Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2023 23:23 - Как един германец вижда Русия. Спомени на Дитер Хорнеман за СССР, мавзолея на Ленин, зараждането на украинската криза и др.
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3515 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 01.02.2023 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Наскоро Дитер Хорнеман, свещеник от Християнската общност в Прин-ам-Кимзее в Бавария публикува на страницата на общността своя дневник за дейността си по разпространяване на антропософията и организиране на Християнски общности в бившия СССР, Русия, Украйна и други бивши съветски републики. Започвайки от 70те години на ХХ век до наши дни, Дитер Хорнеман има над 200 посещения в бившия СССР и познава живота преди и след падането на социализма. Записките му освен, че описват личните му преживявания и срещи и разкриват огромната му дейност по изграждането на азова култура в земите на бъдешата шеста културна епоха, са и ценен източник на информация за живота в Русия и зараждането на конфликта с Украйна. Целият дневник може да се види тук https://christengemeinschaft-chiemgau.de/die-anfaenge-der-christengemeinschaft-in-russland-und-der-ukraine-erlebnisberichte-von-dieter-hornemann/ 

   image
                                     Дитер Хорнеман (род. 1946 г.)

В началото на седемдесетте години в Москва около инженера Генадий Бондарев възниква кръг от млади хора, които се посвещават на изучаването на антропософията. С посредничеството на омъжената в Германия московчанка Ирина Фишер-Роде в началото на 1976 г. в кръга идва директорът на семинарията в Щутгарт Фридрих Бенеш. Посещението му оставя незаличимо впечатление там. Той не искаше да продължи контакта сам и ме помоли да го направя вместо него. Така се стигна до първото ми посещение от 31 октомври до 4 ноември 1976 г.при което като бях придружен от моя приятел лекар Херман Лаубок. - Вече бях ходил веднъж в Москва и Ленинград през 1968 г. заедно с Хелга Тоцек, когато участвахме в студентска екскурзия. Заставайки за пръв път на Червения площад, знаех точно, че не съм тук за първи път. Това беше много ясно усещане.  

През 1976 г. носехме куфари, пълни с книги на Рудолф Щайнер, поръчани от Москва чрез г-жа Фишер-Роде. В куфара ми на дъното имаше култови одежди, увити в бяла кърпа, защото г-жа Фишер-Роде беше обещала в Москва, че ще кръстим едно дете. Самолетът на "Аерофлот" във Франкфурт беше почти празен. Издигнахме се над облаците в ярко слънце. Херман имаше със себе си фотоапарат “Полароид”. Техническо чудо, което видях за пръв път. Направих снимка на една стюардеса с него и й я подарих. Скоро след това дойде втора стюардеса и също поиска да се снима. След тези приятни моменти дойде един неприятен. На митницата имаше много хора и един по един те бяха щателно претърсвани. Преди мен някои преминаха безпроблемно, но аз трябваше да отворя куфара и чантата си. Многото книги от един и същи автор бяха инспектирани враждебно. Протестирах, че всичко това не е за никаква политика, а просто философска литература. Вторият повикан служител се оплака, че това е религиозна, а не само философска литература. Отговорих, че философията и религията са тясно свързани, напр. при Толстой, Достоевски, Соловьов. Многото шоколадови бонбони, кафе, какао и др. също предизвикаха въпроси. Казах, че това са подаръци. "За кого?" "За някого." Всичко беше претърсено внимателно, така че колкото по-надълбоко ровеха в куфара, толкова повече се притеснявах какво да кажа като обяснение за култовите одежди, увити в платно. Едва ли биха ги взели за нощници. Но чудото се случи, дрехите бяха извадени и поставени до куфара. "Можете да опаковате отново."

В Москва валеше сняг, температурата беше -1 градус. Искахме да се обадим на Генадий на телефонния номер, който ни беше даден. Но телефонът не работеше, така че се отправихме към дома му. Не успяхме да вземем такси. Затова взехме метрото до станция "Кутузовская", а след това автобуса. Снегът валеше все по-силно и по-силно. В автобуса се заговорих с един мъж. Той беше океански риболовец и беше видял много от света. Една чудесна бабка слезе с нас и ни показа къщата. Улица “Давидовская” 28. Позвънихме на апартамент номер 3. Имената не бяха изписани на апартаментите. Генадий отвори вратата. Чернокос, среден на ръст мъж с приятелски очи. Той ни помоли да влезем. Очакваха ни, но тъй като бяхме закъснели, другите приятели вече се бяха прибрали, а жена му Женя имаше нощна смяна като медицинска сестра. Той ни разказа за певеца Пьотр Стачик, как след един концерт е бил отведен в полицията, а оттам - в психиатрична клиника. След това ни разясни колко важно е антропософията да не се смесва с нищо политическо. "Те знаят колко опасна е за тях антропософията. Но не ни затварят заради това, за да не стане още по-популярна. Ако им дадем претекст, те веднага ще го използват.” 

Генадий ни заведе до автобуса и се уговорихме да се срещнем на следващия ден в 14:00 ч. Нощта в хотела беше кратка. Човек почти не можеше да говори, защото имаше чувството, че всичко се подслушва. Понеделник започна с пазаруване в ГУМ и разглеждане на някои от църквите в Кремъл. След обяда отидохме до Генадий с такси. Проведохме приятен разговор с шофьора. Неговата "Волга" била на 317 000 км. Шофирал я от година и половина. Истинската му професия била инженер, но печелел повече като таксиметров шофьор. Малко преди да стигнем до адреса, той ме попита: "Добър шофьор ли съм?" По отношение на хората от Запада руснаците се чувстват като ученици спрямо учителя.

22 - 26 март 1979 г.
По време на една разходка Генадий ми каза: "Ленин и Троцки са изпратени от масоните, за да подготвят Русия за световната икономика. От друга страна, йезуитите насърчават Сталин с цел да изолират Източна Европа от американизма, за да се създаде резервоар от духовни сили за бъдещето на Католическата църква. Папа Йоан Павел II казал през 1979 г. при първото си пътуване до Полша: "Искам да притисна всички славяни до сърцето си". Хрушчов бил според Генадий също изразител на американските намерения, както и Брежнев. Какво ли ще последва сега?

   image

Вляво са най-големите руски антропософи Генадий Бондарев и Сергей Прокофиев, снимани от Дитер Хорнеман

Сега настъпи тригодишно прекъсване, тъй като не получих разрешение да пътувам. Бях станал "известен" в Съветския съюз, без да го осъзнавам. Там бяха публикували статията “Мистицизмът в служба на антикомунизма". В нея твърдяха, че класическият “опиум за народа", религията, бил отслабнал и че капиталистите били измислили нещо ново, а именно антропософията. Следваше едно - отчасти правилно, отчасти погрешно - изложение на историята на антропософията в Русия. В него ставаше въпрос и за мен, а именно, че съм бил изпратен от Дорнах през 1976 г., "за да реактивирам старите антропософи". Ефектът от тази "слава" щях да усетя при следващото си посещение след три години.

От 20 до 24 октомври 1982 г. успях да направя още едно пътуване до Москва. Този път бях придружен от моята колежка Мари-Франсоаз Кювилие. Още на границата ме извадиха от групата и ме претърсиха щателно. За щастие нямах нищо подозрително в себе си, освен, както обикновено, известен брой рубли в туба шампоан. Отворих я отзад и пъхнах в нея рубли, увити в целофан. "Парите не миришат", казваше моят приятел Херман. Курсът на рублата по онова време беше 3,60 германски марки, докато една рубла, купена в Германия, струваше само 60 пфенига.

Настроението сред населението ми се стори много по-потиснато. Постоянно ни следяха. Когато влизахме в някоя кооперация, на отсрещната страна имаше две незабележими фигури, които на излизане ни следваха също толкова незабележимо. 

По време на едно посещение в апартамента на Сергей Прокофиев той ми показа своята "работилница" - рафт с книги на Рудолф Щайнер, от които произвеждал нови книги, като правел извадки. Направихме хубава обща снимка. Мари-Франсоаз ме попита след посещението при него: “Не е ли станал малко надменен?” Във всеки случай, славната обиколка за изнасяне на лекции в Западна Германия не му се е отразила много добре. В Щутгарт той говори в аудиторията на валдорфското училище пред 1000 души. Това беше сензация. В негова чест Елзе Клинк изпълни солова евритмия. Витаеха фантазии за предните му инкарнации. Защо ние антропософите сме толкова жадни за сензации?

......
Заедно със съпругата ми се присъединих към групата на младежките представители и дойдохме в Москва на 23 октомври 1987 г. след петгодишно прекъсване. За щастие връзката не беше прекъсната. Отново срещнах много стари приятели. Настроението беше обнадеждаващо благодарение на перестройката.  

В Душанбе и Ташкент беше много интересно. Ясно личеше, че сме извън християнската културна сфера. Особено впечатление ми направи краткото пътуване до планината Тиеншан. Там имах много силно преживяване на елементарни същества, които не искат ние хората да сме в тяхното царство. Имахме и трогателна среща в едно немско училище, което беше изключително гостоприемно. По това време в централноазиатските републики все още имаше много германци, които са били насилствено преселени там от района на Волга по време на войната. Учителите обаче говореха някакъв немски, който ние почти не разбирахме. В Ташкент исках да си купя нар на пазара. Когато започнах да се пазаря с продавача, други търговци надойдоха от всички страни, за да гледат. Това ми направи силно впечатление за една неиндивидуализирана групова душевност

28.7.1990 г.
В мавзолея на Ленин. Охранителите вече не го приемат толкова сериозно, колкото преди. Но впечатлението все пак е шокиращо. Как такова нещо е могло да се превърне в реалност! Това е възможно само в православната културна област, където в много църкви се съхраняват мощи на светци. 

Вечерта Саша и Олег идват на гости. Те са последните оцелели работници от нощта на аварията в Чернобил. Искат да разсеят впечатлението, че за инцидента са виновни някакви пияници. През нощта те са извършвали рутинен стрес тест както винаги. Защо системата е излязла от контрол, никой не може да каже и до днес. Тази техника в крайна сметка е неконтролируема. Във всеки случай не става дума за небрежност. Те казват, че дължат на паметта на починалите си колеги да заявят ясно това. Поканихме ги да се присъединят към нас за нашата служба. Тъй като бяха много развълнувани от песента, която изпяхме за тях в знак на благодарност, те приеха с удоволствие. Единият почина скоро след срещата ни, а другият дойде отново за една церемония по ръкополагане по време на следващото ми посещение и почина скоро след това. По този начин Християнската общност също влезе в по-близък контакт с това трагично събитие.
......

От десетилетия на Червения площад в Москва, в непосредствена близост до Кремъл, се провежда своеобразен "анти-култ". Почитането на Възкръсналия Христос в Православната църква е заменено с култ към трупа на Ленин. Пред мавзолея, всеки час през деня и нощта, охраната се редува със строги правоъгълни движения, марширувайки с високо вдигнати изпънати крака. С голяма прецизност, от 10 до 13 ч., по време на "часовете за посещения", посетителите се придружават от петдесетина милиционери и охранители, които ги привеждат във външна поза на благоговение. Никой не може да държи ръцете си в джобовете, палтата трябва да са закопчани и т.н.преди да се спуснем по многото стъпала в гробницата с форма на пирамида... В Москва се чуват все повече гласове с публични искания Ленин да бъде погребан. Може ли да има истинско обновление на Русия, докато в центъра на Москва се извършва този култ към трупа?

23 март 1991 г.
За съжаление ме хвана московският грипен вирус, за който се говори постоянно през последните дни. Надявам се, че все още мога да се справя с всичко. По обяд се срещам с няколко деца в клуба “Аристотел, за да подготвим неделната служба за децата, планирана за утре. Утре тя ще се проведе за първи път в православната култура. Това е толкова важно, защото е акт, който събужда мисленето. Досега мисленето в религиозната сфера не имало място в Русия; изисквала се е вяра. Човек е призован да остане винаги дете в религията. Не напразно православният духовник, който напътства миряните, се нарича "отец". И ако искаш да си истински християнин, трябва да имаш такъв "отец" и да не решаваш нищо без негово съгласие. Затова е разбираемо, че за 14-годишните не е предвидена конфирмацияПри нас неделната служба за децата е надочена към това те да станат независими, за което необходимото условие е пробуденото мислене. 

 
  image

"Нашето символично погребение на Ленин, което по-късно предизвика толкова много шум. На хълмовете на Ленин с изглед към Москва."

Прощаване с Ленин, февруари 1994 г. 

На 4 ноември беше осветена Казанската катедрала на Червения площад в Москва. Навремето Сталин я е разрушил, за да може през мястото да преминават танкове по време на военните паради. През лятото катедралата беше възстановена в съответствие с оригинала и осветена от патриарх Алексей на 4ти ноември. Голямо множество в църквата и извън нея слушаше песнопенията на литургията, предавани по високоговорители. Срещу катедралата, пред мавзолея на Ленин, се извиваше огромна опашка от хора, които искаха да се спуснат отново в гробницата. Повечето от тях с очакването, че това вероятно ще е за последен път. След разпускането на парламента в началото на октомври президентът Елцин нареди да се прекрати смяната на караула пред мавзолея. След почти 70 години смяна на караула, на всеки час през лятото и на всеки половин час през зимата, това вече приключи. Беше изключително зловещо да наблюдаваш безмилостната сериозност и почти нечовешката прецизност, с която функционираше тази охранителна машина. Тялото на основателя на държавата се пазеше като най-голямата светиня. Милиони добросъвестни руснаци се отправяха на поклонение на Червения площад в Москва, за да отдадат почит на трупа на Ленин. Това почитание се е възпитавало още от детството. По много впечатляващ начин Чингис Айтматов описва в разказа си "Първият учител" детското преклонение, отгледано от болшевишката държава, с което се е злоупотребявало по много начини, за да се запази властта. Сега за мнозина светът на детската вяра и идеали е рухнал. Събудени грубо, те с ужас виждат на кого са служили.

Когато в началото на октомври приключва последната смяна на караула, двамата охранители изчезват в мавзолея. Гробницата ги поглъща, а заедно с тях и мечтите и надеждите на много доверчиви хора.

Но нека да разгледаме постройката на самия мавзолей. Изградена от червен и черен мрамор, тя прилича на египетска стъпаловидна пирамида. От долната част на голям квадрат се издигат все по-малки и по-малки нива, които образуват пет стъпала. Последният етаж се отваря с пет прозореца във всяка от четирите посоки. Това разделение на четири и пет се среща и във вътрешността. След като се спуснем по стълбите, се влиза в черно-червения пламтящ интериор. Там, във висока, правоъгълна стъклена кутия, лежи ярко осветениятмумифициран труп. Покривалото на краката му е сгънато така, че образува петоъгълник. Пространството над него отново се издига на пет степени. Това разделение според числото пет се вижда дори от пръв поглед - над входа са изписани пет букви: ЛЕНИН

Когато караулът се сменя, пред вратата застават петима войници. Двамата предишни, двамата нови и техният водач. Новите охранители винаги идват точно преди да удари камбаната на Спаската кула, най-високата на Кремълската стена. След това изчакват третия удар и със светкавични движения войниците се сменят. Този камбанен звън е много специфичен. Той се понижава с един полутон и особено през нощта звучи доста зловещо. Сякаш отсичат човешка глава, която се търкулва и трополи надолу по стълбите. В последователността на звуковите сигнали отново се среща числото пет. 

Какво е значението на петицата? В традицията откриваме две неща. От една страна, пентаграма като архетип на човешката форма, а от друга -  т.нар. друидски крак, който предпазва от зли духове. Петицата е свързана с най-висшите идеали и в същото време има афинитет към тъмните сили. Това съответства на съветската действителност, над която се извисяваше червената съветска петолъчка. От една страна, тази държава, основана изцяло на материалистическа псевдорелигия, беше импулсирана от идеала за братството (социализъм” идва от socius, другар); от друга страна, презрението й към човека не познаваше граници. В една телеграма, разсекретена наскоро, Ленин пише: "Стреляйте, стреляйте, стреляйте, колкото повече застреляте, толкова по-добре!" Повечето от паметниците на Ленин все още стоят. Но култът към трупа в центъра на властта най-сетне приключи. Големият въпрос е какво ще запълни освободеното място? Всички видове сили се борят помежду си.

Март 1997 г. 
В миналото в Москва почти нямаше витрини, които да стимулират желанието за покупка. Днес към съществуващите стоки непрекъснато се добавят нови. Изведнъж всички забелязват какво им е липсвало отземните "блага". Нужни са им само пари, за да си го купят. От дълбоко замразената торта от Германия през сиренето от Холандия до луксозния автомобил - всичко вече може да се види на витрините. Освен това рекламата се разпространява непрекъснато във всички медии. Дори на ескалатора, водещ към метрото, човек е облъчван от агресивни призиви да си купи едно или друго нещо. Всичко това рязко събужда руския народ от вековните му мечти и високи идеали. "Сблъскваме се с реалността", казва един руски приятел. От една страна, това създава ново качество на съзнанието, а от друга, красивите качества на руската душа - добродушие, вярност, способност да обича - са сериозно застрашени. Азовият импулс със своите сенки, с необуздания си егоизъм, нахлува в необятната Русия от Запад. Това прави още по-важен култът, който освещава и изцелява азовия импулс и който живее в нашата Християнска общност. 

155-то пътуване, лагер в Западна Украйна, 1-17 август 2014 г.

В 10:30 ч. пристигаме в Лвов.  С такси до автогарата. Шофьорът веднага започва да псува руснаците, в Донецк и Луганск бушува война. Това продължава и в автобуса, където до мен седи жена, която говори добре руски. Живяла е една година в Донецк със съпруга си. Тя казва, че конфликтът се е подготвял от дълго време и сега става ясно какво е пушело под земята от дълго време. Основната причина е, че в тази част на Украйна все още е останал старият съветски дух и нищо ново не се е развило. Това съвпада с факта, че нашето движение не е успяло да се утвърди там. В следващия автобус до мен седи студентка по гинекология. Тя разбира руски, но говори само украински. Казва, че много от приятелите ѝ вече са били на война. Всеки мъж на възраст между 18 и 40 години получава призовка, обучава се 1-2 месеца и след това трябва да бъде готов, като може да бъде изпратен на фронта във всеки един момент. 

По пътя често се разменя поздравът Слава Украйни!” на което отговорът е "Героям слава!" Това вече е често срещано явление тук, благодарение на патриотичната вълна. Аз уча нашите, че е много по-добре да викат "Слава на човечеството!" и след това да се отговаря Слава на майките!" На връщане Ярослава ни посреща веднага със "Слава Украйни!" Тя е напълно завладяна от патриотизма. Това се изразява и във факта, че говори с всички изключително на украински език, въпреки че не всички го разбират. 

25.11.2017 г.   
Днес е ден на възпоменание за жертвите на насилствената колективизация в началото на 30-те години на миналия век, когато милиони хора в Украйна губят живота си. За съжаление антируската пропаганда веднага се свързва с честването. Това се представя като геноцид над украинците от страна на "злите" руснаци. 

Онзи ден четох статия за това, че преди няколко дни трима грузинци се появили по италианската телевизия и признали, че на 20ти февруари 2014 г. са били сред снайперистите на Майдана, които са стреляли по демонстранти и полицаи от хотел "Украйна". Те твърдят, че са били подстрекавани към това от ултрадесните участници в Майдана с цел да предизвикат максимално объркване. Поне е постигнат желаният ефект - смяна на режима! Публикувах сведението във фейсбук с въпроса "Това хвърля ли светлина върху ситуацията?" В стаята на учителите във Валдорфското училище имах достъп до интернет и видях, че моята скъпа колежка Ярослава реагира яростно на поста миНали е пламенна патриотка. Но жалко, че тя изразява отрицателните си емоции толкова публично. Разбира се, тази изповедако е вярна, обръща официалното изявление на новото украинско правителство с главата надолу.  Те твърдят, че старото правителство е наредило на снайперистите да стрелят, обаче не са представили никакви доказателства за това. А резултатът от смяната на режима по-скоро говори против това твърдение. 

27 април 2018 г.
Лекцията ми "Очакваната страна", за която се подготвях много дълго и задълбочено, премина много добре. Люда превеждаше на украински. Успях да обясня особеностите на геологията в пространството на Киевска Рус - от края на Карпатите до Урал. В Подолието се появява кристална подоснова, която иска да изпрати светлинни импулси в целия този огромен район на шестата културна епоха. По време на подготовката ми стана ясно колко безсмислено е да се иска отделяне на Украйна от Русия и каква важна роля има този район за цялото източнославянско пространство.

2018 г.
В Украйна влезе в сила нов закон, който силно ограничава руския език. Например, заплашват ви до три години затвор, ако напишете "Киев" вместо "Киив" и т.н. Публикувах новината във фейсбук и написах коментар за нея. Това предизвика буря от хейт, над 300 коментара. За съжаление сред нашите антропософски приятели в Украйна се е разпространил някакъв национализъм с мистичен привкусВече не се говори на руски, а на украински - общият враг, боядисан в най-черни цветове, ги обединява.  За жалост нашите две свещенички, Ярослава Блек-Терлецка и Татяна Майданюк, са бойни патриотки, които не се поколебаха да се нахвърлят публично върху мен в отговор на моя коментар.

На връщане виждам голям предизборен плакат със следния текст на украинския президент: 

- Армия

- Език 

- Вяра.

Това означава: Въоръжаване на Украйна, превръщане на украинския език в държавен и вяра като неясен събирателен термин. Тъжно! Вяра, надежда и любов” би ми харесало много повече!

5.4.2019г.
Моята лекция "Русия и Украйна - какво може да ни каже геологията на Европа за шестата културна епоха" беше обявена във фейсбук и предизвика истинска буря. Няколко души от нашата Християнска общност в Киев не могат да чуят думата "Русия", без да избухнат. Особено ме притеснява фактът, че двете ми колежки Ярослава Блек и Татяна Майданюк се настройват към мен и ме презират като предполагаем поддръжник на Путин, особено Татяна. При това би трябвало да са ми благодарни за много неща.  

13.8.2022 г. 
Сред киевските антропософи от 2014 г. насам се появи мнението, че Украйна ще намери своя национален дух, само ако всички преминат към употребата на украинския език, докато аз мисля, че това би било крачка назад и спецификата на Украйна се състои точно в това, че хората не са залепнали само за един език.

 




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824381
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031