Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2021 18:25 - Болната вещица
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 10637 Коментари: 10 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



image







Минавали дни, после месеци, а накрая и година. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятно, но вещицата изпаднала в депресия. Самотата се опитвала да я подлуди. Ето нейният розов храст цъфтял напразно, а листенцата му капели тъжни заради неоценената им красота.

-          Това е безобразие! Къде са всички?! Да не би светът да е загинал без да имам принос? – сумтяла вещицата. Накрая решила да действа.

В тъмна доба, когато луната показала жълтото си око баба Яга яхнала метлата.






image







Решила да посети най-близкото кралство. Щяла да направи собствено разследване.

Царството било потънало в мрак и гробно мълчание. Нямало хора по улиците, весели викове, смях , наздравици и музика.  Кръчмите били затворени с тежки катинари. Докато вещицата се разхождала по улиците заръмяло. Студеният вятър, тишината и безмълвните къщи засилили съмненията й, че има някакъв проблем. От една пресечка внезапно се появил бездомник. Миришел на нещо мръсно и прокиснало. Вещицата  се зарадвала. Решила да поговори с него.  Дрипльото се разкашлял, разкихал и накрая повърнал отгоре й. Явно бил болен.

-          Ти не си мой проблем.  – промърморила вещицата и побързала да го подмине. Ролята на добрата фея не била за нея.

Поотръскала изцапаното си наметало, яхнала метлата и се върнала в Черната гора. Впечатленията за тази нощ й стигали. Трябвало да помисли.

 



image

 


 

Някой блъскал упорито по прозореца на къщата й. После го отворил и до слухът й стигнал познат до болка глас:

-          Могъща господарке, доведох известен лечител при вас. По-късно ще ми благодарите. – заграчил гарванът.

        Аз не съм болна. – промърморила сърдито вещицата, но никой не я чул. Това бил шепотът на нейното его. Задушавала се. Чувствала как я облива пот и потънала в безкрайна мъгла.

        Спаси я, спаси я – заграчил гарванът над главата й.

Тя така не разбрала на кой говори, но не я интересувало особено.

Изминали седмици. Едно ранно утро баба Яга отворила очи. Чувствала се изморена, като че ли се е върнала от отвъдното. До леглото й стоял дядо Яго.  Въпреки големият му нос тя видяла загрижените му жълти очи. Явно старата любов ръжда не хваща. Романтичните им взаимоотношения от миналото били живи.

-          Спаси ти живота... той ти спаси живота. – изграчило щастливо глупавото пиле и развалило мигът между тях. После изпърхало над главите им и излетяло навън. Трябвало да разнесе радостната вест из гората, че вещицата ще оздравее.

-          Не разбирам. – прошепнала баба Яга.

-          Беше много болна. Хванала си някакъв човешки вирус. Целият свят е пламнал от него. Има много жертви. И аз го преболедувах...

-          Ти си се грижил за мен?




image



 

-          Да, за стара приятелка бих направил всичко. -  усмихнал се дядо Яго. По бледото му лице се изписала добродушна усмивка.

Вещицата притихнала. Била забравила какво е някой да се грижи за нея. После заспала успокоена от думите му, че най-страшното е минало и скоро ще оздравее. Че повече няма да боледува, защото има антитела. Вещиците били силни и безсмъртни.

Изминали месеци. Баба Яга седяла пред къщата си с кокоши крака. Идвала пролетта. По поляната жълтеели нарциси и жълтурчета. Великденчето било нацъфтяло, а птичките нежно чуруликали. Усещал се пулсът на възраждащият се  живот. Вещицата била тъжна, сляпа за всичко около нея.

-          Господарке, как сте? Какво ви има?  – завъртял се около нея гарванът –вестоносец. Бил се отбил, за да я осведоми за клюките в гората, но май и от тук щяла да изскочи клюка.

-          Болна съм. – изсумтяла вещицата.

-          Невъзможно е. Дядо Яго ми каза, че повече няма да боледувате. Какво ви боли?

-          Боли ме сърцето, душата, нямам апетит, не мога да спя, мъчно ми е...

-          Да не би да мислите за вашият лечител? Той се върна в своята гора при любимата си нимфа.

Баба Яга замълчала, но го изгледала толкова злобно, че за малко да му подпали перата.

Разбрал какъв е проблема, гарванът  литнал по-далеч от нея. Когато бил на безопасно разстояние  заграчил:

-          Господарке, вие сте влюбена. Вашата болест се нарича нещастна любов.

Вещицата скочила ядосана и се опитала да го хване, но напразно. Щяла да му оскубе всичките пера. Глупавото пиле се издигнало високо в небето и закрещяло с пълно гърло:

-          Чуйте всички най-прясната клюкааааа ..баба Яга е влюбена...нещастно влюбена..

И грачейки се изгубило в гората.

Вещицата отново седнала, но в очите й горял пламък. В каква каша се била забъркала!Направила грешка, но... Гарванът бил глупав и никой не го слушал. Ами че тя е най-силната и горда вещица. А дядо Яго е грозник! Някой ще повярва ли? Никой и никога. Никога!

 

 
 

image

 



 












Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Кате, благодаря ти за тази човешка приказка!!!
18.03.2021 19:19
Много ме трогна и развълнува!
Повече думи по темата няма да пиша. Ти си ги написала.
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
2. troia - Здравей, Кате!
18.03.2021 19:54
Благодаря ти.:)
Написах го леко хумористично и не искам да натъжавам никой.
Сърдечни поздрави!
цитирай
3. miri479 - Интересна приказка,
19.03.2021 04:59
благодаря:)
цитирай
4. troia - Здравей, Мири!
19.03.2021 11:13
Баба Яга е любимата ми героиня. Който не я харесва няма вкус.:))
И аз ти благодаря!
Поздрави!
цитирай
5. vesever - Каква нимфа?!?! Я веднага да се ...
20.03.2021 21:37
Каква нимфа?!?!
Я веднага да се връща дядо Яго при баба Яга, където си му е мястото )))
Не може да страда вещицата, и тя душа носи!

Много интересна и актуална приказка, Кати!
Прегръдки от мен и моята гора...)))
цитирай
6. troia - Здравей, Веси!
21.03.2021 12:53
Предполагах, че така ще реагираш.:)
Ами той дядо Яго е малко заблуден, но ще се ориентира. Все ще ги събера двамата в някоя друга приказка. Родени са един за друг.:)
А ти внимавай кой ще срещнеш в твоята гора. Дано не е баба Яга.:))
Благодаря ти.
Голяма мечешка прегръдка от мен.:)
цитирай
7. lexparsy -    Приказката ти не е тъжна Кате ...
21.03.2021 19:14
   Приказката ти не е тъжна Кате даже ми усмихна кафето на сутрешните мисли.
   Бях си я оставил за прочитане, но трябваше да бъде преди заспиване, за да сънувам мъдрото и много актуална послание на приказката ти.
   Бабите винаги са разказали за децата приказки, чиято поука те Сами трябва да разберат, за да следват живота си естествено.
   Така че някой ако схване посланието на твоята приказка ще разбере истинската пандемия която ние обсебила.
   А думата Вещица пак ни е нарочена да я възприемаме като скветна такава. Защото ВЕЩ, значи знаеш и мъдър. А ЯГа означава огнена, както думата оГън на български. А турците са ни наричсли пОГанци, защото сме разбирали, не огъня който унищожава, а "огъня отвътре"... Ха... сетих се че има такава книга и на Кастанеда... :-)))

   Уффф, светлосинята ми Светка пък се разприказва.. :-))) Искаше да каже че всички сме болни вещери и вещици, но и безсмъртни баби и дядовци Яги... :-)))    А даже и гарванът знае..., но си върши своята работа да разнася клюките...
   Нека си пожелавам да разнесе клюката, че ние се осъзнаваме, че сме творчески, обичащи се позитивни и здрави и самолекуващи се по Божие признание... Само трябва да си спомним!
   Лекс
цитирай
8. troia - Здравей, Лекс!
21.03.2021 21:57
Благодаря ти за приятния и интересен коментар.:) В кръга на шегата има по-лоша болест от сегашният вирус. Несподелената любов най-трудно се лекува.:)
А баба Яга наистина е жена-огън. Тя никога не се предава, плаши и бяга. Харесвам я, а като дете се страхувах от нея.:)
Приятна вечер и успешна седмица ти желая!
цитирай
9. batogo - !!!:))) Чудесна приказка, гарнирана с дълбока житейска мъдрост, Троя! Поздравления!
27.03.2021 12:53
Вирусите и болестите са добри учители на човещина, загриженост и любов! И често помагат на онези, които се мислят за всесилни и всемогъщи да осъзнаят, колко са жалки пред Волята Божия!
Нека творческата искра на духа винаги гори в теб!
цитирай
10. troia - Здравей, batogo!
27.03.2021 20:57
Много хубаво си го казал. Бих добавила само, че без приятели дори могъща вещица не би оцеляла.:)
Благодаря ти.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 1013955
Постинги: 753
Коментари: 8670
Гласове: 27763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031