Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.05.2021 08:45 -
Томазо Албиони – творящият красота
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 5430 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2021 08:50
Прочетен: 5430 Коментари: 22 Гласове:
-13
Последна промяна: 18.05.2021 08:50
Албиони е роден в семейство на патриций – богато и с проспериращ бизнес. Той е гениален, свръхнадарен композитор, чието творчество е подчинено на пълната хармония и красота в музиката. Живее дълго – 79 г. Ражда се и умира във Венеция. Композира 53 опери /28 от тях на историческа тематика/, 40 кантати, 79 сонати, 59 концерта, 8 симфонии и много други прекрасни барокови произведения. Много негови ръкописни партитури не оцеляват до днес, заради бомбардировките през 1944 г. в Дрезден, които унищожават библиотеката, съхраняваща творчеството му.
Има няколко странни неща в биографията му.
През 1742 г. във Франция, в негова памет, публикуват компилация от цигулкови сонати, смятайки го за починал. А той живял още цели 9 години след това.
Бах пише 2 клавирни фуги по композиции на Албиони, учейки учениците си на хармония.
Композициите на Албиони са уникални в своето съвършенство, безкрайна красота и без преувеличение са знаци, отличаващи високото изкуство.
Томаза Албиони, невероятен композитор и страхотен цигулар, е сравняван с Вивалди и Корели /основателя на Италианската цигулкова школа/.
Голямата му любов и единствена съпруга е оперната певица Маргарита Раймонди. Двамата се женят в базиликата Сан Марко, гдето е и погребан. Имат няколко деца и живеят доста добре финансово. В края на живота си създава Музикално училище.
200 години след смъртта му, Ремо Джацото пише биографията на великия композитор и възстановява по намерен кратък ръкопис в развалините на Дрезденската библиотека, световноизвестното Адажио в сол минор, което завладява света след 1945 г.
Без да е покровителстван от кралски особи и да е свирил в катедрали, Албиони е бил обичан в цяла Европа.
Бароковата музика на Томазо Албиони обогатява душата и я настройва в тоналността на Вселената. Бликаща от жизнерадост, носеща небесна хармония и красота, тя е едно от най-висшите достижения в световната музика за всички времена като носител на красота и виртуозност, съвършенство, нежност и хармония.
Има няколко странни неща в биографията му.
През 1742 г. във Франция, в негова памет, публикуват компилация от цигулкови сонати, смятайки го за починал. А той живял още цели 9 години след това.
Бах пише 2 клавирни фуги по композиции на Албиони, учейки учениците си на хармония.
Композициите на Албиони са уникални в своето съвършенство, безкрайна красота и без преувеличение са знаци, отличаващи високото изкуство.
Томаза Албиони, невероятен композитор и страхотен цигулар, е сравняван с Вивалди и Корели /основателя на Италианската цигулкова школа/.
Голямата му любов и единствена съпруга е оперната певица Маргарита Раймонди. Двамата се женят в базиликата Сан Марко, гдето е и погребан. Имат няколко деца и живеят доста добре финансово. В края на живота си създава Музикално училище.
200 години след смъртта му, Ремо Джацото пише биографията на великия композитор и възстановява по намерен кратък ръкопис в развалините на Дрезденската библиотека, световноизвестното Адажио в сол минор, което завладява света след 1945 г.
Без да е покровителстван от кралски особи и да е свирил в катедрали, Албиони е бил обичан в цяла Европа.
Бароковата музика на Томазо Албиони обогатява душата и я настройва в тоналността на Вселената. Бликаща от жизнерадост, носеща небесна хармония и красота, тя е едно от най-висшите достижения в световната музика за всички времена като носител на красота и виртуозност, съвършенство, нежност и хармония.
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
Адажио в сол минор /Adagio in G Minor/
Когато по 6 такта и началото на къса мелодия, Ремо Джацото възстановява през 1959 г. Адажиото на Албиони, гръмва световната му слава. Джацоти слага името на композитора и никой не се усъмнява в достоверността на този факт.
След смъртта на Джацото през 1998 г. професор Вулф Дитер Лугерт заедно с колегата си Фолкер Шютц установяват, че музикален фрагмент от Адажиото на Албинони не е съществувал в Дрезденската библиотека. И оспорват достоверността.
цитирайКогато по 6 такта и началото на къса мелодия, Ремо Джацото възстановява през 1959 г. Адажиото на Албиони, гръмва световната му слава. Джацоти слага името на композитора и никой не се усъмнява в достоверността на този факт.
След смъртта на Джацото през 1998 г. професор Вулф Дитер Лугерт заедно с колегата си Фолкер Шютц установяват, че музикален фрагмент от Адажиото на Албинони не е съществувал в Дрезденската библиотека. И оспорват достоверността.
За мен концертите му за обои са фантастичти космически произведения, зареждащи с невероятна енергия, бликаща и напомняща фонтан в ранна пролетна утрин в градина с греещи цветя.
цитирайПак за Адажиото
Към днес на някои места го изписват в съавторство на Ремо Джацото и Томазо Албиони.
То е изсвирено и изпято от огромен брой музиканти - Сара Брайтман, Доорс, Лара Фабиен, виолончелистът Степан Хаусер, Ингви Малмстийн и др.
На мен много ми харесва акапелата на Damour Vocal Band. :)))
цитирайКъм днес на някои места го изписват в съавторство на Ремо Джацото и Томазо Албиони.
То е изсвирено и изпято от огромен брой музиканти - Сара Брайтман, Доорс, Лара Фабиен, виолончелистът Степан Хаусер, Ингви Малмстийн и др.
На мен много ми харесва акапелата на Damour Vocal Band. :)))
Ето го и в изпълнение на нашия виртуозен цигулар Веселин Демирев.
Прекрасен български музикант работил с с Пласидо Доминго, Йонас Кауфман, Андреа Бочели, с Карерас и Павароти, свирил с Уинстън Марсалис и работил с диригенти като Карлос Калмар, Росен Миланов, Хектор Гузман, Виктор Пабло Перес, Карло Ризи, Пешек и др.
цитирайПрекрасен български музикант работил с с Пласидо Доминго, Йонас Кауфман, Андреа Бочели, с Карерас и Павароти, свирил с Уинстън Марсалис и работил с диригенти като Карлос Калмар, Росен Миланов, Хектор Гузман, Виктор Пабло Перес, Карло Ризи, Пешек и др.
През 1945 година, двеста години след смъртта на Томазо Албинони, италианецът Ремо Джацото, пристига в Дрезден, за да търси в прочутата Саксонска библиотека, която съхранява документи на много италиански композитори, неизвестни творби на Албинони, за когото подготвя каталог. Но това е непосредствено след Втората световна война и библиотеката, както и цял Дрезден, са разрушени от съюзническите бомби.
Критиците /АМАН ОТ КРИТИЦИ!/, считат, че творбата няма общо с маниера на композиране на Албинони и се различава чувствително от другите, доказано негови творби. Твърдят, че в каталозите на библиотеката в Дрезден няма адажио на Албинони. Защо Джацото, ако наистина е автор на Адажиото, ще го издава от името на Албинони и така ще загуби възможността да спечели слава и пари. Съвсем възможно е да има запазена басовата партия и от нея да се възстанови всичко в оригиналния му вид, защото в барока басовата партия съдържа цялата основна мелодична линия на произведението. Така че вероятно за Джацото е останало само да оркестрира произведението.
Моето мнение е, че... авторът си е Албиони, но оркестрацията и възстановяването са дело на Ремо Джацото. И му прави чест, че поставя под гениалната творба името на Албиони, а не своето.
Това, че друг освен Джацото не е виждал басовата партия на Албиони, не означава, че я е нямало. И защо немците са изчакали да почине италианецът Джацоти, за да "установят", че автор е той. Доста грубо, нали?
Истината: До днес, 60 г. по-късно, светът възприема адажиото с възхищение и то продължава да вълнува и звучи във всякакви вариации.
През 1998-ма, след смъртта на Джацото, неговият последен асистент, музикологът Муска Мангано, намира сред документите му копие на споменатата басова партия и шестте ноти от творбата на Албиони. Това е сравнително ново парче хартия, но с печат от дрезденската библиотека в горния ъгъл, което удостоверява, че копието е направено там. Велик е Албиони! Величава е Истината! :)))
цитирайКритиците /АМАН ОТ КРИТИЦИ!/, считат, че творбата няма общо с маниера на композиране на Албинони и се различава чувствително от другите, доказано негови творби. Твърдят, че в каталозите на библиотеката в Дрезден няма адажио на Албинони. Защо Джацото, ако наистина е автор на Адажиото, ще го издава от името на Албинони и така ще загуби възможността да спечели слава и пари. Съвсем възможно е да има запазена басовата партия и от нея да се възстанови всичко в оригиналния му вид, защото в барока басовата партия съдържа цялата основна мелодична линия на произведението. Така че вероятно за Джацото е останало само да оркестрира произведението.
Моето мнение е, че... авторът си е Албиони, но оркестрацията и възстановяването са дело на Ремо Джацото. И му прави чест, че поставя под гениалната творба името на Албиони, а не своето.
Това, че друг освен Джацото не е виждал басовата партия на Албиони, не означава, че я е нямало. И защо немците са изчакали да почине италианецът Джацоти, за да "установят", че автор е той. Доста грубо, нали?
Истината: До днес, 60 г. по-късно, светът възприема адажиото с възхищение и то продължава да вълнува и звучи във всякакви вариации.
През 1998-ма, след смъртта на Джацото, неговият последен асистент, музикологът Муска Мангано, намира сред документите му копие на споменатата басова партия и шестте ноти от творбата на Албиони. Това е сравнително ново парче хартия, но с печат от дрезденската библиотека в горния ъгъл, което удостоверява, че копието е направено там. Велик е Албиони! Величава е Истината! :)))
Томазо Албинони е много специален композитор и заслужава много задълбочено проучване.
цитирайМоже би така е по-коректно да се пише...
цитирайmissana написа:
Поздравление за материала, Уондър!
Томазо Албинони е много специален композитор и заслужава много задълбочено проучване.
Томазо Албинони е много специален композитор и заслужава много задълбочено проучване.
Уникален като Космоса е Албиони! :)))
Както казваше една моя приятелка художничка, чиито любим композитор е Албиони: Приличаш ми на него - той не е общувал с гилдията композитори. Стоял е далеч.
И бих допълнила - Горе. Всъщност чрез нея заобичах Албиони - патриций по душа, потекло и гениалност. Не случайно с него се сприятелява другият велик гений - Бах и дори твори, вдъхновявайки се от творбите на Албиони.
А аз бих казала: Албиони рисува в нотописа на душата.
ganini написа:
Може би така е по-коректно да се пише...
Тук също имаме класически кросоувър. Може би си прав. Прави са и другите. ;)))
Половината свят го нарича Албиони, а на италиански се изписва Албинони. Някои пък го наричат Томасо /защото пак така се изписва на латиница/, а не Томазо. Важното е, че знаем за кой иде реч.
Поздравявам те с версията на Ил Диво.
Ето и любимият ми Концерт за обои на Бах.
цитирай
11.
planinitenabulgaria -
Поздравления за приповдигнатия, написан в романтичен маниер постинг за
18.05.2021 11:16
18.05.2021 11:16
късния представител на барока, Томасо Албинони. Ще напиша коментар, но той ще е сериозен и ще го пубрикявам в отделен постинг, както сторих по подобен повод с https://planinitenabulgaria.blog/zabavlenie/2021/05/04/izvadka-ot-dnevnika-na-konstanca-mocart.1760107 . Подобен постинг, хумористичен, като този за Моцарт ще напиша и за Чайковски.
Аз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
цитирайАз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
planinitenabulgaria написа:
Поздравления за приповдигнатия, написан в романтичен маниер постинг за късния представител на барока, Томасо Албинони. Ще напиша коментар, но той ще е сериозен и ще го пубрикявам в отделен постинг, както сторих по подобен повод с https://planinitenabulgaria/zabavlenie/2021/05/04/izvadka-ot-dnevnika-na-konstanca-mocart.1760107 . Подобен постинг, хумористичен, като този за Моцарт ще напиша и за Чайковски.
Аз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
Аз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
Ааа, без...! Тук си искам сериозен, но съдържателен, дори кратък музикантски коментар от теб. Иначе си пиши хумористични постинги за Моцарт и Албиони и жените им, няма лошо. Но коментарът към този си го дай тук. ;)))
Албиони и Барокът в Изкуството /веднага си представям Бернини и невероятните му скулптури/ са ми любими.
Жените са Музи или съсипителки на всеки мъж - от Шуман, през Дали до Моцарт. И това е съвсем друга тема. :)))
Белите лястовици, след изследване за любителите на Класическата музика, били между 40 и 50 г. За следващите поколения тя е загубена. За жалост!
Дай тук да видим какво мислиш за Томазо Албиони /Томасо Албинони/ и творчеството му.
Аз може да пиша романтично, защото съм си романтичка по дух, но истината и хармонията са видими и от Космоса. ;)))
Албиньони
цитирайкрасота и хармония.
цитирайwonder написа:
Ааа, без...! Тук си искам сериозен, но съдържателен, дори кратък музикантски коментар от теб. Иначе си пиши хумористични постинги за Моцарт и Албиони и жените им, няма лошо. Но коментарът към този си го дай тук. ;)))
Албиони и Барокът в Изкуството /веднага си представям Бернини и невероятните му скулптури/ са ми любими.
Жените са Музи или съсипителки на всеки мъж - от Шуман, през Дали до Моцарт. И това е съвсем друга тема. :)))
Белите лястовици, след изследване за любителите на Класическата музика, били между 40 и 50 г. За следващите поколения тя е загубена. За жалост!
Дай тук да видим какво мислиш за Томазо Албиони /Томасо Албинони/ и творчеството му.
Аз може да пиша романтично, защото съм си романтичка по дух, но истината и хармонията са видими и от Космоса. ;)))
planinitenabulgaria написа:
Поздравления за приповдигнатия, написан в романтичен маниер постинг за късния представител на барока, Томасо Албинони. Ще напиша коментар, но той ще е сериозен и ще го пубрикявам в отделен постинг, както сторих по подобен повод с https://planinitenabulgaria/zabavlenie/2021/05/04/izvadka-ot-dnevnika-na-konstanca-mocart.1760107 . Подобен постинг, хумористичен, като този за Моцарт ще напиша и за Чайковски.
Аз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
Аз се връщам от голямо пътуване, вдъхновен от което съм особено възприемчив към музиката. Радвам се, че все още има бели лястовици, които тя вълнува и споделят вълненията след запознаването с нови автори и творби.
Ааа, без...! Тук си искам сериозен, но съдържателен, дори кратък музикантски коментар от теб. Иначе си пиши хумористични постинги за Моцарт и Албиони и жените им, няма лошо. Но коментарът към този си го дай тук. ;)))
Албиони и Барокът в Изкуството /веднага си представям Бернини и невероятните му скулптури/ са ми любими.
Жените са Музи или съсипителки на всеки мъж - от Шуман, през Дали до Моцарт. И това е съвсем друга тема. :)))
Белите лястовици, след изследване за любителите на Класическата музика, били между 40 и 50 г. За следващите поколения тя е загубена. За жалост!
Дай тук да видим какво мислиш за Томазо Албиони /Томасо Албинони/ и творчеството му.
Аз може да пиша романтично, защото съм си романтичка по дух, но истината и хармонията са видими и от Космоса. ;)))
Но този постинг събуди у мен една странична тема, която ще свържа с музиката като следващ постинг в една моя поредица.
Трудно ми е в един коментар да свържа трите големи личности и съвременници - Албинони, Марчело и Вивалди, отношенията между тях, влиянието на двама от тях върху развитието на музиката в Западна Европа, но ще опитам. Поздравления за постинга! Албинонни е велик композитор, обичан от най-добрите слушатели на музиката, творбите му се изпълняват от сериозни музиканти. Ще приложа "мотиви" за това мое мнение.
и щастлив гений. Рядкост.
цитирайtikoev написа:
Албиньони
И това е версия. ;)))
rosiela написа:
Един късметлия
и щастлив гений. Рядкост.
и щастлив гений. Рядкост.
Дал Господ от всичко по много.
planinitenabulgaria написа:
Но този постинг събуди у мен една странична тема, която ще свържа с музиката като следващ постинг в една моя поредица.
Трудно ми е в един коментар да свържа трите големи личности и съвременници - Албинони, Марчело и Вивалди, отношенията между тях, влиянието на двама от тях върху развитието на музиката в Западна Европа, но ще опитам. Поздравления за постинга! Албинонни е велик композитор, обичан от най-добрите слушатели на музиката, творбите му се изпълняват от сериозни музиканти. Ще приложа "мотиви" за това мое мнение.
Трудно ми е в един коментар да свържа трите големи личности и съвременници - Албинони, Марчело и Вивалди, отношенията между тях, влиянието на двама от тях върху развитието на музиката в Западна Европа, но ще опитам. Поздравления за постинга! Албинонни е велик композитор, обичан от най-добрите слушатели на музиката, творбите му се изпълняват от сериозни музиканти. Ще приложа "мотиви" за това мое мнение.
Значи съм от най-добрите слушатели.
Ценител съм пар екселанс! :)))
Ще изчета сега за Моцарт и ще чакам за Албиони мотивите.
blagovesteliseev написа:
Наистина Божествено -
красота и хармония.
красота и хармония.
Радвам се, че споделеното усещане резонира в ценителите на Хармонията. :)))
planinitenabulgaria написа:
Поздравления за светлината, насочена към личността и творчеството на великия итаиански композитор, творил по времето на късния барок в музиката. За съжаление популярността на неговата музика не е пропорционална на значението и красотата й, подобно на тази на Вивалди и на Хайдн, но тя остава силна, въздействаща, жива и в нашето време. Запознатите с музиката на Албинони, пред които тя е разкрила красотата си, ще са по-образовани в музиката, по вдъхновени в делата си.
Музиката носи духа на времето. Каквато е музиката от определен исторически период на хората, такива са били и делата им. Музиката на Албинони е отражение на възхода на културата в Италия по неговото време, когато италианските музиканти са тръсени да работят по цяла Европа. Музиката му е ангелска, отношенията между хората - човешки. Това са кодовете на неговата музика. Тя е много близка до тази на Вивалди.
Албинони е съвременник на Вивалди и на Марчело в Италия, но също и на Бах и на Телеман в Германия, с които има творчески отношения. Негови съвременници са също Хендел и сина на Скарлати, Доменико, който работи и живее в Мадрид. Албинони е бил много образован и инетлигентен. Излъчването му, отразено от художниците на неговите портрети, погледът му - те говорят за един съвъшен Човек, изпратен от Бог да бъде техен пример. Портретите му са рисувани винаги в лек профил, как само си е извил очите, изнесената част на мозъка. Равен на неговия интелект е бил може би само този на немския композитор Телеман.
Албинони живее е твори в късния барок, когато музикалното изкуство поема в друга посоко, идва времето на класиката. Полифонията остава на по-заден план, на първи място идва мелодията. Албинони осъзнава тази промяна и следва този път, почти изоставяйки страия. Затова той твори в областта на симфонията, на триосонатата, която постепеннно отстъпва, пише сонати за соло цигулка, но към тях има цифрован бас – не са точно солови както напр. тези на Бах. Албинони пише и опери, жанр - основен за много композитори в Италия. Цитирам Алесандро Скарлати, който завършва този жанр с неговите около 140 опери предимно от типа Сериа /сериозни/, твърде малко са от тези типа Буфа /развлекателни/.
Албинони твори в почти всички жанрове на музиката, каквато е била тя по неговото време. Че е бил много образован личи от темите, които той избира за оперите си. В музиката му има доста полифония, но тя не е така сложна каквато е в музиката на Вивалди или пък Бах. Макар владещ до съвърщентство полифоничото изкуство, Албинони усеща на къде се стреми живота. Докато Бах, негов съвременник, завърва цялата тази епоха на полифоничното изкустно и става нейният връх. Това обаче не е само тяхна идея, тук налице е Божията промисъл, Той ги отпраща великите творчи по един или друг път.
Произведенията на Албинони са много красиви като музика. Те обаче са кратки, защото музикалните фопрви, които той ползва се развиват и дсотигат върха ди пре.и касиците. Давам ппимер със симфонията, концертите за инструменнт с оркестър. За камерните му творби. Ако при Албинони някои от тези произведенния продължават про 10 минути, симфъниите при красиците и по-късно могат да достигнаг и час. В това отношение музиката на Вивалдо повче прилича на тази от времето, към което се придвижват къснобароковите творци.
Тримата творци-съвременници, Вивалди, Албинони и Марчело са в особени отношения. Албинонии, като изключително интелигентен е в долри отношения с останалите, за жалост обаче ролята на Марчело в живота на Вивалди е същата, каквото се приписва на Салиери спрямо Моцарт. Марчело причинява непиятности на Вивалди, макар той да живее и твори в Мантуа и накрая го пропъжда от родината му във Виена, където той не е добре приет и живее много трудно.
От тримата италианскихкомпозитори, които споменах – Вивалди, Албинони и Марчело, най-значителният е Вивалди, след който следва Албинони. На Вивалди творбите са по-значими като музикални произведения, полифонията му е по-сериозна. На мен най-голяма радост в музиката ми доставя полифонията и това е което търся при идпълнението на всяка творба, а по майстроското гласоводене ако произведението е камерно съдя за качествата на музиканта. Марчело е далеч от тези двамата, въпреки няколкото си прекрасни творби, едната от които е Концертът за обой.
Бах, Господ-ът в музиката получава вмузикален материал от тези двама италианци, но по-голямо втимание той отделя на Вивалди, ще един показател. От произведения на Вивалди той прави транскрипции, темата на фугата от Първата му солова соната за цигулка е Вивалди-ева.
Произведенията на Албинони в определени жанрове са жалон за следващите поколения музиканти, които доразвиват формата и продължителността им, като включват към тях допълнителни теми, въвеждат допълнителна пазработка, но красотата им, представялаща картина на живота и духовните ценности на хората от неговото време остават. Блажени са тези, които могат да съприживеят този отминал, красив, чист, свят, нарисуванот него с музика. А светът, хората, делата им се променят. За да се достигне до един друг художник, Шостакович, нарисувал с музиката всичките идиотизми, причинени на хората от идиотите.
Музиката носи духа на времето. Каквато е музиката от определен исторически период на хората, такива са били и делата им. Музиката на Албинони е отражение на възхода на културата в Италия по неговото време, когато италианските музиканти са тръсени да работят по цяла Европа. Музиката му е ангелска, отношенията между хората - човешки. Това са кодовете на неговата музика. Тя е много близка до тази на Вивалди.
Албинони е съвременник на Вивалди и на Марчело в Италия, но също и на Бах и на Телеман в Германия, с които има творчески отношения. Негови съвременници са също Хендел и сина на Скарлати, Доменико, който работи и живее в Мадрид. Албинони е бил много образован и инетлигентен. Излъчването му, отразено от художниците на неговите портрети, погледът му - те говорят за един съвъшен Човек, изпратен от Бог да бъде техен пример. Портретите му са рисувани винаги в лек профил, как само си е извил очите, изнесената част на мозъка. Равен на неговия интелект е бил може би само този на немския композитор Телеман.
Албинони живее е твори в късния барок, когато музикалното изкуство поема в друга посоко, идва времето на класиката. Полифонията остава на по-заден план, на първи място идва мелодията. Албинони осъзнава тази промяна и следва този път, почти изоставяйки страия. Затова той твори в областта на симфонията, на триосонатата, която постепеннно отстъпва, пише сонати за соло цигулка, но към тях има цифрован бас – не са точно солови както напр. тези на Бах. Албинони пише и опери, жанр - основен за много композитори в Италия. Цитирам Алесандро Скарлати, който завършва този жанр с неговите около 140 опери предимно от типа Сериа /сериозни/, твърде малко са от тези типа Буфа /развлекателни/.
Албинони твори в почти всички жанрове на музиката, каквато е била тя по неговото време. Че е бил много образован личи от темите, които той избира за оперите си. В музиката му има доста полифония, но тя не е така сложна каквато е в музиката на Вивалди или пък Бах. Макар владещ до съвърщентство полифоничото изкуство, Албинони усеща на къде се стреми живота. Докато Бах, негов съвременник, завърва цялата тази епоха на полифоничното изкустно и става нейният връх. Това обаче не е само тяхна идея, тук налице е Божията промисъл, Той ги отпраща великите творчи по един или друг път.
Произведенията на Албинони са много красиви като музика. Те обаче са кратки, защото музикалните фопрви, които той ползва се развиват и дсотигат върха ди пре.и касиците. Давам ппимер със симфонията, концертите за инструменнт с оркестър. За камерните му творби. Ако при Албинони някои от тези произведенния продължават про 10 минути, симфъниите при красиците и по-късно могат да достигнаг и час. В това отношение музиката на Вивалдо повче прилича на тази от времето, към което се придвижват къснобароковите творци.
Тримата творци-съвременници, Вивалди, Албинони и Марчело са в особени отношения. Албинонии, като изключително интелигентен е в долри отношения с останалите, за жалост обаче ролята на Марчело в живота на Вивалди е същата, каквото се приписва на Салиери спрямо Моцарт. Марчело причинява непиятности на Вивалди, макар той да живее и твори в Мантуа и накрая го пропъжда от родината му във Виена, където той не е добре приет и живее много трудно.
От тримата италианскихкомпозитори, които споменах – Вивалди, Албинони и Марчело, най-значителният е Вивалди, след който следва Албинони. На Вивалди творбите са по-значими като музикални произведения, полифонията му е по-сериозна. На мен най-голяма радост в музиката ми доставя полифонията и това е което търся при идпълнението на всяка творба, а по майстроското гласоводене ако произведението е камерно съдя за качествата на музиканта. Марчело е далеч от тези двамата, въпреки няколкото си прекрасни творби, едната от които е Концертът за обой.
Бах, Господ-ът в музиката получава вмузикален материал от тези двама италианци, но по-голямо втимание той отделя на Вивалди, ще един показател. От произведения на Вивалди той прави транскрипции, темата на фугата от Първата му солова соната за цигулка е Вивалди-ева.
Произведенията на Албинони в определени жанрове са жалон за следващите поколения музиканти, които доразвиват формата и продължителността им, като включват към тях допълнителни теми, въвеждат допълнителна пазработка, но красотата им, представялаща картина на живота и духовните ценности на хората от неговото време остават. Блажени са тези, които могат да съприживеят този отминал, красив, чист, свят, нарисуванот него с музика. А светът, хората, делата им се променят. За да се достигне до един друг художник, Шостакович, нарисувал с музиката всичките идиотизми, причинени на хората от идиотите.
Това беше Буффф!-нало пролетно откровение, за което Благодаря!
За мен гениалните творят кратко и високо, устремно и дълбоко до дън` душа.
И говоря за всички области на Изкуството. Изключение прави живописта.
цитирайЗа мен гениалните творят кратко и високо, устремно и дълбоко до дън` душа.
И говоря за всички области на Изкуството. Изключение прави живописта.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница