Жената в парка гълъбите храни,

сляла се с олющената пейка.

Лете в черно, чиста и прибрана,

зиме с овехтялата си грейка.

 

Невидима, след изгрева пристига

фино изтъняла и прозрачна.

Писмо оръфано чете, отваря книга.

Тръгвайки я разпоява здрачът.

 

Гълъб бял, с перчем досущ дете,

любимецът сред цялата дружина,

току от шепата обича да кълве,

и тя нарича го дори по име.

 

Понякога отронва се сълзица,

а гълъбчето, в скута ѝ притихнало,

отпива от горчилката с езиче.

и сякаш чака да му се усмихне.

 

Но тя е рана. Без компас, без път.

Най-злата участ - майчина разлъка.

Днес там отново гълъби кълват

трошици хляб... и мъка, мъка.

....другото, е глезотия...

Големите поети, познават добре Мъката, иначе...нямаше..
да са..Големи..()
....разбиваш ми Сърцето, приятелю..но, па ми..харесва )

Не мога, пък и не искам да оборвам твоето малко парадоксално звучащо заключение, че любовта винаги е мъка. Нали най-често я представят като взрив, чувствена феерия, апотеоз на пълното щастие. И да имало мъка, то това било сладостна мъка. :))) Не знам, при мен любовта дойде твърде рано, за съвсем кратко, пък и изминаха сума ти години оттогава, че даже съм забравил кое как е. :))) Но загубата й, особено онази, която е свързана с фатален и окончателен изход, определено е болезнена. Не толкова загубата й (любовта е едностранно отдаване, всяко друго тълкуване е собственическо чувство), а мисълта, че безвъзвратно е прекъсната нишката, по която да се споделим с другия.
В стихото иде реч за майчината любов и загуба на дете. Тази любов не я познавам, по обясними причини. Затова мога само да драскам думички, с които да представя едва повърхността на подобна трагедия. Жестоко е, наистина е жестоко.
Иначе, на нашата красива планета има достатъчно неща, които да обичаме и върху които да упражняваме това светло чувство. Бихме могли да започнем... със себе си, примерно. После да продължим с птичките, цветенцата и ред други красотици. Далеч по-безопасно е :))) В този смисъл, дойде ми на ума една руска песничка: "Если у вас нету тети".
Благодаря, че беше тук, Юлка! За добрите думи, също! Бъди здравичка!

Хубави стихове - докосват! Поздравления за стойностната поезия!

Струва ми се, че се отбелязваш за първи път под моя публикация. Това ме радва и благодаря за споделеното! А дали написаното от мен притежава стойност, нека читателят реши. Авторът е субект в преценката си. :)
Честита пролет! Нека ти е топличко в душата!

Трошиците до край да изкълват
ще им остане майчината мъка.
Към празните студени шепи
невидимата топлинка ги вика.

Създала си чудесен експромт към публикацията ми. Съвсем по темата.
Честито ти ново начало, от сезонния кръговрат! Нека ти е пролетно в душата!

Стиховете силни, мъката повече.
Пази Боже от такава разлъка, пази Боже.

Да пази Бог от подобна участ! Не бива родител да надживява дете.
Благодаря, за съпричастното отношение!

Харесвам стиховете ти!

Бъди щастлив!

Благодаря за пожеланото!
А щастието... така и не се случи да ме споходи онова голямото, всепоглъщащото, взривяващо сетивата, описвано в книги и представяно на екрана. Затова пък се научих, подобно птиче, да ценя дори трошици от него, които намирам (или сами ме намират) по житейската пътека. Трошици мъничко, простичко, човешко щастие. Да ти покажа ли едно такова? Ето го, то е в твоя коментар: "Харесвам стиховете ти!" Сполай!