Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 16:36 - Двадесет години без Тони
Автор: leonleonovpom2 Категория: История   
Прочетен: 2244 Коментари: 12 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тони( Антоний) ми беше съученик , още в  началното училище Майките ни ни запознаха, бяхме в една паралелка, седяхме  на един чин! Приятели бяхме и извън училище, около нас се заформи група, на която бяхме тартори!
Веднъж реших трудна задача и учителката ме похвали ! Тони вдигна ръка и попита учителката, знае ли в какви условия се готвя?
Неправомерно ни бяха отчуждили  къщата в центъра и бяха оставили баща ми и братята му да се оправят сами А действаше и купонна система! Докато не учех, бях при баба и дядо, но за училището родителите ме прибраха
Вечерта учителката пристигна в къщи! Майка ми се притесни, да не съм направил нещо?
Не, всичко при мен е наред Иска да види , по сигнал , условията, в които се подготвям!
Майка ми плака после, след като разбра, каква е работата Чух я да казва- колко е малък и колко - добър! За Тони! 
От директорка на училище,  на 24 години,наклеветена, че помагала на горяни, уволнена и изселена от родния си град  Със забрана за15 години  да упражнява професията си!?
Баща ми, също беше често безработен, не му разрешаваха да работи в града, въпреки, че беше раняван при Драва?
Живеехме в мизерия наистина, но това се отнасяше до родителите ми Те се жертваха за мен
Разрешиха, най- накрая,  на майка ми да учителства, но в селата
С Тони се разделихме за четири години Но в летата бяхме заедно
Събрахме се в гимназията! Отново в един клас!
 Беше  много силен по литература и  по физика!
Аз- по всичкология, както казва един блогър тук?
Можех инцидентно да реша  изключително много трудна задача по математика или физика, да събера очите на софийски инспектори по история, но и да направя някаква издънка!
В такива случаи Тони ме защитаваше
Веднъж го попитаха, защо го прави( конкуренти сме)?
Отговорът изненада и мен
Лаконичен- Защото е умен!
Завършихме с медали и двамата
 Кандидатствахме и ни приеха! Той физика, аз- химия
Вече по- рядко се виждахме, през кратките ваканции! И отново ме впечатляваше благородството му! Как искрено се възхищаваше от играта ми във футболните мачове, които той организираше!
В казармата накратко се видяхме на едно учение,  предстоеше ми сватба, предложих му да ни станат кумове с жена му
Прие  с радост!
Но не се получи, не му разрешиха отпуск!

Започнах работа  след уволнението  , но в областта на пластмасите
И изведнъж , в института се появи Тони! Оказа се, че преди казармата е работил  няколко месеца в него
Зарадва се, като ме видя,  каза, че ще преосмисли решението си, да напусне!  Жена му иска да отиват в София, но след като ме е видял, иска да остане тук! Ще отложи евентуално напускането  за утре, за да говори с жена си за оставане!
Двамата, химик и физик, ще направим страшна двойка- научна!

Малко, след като си тръгна , дойде и шефа му! Беше изключителен човек ! Той предрече бъдещето ми в науката и то в момент, когато се чудех , кой път да хвана?  Първият кмет на Бургас след промяната!
Разбрал, че сме приятели, да направя всичко възможно,  да остане! Безценен е като специалист!
Казах му, че и аз искам да остане, както и той, но  това зависи от жена му! Ако съумее да я убеди, защото тя иска да се приберат в София

Е, не успя да я разубеди
Заработи в БАН Там защити дисертация!
Движехме се в един график ! И аз по същото време, приблизително, защитих!
Трябваше да занеса документ в БАН!
 Реших да използвам случая и да потърся Тони! Гледам една позната физиономия Човек от изпитната комисия Не останах очарован, засипа ме с въпроси в ледената зала тогава
Той също ме позна и попита,  къде отивам? Казах му, че търся Тони
Нямало нужда да го търся, заедно работели Той ще ме заведе при него
И Тони се появи Веднага попита, как е минала защитата!
Не успях да отговоря, това направи колегата му с една дума- Блестящо!
Тони каза, че се знаем от деца и не се съмнява, че е така!

Тони започна да боледува Направиха операция- успешна
Мина известно време, наложи се втора!
Заварих майка ми в къщи замислена,  да плете! Рядко го правеше! Сега разбрах кога и защо
Попитах я, защо не си почива?
Каза ми, че Тони се бори за живота си, иска да му влее сила!

На следващата събота тръгнах с лошо предчувствие Нещо ме теглеше обратно, не искаше да отивам?....

На улицата някой направо изкрещя името ми! Обърнах се близък приятел на Тони!
Разбрах, без думи!

В къщи заварих майка ми да плаче!
Плачех и аз!
Майка ми през сълзи каза, че съм загубил най- добрият си приятел!
Самата истина!

Да е светла паметта ти,  Тони!







Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kalpak - "В България
12.03 17:31
посредственото минава за добро, а доброто за гениално."

Васил Попов
цитирай
2. iw69 - Наистина
12.03 17:49
тъжно е, когато човек загуби някой, който му е бил много близък другар.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Ив!
12.03 18:11
1. iw69 - Наистина
17:49
тъжно е, когато човек загуби някой, който му е бил много близък другар.
цитирай

Така е, толкова години минаха, но не го забравям, жив е за мен!

Благодаря ти!
цитирай
4. leonleonovpom2 - Да, Калпаклъ ага!
12.03 18:30
1. kalpak - "В България
17:31
посредственото минава за добро, а доброто за гениално."

Васил Попов
цитирай
Изтрий

И за да затворя кръга в тази изключителна мисъл на екстраординерни типове като тебе, ще допълня- а гениалното- за посредствено! Виж, как нещата хубаво преливат едно в друго, до безкрайност, в тази мисъл!

И нямаш чувството, че е незавършена, че нещо липсва в нея, нали?
А ти имаш чувството на облекчил се, неспа?
цитирай
5. leonleonovpom2 - От тези, пишещи коментари не по т...
12.03 20:11
От тези, пишещи коментари не по темата или случая, само по един се допуска!
Така, че Калкаклъ ага, не се престаравай!
Виж, ако е с извинение за многобройните простотии, съчинени или копирани от заразни източници, нещата се променят
От мен ще получиш съчувствие и разбиране за напразно изгубеното време!
Но имал бол време, прахосал го!
цитирай
6. shtaparov - Поздрав приятелю!
13.03 03:07
Дожаля ми и на мен- поклон пред паметта му,поклон пред паметта и на всички наши близки,които са починали!...
цитирай
7. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
13.03 07:18
shtaparov - Поздрав приятелю!
03:07
Дожаля ми и на мен- поклон пред паметта му,поклон пред паметта и на всички наши близки,които са починали!...
цитирай
Изтрий


Благодаря ти за разбирането!
Много години минаха, но болката остана! И образът за човекът, който в онези години, в училище, в семейство, в общество, се считаше за идеал- знаещ, можещ и....добър!
Той беше такъв!

Поклон пред всички починали наши близки, съчетаващи тези качества!
цитирай
8. leonleonovpom2 - Калпаклъ ага или ханъм!
13.03 19:54
Разкарвай се от блога ми!
Ти си след последния, чиято оценка би ме заинтересувала!
Оцени най- напред себе си! И, ако успееш, тогава се занимавай с другите! Разбира се, че няма да можеш!
Трябва някой преди тебе да го направи, че да го ....цитираш!? Няма друга възможност!
Много добре знам, какво съм направил и какви са ми възможностите!
Не се нуждая от оценки на такива, добре живеещи си за сметка на другите!
На паразитите се мачка главата! Заслужено!
цитирай
9. donchevav - Здравей, Лео!Винаги е много т...
13.03 22:19
Здравей, Лео!
Винаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
13.03 23:59
donchevav написа:
Здравей, Лео!
Винаги е много тежко, когато губиш приятел, а ако е от детството, болката през годините не намалява.
И аз имах приятелка, с която седяхме на един чин от първи до единайсети клас. Много си приличахме - по ръст и прически на конски опашки и дори по роклите, които нашите майки купуваха все по две:) Всички ни мислеха за близначки. След училище обаче всяка тръгна по своя път - и с годините се забравихме. До момента, в който моята майка ми съобщи, че приятелката ми е починала. Чуло се из селото... Преживявах го много тежко, много болезнено дни и месеци наред.
След година или две отидох на среща на випуска до осми клас. По традиция, понеже бяхме по-малко, идваха и половинките ни. Аз седях до една жена, която не познавах - мислех, че е съпругата на съученика ми, седнал насреща. Направи ми впечатление фамилиарността, с която се държеше с мене, нещо току ми трепваше, но нищо. Но когато през мене се заговори със съпруга ми и му заприпомня как ни е запознала и чух смеха й, косата ми настръхна. Това е последното, което помня от тази среща. Оказа се, че е била много болна наистина, но се е оперирала и сега живее втори живот. Обади ми се по телефона и все повтаряше какво чудо е животът и как се радва на всичко.
След има-няма година майка пак ми се обади със същата страшна новина. Знаех, че този път беше истина, но го преживях някак по-различно. Макар че пак ме боли, винаги боли.
Така че разбирам и твоята болка!
Бог да го прости твоя приятел Тони!
Светлина на душата му!


Благодаря ти за отзива и за трогателната история в добавка, която си описала! Така е, истинските приятели не се забравят!
Понякога се укорявам, че не проявих активност Тони да остане! Въпреки , че всичко зависеше от жена му
Може би нямаше да си отиде толкова рано?
И нещо друго Той гледаше далече в бъдещето Двамата наистина щяхме да направим чудеса! Щяхме да се допълваме взаимно
Но, съдба! Не зависи от нас!
Баща ми на Драва, ранен, е спасен по чудо от руски войници и лекари!
Майка ми е прогонена в Поморие, отказала да стане съпруга на големец!
Дължа живота си на тези две случайности!

Всичко най- добро, Венета!

Лека нощ!

цитирай
11. katan - "Човек е жив, докато паметта за него е жива."
14.03 14:19
Много станаха вече непрежалимите загуби на близки приятели, колеги и съседи.
Помня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравей, Катя!
14.03 16:21
11. katan - "Човек е жив, докато паметта за него е жива."
14:19
Много станаха вече непрежалимите загуби на близки приятели, колеги и съседи.
Помня ги. Всичките!
Тъгувам или се усмихвам на някой спомен, но всички ги помня с добро!
Някои си отидоха преди години, други преди месеци...
Помня всички!
Имам/х не знам точно много близка приятелка от Сливен. Много, много близка! Когато майка ми почина, а мъжът ми беше на голямото фронтово занятие, за което и ти пишеш тя и цялото й семейство приеха мен и децата ни в дома си като много близки хора.
Бях в отпуск и чакахме с нетърпение да стане 5 часа и тръгнем към техния дом.
Стараеха се да ме накарат за миг поне да забравя мъката си.
Станчо си отиде преди 15 години, а Дарина - за нея не знам. Предполагам, че го е последвала миналата година лятото.
На всеки празник сутринта ми пееше песен, а след 8 март миналата година спря. На 1 май реших аз с моето фалшиво пеене да я поздравя.
Тя ми каза, че вече няма Първи май - много е зле. На 24 май пак й попях, но тя едва отговори.
Следващите месеци телефонът й беше изключен. Сега ми казват, че няма такъв номер.
И така за Дарето не знам друго. Няма и кого да попитам. Сливенските ми приятели ги няма отдавна.
Помня всички и всички с добро!
Ех, Иване! Разплака ме!
Бог да прости Тони и всички наши приятели и близки!
цитирай
Изтрий


Съжалявам Катя , че те разстроих!
Нормална реакция спрямо човек, който ти е близък!

Имах приятел, голям спец по горивата и по автомобилите Впрочем , брат му беше известният автомобилен състезател Стоян Апостолов! Беше човек с огромно сърце И щедро се раздаваше! Тюхкаше се пред мен, че не са го извикали в Сирия, да прибере жена си и баща й, направил глупава катастрофа, от която тя остана инвалид за цял живот! Щял е да ги прибере живи и здрави!
Но си я гледаше мъжки!
Веднъж не се оплака!
Когато защити, ми подари автореферат с няколко думи
Пожела ми успех и под пожеланието
" И умната"!
Разбрах какво означава Да се съгласявам и да не споря! Познаваше ме добре
Баща ми беше в края на живота си Бях в отпуска Излязох за малко, на въздух
Срещнах колежка! Огледа ме внимателно и каза, че ще ми каже нещо много лошо за голям мой приятел Но иска да седна, да не стане нова беля!
И то беше, че Иван е починал!
Причерня ми! Здрав, атлетичен, не допусках, че е от болест
Попитах- Катастрофа ли? Беше невероятно, но какво друго?
Товареше се много и сърцето му не издържало!

Бог да прости Катя , всички наши, починали приятели!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: leonleonovpom2
Категория: История
Прочетен: 10563497
Постинги: 1509
Коментари: 31636
Гласове: 113107
Архив
Календар
«  Април, 2025  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930