В този период Поморие, в моите детски очи, беше прекрасен град за живеене!
Атмосферата беше наситена с аромати ,  идващи от солниците, от улова на риби и , разбира се, от лозарството! Градските солници, опасали изцяло града от северната му част, създаваха и облика му!
Особено интересно ставаше във втората половина на сезона , когато солта се прибираше със специално влакче , състоящо се от минивагончета и пропорционален на тях локомотив!   С машинист и помощник- понякога( аз)!
При завършването на трети клас за пръв път не заминах при баба и дядо в Родопите Причините бяха мъгляви. усещах , че не ми се казва истината? Останах в Поморие По- късно разбрах, въпреки, че се досещах, че баба ми е починала! Обичах я много и не исках да е истина!

Солниците бяха зад къщата ни, която се строеше Те и преди ме привличаха със странните форми на купчините сол, напомнящи тези на покривите на къщите, покрити с керемиди! Солари, близки на родителите ме приемаха  за компания , да върша дребни неща. Разбира се, не мина без родителски контрол, нямах и десет години! Но бяха доволни, страхуваха се , да не ходя на морето! Тук бях пред очите им! 
Така почна моята трудова кариера в солниците, продължила седем години!....
Изживяното съм описал в разказ, публикуван в Списание "Море"! Върхът в нея беше точното определяне на количеството сол в купчините- в торби от сто килограма и карането на влакчето, с което веднъж ужасих майка ми! Бях на тринадесет години? А и стоте , изнесени колички сол за един ден, но вече като десетокласник!

Да, обичах солниците най- много от всичко недвижимо в града!

Но да продължим с атмосферата на града, правеща го най- привлекателен, а със солниците и уникален в България!

За нея също публикувах разказ в списание " Море"
Риболовът! Морето гъмжеше от риба! С един съученик заедно отивахме и се връщахме от училище Забелязал интереса ми към рибата, носеше две въдици! Половин час отделяхме за риболов, на връщане! На принципа-  хвърляш- вадиш! Рибата се продаваше( от рибарите) на връзки и стандартната цена беше левче! Иначе имаше стандарт - един килограм хубав сафрид са 33  риби! Паламудът беше левче- също! Трябва да е поне 650 грама! Но най- вкусната риба беше Черноморската скумрия Тя, в онези години изчезна.

Бях петгодишен, когато леля ми се омъжи! Карах зимата при баба и дядо, родителите ми строяха Леля ми поиска за сватбата от тях десет солени паламуда Беше люта, снежна зима! И сандъчето с паламудите пристигна на самата сватба Гостите бяха във възторг!.....

Лозарството също внасяше своя дял в атмосферните аромати  на града!  Гроздето се пренасяше с каруци, виното се правеше в къщи Нямахме изба, баща ми го правеше на двора Мачкаше го с крака Но виното му имаше искрящ червен цвят и ми се струваше гъсто, като петмез, както се описва виното на траките! Спортувах и не пиех и грам! Когато , все пак, един път,  на празник, опитах,  всичко беше нормално!  Като вкус и количество! Даже ми се услади ! Но през нощта се скъсах от повръщане?
Разбрах, прекаленият светец и богу не е драг!

За съжаление, с ученическите години си отиде и тази атмосфера
Първи бяха солниците, придаващи неповторим колорит на града Ако бях в зряла възраст щях да проведа люта битка за спасяването им с погърчените българи !Сигурен съм! Поне на страниците на вестниците!
Реално, замениха солниците за музей? Без коментар!
Риболовът и лозарството кретат за сметка на хотелиерството в бившите солници!?
Без коментар- отново!

Атмосферата е пропита с дъх на мазни, книжни пари!?

Всеки си има "солници" изгубени в детството, останали в онова време, които имаше и други ценности, освен парите.

Благодаря за отзива!

Да, ценностите произвеждат пари, имат цена!
Но обратната връзка липсва , особено при парвенюшките пари!
Те да произвеждат ценности!?
Каква друга ценност при парвенюто, освен парите?
Да раздава пари за благотворителни цели ли?
Хайде, холан!
Да не е серсемин?

Хубава вечер!

онези години всичко беше истинско - и виното, и храната, и гостоприемството и чувството за дълг към родината и близките, както и приятелствата. Та дори и любовта.
А днес многото пари опорочиха всичко.

Така е, в дъното на всичко е парата!
Парата разваля човешкото в човека! Зависи и от нагласата и възпитанието на човека
Веднъж, като ръководител, трябваше да разпределям на колектива ми значителна сума пари! Бях го направил, но подхвърлих на майка ми Отначало не реагира но после, на тръгване ми каза притеснено, да не би да взема половината пари, ще ме намразят!
Засмях се и и казах , че ще взема малко повече, символично, все пак аз съм ръководителят! Така ме е възпитала, да работя с хората, няма да направя глупост! Е, най- щастливи ще са , ако взема най- малко, но и това няма да направя!

Много топъл, прочувствен спомен!
Върна ме при моите "солници". Преспи от сочни, тъмнозелени листа с остър, тръпчив, упойващ мирис - сред тях на пейки, насядали една до друга, с бели забрадки и черни от катрана ръце, млади и стари жени нижат тютюн. С тях - мама и баба. А аз, качена на пейката, пея. На три годинки съм, но помня. И непреодолимите преспи от натрупания за низане тютюн, и необятните леси с окачените съхнещи низи, където с мама се криехме да ме нахрани - на три годинки още сучех:) И 2-3 години по-късно, когато сама, хванала иглата, нижех бързо-бързо, като на състезание, и ликувах от похвалите, че нали пръстчетата ми били мънички, чевръсти, нижа по-бързо и от най-сръчните жени. Всички бяха весели, някак безгрижни - откъде вземаха тази сила! Ставаха сутрин в 3ч. да оберат тютюна още преди изгрев слънце. Понякога вземаха и мене. Разсъмването в полето си остана магия, каквато никога после не преживях! Много по-късно разбрах, че брането и низането са само два малки етапа от трудния процес по отглеждането на тютюна. Има производство - и треперене за разсад, и трудоемко разсаждане стръкче по стръкче в големия блок, и поливане, окопаване, кършене, пръскане - и все на ръка. Но се отплащаше в злато. Не съм разбирала как и с какво, но радостта на хората, самочувствието им - това се усещаше даже от малките ни тогава сърчица. И вярвахме, че всичко е хубаво и ще става по-хубаво.
Да ти кажа ли, Лео, какво стана с тия тютюневи плантации? Върнаха ги на парчета на наследниците, те ги дадоха под аренда на Станчо Циганина, забогатял кой знае как в Белгия, после той ги изкупи за жълти стотинки, разора ги, пося ги с орехи, след няколко години изкорени орехите и пося сливи, после - пак така - череши. Усвоявал европейски субсидии:) После Станчо изчезна и сега равните някога, китни блокове, са непреодолими траншеи с коренища, драки и магарешки бодил.
Не съм описвала това - във вестници. Надявам се историята някога да ни опише добре - и дано някой след нас се поучи.
Поздрави, Лео!

Всичко минава и отминава, затова следва да се живее бавно и постоянно вторачен в битието, а не в облаците.

Благодаря ти за хубавия разказ- аналог!
Да, бедни времена бяха, но хората бяха задружни, като в едно голямо семейство!
Откъде се появи този мръсен гений на рушене и то такъв, след тебе потоп? Разбирам да рушиш, но и да изградиш нещо по- стойностно! Но как ще напрови нещо, като зад гърба си нямаш нищо?
Целта е, ти да не правиш нещо, колкото и малко да е то?
Аз съм печелил награда " Тема на годината" , той- нищо! И той ще ме оценява!?
Изплуваха комплексирани от неможенето си, да наваксат пропуснатото, по тяхна вина!
И доказаха неможенето си!
За сметка на България?....
Във Венеция солниците стоя т, в Поморие ги разрушиха, единствени от този тип у нас?
И построиха хотели, които при земетресение от типа на турското преди няколко години, ще потънат, като нож в халва! Казах го това преди повече от 20 години и специалисти потвърдиха, че съм прав!
Но, каква полза от това?

Всичко най- добро, Венета!

Лека нощ!

Сега разбрах защо метеоролозите не познават?
Ами гледат битието, вместо облаците?
Сега, Форд и Рокфелер са от век повече и нямат никакво намерение да отминат!
Иначе, в духа на написаното от тебе има една хубава френска поговорка- ту пас, ту кас, ту лас- буквално- всичко минава, всичко се чупи, всичко се уморява, ще рече, че няма нищо вечно под слънцето!

Лека нощ!

Това е приятелю "новото" време- хората се комерсиализираха още преди 40-50 години,всички го удариха на далавера и печалбарство,а истински добрите неща почнаха да изчезват за сметка на ментетата... Разбирам те много добре- ако живеех в Поморие през онези години,щях да съм на същото мнение още тогава! Имам детски спомени от Несебър в 1969 г. например: по улиците се плетяха и продаваха мрежи за риболов, миришеше на море и водорасли, солени чирози висяха по магазинчетата, деца се гмуркаха от кея или ловяха риба,а сувенирите бяха от миди и ракообразни. Виждал съм още тогава солници, "разграфени" на парцели и купчини сол от рейса- струваха ми се скучни и монотонни,но вероятно защото ги гледах от разстояние и не можех да стигна до тях...

Красотата на солодобива беше в градските солници! Те бяха древен тип, изпипан отвсякъде! Тези, извън града са нов, промишлен тип, аз също не ги харесвах! И какво интересно да намери едно дете в тях? Да загребваш солта от тях като хамалин Там се ориентираха сезонни работници, поморийци работеха в градските солници!
Но вече всичко е ликвидирано!
А туризмът?
Като знам какви хора го окупираха заради парите от него, не може да ме заблуди фасадата му Дъщерята почна с ентусиазъм работа там, но сега и не иска да чуе за работа в него! След това, което преживя или, по-точно щеше да преживее ! Добре, че случайно бях там!

Явно е имало някакви разлики приятелю- ти си ги схванал много добре щото си отрасъл с тях,но за мен е по-трудно да ги разбера но като те слушам,започва да се засилва интересът в мен и съжалението,че вече не мога да ги видя лично понеже са унищожени...

Така е, облагодетелстван съм Имах близък контакт, а и от прозореца на стаята можех да ги наблюдавам! Само едно е загадка, донякъде, за мен Как определях колко тона сол има в купчината? Много по- точно от тези в комисиятя Формули? Не ги знаех, а и плътността на солта не знаех, също!
Било е нещо елементарно Следях колко вагончета пълнят от купчина, като запечатвах в себе си обемът й Вагончетата ги пълнеха равномерно, това го проверих на кантара- с почти еднакво тегло бяха! Единствената тънкост беше да определя колко вагончета ще се напълнят от купчината Това го отренирах И стигнах до грешка максимум едно! И бях много по- точен от тези в комисията! Те отначало ме гонеха- когато някой солар ме привикваше Този хлапак ли ще ги учи? Но, като се убедиха, че съм точен и те искаха мнението ми!

Хубав ден, приятелю!