Поспрял се охлювът върху трева-
замислил се, замислил се дълбоко,
огледах го - не мърда в утринта,
нито поема в някаква посока.

И гледам - към обяд, той още там.
- Ще те преметна, ей, в далечината!
Дали ме чу, изобщо аз не знам,
но хич не си премести пипалата.

В следобеда решавам да вървя.
Ден втори - пак пристигам да го видя.
Два сантима по - вляво и глава
все тъй премъдро и дълбоко скрита.

Спокойствието му го уважих.
Оставих го да си се наслаждава.
И малко като него аз реших
да гледам ей така, каквото става!

16 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Това което някои извеждат като философия, охлювите го прилагат житейски - живеейки го. Припомни ми финални редове на покойния Йордан Захариев:

"Само охлювът достига до върха
преди черупката да се превърне в пясък."

При Свети born nedovolen коментира так : Зайчето цял живот тича, а живее 15 години. Костенурката за никъде не бърза, а живее 450 години.