Този странна фамилия носеше офицер от щаба на Ямболската дивизия!  Ако не се лъжа ,беше неин зам. командир и отговаряше за артилерията! Впрочем, комендантът  на дивизията също имаше фамилия, свързана с фауната- Зурлев!. Свинаров, заедно с неговия син , са били предложени на царя, да оглавят военното министирство! Но като видял имената им ,царят отсякъл, разбираемо, че един от тях е достатъчен! И така Зурлев  Младши не стана зам. министър
Полковник Шилев беше едър мъжага! Независимо, че ни беше пряк началник, рядко се мяркаше в полка! Пък и неписаното правило беше, да отбягваш среща с такива, които по начало си търсят работа с подчинените! Веднага, колкото и да  не ти се иска,  ,ще ти намерят някаква неприятна работа и ще проклинаш момента ,в който са те срещнали!
Нямам лош, пряк спомен от този човек !Впрочем , единственият ми среща с него беше в последния ден,  реално,  на пребиваването ми в Ямболската дивизия! Старшини -школниците се бяхме качили на камион и очаквахме отпътуването му за Червен! Отивахме на селскостопанска бригада, до уволнението ни! Бяха ми предложили да остана, но перспективата да давам наряд през ден с макетата не ми хареса и отказах А влечеше ме и Червен....
Но, докато чакахме, мина полковник Шилев Подмина ни , но нещо го заингригува и се върна Огледа ни внимателно и ни запита накъде сме се запътили и за какво? Обяснихме му и той направо изригна в неудържим смях:
-Ха, ха, фазани отиват на бригада! Бягай работа, че идат!
Заразителен смях и ние се разсмяхме! На този, който е вярвал, че ще свършим работата на селяните там! Фазани ни наричаха заради русенските чорапи " Фазан", които носехме ,ча разлика от партенките на войниците Естествено, че в омразата си, войниците ни  го бяха измислили!
Както и да е ,свършихме работа, даже там разбрах накъде отиват нещата! Когато на полето ниее бяхме само , работещите, а на ,селската спирка за автобуси чакаха  много хора, да заминат  за  Русе, вместо  за полето?!

С полковник Шилев се видях още веднъж, няколко години по- късно, в Ловеч Бях изпратен, вече като запасен на преподготовка в школата за месец и се оказа ,че той е  неин началник! Тук вече му се обадих, с цел да го попитам, дали има връзка с Шилеви от Горяма Конаре- Съединение? Можеше да се допусне, че напомнянето за Ямбол, няма да му е приятно, но пък аз нямах друг повод ,за да го заговоря Каза с неприязън, че съдбата на военните е такава, да ги местят!?  И на мен ,поради неуместността на въпроса  , ми мина желанието да го разпитвам Впрочем сам си отговорих, че със сигурност, поради редкостта на фамилията и това, че притежава висш военен чин, няма начин да не произхожда от тази известна и заслужила към България фамилия! Полковници не ставаха случайни хора!

Имах предвид Петър Шилев, председателя на революционния комитет в Голямо Конаре, днес Съединение, организирал о осъществил реално Съединението в Пловдив! В неговия дом е отседнал Продан Тишков, кръстен от Захари Стоянов -Чардафон Велики! Неговата племенница Недялка Шилева е Голямоконарската Райна Княгиня , ушила и носеща знамето на Съединението !Петър Шилев е бил след Съединението виден общественик, депутат няколко пъти/ но не 33 години/, кмет на Пловдив !А и днес от рода му има депутаат на Герб, с неговата фамилия! Кръвта вода не става!

Съдбата ме отправи в Съединение, служебно! Вече твърдо решен, да разкрия загадката с полковник Шилев Имаше цех там,  за пластмасови бутилки! Възникнал проблем, обърнали се към Комбината за помощ И ръководството изпрати мен Ходих няколко пъти, за по един работен ден, бях твърдо решен, да разбера, полковникът оттам ли е?
Но работата така ме грабваше, че нямах време дори да разгледам градчето Оставаше за следващия път и накрая, той не се състоя Свърших работата и нямаше нужда от ново ходене

После търсих къде ли не, насочиха ме към военни архиви, което ме отказа от раз, да се занимавам!  Дивизията в Ямбол , теренът и е като бойно поле, нея отдавна я няма! И ми се къса сърцето, дори да минавам оттам!
Колко бързо е затрита историята и то съвсем съвременна! Какъв живот кипеше в нея? А сега кипят алчни интереси за заграбване на площите й , в близост до култовия хълм " Боровец"
За себе си реших, вместо да понасям поредни разочарования, да не се занимавам повече Полковникът е от рода, няма друга възможност!
И толкова!

Трябваше да си поне от семейство на активни борци, защото на тия от семействата на пасивните :):):) не им се очертаваше кариерен ръст, дори и да са добри командири.
За военните не ми се спомня. Умните хора сред тях хич не бяха много. Поне от тези, при които служих. При истинска война нямаше да оцелеят и първия час. Армията ни беше под ръководство от съветски тип, не знам дали си добре запознат какво значи това.

1. dobrodan - Да, полковници не ставаха случайни хора :):):).
20:13
Трябваше да си поне от семейство на активни борци, защото на тия от семействата на пасивните :):):) не им се очертаваше кариерен ръст, дори и да са добри командири.
За военните не ми се спомня. Умните хора сред тях хич не бяха много. Поне от тези, при които служих. При истинска война нямаше да оцелеят и първия час. Армията ни беше под ръководство от съветски тип, не знам дали си добре запознат какво значи това.
цитирай

Изтрий

Да, за активните си прав! Военната професия се предаваше по наследство Но бързо се ориентираха синчетата им към по- интересни неща от пагони Външни организации, дипломация и тем подобни сладки длъжности! Мога много да кажа по темата Спомням си в школата, на стрелби Стрелях с един от такова коляно Капитанът стоеше между нас Беше кибритлия, иначе атлет Западен оэфицер не би му бил равен По едно време взе да налага другия по главата -с каска беше , а мен хвалеше за стрелбата! После видяхме защо, аз по-точно !Стрелбата му беше сватбарска Като се върнах, другия се закани ,че капитанът скоро ще види откъде изгрява Слънцето
Казах му да забрави случилото се Капитанът се е самонаказал, него не го боли главата, но на капитанът ръката му се смвива сигурно от болка!
А капитанът беше мъжкар, несправедливо щеше да е, да го накажат!
Та, мамини синчета бяха, общо взето децата им!
Разглезени от незаслужени привилегии!
Но имаше и свестни Познавах такива и особено един приятел, който си отиде рано ,честен, умен, съжалявам и до днес!

Хубава вечер!

2. panazea - Да , България имаше изтъкнати бойци ! Много хубави спомени !
20:29
И аз съм чувала за стойностни полковници !
Може би техните наследници трябва да напишат за своите достойни предци !
Аз съм чувала за полковник Капитански от Пазарджик ! Не го познавах лично , но делата говорят по-красноречиво !
След години срещнахме неговият син. На значката пишеше Капитански и ние го поздравихме и му казахме , че неговият баща бе изтъкнат войн !
цитирай

Изтрий

Безспорно сме имали достойни военни Като капитаните от съединението ,победили генералите от Сърбия! А прогнозите на западните специалисти са били обратни
Боят над турците, заради който те ни уважават и до днес Въпреки ,че нямаме армия! Е и уважението ще е до време, при това положение, да се крепи на стара слава!
Загубили сме основното си предимство-единството, харизали сме го на други ? Основната ни цел е ,този до нас да не успее! друго не ни интересува!
Това е по-- страшно и от предателство!
А от Пазарджишко е най- страшния полк от Балканската война, 27- ми Чепински, наречен уважително от турците-Чапкънски Тяхна е първата атака на нож, от тях идва неправилно преведената фраза - По пет на нож! Родопчани, особен диалект, нищо чудно и така да е прозвучала!
Веднъж един колега изръси една такава дума Веднага му казах какво означава Откъде съм я знаел, той я знаел от курортисти? Попитах го, от Пещера ли са? Падна? Да, как съм разбрал?
Разбрал съм, защото оттам я знам!

Хубава вечер, Тони!

Недялка Шилева–Чардафонова е българска учителка и деятелка на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

5. kvg55 - leonleonovpom2,
21:57
Недялка Шилева–Чардафонова е българска учителка и деятелка на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
цитирай

Изтрий

Да, племенница е на Петър Шилев, на 18 години е и е ученичка в последен клас на гимназията После е съпруга на Продан Тишков- Чардафон и имат деца Но животът с него е сложен, бях писал преди години постинг за него и знам ,че не живеят дълго съвместно!

Лека нощ!

Браво, Адаш, как ме разчувства!
През 1972 г. бях прекъснал следването си във ВМЕИ Ленин София и по тази причина есента влезнах в казармата като редови войник за 2 години с няколко години по – малки от моя набор .
От градския стадион в Ямбол с няколко стотин новобранци и стълпотворение от родители и близки изпращачи, една група от около 40 остригани новобранци ни качиха на един от автобусите и ни подкараха нанякъде без да знаем и ние и изпращачите ни къде ни водят.
След час и нещо автобусът ни стовари в казармите на Грудово.
На огромният горещ плац ни наобиколиха старите кучета, чакащи всеки момент уволнение, и почнаха да точат закани към нас, като разни офицери се разсейваха наоколо.
Внезапно се появи едър възпълен до дебел, но стегнат офицер, и старите кучета се разпръснаха след заканата му, че ще им удължи службата.
Този офицер бе полковник Шилев, командир на артилерийския полк в Грудово, в който цялата ни група от Ямбол щяхме да служим плътно 2 години под командването на полковник Шилев.
Стана ни ясно, че ще служим в кадриран полк, който от пълния му състав от повече от 500 или не зная колко души, ще остане само с част от офицерския си състав и старшините и ние само тия войничета и още двайсетина заварени стари пушки, ще обслужваме техниката и съхранението и.
Преди няколко месеца някакъв майор от щаба на полка избягал със секретни документи в Турция и затова полка не се разформирова, а се кадрира, снема се от редовен боен отчет и остава само за запасни при нужда и редовни запасни обучения.
Дето се казва спукваха ни от наряди, от работа по подръжката, в същото време се обучавахме за редовни артилеристи в състава на една батарея, като водехме и най – редовни занятия и бойни стрелби.
Офицерите и старшините бяха повече от нас войниците, старите войници ни разправяха каква гонка и извращения са падали в редовния полк и от страна на редовите военни, обаче полковник Шилев не даваше на никой да посегне на нас и ни пазеше като баща.
Не зная дали по тази причина от предни години още почти официалното му прозвище бе "Тато"!
Един горещ летен ден ни изкараха двайсетина войника от свободния от наряд войнишки състав, да редим керемиди и други стоителни работи по покрива и плочите на един склад в поделението. Офицерите и старшините – два пъти повече от нас, се излегнаха по сенките около сградата.
По едно време внезапно се появи около постройката Тато, като гордите пред нас военнослужещи едва сварваха да заемат уважително положение пред командира, от когото те всички изпитваха впечатляващо страхопочитание.
– Как е, работите ли, работите ли? – добродушно ги запита Тато.
– Работим, работим, другаюр полковник! – примерно и натегачески отговориха вкупом военните
– Работете, работете – насърчи ги Тато, и като си тръгна подхвърли през рамо ...и да вземете да се качите при войничетата и вие.
Достолепното офицерско и фатмашко съсловие се поразшаваха насам – натам и след малко пак се подредиха и излегнаха под сенките, като ни наставляваха да внимаваме да не счупим някой керемида или да паднеме.
След двайсетина минути от съвсем друга посока се появи полковник Шойлев и докато подчинените му се усетят, изкомандва всички войници да слезнат от покрива и се приберат в помещенията, а всички офицери и старшини да се качат на покрива и започват работа.
Слънцето на горещия ден тъкмо бе най – отгоре...
...Провеждахме поредното учение с бойни стрелби на полигона на Пънчево или някъде другаде в Странджа.
Нашата батарея имаше една действаща 152-мм гаубица и ракетна установка ГРАД.
Командир на батареята и наш пряк командир бе ст. л Лечев, офицер, и селянин от село Радко Димитриево, ниско и наперено тумбесто човече, простодушен и елементарен простоват човек, както се казва рядко тъпа система, непонятно как допуснат до тази отговорна длъжност във военно подразделение със сложна техника и необходимаст от солидни познания по математика и геометрия и високи изисквания в техническо и интелектуално ниво към целия състав – може би защото целият гарнизон в Грудово бе основно все за некадърни и провинили се офицери от цялата страна.
Аз бях артилерийски разузнавач с бусуля в разузнавателната група на батареята от петима души и в една позиция на наблюдателния пункт с батарейния ни командир Лечев, който ни действаше и обработваше по формули и таблици и диаграми нашите данни, като задачата му беше да предаде тези обработени и окончателни данни на оръдията или ракетните установки на градовете, които бяха километри зад нас, и да командва огън по целта.

Десетина метра зад нас и над нас бе командирът на полка полк. Шилев и с антураж от офицери от целия полкови щаб, които внимателно наблюдаваха и оценяваха всичките ни действия, и които същевременно обучаваше полковникът.
Зададена бе целта, разузнавателната група подадохме всички координати и данни и Личев започна да ги обработва.
След няколко минути според норматива той докладва на командира на полка, че е готов и започна да съобщава на висок глас данните към стрелковата позиция.
В момента преди да командва "огън!", и реактивните снаряди да започнат да летят над главите ни, Тато попита силно Лечев, дали е проверил всичко и да не бърка нещо в сметките.
– Тъй вярно, другарю полковник, всичко съм проверил! – бодро увери полковника батарейният ни, който ни бе обещал отпуски ако се представим добре, а тайно надяващ се да получи евентуално още една звездичка на пагона при добро представяне, но за всеки случай се наведе пак над сметките.
След малко още по – бодро занарежда същите данни и команди.
Полковник Шилев, за когото бяхме чували, че е един от най – големите умове и специалисти в Българската артилерия и армия и всичко пресмята за секунди наум, отново попита Лечев дали е проверил всичко, и последният отново бодро и напето потвърди че всичко е точно!
– Ами давай тогава да видим! – каза Тато.
– Батарея, пълен залп, огън! – възторжено нареди старши лейтенантът и в следващите мигове над нас с грохот и огнени опашки започнаха да прелитат реактивните снаряди на катюшите – градове.
Един залп от 40 реактивни снаряди със страшна поразяваща мощ се изсипаха за нула време в рамките на няколко стотин квадратни метра и взривиха и разораха полосата на полигона.
На триста метра разстояние далече от целта.
Старши лейтенант Лечев стоеше вцепенен от ужас с разперени ръце като в опит да спре снарядите.

Когато настъпи тишина от грохота, командирът на полка нареди отбой и край на учението и да се качваме с техниката по колите.
Пред всички заповяда на Лечев да се инсталира на разузнавателния пункт, да сложи противогаза и да започне да провежда и записва непрекъснато сметките от учението в продължение на 24 часа.
След 24 часа той лично щял да отиде да го инспектира и ако се е справил да го прибере.

Та това са част от незабравимите спомени от времето на службата ми в Грудово под командването на един удивителен и достолепен интелигентен истински Български офицер, полковник Шилев.

Имаш късмет, Адаш, или може би си нямал късмета, че не си имал тесен контакт с него в ямболската дивизия, където той явно след службата му в Грудово е преместен на високата позиция в дивизията, но аз не бях се интересувал повече от него.
Защото щеше да оцени интелекуалните ти възможности и потенциал и можеше за те омае да останеш на редовна служба в Ямбол да повишаваш нивото на БНА, пък тука едни дивни ямболки...

И как точно по ютуб ми изпратиха този филм за този артилерийски полк и батарея и дивизион с абсолютно същите гаубици и градове и същото действие, точно по спомените ми!

https://www/watch?v=5tyvK0-xST8
4-ти артилерийски полк в действие

Приятно ме изненада! Не съм и допускал, въпреки ,че си от Ямбол, че може да познаваш полковник Шилев! Да, имаше безспорен авторитет, по въздуха се усещаше, без да се коментира Не чух по негов адрес ехидна приказка! Явно си е тежал на мястото!
Той беше артилерист, аз химик, нямахме допирни точки Затова избягвах директни срещи с него, в смисъл, да съм в кръгозора му Имах си достатъчно работа ,войници, старшини, два склада, два пъти в седмицата имах часове в две училища по химическа защита Да ми тупне нещо и за 152 милиметровите гаубици?Освен това ,на ученията, болен ,здрав, без мен не можеше!Трябваше да съм на линия!
Да, можеше и да се получи този сценарий, наистина! Въпреки ,че, един колега имах, женен в Ямбол При него държах цивилните си дрехи Първият път ме изгледа подозрително , относно дрехите и ме попита, да не съм хванал ямболка? Засмяп се и му казап, че ми трябват като отивам м Бургас Успокоен ,каза ,недей, от Ямбол хората и котка не взимат Шегуваше се, имах колежки от Ямбол, свестни момичета бяха!
Изобщо, с най- добри спомени съм от Ямбол! А в началото, бях смазан, приех го като присъда, отиването там
Аз се отказах от оставане във Враца, искаха местен, но в замяна ми гарантираха служба в Бургас
А се озовах в Ямбол? Проклинах се ,че съм бил толкова наивен!
Но е било за добро!

Хубав ден, Адаш!