Вчера отбелязахме юбилей от завършването на висшето образование С някои се запознахме отново! Не, не се наложи да се представям, бях разпознат!
Върнахме се назад, в годините на младостта! Те и затова изглеждат по- хубави! Както казваше дядо ми- старост- нерадост!
Бяхме  събрани от цяла България, имаше дори  и момче от Кувейт! Един от колегите в групата беше от Твърдица Сприятелихме се веднага Един ден се появи , докаран с бомбе, като румънец!
Зевзек от от групата веднага му лепна прякор- Лорда, с добавка- Твърдишкият лорд!

Бях забравил това, за тази сутрин се уговорихме да звънне в девет и половина И точно, до минутата телефонът звъни! Похвалих го за английската точност! Сериозно ми отговори, че няма защо,  да се чудя на точността му, нали е благородник, английски лорд! А той, лордът, е известен именно  с точността си!

Лепяхме си прякори, но приятелски, не злобно !Един мой съгражданин получи веднага добавката  Гъркът, заради произхода си!  Интересно, мен ме подминаха напълно, никога не зачекнаха тази тема?  Може би защото, още в Първи курс получих италианското Джани!? Интересно, в чужбина са ме питали само,  дали съм италианец? Никакъв друг!
Как да не вярвам при това положение,  на твърдението на проф, Карамелли,  че Българите стоят най- близо до..... италианците?!

И аз съм лепял прякори , например,  на колега от Преслав- столичанинът!
Но бързо престанах, като видях, че се ядосва!
В конвертируем се превърна друг-  началникът! Този, на когото го лепнах, на един мач ме вбеси с постоянните си забележки по мой адрес само, къде съм  сбъркал! ? И в един момент изригнах!
Да престане,  да нарежда какво да правя, да не ми е началник? Когато топката е в мен, да мисли къде да се пласира, аз ще му подам, без да ми подсказва! А не да бяга като изтърван кон и аз да съм длъжен,  да предвиждам  хаотичните му ходове?
И забравих
След време ,чувам да го коментират като " началник"? Попитах, защо го наричат началник ? Със смях ми отговориха, нали точно  аз съм го нарекъл така,  защо се чудя?
Веднъж в автобуса, който ни караше на една Бригада, "началникът" беше обект на коментари и справки Отговорникът ни, при всяко споменаване, учудено го гледаше и изучаваше?  По едно време, дойде при мене и тихо попита, защо го наричаме така? Със смях му обясних, че никакъв началник не е, просто прякор от футбола е! А добавката от него, още повече ме развесели Предупредили го, че някакъв местен началник ще се качи в автобуса и той се чудел, откъде го познаваме?
Друг имаше прякор - Богът! Веднъж се хвана на бас, че ще изпие бутилка кола , без да преглъща? Но, той ще си налива ко лата, останалите сме комисия! Ще следим, да не  би да преглъща?
И успя!
Изкоментирах успеха му! Но, без особен ентусиазъм ми отговориха, че няма място за чудене, той  си е Бог!


Весели години бяха, дял в тях имаше и младостта ни! 

През шестдесетте години, един популярен наш пътешественик беше описал приключенията си в Гвинея, една новосъздадена държава в Африка, играеща водеща роля в нея- Теню Казака
Дълбоко в джунглата, попаднал на племе, в което мъжете били голи, но до един с бомбета!
Заподозрял причината каква е и се оказал прав!
Преди него, там бил румънски емисар и подарил на мъжете бомбета!
Затова в текста включих румънците при бомбето!
Теньо Казака също направил подаръци на туземците, но бях дете и забравих какви!

В моето село мисля че нямаше семейство без прякор.
Понеже живеехме срещу черковата през улицата, на баща ми му викака Васил Подкамбана.

Да, нещо нормално е човек да има прякор, свързан с нещо, професия, хоби или някаква пикантерия
Като бях дете, на един казваха Жабата, в института на състудент- науката, в казармата бях просто химика, а в службата и сега- професора Може би тръгна от едно изказване на шефката, че ако нещата у нас бяха нормални, аз отдавна е трябвало да съм професор! С които са наясно, не обяснявам, но когато ми го каже някой за пръв път, се засмивам! И обяснявам ,защо! Защото не съм, но ме броят за такъв!
Ной- интересния прякор, който знам, е кандилопалеца!
Ставал рано човека, партиен член и отивал на църква, да запали свещ! Да не го видят Да, ама няма как да остане скрито, оправдали ходенето му рано с паленето на кандилата в църквата!

Следващата година, живот и здраве да е, нашият випуск от института също ще имаме юбилей - истински, 50 години!!!!!
По повод на прякорите, които в Града наричаха парамони:) ме развесели:).
Не си спомням да сме си раздавали прякори, но би било приятно, защото те предават някаква характеристика и "пипер" на човека.
В Града, където прекарвах всяка ваканция всички имаха парамони.
Много хора ги познавах така - по парамон.
Изненадвах се, че те имали и други, истински имена:).
В родния ми град имаше много бежанци от Беломорието, /от където всъщност беше и рода на татко/. Баба и дядо също споменаваха по парамон някои хора.
Може и ние да сме имали, но не съм чула. Към нашето семейство имаше респект.

Хубав ден и поздрави!

Определено приятелю: младостта е водеща най-често,тогава бяхме весели и щастливи при всяка среща с други младежи като нас!

Благадаря за интересния коментар!
Прякорът е един вид надстройка на името Това означава и на френски- сюрном, ще рече над името!
Имал съм и други прякори, но нито един обиден
В гимназията- французина, русокосия снайперист, заради Котков и, че биех дузпи, за които твърдяха, че никога не съм пропускал? Отричах за последното, но и нямах спомен за пропуск!
Да, бяхме весели и щастливи! Може щастието ни да не е било огромно, но беше истинско!
Аз не смятам, че тези години са били напразно изживени!
Да, създавали са ми проблеми, но крайният победител бях аз!
Казано спортному, накрая аз печелех мача, както неведнъж е било казвано- той ви спечели мача!

Пожелавам ти щастливо посрещане на юбилея догодина!

Вярно е, че младостта е способна да промени картината на живота, да внесе в него нюанс, какъвто той в тези моменти реално не притежава! Да го направи красив и задоволяващ потребностите!