Постинг
12.03 16:36 -
Двадесет години без Тони


Тони( Антоний) ми беше съученик , още в началното училище Майките ни ни запознаха, бяхме в една паралелка, седяхме на един чин! Приятели бяхме и извън училище, около нас се заформи група, на която бяхме тартори!
Веднъж реших трудна задача и учителката ме похвали ! Тони вдигна ръка и попита учителката, знае ли в какви условия се готвя?
Неправомерно ни бяха отчуждили къщата в центъра и бяха оставили баща ми и братята му да се оправят сами А действаше и купонна система! Докато не учех, бях при баба и дядо, но за училището родителите ме прибраха
Вечерта учителката пристигна в къщи! Майка ми се притесни, да не съм направил нещо?
Не, всичко при мен е наред Иска да види , по сигнал , условията, в които се подготвям!
Майка ми плака после, след като разбра, каква е работата Чух я да казва- колко е малък и колко - добър! За Тони!
От директорка на училище, на 24 години,наклеветена, че помагала на горяни, уволнена и изселена от родния си град Със забрана за15 години да упражнява професията си!?
Баща ми, също беше често безработен, не му разрешаваха да работи в града, въпреки, че беше раняван при Драва?
Живеехме в мизерия наистина, но това се отнасяше до родителите ми Те се жертваха за мен
Разрешиха, най- накрая, на майка ми да учителства, но в селата
С Тони се разделихме за четири години Но в летата бяхме заедно
Събрахме се в гимназията! Отново в един клас!
Беше много силен по литература и по физика!
Аз- по всичкология, както казва един блогър тук?
Можех инцидентно да реша изключително много трудна задача по математика или физика, да събера очите на софийски инспектори по история, но и да направя някаква издънка!
В такива случаи Тони ме защитаваше
Веднъж го попитаха, защо го прави( конкуренти сме)?
Отговорът изненада и мен
Лаконичен- Защото е умен!
Завършихме с медали и двамата
Кандидатствахме и ни приеха! Той физика, аз- химия
Вече по- рядко се виждахме, през кратките ваканции! И отново ме впечатляваше благородството му! Как искрено се възхищаваше от играта ми във футболните мачове, които той организираше!
В казармата накратко се видяхме на едно учение, предстоеше ми сватба, предложих му да ни станат кумове с жена му
Прие с радост!
Но не се получи, не му разрешиха отпуск!
Започнах работа след уволнението , но в областта на пластмасите
И изведнъж , в института се появи Тони! Оказа се, че преди казармата е работил няколко месеца в него
Зарадва се, като ме видя, каза, че ще преосмисли решението си, да напусне! Жена му иска да отиват в София, но след като ме е видял, иска да остане тук! Ще отложи евентуално напускането за утре, за да говори с жена си за оставане!
Двамата, химик и физик, ще направим страшна двойка- научна!
Малко, след като си тръгна , дойде и шефа му! Беше изключителен човек ! Той предрече бъдещето ми в науката и то в момент, когато се чудех , кой път да хвана? Първият кмет на Бургас след промяната!
Разбрал, че сме приятели, да направя всичко възможно, да остане! Безценен е като специалист!
Казах му, че и аз искам да остане, както и той, но това зависи от жена му! Ако съумее да я убеди, защото тя иска да се приберат в София
Е, не успя да я разубеди
Заработи в БАН Там защити дисертация!
Движехме се в един график ! И аз по същото време, приблизително, защитих!
Трябваше да занеса документ в БАН!
Реших да използвам случая и да потърся Тони! Гледам една позната физиономия Човек от изпитната комисия Не останах очарован, засипа ме с въпроси в ледената зала тогава
Той също ме позна и попита, къде отивам? Казах му, че търся Тони
Нямало нужда да го търся, заедно работели Той ще ме заведе при него
И Тони се появи Веднага попита, как е минала защитата!
Не успях да отговоря, това направи колегата му с една дума- Блестящо!
Тони каза, че се знаем от деца и не се съмнява, че е така!
Тони започна да боледува Направиха операция- успешна
Мина известно време, наложи се втора!
Заварих майка ми в къщи замислена, да плете! Рядко го правеше! Сега разбрах кога и защо
Попитах я, защо не си почива?
Каза ми, че Тони се бори за живота си, иска да му влее сила!
На следващата събота тръгнах с лошо предчувствие Нещо ме теглеше обратно, не искаше да отивам?....
На улицата някой направо изкрещя името ми! Обърнах се близък приятел на Тони!
Разбрах, без думи!
В къщи заварих майка ми да плаче!
Плачех и аз!
Майка ми през сълзи каза, че съм загубил най- добрият си приятел!
Самата истина!
Да е светла паметта ти, Тони!
Тагове:
Първата голяма археологическа сензация з...
Тенджера с радиация пред институт на БАН
40 години Институт за Космически Изследв...
Тенджера с радиация пред институт на БАН
40 години Институт за Космически Изследв...
От психарията с папа Бергоглио, на още п...
Според администрцията на YouTube аз съм ...
НАРОДНИ НОСИИ НА "ПРА"-БЪЛГАРИ...
Според администрцията на YouTube аз съм ...
НАРОДНИ НОСИИ НА "ПРА"-БЪЛГАРИ...
посредственото минава за добро, а доброто за гениално."
Васил Попов
цитирайВасил Попов
тъжно е, когато човек загуби някой, който му е бил много близък другар.
цитирай1. iw69 - Наистина
17:49
тъжно е, когато човек загуби някой, който му е бил много близък другар.
цитирай
Така е, толкова години минаха, но не го забравям, жив е за мен!
Благодаря ти!
цитирай17:49
тъжно е, когато човек загуби някой, който му е бил много близък другар.
цитирай
Така е, толкова години минаха, но не го забравям, жив е за мен!
Благодаря ти!
1. kalpak - "В България
17:31
посредственото минава за добро, а доброто за гениално."
Васил Попов
цитирай
Изтрий
И за да затворя кръга в тази изключителна мисъл на екстраординерни типове като тебе, ще допълня- а гениалното- за посредствено! Виж, как нещата хубаво преливат едно в друго, до безкрайност, в тази мисъл!
И нямаш чувството, че е незавършена, че нещо липсва в нея, нали?
А ти имаш чувството на облекчил се, неспа?
цитирай17:31
посредственото минава за добро, а доброто за гениално."
Васил Попов
цитирай
Изтрий
И за да затворя кръга в тази изключителна мисъл на екстраординерни типове като тебе, ще допълня- а гениалното- за посредствено! Виж, как нещата хубаво преливат едно в друго, до безкрайност, в тази мисъл!
И нямаш чувството, че е незавършена, че нещо липсва в нея, нали?
А ти имаш чувството на облекчил се, неспа?
От тези, пишещи коментари не по темата или случая, само по един се допуска!
Така, че Калкаклъ ага, не се престаравай!
Виж, ако е с извинение за многобройните простотии, съчинени или копирани от заразни източници, нещата се променят
От мен ще получиш съчувствие и разбиране за напразно изгубеното време!
Но имал бол време, прахосал го!
цитирайТака, че Калкаклъ ага, не се престаравай!
Виж, ако е с извинение за многобройните простотии, съчинени или копирани от заразни източници, нещата се променят
От мен ще получиш съчувствие и разбиране за напразно изгубеното време!
Но имал бол време, прахосал го!
Дожаля ми и на мен- поклон пред паметта му,поклон пред паметта и на всички наши близки,които са починали!...
цитирайshtaparov - Поздрав приятелю!
03:07
Дожаля ми и на мен- поклон пред паметта му,поклон пред паметта и на всички наши близки,които са починали!...
цитирай
Изтрий
Благодаря ти за разбирането!
Много години минаха, но болката остана! И образът за човекът, който в онези години, в училище, в семейство, в общество, се считаше за идеал- знаещ, можещ и....добър!
Той беше такъв!
Поклон пред всички починали наши близки, съчетаващи тези качества!
цитирай03:07
Дожаля ми и на мен- поклон пред паметта му,поклон пред паметта и на всички наши близки,които са починали!...
цитирай
Изтрий
Благодаря ти за разбирането!
Много години минаха, но болката остана! И образът за човекът, който в онези години, в училище, в семейство, в общество, се считаше за идеал- знаещ, можещ и....добър!
Той беше такъв!
Поклон пред всички починали наши близки, съчетаващи тези качества!
Разкарвай се от блога ми!
Ти си след последния, чиято оценка би ме заинтересувала!
Оцени най- напред себе си! И, ако успееш, тогава се занимавай с другите! Разбира се, че няма да можеш!
Трябва някой преди тебе да го направи, че да го ....цитираш!? Няма друга възможност!
Много добре знам, какво съм направил и какви са ми възможностите!
Не се нуждая от оценки на такива, добре живеещи си за сметка на другите!
На паразитите се мачка главата! Заслужено!
цитирайТи си след последния, чиято оценка би ме заинтересувала!
Оцени най- напред себе си! И, ако успееш, тогава се занимавай с другите! Разбира се, че няма да можеш!
Трябва някой преди тебе да го направи, че да го ....цитираш!? Няма друга възможност!
Много добре знам, какво съм направил и какви са ми възможностите!
Не се нуждая от оценки на такива, добре живеещи си за сметка на другите!
На паразитите се мачка главата! Заслужено!
Здравей, Лео!
Винаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!
цитирайВинаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!
donchevav написа:
Здравей, Лео!
Винаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!
Винаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!
Благодаря ти за отзива и за трогателната история в добавка, която си описала! Така е, истинските приятели не се забравят!
Понякога се укорявам, че не проявих активност Тони да остане! Въпреки , че всичко зависеше от жена му
Може би нямаше да си отиде толкова рано?
И нещо друго Той гледаше далече в бъдещето Двамата наистина щяхме да направим чудеса! Щяхме да се допълваме взаимно
Но, съдба! Не зависи от нас!
Баща ми на Драва, ранен, е спасен по чудо от руски войници и лекари!
Майка ми е прогонена в Поморие, отказала да стане съпруга на големец!
Дължа живота си на тези две случайности!
Всичко най- добро, Венета!
Лека нощ!
Много станаха вече непрежалимите загуби на близки приятели, колеги и съседи.
Помня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
цитирайПомня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
11. katan - "Човек е жив, докато паметта за него е жива."
14:19
Много станаха вече непрежалимите загуби на близки приятели, колеги и съседи.
Помня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
цитирай
Изтрий
Съжалявам Катя , че те разстроих!
Нормална реакция спрямо човек, който ти е близък!
Имах приятел, голям спец по горивата и по автомобилите Впрочем , брат му беше известният автомобилен състезател Стоян Апостолов! Беше човек с огромно сърце И щедро се раздаваше! Тюхкаше се пред мен, че не са го извикали в Сирия, да прибере жена си и баща й, направил глупава катастрофа, от която тя остана инвалид за цял живот! Щял е да ги прибере живи и здрави!
Но си я гледаше мъжки!
Веднъж не се оплака!
Когато защити, ми подари автореферат с няколко думи
Пожела ми успех и под пожеланието
" И умната"!
Разбрах какво означава Да се съгласявам и да не споря! Познаваше ме добре
Баща ми беше в края на живота си Бях в отпуска Излязох за малко, на въздух
Срещнах колежка! Огледа ме внимателно и каза, че ще ми каже нещо много лошо за голям мой приятел Но иска да седна, да не стане нова беля!
И то беше, че Иван е починал!
Причерня ми! Здрав, атлетичен, не допусках, че е от болест
Попитах- Катастрофа ли? Беше невероятно, но какво друго?
Товареше се много и сърцето му не издържало!
Бог да прости Катя , всички наши, починали приятели!
цитирай14:19
Много станаха вече непрежалимите загуби на близки приятели, колеги и съседи.
Помня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
цитирай
Изтрий
Съжалявам Катя , че те разстроих!
Нормална реакция спрямо човек, който ти е близък!
Имах приятел, голям спец по горивата и по автомобилите Впрочем , брат му беше известният автомобилен състезател Стоян Апостолов! Беше човек с огромно сърце И щедро се раздаваше! Тюхкаше се пред мен, че не са го извикали в Сирия, да прибере жена си и баща й, направил глупава катастрофа, от която тя остана инвалид за цял живот! Щял е да ги прибере живи и здрави!
Но си я гледаше мъжки!
Веднъж не се оплака!
Когато защити, ми подари автореферат с няколко думи
Пожела ми успех и под пожеланието
" И умната"!
Разбрах какво означава Да се съгласявам и да не споря! Познаваше ме добре
Баща ми беше в края на живота си Бях в отпуска Излязох за малко, на въздух
Срещнах колежка! Огледа ме внимателно и каза, че ще ми каже нещо много лошо за голям мой приятел Но иска да седна, да не стане нова беля!
И то беше, че Иван е починал!
Причерня ми! Здрав, атлетичен, не допусках, че е от болест
Попитах- Катастрофа ли? Беше невероятно, но какво друго?
Товареше се много и сърцето му не издържало!
Бог да прости Катя , всички наши, починали приятели!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 113107