Клисура е така, встрани от пътя,
От шумотевицата, от света,
Но точно тука гръмва първа пушка
И топчето на Боримечката гърмя.

Тук точно осем дни просъществува
Апостолска република сама,
Тук точно, че България будува,
Доказа тази кратка свобода.

И мъката по българските къщи,
Оставили над времето следа,
Сама историята да се връща
И мълком да прекланяме глава.

Сега Клисура пак си съществува,
След каменния нов мемориал,
Измерва Левски всичко колко струва
И днес народът го събира цял.

Градът на тези много светли хора,
С потомствено разпалени сърца,
Живее свой живот и не говори,
Но вътрешно нахъсен за борба.

Не демонстрира никъде и нищо,
И скромно си битува покрай нас,
Гори си като бащино огнище ,
С неукротимата народна свяст.

2 юни 2023г., София
Росица Копукова

Днес много предатели на българската нация се мъчат да убедят младите хора, че робство не е съществувало. А трябва да тачим героизма на нашите предшественици. Чест ти прави този превъзходен стих!

Поклон пред подвига на Клисурци!

Преди доста години, връщайки се от морето, пътят беше отбит през Клисура. Така по принуда минах и разгледах града, видях мемориала.
Иначе едва ли някога щях да я посетя.
Поздравления за вълнуващото стихотворение!