Преди повече от 20 години вестник «Народно дело» публикува статия на тази тема от Димитър Драголов – кореняк девненец, ерудиран учител и голям патриот. В тази статия той твърдеше, че Васил Левски е нощувал тайно в село Девне, като се базираше на съхраненото девненско предание, че една вечер, на турска територия, по време на балканската война, в палатката на комадира на български полк, се провел дълъг и съдържателен разговор за обиколката на Васил Левски в Североизточна България. В разговора освен офицерите участвал и един поп. В този разговор станало дума, че Васил Левски е нощувал в село Девне.
Засега, поради липса на документи, това не е доказано, но не е изключено и да е вярно. През 2005 година изпратих по интернет писмо до Музея «Васил Левски» в Карлово. Отправих въпрос – бил ли е Васил Левски по нашия край? Директорката на музея ми отговори с писмо, че такива данни няма. След половин година посетих музея в Карлово, разговарях с директорката и тя ми повтори отново, че в България стотици села и махали имат претенции, че Левски ги е посещавал, но документи за това не се намирали.

При моите краеведчески беседи с възрастни хора от Девня, на 31. 10. 2009 г., проведох и записах разговор за миналото на село Девня с г-н Тодор Димитров Димитров Радев Райчев Георгиев, роден в село Девня през 1925 г., домашен адрес - гр. Девня, ул. „Райко Даскалов” 24. Без да му споменавам и дума за вероятното посещение на Левски в Девня, той ме попита:
- Не знам дали си чувал, че Васил Левски със свитата си е нощувал в нашето село в къщата на дядо Димчо... Сега собственик на този двор и къща е Велико Й. Бербенков, адрес - гр. Девня, ул.”Фронтоваци” № 1. От тук Левски продължил пътя си за Силистра... От съображения за взаимна сигурност, като си тръгвал, той помолил стопанина да изчезне от селото и да не се връща обратно най-малко пет денонощия.

Попитах Т. Димитров откъде знае това. - Не си спомням кой точно и кога ми го е казвал, защото беше преди десетки години, но смисъла на събитието помня точно – отговори ми Т. Димитров и продължи: - Тази история я е разказвал Паруш Николов Димчев... Мобилизиран, той воювал с турците през Балканската война. На фронта, на турска територия, по време на едно затишие между боевете, го извикали в щаба на полка при един поп. Попът го попитал наистина ли е от Девня. Питал го за конкретни хора от селото. Казал, че девненци били много добри българи и че Левски останал много доволен от тяхната дискретност и гостоприемство. Попът казал, че той лично, или баща му, бил в свитата, с която Левски се придвижвал към Силистренския край.... Девненските му домакини изпълнили всички изисквания за педантично строга секретност.

През 70-те години на двадесетия век Яни Пеев - летописецът на село Чатма (днес село Левски, община Суворово, Варненска област), издаде книгата си «Живот в два свята». В нея той твърди, че Апостола на Свободата създал таен комитет в село Чатма, но това му твърдение не се възприема от историците, защото се основава на местно предание, а не на някакви исторически документи. ...

Минаха двадесет години... Инициативен комитет от село Левски успя да събере средства и да изгради паметник на Патрона на село Левски. По моя инициатива, и с моя кола, взех двамата специалисти от девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов и Иван Сутев, отидохме в село Левски, разгледахме наскоро изградения паметник на Васил Левски. Проведохме разговор с г-н Недьо Георгиев – пенсионер, бивш офицер от БНА, биш бригадир в ТКЗС-то, председател на инициативния комитет за изграждането на Паметника на Васил Левски в селото. С няколко думи той ни разказа, че Васил Левски се придвижвал от района на Силистра и Добрич към село Хадърча (днес село Николаевка), за да си изясни тукашните настроения и възможности за бъдещата целокупна българска революция. Преданието твърдяло, че Васил Левски трябвало да основе революционен комитет в село Хадърча, но съгледвачите му надушили някаква изострена чувствителност на турците в района и поради тази причина срещата се състояла в центъра на съседното село Чатма (дн. село Левски).

Тогава селото било разположено долу в ниското, на дъното на изградения при социализма язовир. То било малко. Имало само две улички, които се пресичали на кръст. Точно там, на пресечката, станала срещата на Васил Левски с хора от селото. По искане на жителите на село Чатма, на 14 август 1934 г., с министерска заповед на Правителството на Кимон Георгиев то било преименувано на Левски. Иван Узунов от село Левски твърди, че възрастни хора многократно разказвали, че Апостола на Свободата действително е идвал в селото при някой си Край Липчо, който след станалата среща оседлал два коня и го съпроводил до силистренския край.

След разговора ми с Т. Димитров отидох и разговарях с Христо В. Бербенков – потомък на Дядо Димчо. Сега той живее в къщата, в която е пребивавал Васил Левски. Христо е млад човек, инженер, офицер от резерва. Нищо не е чувал за нощуването на Левски, но си спомни как намерили една пушка тип „Долма” зазидана в междинната стена при събарянето на старата къща. „Чудехме се – каза ми той – що ще тази пушка тук?... Чак сега започвам да разбирам... Изглежда нашият прадядо е бил посветен в народното дело”...

В гореизложеното е видно, че в немалка степен народните предания са неточни и противоречиви. Дали Левски се е придвижвал от Шумен през Девня, Чатма и Хадърча към сегашния Добрич и Силистренско или обратно няма съществено значение. По-важно е другото – дали изобщо е бил по нашия край? Само от патриотизъм ли са издигнати паметници на Левски в Североизточна България или са верни народните предания, че Апостола не е пренебрегнал и нашия район?

Изводи:

1. От всичко казано по-горе може да се заключи, че липсата на автентични документи, които да доказват посещението на Васил Левски в селата Девне и Чатма, не е достатъчен мотив за априорно отхвърляне на вероятното му съществуване.

2. Нека допуснем, че Апостола е бил в нашия край, нощувал е в село Девне; срещнал се с няколко човека, в това число и с бившия легендарен девненски кмет и родолюбец Дядо Дука; с първия девненски учител и по това време поп Константин Драганов Попкумански (1826 – 1897 г.) и др., а на следващата вечер посетил село Чатма и се придвижил към силистренския край.

3. Нека приемем, че нашата историческа и краеведческа наука все още не са изяснили всички маршрути и населени места, които са имали честта да бъдат удостоени с присъствието на Васил Левски.
Колко много дни, седмици и месеци от живота и дейността на Апостола тънат в неясен мрак. Можем ли с лека ръка да отсечем, че Левски не е бил в село Девне и в село Чатма? Можем ли да пренебрегнем фактите, че чисто българските села Девне и Хадърча са имали български училища цели 15 години преди Варна? А това, че и днес хората от бившето село Чатма се славят като потомци на славните си предци-хайдути? А това, че Чорбаджи Дука от село Девне и Чорбаджи Танас (1805-1865 г.) от село Хадърча са били най-изявените и фанатични борци за българска самостойна Черква?... А това, че в село Девне се е укрил и заживял под името Димитър Енев участникът от разбитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа? А това, че в село Хадърча може би Васил Левски е искал да се срещне с бащата на Петър Дънов (1864-1944 г.) – отец Константин Дъновски (1830-1918 г.)?

4. Нека се отнесем с разбиране към твърдението на нашите историци, че щом има документ, има история, а щом няма документ – няма история. Но нека и те се съобразят, че историята така или иначе си съществува, само че не всичко от нея е било документирано или намерено от нас или от тях.

5. Нека отправим благодарност и поздравление към Kafene.bg и Българско генеалогично дружество "Родознание“, които осъществяват изключително полезната си инициатива "Да преброим паметниците на Левски", като им пожелаем още по-голяма популярност и успех.

6. Не би било лошо да се издигне още една инициатива: „Да открием всички маршрути и населени места, по които е минал Апостола!”

Това се отнася особено силно за Североизточна България, която през турско е била най-гъсто населената с мюсюлмани част от Турската империя. В нея са живели и много достойни българи, чиито дела тънат в забрава. Би било похвално, ако научните работници от Шуменска, Варненска, Добричка и Силистренска области обединят усилията си и популяризират своите изследвания за съществуването или несъществуването на стъпки на Васил Левски по нашия край!

* Доколкото разбрах паметници на Левски има и в гр. Дулово, както и в селата Васил Левски и Ветрен, Силистренско. Дори чух и прочетох любопитни неща как хората в село Ветрен са посрещнали и укривали Апостола. От картата се вижда стесняването на река Дунав при с. Ветрен. Да не би точно там той да се е прехвърлил отвъд Дунава?

** Многократно разгледах прекрасната карта за обиколките на Левски из България. Всичко е изпипано и красиво - стрелки, маршрути и т.н., но за съжаление те не преминават по нашия пренаселен с османлии, черкези и др. Североизточен край на нещастната ни Родина...

Кое? Кое е вярно? Недовършените исторически изледвания? Народните предания?... Или нашата българска пословична незаинтерисованост!?...

15. 11. 2009 г., гр. Девня инж. Драгия Драгиев

За повече подробности, моля прегледайте страницата ми във ФБ (Драгия Драгиев). Там има важна и оригинална илюстрация.

във Фейсбук е показана снимката на Паметника на Апостола в с. Левски, община Суворово.

"нашата българска пословична незаинтерисованост!?"
Кои са еталоните за заинтересованост? Хората построили ПАМЕТНИЦИ на Левски заради предания. Каква незаинтересованост? Тогава ВСЕКИ ДОКУМЕНТ за революционна дейност е означавал С М Ъ Р Т за притежателя. Не е чудно, че липсват документи. Чудо е че И М А такива.