене чщдесе аgnęte
дат xlě̀bu lě̀tu плачу rаně bщřī zę̀ti nмti jмlovi tỳkъvi mаteri камени sě̀meni чщдеси аgnęti
инст xlě̀bъmь lě̀tъmь plаčьmь rаnojǫ
rаnǭ [a]
bщřējǫ
bщřǭ [a]
zę̀tьmь nмtьjǫ
nмťǭ [a]
jмlъmъ tỳkъvьjǫ
tỳkъvljǭ [a]
mаterьjǫ
mаteřǭ [а]
kаmenьmь sě̀menьmь čщdesьmь аgnętьmь
Loc xlě̀bě lě̀tě плачи rаně bщřī zę̀tī nмtī jмlū tỳkъve mаtere камене семене чщдесе аgnęte
множествено число Ном xlě̀bi lě̀ta плачи rаny bщřę̇ zę̀tьjē
zę̀ťē [a]
nмti jмlove tỳkъvi mаteri камене sě̀menā чщдеса аgnętā
Acc xlě̀by lě̀ta плачę̇ rаny bщřę̇ zę̀ti nмti джили tỳkъvi mаteri камени sě̀menā чщдеса аgnętā
Ген xlě̀bъ lě̀tъ plаčь ранъ bщřь zę̀tьjь
zę̀tī [a]
nмtьjь
nмtī [a]
jмlovъ tỳkъvъ mаterъ каменъ сě̀менъ чщдесъ аgnętъ
дат xlě̀bomъ lě̀tomъ плачēмъ ранамъ bщřāmъ zę̀tьmъ nмtьmъ jмlъmъ tỳkъvьmъ mаterьmъ каменьмъ sě̀menьmъ čщdesьmъ аgnętьmъ
инст xlě̀bȳ lě̀tȳ плачи ранами bщřāmī zę̀tьmī nмtьmī jмlъmī tỳkъvьmī mаterьmī kаmenьmī семенец čщdesȳ аgnętȳ
Loc xlě̀bě̄xъ lě̀tě̄xъ plаčīxъ rаnaxъ bщřāxъ zę̀tьxъ nмtьxъ jмlъxъ tỳkъvьxъ mаterьxъ kаmenьxъ sě̀menьxъ čщdesьxъ аgnętьxъ


/.../
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Proto-Slavic_language

ПП:
 От английската Уикипедия, автоматичен превод...
Бихте могли да се уверите, че езикознанието е доста сложна, мъчна наука... Не е като любителската лингвистика...



Гласувай:
13


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Имаш предвид един измислен хипо...
06.10.2022 04:10
Имаш предвид един измислен хипотетичен "език",който всъщност е прекръстен Български!
цитирай
2. dobrodan - Реконструкциите не са изход.
06.10.2022 10:38
В индоевропейските езици лексиката се заменя почти изцяло на средно 2000 години. Какво реконструират всъщност лингвистите? Нещо хипотетично :). Ами всеки език на практика произлиза от някакви други :). Единици са изолираните като баския примерно. Така че...
Знам, че се изучават езикови семейства, родствата и разликите между тях, но това не е достатъчно.
Развиването на европейското езикознание в момента е в задънена улица. Може би сам го виждаш.
цитирай
3. notfun - ...стига с това, дуално...Примитивие..)
06.10.2022 12:15
я моля,да ми кажеш нещо, , марине...
защо, бог, ''забрани'' Кулата на ВАВИЛОН..м?

няма нужда от цитиране, на безкрайни факти..
важни са Условията, Генезиса
или, Изворът, и Причината..
така, мисля аз...
хубав ден..
цитирай
4. sorossadistfucking - Очаквам с интерес коментара на Леон2
06.10.2022 17:16
Защото гледа всеки казус от различни ъгли, плюсове и минуси, което ни дава храна за допълнително осмисляне...
цитирай
5. kvg55 - mt46,
06.10.2022 20:44
Сложно е с езиците. Изобилието и разнообразието на езици е изумително.
Затова си мисля, че генезисът на човекоподобната маймуна в човек не е бил само на едно място.
цитирай
6. mt46 - Българският език е един от многото славянски езици...
06.10.2022 23:42
shtaparov написа:
Имаш предвид един измислен хипотетичен "език",който всъщност е прекръстен Български!

цитирай
7. mt46 - Откъде ги измисли тия 2 хиляди години? Как ги изчисли?... :)
06.10.2022 23:52
dobrodan написа:
В индоевропейските езици лексиката се заменя почти изцяло на средно 2000 години. Какво реконструират всъщност лингвистите? Нещо хипотетично :). Ами всеки език на практика произлиза от някакви други :). Единици са изолираните като баския примерно. Така че...
Знам, че се изучават езикови семейства, родствата и разликите между тях, но това не е достатъчно.
Развиването на европейското езикознание в момента е в задънена улица. Може би сам го виждаш.

Основните неща в индоевропейските езици са проучени... В Европа хуманитарните науки са на доста високо равнище. Какво да желаем повече?...
цитирай
8. mt46 - Човек не може да разбира от всичко, но поне може да се ограмоти за обща култура...
06.10.2022 23:57
sorossadistfucking написа:
Защото гледа всеки казус от различни ъгли, плюсове и минуси, което ни дава храна за допълнително осмисляне...

Езикознание не значи знаене на езици. То е съвкупност от езиковедски науки – фонетика, морфология, лексикология, синтаксис и т. н.
цитирай
9. mt46 - Да, много е сложно!... Затова си има специалисти...
07.10.2022 00:00
kvg55 написа:
Сложно е с езиците. Изобилието и разнообразието на езици е изумително.
Затова си мисля, че генезисът на човекоподобната маймуна в човек не е бил само на едно място.

цитирай
10. dobrodan - Да ти извадя цитат от Олжас?
07.10.2022 19:43
Или послъгва, смяташ?

"Правото на грешка


Февруарска вечер от 64-та година, звъня от хотел "Москва". След 20 минути влизам в преддверието на номер 17, Лаврушински переулок. В. В. ме заведе в кабинета си. Топъл, полумрачен кабинет на учен. Поговорихме за времето навън (предстоеше буря). Той попита с какво се занимавам сега и реших, че няма нужда да чакам за друг повод в процеса на разговора ни. Бързах, хъмках и му съобщих, че сега се интересувам от проблема на тюрко-шумерските езикови контакти. Посочих няколко примера. В. В. слушаше, наклонил голямочелата си глава.
- Шумери - каза В. В. - и тюрки. Не се римува. Мислех, че ще ми разкажете за нова стихосбирка. Признавам, огорчихте ме. Макар това да е похвално - да се интересуваш и от друго. Знаете ли коя е най-древната славянска дума? Запомнете я - това е "есть". Каква е възрастта й? Не повече от 2000 години. Останалите думи са се разрушили, видоизменили дотолкова, че ако (нека пофантазираме) успеем да открием паметник на праславянската литература, да кажем от първи век от н. е., то уверявам Ви, бихме срещнали в него само една позната дума - есть. Науката е установила твърдо, че думите не издържат на изпитанията на времето. Те се развиват, губят и придобиват нови звуци, изменят смисъла си. Времето не стои на едно място и езикът е в постоянно движение. Съгласен ли сте? Шумерският език е възникнал примерно в четвъртото хилядолетие преди новата ера. Последните писмени паметници, имам предвид шумерските силабарии, се отнасят към VI век пр. н. е. Сравнението им с първите паметници показва как в продължение на хилядолетията се е видоизменяла лексиката."

Индоевропейските езици смачкват думите, Марине. Гласните си влияят една на друга. До неузнаваемост.
Ако помниш, давал съм примери от латинския език.
Цели изрази стават на една дума.

Това е част от разговора на Сулейменов с виден по неговите думи руски езиковед.

Нека още малко.

" Индоевропейските езици са преживяли по-сложна история от тюркските. Това се е отразило в морфологията им. Езикът на скандинавските рунически паметници отпреди хилядолетие и половина вече не е разбираем даже за германистите. За двеста години не е прочетен нито един паметник. Текстът на тюркските епитафни епоси от същия период звучи като днешната жива реч. Изводите си за остаряването на думата лингистите правят от наблюденията си по развитието на индоевропейската лекскика и са разпространили това си убеждение върху всички езици, без да вземат предвид оригиналните особености на тяхната история."

" Индоевропейските езици в сравнение с тюркските са по-фузивни. Фузия наблюдаваме и в аглутинативните езици, в частност монголските и тюркските. В тюркските езици обаче аглутинативността е правило, а фузията – изключение. В индоевропейските е точно обратното. Представете си изпълнението на опитен пианист и начинаещ. Сръчният при всякаква скорост на свирене ще акцентира всеки звук, като удари с пръст само по един клавиш. Начинаещият ще натиска два клавиша заедно. До-ре е формулата на аглутинативността. Начинаещият ще улучва с пръста си два клавиша наведнъж и ще получи съчетание от звуци – дре. Това е образната формула на фузията.
Аглутинацията способства за запазването на думата. Фузията я разрушава."

"Посоката на развитие на новородената наука била определена чрез тази формула.

Кое е главното в неговото изказване: 1) сходството не е само в корените, но и в някои граматични форми не може да бъде резултат от случайност, 2) това е родство на езици,
произлизащи от един общ източник..

Филип Бон (1791-1867 г.) последвал декларацията на Джоунс и изследвал по сравнителния метод спреженията на основните глаголи в санскрит, гръцки, латински и готски (1816 г.), като съпоставил както корените, така и флексиите.

Датският учен Р-К. Раек (1787-1832 г.) всячески подчертава, че лексикалните съотношения между езиците не са надеждни, много по-важни са граматичните съответствия, защото заимстване на словоизмененията и в частност на флексиите „никога не се случва“. Предположенията на Джоунс са доразвивани от последователите му до категорични твърдения.

От купищата езици в света накрая била отделена индоевропейската група, в която влезли всички европейски (без унгарския и финския), ирански и индийски езици.
Тя била създадена по следната груба схема: някои латински и гръцки граматични елементи приличат на санскритските, келтските и готските приличат на латинските, латинските – на славянските и т. н.

Защо първите лингвисти са смятали, че лексикалните съвпадения не са достатъчен аргумент за установяване на езиково родство?

Подробното съпоставяне на езиците, оказали се родствени, показало поразително разминаване в лексиката. Намерили обяснение: в езика, оказва се, има ядро – основен речников фонд и обвивка – речников състав, който в течение на две хилядолетия може да бъде напълно заменен дори и в близкородствените езици. Към неизменния основен фонд били отнесени общи за мнозинството „индоевропейски“ езици термини, съставящи според данните от математическата лингвистика „обикновено не повече от 1-2% от целия речник“ (1).

„Като материал за сравнение могат да служат само думи, изразяващи най-старите и най-устойчиви понятия – думи от основния речников запас, съставляващи обикновено не повече от 1-2% от целия речников фонд. Както установи математическата лингвистика, дори и от този основен запас средно 15% за хилядолетие отмира и бива заменен с друг. Видимо по тази причина не е възможно да установим родство например на шумерския език с някой от съвременните езици – моментът на разминаване се отнася за твърде далечни времена“ (2).

"Речниковият състав или 99% от речника според тази теория се разрушава напълно в кратки срокове. Ако вярваме на мастития В. В. - за две хилядолетия. "

Е, мисля, че е достатъчно.

Кога ще прочетеш "Аз и Я"?

:):):):):)!
цитирай
11. mt46 - Добродане, пак ме баламосваш!... :)
09.10.2022 00:02
dobrodan написа:
Или послъгва, смяташ?

"Правото на грешка


Февруарска вечер от 64-та година, звъня от хотел "Москва". След 20 минути влизам в преддверието на номер 17, Лаврушински переулок. В. В. ме заведе в кабинета си. Топъл, полумрачен кабинет на учен. Поговорихме за времето навън (предстоеше буря). Той попита с какво се занимавам сега и реших, че няма нужда да чакам за друг повод в процеса на разговора ни. Бързах, хъмках и му съобщих, че сега се интересувам от проблема на тюрко-шумерските езикови контакти. Посочих няколко примера. В. В. слушаше, наклонил голямочелата си глава.
- Шумери - каза В. В. - и тюрки. Не се римува. Мислех, че ще ми разкажете за нова стихосбирка. Признавам, огорчихте ме. Макар това да е похвално - да се интересуваш и от друго. Знаете ли коя е най-древната славянска дума? Запомнете я - това е "есть". Каква е възрастта й? Не повече от 2000 години. Останалите думи са се разрушили, видоизменили дотолкова, че ако (нека пофантазираме) успеем да открием паметник на праславянската литература, да кажем от първи век от н. е., то уверявам Ви, бихме срещнали в него само една позната дума - есть. Науката е установила твърдо, че думите не издържат на изпитанията на времето. Те се развиват, губят и придобиват нови звуци, изменят смисъла си. Времето не стои на едно място и езикът е в постоянно движение. Съгласен ли сте? Шумерският език е възникнал примерно в четвъртото хилядолетие преди новата ера. Последните писмени паметници, имам предвид шумерските силабарии, се отнасят към VI век пр. н. е. Сравнението им с първите паметници показва как в продължение на хилядолетията се е видоизменяла лексиката."

Индоевропейските езици смачкват думите, Марине. Гласните си влияят една на друга. До неузнаваемост.
Ако помниш, давал съм примери от латинския език.
Цели изрази стават на една дума.

Това е част от разговора на Сулейменов с виден по неговите думи руски езиковед.

Нека още малко.

" Индоевропейските езици са преживяли по-сложна история от тюркските. Това се е отразило в морфологията им. Езикът на скандинавските рунически паметници отпреди хилядолетие и половина вече не е разбираем даже за германистите. За двеста години не е прочетен нито един паметник. Текстът на тюркските епитафни епоси от същия период звучи като днешната жива реч. Изводите си за остаряването на думата лингистите правят от наблюденията си по развитието на индоевропейската лекскика и са разпространили това си убеждение върху всички езици, без да вземат предвид оригиналните особености на тяхната история."

" Индоевропейските езици в сравнение с тюркските са по-фузивни. Фузия наблюдаваме и в аглутинативните езици, в частност монголските и тюркските. В тюркските езици обаче аглутинативността е правило, а фузията – изключение. В индоевропейските е точно обратното. Представете си изпълнението на опитен пианист и начинаещ. Сръчният при всякаква скорост на свирене ще акцентира всеки звук, като удари с пръст само по един клавиш. Начинаещият ще натиска два клавиша заедно. До-ре е формулата на аглутинативността. Начинаещият ще улучва с пръста си два клавиша наведнъж и ще получи съчетание от звуци – дре. Това е образната формула на фузията.
Аглутинацията способства за запазването на думата. Фузията я разрушава."

"Посоката на развитие на новородената наука била определена чрез тази формула.

Кое е главното в неговото изказване: 1) сходството не е само в корените, но и в някои граматични форми не може да бъде резултат от случайност, 2) това е родство на езици,
произлизащи от един общ източник..

Филип Бон (1791-1867 г.) последвал декларацията на Джоунс и изследвал по сравнителния метод спреженията на основните глаголи в санскрит, гръцки, латински и готски (1816 г.), като съпоставил както корените, така и флексиите.

Датският учен Р-К. Раек (1787-1832 г.) всячески подчертава, че лексикалните съотношения между езиците не са надеждни, много по-важни са граматичните съответствия, защото заимстване на словоизмененията и в частност на флексиите „никога не се случва“. Предположенията на Джоунс са доразвивани от последователите му до категорични твърдения.

От купищата езици в света накрая била отделена индоевропейската група, в която влезли всички европейски (без унгарския и финския), ирански и индийски езици.
Тя била създадена по следната груба схема: някои латински и гръцки граматични елементи приличат на санскритските, келтските и готските приличат на латинските, латинските – на славянските и т. н.

Защо първите лингвисти са смятали, че лексикалните съвпадения не са достатъчен аргумент за установяване на езиково родство?

Подробното съпоставяне на езиците, оказали се родствени, показало поразително разминаване в лексиката. Намерили обяснение: в езика, оказва се, има ядро – основен речников фонд и обвивка – речников състав, който в течение на две хилядолетия може да бъде напълно заменен дори и в близкородствените езици. Към неизменния основен фонд били отнесени общи за мнозинството „индоевропейски“ езици термини, съставящи според данните от математическата лингвистика „обикновено не повече от 1-2% от целия речник“ (1).

„Като материал за сравнение могат да служат само думи, изразяващи най-старите и най-устойчиви понятия – думи от основния речников запас, съставляващи обикновено не повече от 1-2% от целия речников фонд. Както установи математическата лингвистика, дори и от този основен запас средно 15% за хилядолетие отмира и бива заменен с друг. Видимо по тази причина не е възможно да установим родство например на шумерския език с някой от съвременните езици – моментът на разминаване се отнася за твърде далечни времена“ (2).

"Речниковият състав или 99% от речника според тази теория се разрушава напълно в кратки срокове. Ако вярваме на мастития В. В. - за две хилядолетия. "

Е, мисля, че е достатъчно.

Кога ще прочетеш "Аз и Я"?

:):):):):)!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19158939
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148915
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031