Той ме прие на работа, той ми пожела успех!
Бях на работническа длъжност, поставяха ми задачи, аз ги изпълнявах! И нищо друго В свободното време, със състудент обикаляхме с велосипеди района, той беше тренирал колоездене! Веднъж даже изпреварих на прелеза Бързия влак, защото ако беше обратното, нямаше да ви досаждам , сега!
Едно кратко лирическо отклонение Бях решил днес  да се ориентирам там, където съм добре приет!  А не,  където трябва да се харесвам на някои, които, те самите,  не са за харесване!
Но, все пак, има няколко десетки  блогъри, които ценя и уважавам и не заслужават да ги приравнявам с негодниците!
Но, всичко е до време...

Минаха десетина месеца от приема ми и Раденков ме привика Гледаше ме с любопитсво, все едно ме вижда за пръв път?
Каза, че засега не оправдавам очакванията Време е да покажа,  каквото мога и заради което съм взет на работа!
Тези думи ме преобърнаха, станах друг човек! Заработих по две направления, едното, каквото ми възложат, а другото, което аз  сам си възложа! Второто излезе много по ефективно
Раденков напусна, отиде в София, аз се явих на два конкурса, на които ме порязаха умишлено, единият с негово участие!
В края на краищата постигнах своето!
От ръководството ме насочиха да правя докторат, тогава дисертация, на база моите постижения!
Отпратиха ме при проф. Ганчева, минаваща за специалист номер едно сред жените в нашата област!
Прие ме любезно, прегледа материала, който бях подготвил и отложи решението си за другия ден!  Искаше да чуе още едно мнение! Това на доцент Раденков, работещ при нея! Имам ли нещо против? Имах, разбира се, но светкавично съобразих, че няма да ми е от полза да го обявя! Приех!
На другия ден, проф Ганчева каза, че почваме работа, доц Раденков е харесал много предложеното!

Преди да си тръгна, го посетих, да благодаря!
Стана и каза, че няма за какво, казал е истината, работата е на ниво, при това в приложната химия! Отговаря отсега на много важно изискване, приложимост!
Приятво е изненадан от огромната промяна в  мен, при това за кратко време Да знам, че винаги,за всичко мога да разчитам на него!

Дойде и времето за защита Поиска предния ден, да се видим за няколко часа
Да, даде обичайните инструкции за поведение и да знам, че по темата най- знаещият съм аз, защото всичко е минало през мен! Да не се паникьосвам! Отговорите ми да са от позиция на най- знаещ, какъвто съм и в действителност!
И замълча, нещо обмисляше!

Готвех се да си тръгвам, трябваше за последно да прегледам и да подредя нещата, щяха да дойдат и колегите, въпреки, че с тях се занимаваше жена ми...
И изведнъж от Раденков чух- Иване, извинявай,  сбърках тогава , не те познавах добре, подведоха ме!
Разбрах за какво ставаше дума, отговорих, че отдавна съм простил, затова сме заедно сега! И, че да сме заедно сега, заслугата е негова, за което му благодаря!

На самата защита направи чудесно изказване, равно на това на професорът ми по физикохимия, който ме определи като най  - добрия му студент!
Не съм имал такова мнение за себе си тогава, но в него момент си спомних, как той ни събра с една хубавица, въпреки съпротивата ни, да работим заедно, за снимки във вестник" Студентска трибуна" ! И, за малко, не се оженихме!....

С доцент Раденков поддържахме връзка да кончината му!
В мен остана споменът   за изключително ерудирания и знаещ човек, който имаше достоинството , да се извини за стореното!

Нещо, което можеше да не направи, защото съответства на нашенските, Балкански  нрави!
Но той беше истински Човек!

Да е светла паметта ти,  Учителю!
 

Поздравления за чудесната статия- хем отбелязваш паметта на добрия специалист и приятел хем от нея става ясно,че всички успехи си ги постигнал със знания и умения,а не с подкупи и връзки!

Да, така е, самата истина е!
Моя лаборантка ме информира, че колежка злослови зад гърба ми! Реших да изчакам, да не направи мръсотия на лаборантката И тя, сама, падна в капана
Подозирайки ,че знам, веднъж публично ме похвали, че сам съм направил всичко!
Пренебрежително изкоментирах, че това няма никаква стойност, някой винаги може да каже, че например съм взел нейни работи, на Х, на У, нищо не е мое?
Стана кървавочервена и отговорът и беше
- Кой ще посмее да каже подобно нещо!
? Всички са свидетели, че сам постигна всичко!

Да, трябва да поменуваме сторилите ни добро хора.

3. kvg55 - leonleonovpom2,
23:04
Да, трябва да поменуваме сторилите ни добро хора.
цитирай

Изтрий

Така е, длъжни сме!
Всъщност, той първо ми причини зло и не беше забравил! Извини ме се
Но, както в поговорката ,всяко зло за добро! Аз се взех в ръце и станах друг! Различен от общия модел, както ме е определяла шефката! Получи се това, което е очаквано от мен Е, за какво да се сърдя? Че не съм живял ден за ден ли?
Но извинението го издигна до небесата в очите ми!
Не беше унижение, както смятат някои, а поведение на достоен човек!