В последно време те,  често ме навестяват?
Честно казано, по математика бях по- добър
Проучих, че не бива да прибързвам, да проверявам и в края на времето,  да излизам! Традиция беше родители да присъстват и ранното излизане за тях било сигнал за несправяне с изпита!?
Задачите бяха по- лесни от очакваното и за час бях готов! И започна голямата скука По едно време усетих ръка  на рамото Квесторът, Руси Павлов, станахме приятели след това Изключителен ум!
Само една дума каза- Браво и подмина!

Все пак при повече от двучасовото мотаене, направих и магария! Не написах отговора на третата задача, някакво неравенство, а коментар, че не е нужно, вижда се с просто око?
На чакащите ме родители, казах, да не се притесняват!

Попари ме учителят по математика! Може да не ми признаят задачата?
Е, наказаха ме, но само с  половин единица! Заслужено, два часа дремах там и не написах отговора?

Още по- интересно протече  изпитът по химия
Единият въпрос развих по лекции на учителя по химия! Беше новатор! Ужаси се, като му казах! Да съм се подготвил за оценка добър отсега! Да не остана изненадан?
И друг колоритен спомен имам от този изпит Също го приключих бързо и скучаех! Въпреки, че беше лято, момчетата бяхме с костюми и с  вратовръзки!
В джоба на сакото ми имаше стотинки и една бележка на дядо ми за лекуване на шипове! Придобил ги вследствие измръзване на Булаир!
Вадех я и я прибирах От полуотворената врата,  до която стоях,  се виждаше стълбището Група възрастни мъже се изсипа в залата И водещият я  поиска да покажа , какво имам в джобовете?
Изсипах съдържанието, той прочете бележката, хвърли поглед и на написаното Притича и Руси и  му каза, че гарантира, че съм си развил въпросите и не съм преписвал!
Той се засмя, явно под впечатление на бележката и каза да не се притеснявам, всичко е наред!
Ректорът, с който след години станахме големи приятели!
И по химия оценката ми беше отлична, в общото класиране бях четвърти!

След години жена ми уреди на сина частни уроци при мой преподавател,  водещ упражненията по математика Казваше, че от мен ще стане или  велик математик или нищо? Ако продължавам  да гоня топката?
Но не се разбирах с водещия лекциите! Готвех се по учебник на негов враг, не знаех това!
След последния изпит, бесен забих стола в пода и изтичах навън! Мутафчиев  такава беше фамилията, на водещия упражненията,  изтича   и каза, че не проумява отношението на Райков към мен?

Но бесът ми продължи и  в квартирата, късах учебници, лекции и се заклех, че с математиката съм дотук!

Та , аз заведох сина при него Исках да го видя!
Мутафчиев ми предложи да остана по време на урока на сина! Понякога се обаждах Мислех, че ме е забравил , повече от двадесет години бяха минали!
Но след едно мое обаждане Мутафчиев каза на сина, че със сигурност ще вземе изпита, баща му е бил най- добрият математик във випуска! Метнал се е на него!
Изумях и го попитах, помни ли ме?
Отговорът беше- Как мислиш, Иване?

Славни времена бяха!

Из поредицата: Пловдивски гарови постинги!

Да пиша , че съм приет с привилегии, че други са се явявали вместо мен, че съм живял за сметка на другите ли?
И на мен ми е интересно, да се видя в тази фантастична роля?
Но само като фантастична!
Защото без привилегии съм постигнал неща, който много с привилегии не са успели!
Истински неща!
Да са живи и здрави, няма за какво да им завиждам или да злобея!
Всекиму своето, чуждата паница не е моя А моята не е чужда!

Явно са много интересни, след като не съм прочел и една?
Особено , като гледам високопарния стил на написаното от него тук, всякакво желание за четене на негови произведения ми минава! Изпарява се!
Разбира се, че трябва темата да е за нещо необикновено! Рядко случващо се, да привлича!
Какво да пиша според него?
"Слънцето изгря, птичките запяха Станах, избръснах се, закусих! И тръгна за работа?"...? И в този ред на нещата, да продължа?
Не става!
Или пък:
" Явявах се на изпит Пищовите, заредени, бяха в мен! Нищо не бях чел Да четат бунаците, да поумнеят!
Преписах и бях възнаграден! Шестица!
Убедих се, че другите са серсеми"

Това ще му хареса, без капчица съмнение! Съвпада с манталитета му Напълно!
Но на мен не, отвращава ме!

С този пост ме върна повече от 50 години назад, в годината, когато завърших Гимназия и бях кандидат- студентка.
Някои хора години наред бяха кандидат:), а аз само веднъж.
В това време прием във ВУЗ не беше лесно.
Да, имаше предимства, но аз бях на "общо основание".
От нашия клас приети бяхме само двама.
Съученикът ми стана ктн, д-р, накрая професор и ръководител на катедра.
Спомням си деня преди изпита по литература. Пътувахме с моята приятелка за София.
Решихме да попрочетем нещо и попаднахме на Елин Пелин.
Темата беше: "Елин Пелин - художник на Българското село".
Опитахме се да четем, но стигнахме само до заглавието ... от смях:))).
На какво се смеехме не знам. Младост, надежди, очакване...
На другия ден темата беше - познай:)).
И двете бяхме на "общо основание", но и двете ни приеха от раз. Още на първото класиране.
Успех и слънчеви дни!

Благодаря ти за отзива!
Безусловно, ти си истински приятел!
Не съм привърженик на философията- Търпи и ще си спасиш душата, която се проповядва!
С какво право някой си ще ми налага какво и как за пиша!? С какво се е доказал пред мен?
Аз също не харесвам наглия тон на писанията му, но директиви не му давам Не го чета( беинтересен ми е) и толкова
Лошото е, че с мълчаливото търпение такива придобиват кураж, че им е позволено да правят каквото си искат?И мълчащите стават съучастници в мръсотията му! А говедото разбира само от тояга!
Както и да е, 500- те години не са въпрос на случайност, както и не са без следа!.....

Да, на времето конкуренцията беше жестока! При нас, спомням си, за 200 места се състезаваха 4 000 човека! За място - 20! И от предишни години, от тъй наречените вечни кандидат студенти
Сега не могат да наберат студенти! Отделно имаше задочници и рабфак, чието ниво беше под морското равнище?
Не съм твърдял, че съм бил най- добрият, бях четвърти в класацията, ако не беше гафът ми, щях да съм втори, но не и първи!

Благодаря ти още веднъж, желая ти всичко най- добро, Катя!

Пиши както е препоръчал Окуджава :
И пока еще жива
роза красная в бутылке,
дайте выкрикнуть слова,
что давно лежат в копилке : каждый пишет, как он слышит.
Каждый слышит, как он дышит.
Как он дышит, так и пишет,
не стараясь угодить…
Так природа захотела.
Почему?
Не наше дело.
Для чего?

5. kvg55 - leonleonovpom2,
19:39
Пиши както е препоръчал Окуджава :
И пока еще жива
роза красная в бутылке,
дайте выкрикнуть слова,
что давно лежат в копилке : каждый пишет, как он слышит.
Каждый слышит, как он дышит.
Как он дышит, так и пишет,
не стараясь угодить…
Так природа захотела.
Почему?
Не наше дело.
Для чего?
цитирай

Благодаря ти за хубавата препратка!
Пиша така, както виждам и усещам нещата! Не съм занаятчия, да пиша по поръчка или по ' лошо, по команда! Не съм конформист и ветропоказател!
И не се нуждая от помощ, нямам случай някой , някога, да ми е писал нещата!

Хубава вечер, Краси!

Здравей, Лео!
Прочетох интересния ти постинг - и изведнъж си дадох сметка, че вехти-невехти, кандидатстудентските изживявания са сред най-ярките спомени, към които човек може и да не се връща постоянно, но пък направи ли го - както ти сега тук, рукват неудържимо и ни връщат отново към времето, когато бяхме на 18. Впрочем момчетата бяха по-големи - нали трябваше да са отбили военна служба...
Чудя се дали с Катя не сме кандидатствали в една година - и нашата тема беше за Елин Пелин. Нямах притеснения - по онова време не се ходеше на уроци, знанията от училище бяха достатъчни. Имахме уникален преподавател, аз бях, естествено, влюбена в него и бях попивала всяка негова дума; обожавах Елин Пелин, имах и вдъхновение, и мотивация, и самочувствие, че мога да се справя. Притесненията ми идваха от друго място - от последния абзац в характеристиката ми, свързан с политическата благонадежност на родителите ми. Знаех как баща ми два пъти - и двата класиран на първо място в института в Свищов, е бил зачеркван от списъка с приетите студенти по донесение от родното му село. Третия път успя - но по-добре да не беше - всичко завърши трагично.
С мене това не се случи - може би защото времената се бяха променили, не бяха вече нито 50-те, нито 60-те години. А може би затова, защото на политическия изпит, който при нас беше с равностойна за бала оценка, на въпроса за Писмото на Людмила Живкова до младежта и Комсомола, бях получила единствената пълна шестица. Знаех всичко по всички въпроси - сама си бях развивала темите. Нямаше как, това беше начинът - иначе да ме приемат Българска филология при тази цедка, за която и ти говориш, щеше да си остане само мечта.
Благодаря ти, че ме накара да си спомня, скъпи Лео!
Бъди здрав!
Поздрави!

Здравей, Венета!

Имах чувството, че нещо липсва в постинга? И не можех да го открия Сега разбрах- твой коментар!
Благодаря ти, че запълни тази празнота в него! Радвам се, че те е върнал към приятни изживявания от твоето кандидатстване!
Хубави времена бяха, имаше човешки отношения
Имах интересно следване, не ден за ден , от изпит на изпит! Емоциите сам си ги създавах, спорех с преподаватели, в областта на математиката обикновено! И въпреки, че бях прав, бях наказван Заради задача, един преподавател ме накара да се явя отново в същата сесия Скарахме се жестоко Правото беше на моя страна, но силата- на негова
Увисна един зачьот, по компютри - за есента Бях на стаж в Германия, върнах се дни преди изпита И реших да не се занимавам с тази глупост, да работя на компютър без компютър? Минах условно, единствен случай и то по зачьот, без оценка?
На следващата година забравих за него, мина в графа "идиотия"
Почнах дипломна работа И съвсем го отписах Но дни преди защитата бях разкрит Явих се със задочници, но останах за следващата защита, през есента
Но всяко зло за добро! Всичко ми беше готово, бях свободен, помагах на една колежка в напреднала бременност в експеримента за дипломната и работа, но минах и на любовна тема с бъдещата ми жена
Изобщо, нещата при мен взимат правилна посока, като преди това се развалят?
Интересно, емоционално следване имах, същото се отнася и до работата! Бях на интересни места, срещнах се с изключителни хора, ценяха ме като специалист!
Работех на няколко фронта, успешно! Не знам как успявах, имах и помощ свише, при пожара!? Не остана и следа.....

Всичко най- добро, Венета!

Искам да отговоря на Венета за "общото" ни кандидатстване.
Не, Венетче. Не сме кандидатствали по едно и също време.
Аз съм ти "кака":) и кандидатствах през 1971 година.
Изпитите ми бяха по литература и история, защото кандидатствах икономика.
Можеше и география, а от нашия випуск и по математика, но аз избрах история. Спомням си и темата по история. Няма как да ги забравя. Единствени са ми тези кандидатстудентски изпити:))).
Пожелавам всичко най-добро и на двама ви!

Е, аз съм ви батко!
До единадесети клас смятах, че ще кандидатствам с литература и с история, но нещата се завъртяха в друга посока!
Смятам, че за добро! Защото с волунтаризма си, сигурно щях да изтегля къса клечка! Това за малко не се случи в точните дисциплини, какво остава за литература и история
Впрочем, на изпит за научен сътрудник, след завършването ме порязаха по тази причина Но успях да докажа правотата си и то при най големия капацитет в България!
Вече никой не смееше, да си играе с мен!
Това ми бяха дивидентите Но, оценката, която оспорих, беше окончателна!

Защити ме партийният секретар на комбината
Бях с двата крака вътре Не бях партиен член, а тези, от които се жалвах- бяха!
Психически бях готов да напусна, смятах, че ще ме уволнят Уреждах си и нова работа!
Със свито сърце отидох в уречения ден и час
Взех да обяснявам кой съм и защо съм там Все пак, колективът е от 12 хиляди човека!
Но той, партийният секретар, ме прекъсна- Помня думите му:
- Младеж, знам кой си и защо си тук!
Ти излезе прав! Професорът оцени работата ти за " отличен"!
Говорил съм, с които трябва, те също те оценяват високо! Предупредени са! Случаят няма да се повтори, гарантират! Върви и работи спокойно!

Така и стана!

Всичко най- добро ти пожелавам, Катя!